Решение по дело №2692/2012 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2682
Дата: 27 юни 2012 г.
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева-Точевска
Дело: 20125330102692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

         № 2682                     27.06.2012г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2692 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 262 от КТ, чл. 215 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.  

Ищецът Д.И.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: ******, адв. И.Х. е предявил срещу ответника “Рекма инженеринг” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Найден Геров” № 11, представлявано от П.С. обективно съединени искове да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от 1006, 28 лева (хиляда и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за положени 176 часа изв. труд за периода 24.01.2009г. – 21.11.2009г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 270, 50 лева (двеста и седемдесет лева и петдесет стотинки) за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 21.02.2009г. до завеждане на исковата молба – 20.02.2012г., сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) - неплатени дневни командировъчни пари за 45 дни командировка, от които 14 дни в периода 28.09.2009г. – 14.10.2009г. в с. Труд и 31 дни в периода 15.10.2009г. – 23.11.2009г. в гр. Р., сумата от 198, 32 лева (сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2010г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на ИМ до окончателното плащане на дължимите суми, както и за присъждане на разноски по делото.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника в периода 29.09.2008г. – 10.05.2010г. на длъжност “*****”, при трудово възнаграждение 500 лева, увеличено с доп. споразумение от 01.01.2009г. на 575 лева, при 8 – часов раб. ден на 5 дневна раб. седмица. ТПО било прекратено, считано от 10.05.2010г. по взаимно съгласие на страните. Твърди, че в периода 24.01.2009г. – 21.11.2009г. е полагал изв. труд, общо 22 съботни дни, посочени по дати в исковата молба, по 8 часа на ден, като в периода е положил общо 176 часа изв. труд, на обща стойност 1006, 28 лева. Твърди, че поради забавеното плащане на това възнаграждение работодателят му дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва а периода от падежа на всяко вземане, начиная от 21.02.2009г. до завеждане на исковата молба – 20.02.2012г. в размер на 270, 50 лева. Твърди, че за периода на действие на ТПО на два пъти е бил командирован - 14 дни в периода 28.09.2009г. – 14.10.2009г. в с. Т. и 31 дни в периода 15.10.2009г. – 23.11.2009г. в гр. Р., за 45 дни, за което работодателят му дължи дневни командировъчни пари в размер на 10 лева на ден, общо 450 лева. Твърди, че при прекратяване на ТПО имал право на 7 дни неползван ПГО за 2010г, за което му се дължало обезщетение в размер на 198, 32 лева. ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати така посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и да му присъди разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление до дружеството на адреса му на управление, като в законоустановения срок писмен отговор не е постъпил.

Ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, доп. споразумение към него, заповед за прекратяване на ТПО, трудова книжка, разпечатка от тахошайби, пътна книжка, както и при прилагане разпоредбата на чл. 161 от ГПК относно документите, за които ответникът не е изпълнил задължението си да  представи на осн. чл. 190 от ГПК, може да се направи извода за вероятната основателност на исковата претенция.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 520 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 200 лева (двеста лева), от които 50 лева ДТ по иска по чл. 262 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 215 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 86 от ЗЗД.

Така мотивиран, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

      ОСЪЖДА “Рекма инженеринг” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Найден Геров” № 11, представлявано от П.С. да заплати на Д.И.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *******, адв. И.Х. следните суми: сумата от 1006, 28 лева (хиляда и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за положени 176 часа изв. труд за периода 24.01.2009г. – 21.11.2009г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 270, 50 лева (двеста и седемдесет лева и петдесет стотинки) за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 21.02.2009г. до завеждане на исковата молба – 20.02.2012г., сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) - неплатени дневни командировъчни пари за 45 дни командировка, от които 14 дни в периода 28.09.2009г. – 14.10.2009г. в с. Т. и 31 дни в периода 15.10.2009г. – 23.11.2009г. в гр. Р., сумата от 198, 32 лева (сто деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2010г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 20.02.2012г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 520 лева (петстотин и двадесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.  

ОСЪЖДА “Рекма инженеринг” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Найден Геров” № 11, представлявано от П.С.  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 200 лева (двеста лева)– държавна такса върху уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

Вярно с оригинала!

ЕА