Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,04.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
съдебно заседание на десети март през
две хиляди и двадесети първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №915 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 380 и чл.409 от КЗ от „Б.Е.Ч.“ АД ЕИК ********срещу З. „А.“
АД ЕИК********, ЗАД „ОЗК З.“ АД ЕИК ********* и „П.2.“ ООД ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 08.07.2018 г., около 17 ч., на летище Бургас, стоянка МС 16, по време на извършвана от „П.2."
ООД предполетна
подготовка на самолет с регистрационни знаци LZ-LAD, Airbus
А 320-231, сериен № 0353, собственост на „Б.Е.Ч.“ АД, автомобил на „П.2.“ ООД,
извършващ подготовката,чрез натоварването му с кетъринга,
удря самолета. Твърди, че самолетът е надлежно регистриран в регистъра на
гражданските въздухоплавателни средства на Република България. Твърди, че ударът
на самолета е нанесен при извършване на неправилна маневра от товарен
автомобил, марка IVEKO, peг. № *******собственост на „П.2000“
АД, с шофьор Л.Л.К.. В резултат на удара от МПС на самолета
са нанесени имуществени вреди - деформирани и разрушени елементи на задна част
на дясно полукрило (задкрилка,
обтекател, капак на механизация на задкрилка, наранено дясно полукрило
в областта на горивен резервоар). Твърди, че за инцидента е съставен протокол,
а именно- „Протокол за инцидент/произшествие/получени повреди при наземно
обслужване" от 08.07.2018 г. на „Ф.Т.С.Е. М." АД, наземен оператор на
летище Бургас. Твърди, че за причинените на самолета щети в съответствие с
нормативните изисквания са изготвени: доклад до ГД ГВА за техническо събитие от
08.07.2018 г.; последващ (окончателен) доклад до ГД
ГВА за техническо събитие от 08.07.2018 г. и доклад за безопасност от
08.07.2018 г. на кап. И.К.Т.. Твърди, че вредите по самолета
са причинени през най-активния летен туристически сезон, когато осъществяваните
от „Б.Е.Ч.“ АД полети са най- многобройни, а наличният въздушен флот, летателен
и технически състав е изцяло ангажиран, като отлагането или анулирането на
полети би причинило огромни имуществени и неимуществени вреди на
авиокомпанията. Твърди, че е предприел незабавни мерки за установяване,
документиране и отстраняване на причинените на самолета вреди.
Твърди, че при
извършената проверка са установени следните вреди по самолета настъпили в
резултат на инцидента:
- повредена
дясна външна задкрилка (Outboard
Flap Assy);
- счупени обтекател на релса № 4 на задкрилката
(Flap-Track Movable Fairing Assy № 4) и конусен обтекател (Cone Assy); - счупен панел на заден надлъжник
на крилото (Access Panel 675 НВ);
- наранено
дясно полукрило отдолу в зоната на горивния
резервоар.
Твърди, че поправката
на вредите е възложена от ищеца веднага след инцидента и е приключила на 10.07.2018 г. . Твърди, че разходите
за ремонт /изчислени при валутни
курсове: 1 USD = 1.66979 BGN към датата на Инцидента и 1 EUR = 1.95583 BGN), са
както следва :
- USD 125 100 или 208 890.73 лева - за
резервни части и доставка;
- 12 120 евро или 23 704.66 лева
- за труд;
- 598 евро или 1169.59 лева - за
ползване/наем на техника и оборудване;
- 3 200 лева - за транспорт и
разтоварване на резервни части и
- 478.09
лева - за транспорт и командироване на персонал.
Твърди, че самолетът е ремонтиран във възможно
най-кратки срокове, за което са използвани налични части от друг техен самолет,
намиращ се на летище София, на който е предстоял ремонт. Твърди, че използваните
части от другия самолет са следните: Flap Assy (дясна външна задкрилка), Cone Assy (опашен (краен) обтекател), Bonded Panel (осигурителен панел), Fairing
Moveable (подвижен обтекател).
Твърди, че замяната на частите е извършена при пълно спазване на специфичните
нормативни изисквания. Целта е била да бъдат избегнати вредите от изчакване на
доставката на части и евентуално породеното от това значително забавяне на ремонта,
което би довело до отмяна на полети и плащане на обезщетения. В същото време се
е лишил от използваните при ремонта части от другия самолет, което представлява
намаляване на имуществото му. Счита, че нанесените вреди в резултат на инцидента,
които той е компенсирал за своя сметка, следва да се установяват и обезщетят по
средната пазарна стойност на частите и
условията на доставка на необходимите за ремонта резервни части. Твърди, че разходите
му за резервните части, обходими за ремонта на самолета
са в размер на USD 125 100. Твърди, че ремонтът на самолета е извършен от 18
служители на „Б.Е.Ч.“ АД, командировани в гр. Бургас, притежаващи необходимата
професионална квалификация и опит за извършване на ремонта, като разходите за ремонта
са в размер на 12 120 евро или 23 704.66 лева. Твърди, че е направил и
разходи за транспорт и разтоварване на резервни части в размер на 3 200
лева. Твърди, че при ремонта на самолета е използвана специализирана техника,
наета съгласно договор от 09.07.2018 г. между „Л.Т.С." ООД и „Б.Е.Ч.“ АД.
За ремонта са направени и разходи за командировъчни и транспорт на служители в
размер на 478.09 лева.
Твърди, че инцидентът е настъпил, а вредите са
причинени по време на осъществяване от „П.2.“ ООД дейността „Обслужване на
борден бюфет“. Твърди, че към датата на инцидента „П.2.“ ООД има сключени застраховка
„Гражданска отговорност" към трети лица, произтичаща от дейност
„Обслужване на борден бюфет", в съответствие с чл. 41, т. 5 Наредба № 20
от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански
летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за
лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа
до пазара по наземно обслужване в летищата (Наредба 20 от 24.11.2006) –
съгласно застрахователна полица № 17 12011010000617582 от 01.08.2017 г. на З. „А."
АД и Общи условия по подзастраховка „Отговорност на
собственици и/или оператори на летища и прилежащите им съоръжения", както
й има сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилиста по
чл. 461 КЗ - съгласно застрахователна полица № BG/23/11800057407 от 19.12.2017
г. на ЗАД „ОЗК З." АД за моторно превозно средство - товарен автомобил,
марка IVEKO, peг. № *******собственост на П.. Твърди,
че доколкото извършваното от „П.2.“ ООД кетърингово
обслужване на самолета представлява част от застрахованата дейност на същото
дружество „Обслужване на борден бюфет" в съответствие с т. 11 от списък на
дейностите по наземно обслужване към Наредба 20 от 24.11.2006, инцидентът и
причинените в резултат на него имуществени вреди попадат в обхвата на покритие
на застрахователната полица на застраховка „Гражданска отговорност" към
трети лица, произтичаща от дейност „Обслужване на борден бюфет", сключена
със З.А. АД. Настъпилото застрахователно събитие не е из между изключените със
застраховката и общите й условия рискове. Счита, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя и същият следва да изплати
застрахователно обезщетение. Сочи, че е изпълнена и предпоставката, предвидена
в чл. 380 КЗ. По предявената писмена претенция и предоставените от „Б.Е.Ч.“ АД документи, З. „А.“ АД е
завел щета № 100-18-1101-00003, по която е направен отказ за плащане от
21.08.2018 г.. Счита, че не са налице
основания за отказ от заплащане на претендираните
обезщетения, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на З. „А." АД, обезпечаващ гражданската
отговорност за вреди, причинени на трети лица при извършване на дейността
„Борден бюфет".
В условията на евентуалност твърди, че следва да бъде
ангажирана отговорността на ЗАД „ОЗК З.“ АД, обезпечаващ Гражданската
отговорност на автомобилиста за вреди, причинени от застрахованото физическо
или юридическо лице на трети лица, свързани с притежаването и използване на
застрахованото МПС, собственост на застрахованото лице „П.2.“ ООД, доколкото на
територията на летището има пътища по които причинилия вредите автомобил се е
движил и е причинил увреждане на самолета, крилото му, при захода си към
него .
В условията на евентуалност счита, че следва да бъде
ангажирана отговорността на „П.2000" ЕООД, като причинител на вредите чрез
реализираното от него ПТП чрез притежавания от него автомобил и при упражнявана
договорената между тях дейност.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът З.
„А.“ АД да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените вреди,
резултат от инцидента, причинен от работник на фирмата, която е застрахована
при него, след допуснато увеличение, както следва:
-
сумата от
156 574.93 щ.долара с левова равностойност от 261 213 лв. / при
първоначален размер USD 125 100/
-
сумата от
12 120 евро в левова равностойност от 23 704.66 лв. възнаграждение за
труд,
-
сумата от
598 евро в левова равностойност от 1 169.59 лв. разходи за наем на
техника,
-
и сумата от 3 678.09 лева разходи за транспорт на части и
персонал от гр.София, до летище Бургас.
или общо в
левова равностойност сума в размер на 289 755.34 лева/ след допуснато
увеличение/ - представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на инцидент от 08.07.2018 г.,
ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 08.07.2018 г., до окончателното й изплащане;
При евентуалност , в случай на отхвърляне на главния
иск претендира ответникът ЗАД „ОЗК З." АД да бъде осъден да му заплати горепосочените
суми, претендирани и по главния иск.
При евентуалност, в случай на отхвърляне на първия
евентуален иск, претендира ответникът „П.2.“ ООД да бъде осъден да му заплати,
горепосочените суми, претендирани и по главния иск.
Претендира направените в съдебното производство
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ З. „А.“ АД оспорва предявените срещу
него искове по основание и размер. Оспорва отговорността на „П.2.“ ООД. Оспорва
да е налице виновно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП. Оспорва наличието на противоправност
на поведението на Л.К.. Оспорва причинно следствената връзка между ПТП и
уврежданията по процесния самолет, както и причинната
връзка между тези увреждания и претендираните вреди.
Оспорва да са възникнали вземания за застрахователно обезщетение за имуществени
вреди. Оспорва механизма на произшествието, като твърди, че случая касае ПТП
съгласно §6, т. 30 ДР ЗДвП. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск.
Оспорва застраховката да покрива рискове настъпили в резултат от удар с МПС.
Оспорва наличието на вреди. Оспорва да са направени разходи за резервни части.
Твърди, че част от увредените детайли са били за подмяна. Оспорва размера на претендираните вреди. Оспорва по основание и размер акцесорния иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва ответното дружество да е титуляр на
вземания за застрахователно обезщетение. твърди, че рискът не е покрит, а
посочено произшествие и евентуално причинените вреди не представляват
застрахователно събитие. Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва в настоящия случай да е налице отговорност на „ОЗК-З.“ АД. Сочи, че
застрахователното събитие е настъпило извън пределите на републиканската пътна
мрежа, а именно в рамките на летище София. Счита, че соченото от ищеца
застрахователно събитие е в конкретно причинна връзка с покритието на
застрахователна полица по застраховка „ОГО към трети лица произтичаща от
дейност „Обслужване на борден бюфет“ сключена между З. „А.“ АД и „П.2.“ ООД.
Оспорва в конкретната хипотеза приложимостта на договора за „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като летателното поле на летище Бургас е
извън обхвата на ЗДвП.
ОТВЕТНИКЪТ „П.2.“ ООД намира исковата
претенция за основателна спрямо ответниците З. „А.“
АД и ЗАД „ОЗК З.“ АД. Не оспорва наличието на застрахователен договор със З. „А.“
АД за под застраховка „ОГО към трети лица, произтичаща от дейност „Обслужване
на борден бюфет“. Счита, че не са налице основания за отказ изплащане на
застрахователно обезщетение. Счита, че увреждането на самолета е причинено по
време осъществяване дейността „обслужване на борден бюфет“, поради което същото
се явява покрит риск по сключения застрахователен договор със З. „А.“ АД.
Счита, че е е без правно значение начина на
осъществяване задълженията на „П.2.“ ООД по обслужване на бордния бюфет, тъй
като инцидентът, вследствие на който са причинени вреди на процесния
самолет се е състоял по време на изпълнение предмета на сключения договор за кетърингово обслужване. Счита, че не представлява
изключение от покритите рискове използването на МПС като средство за обслужване
на самолета. Счита, че не са налице основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение и от ЗАД „ОЗК З.“ АД. Не оспорва, че има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК З.“ АД. Счита, че неоснователно ЗАД „ОЗК З.“
АД е отказало изплащането на застрахователно обезщетение. Счита, че е настъпило
застрахователно събитие на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие, като са налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение. Моли, да бъдат уважени исковите претенции по
отношение на застрахователите така, както са предявени.
Съдът,
като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства – Протокол за инцидент № 9 от
08.07.2017г. и Съобщение за инцидент
/произшествие/ получени повреди при наземно обслужване № 00011 от
08.07.17г. и Констативен протокол за инцидент при наземно обслужване съставени
от наземния оператор на летище Бургас „ФТСЕМ“ АД е видно, че твърдения инцидент е осъществен
по начина посочен в исковата молба, като служител на ответника с фирмено МПС
при изтегляне от самолета след зареждане на бордния бюфет преди полет е ударил
автомобила в дясното крило около 17 часа вечерта на 08.07.2018г. . Отговорния
за кетеринговото зареждане на самолета П.2000 чрез своя автомобил управляван от
негов служител е засегнал дясното полукрило на
самолета на ищеца , в резултат на което са се получили разрушени участъци на закрилката, обтекател и капак
.Последните са били неизползваеми и е следвало да бъдат подменени, което се
установява и от обсъдените по-долу експертизи.
Не се спори, че самолетът е собственост на ищеца, като
същият е представил доказателства за предоставените му лицензии и с право да
извършва полети от летище Бургас, както и да осъществява ремонтна дейност по
същите. Не се спори също така, че между
ищеца и П.2000 е налице сключен договор за осъществяване дейността „Обслужване
на борден бюфет“, който писмен договор подписан на 24.01.2017г. и действащ към
датата на инцидента е представен по делото.
Спорно между страните е дали може да бъда ангажирана
отговорността на застрахователя на дейността на П.2000 - ЗАД А.или
отговорността е на застрахователя, с който той има сключена застраховка
Гражданска отговорност на автомобилиста. Спори се дали се дължи обезщетение за вредите и в какъв размер .
Отговорността на фирмата предоставяща кетърингово обслужване на ищеца е застрахована с две
застраховки – застраховка Гражданска отговорност сключена с ОЗК З. АД ,
застраховаща отговорността на това дружество за нанесени вреди на трети лица
при движение по пътищата и със застраховка „ОГО
към трети лица произтичаща от дейност „ обслужване на борден бюфет“, по
застрахователна полица № 17 120 1101 ********** сключена със З.А. АД.
Видно от съдържанието на така посочената застрахователна полица подписана между
ищеца и ЗАД А.същата обхваща секции Първа, Втора и Трета от Общите условия.
Секция първа и трета обхващат телесни повреди или увреждане на имущество, а
част втора касае именно загуба или увреждане на самолет или самолетно
оборудване, което не е собственост на П.2000 и не е отдадено под наем от него.
В специалните условия към полицата изрично е посочен обхвата и предмета на застраховката, а имено
„Международно летище Бургас „ и „
Отговорността на оператора П.2. ООД към трети лица, вкл. към възложителя
произтичащи от осъществяваната дейност „ Обслужване на борден бюфет“ във връзка
с използване на обекта и дейността му в него/вкл.отговорността на застрахования
за вреди, причинени на лица и имущество на лица, за които оператора отговаря. И
тук се препраща към общите условия, които в своята секция ІІ предвиждат, че
този вид застраховки обхващат всяка загуба или увреждане на самолет или самолетно
оборудване, които не са собственост на застрахования, нито са наети или
отдадени под наем на него, докато са на земята под грижата и контрола на
застрахования или са поддържани или са им
оказвани услуги от застрахования. Нито едно от изключенията към тази
секция не може да се подведе към настоящия казус. С оглед на изложеното съдът
намира, че настъпилото събитие –
засягане дясното крило на самолета от страна на автомобила на третия ответник,
при отхода от него след зареждането на бордния бюфет, представлява покрит
застрахователен риск, попадащ в предметния обхват на цитираната по-горе
застраховка, сключена със ЗАД „А.“. Дейността във връзка, с която автомобил на П.2.
ООД е напускал територията около
самолета е именно във връзка с оказана услуга на ищеца – да зареди
бордния бюфет. Съдът намира, че в конкретния случай вредите не могат да са
предмет на застраховката т.е. да представляват застрахован риск, само ако са
резултат от дейност вътре във самолета. За да започне дейността по зареждането
и за да завърши е необходимо той да се достигне чрез транспортно средство,
което да пренесе кетъринга, поради което съдът
намира, че заходът и отходът от зареждания самолет е част от зареждането му
т.е. зареждане на бордния му бюфет. Не
се касае за просто и самоцелно движение, при спазване правилата на летището, по
определените пътища в него, а именно целта е спиране около самолета и зареждане на самолета с кетъринговите
продукти, след което имаме оттегляне на превозното средство на обслужващата
фирма от територията на самолета, когато е и настъпил инцидента.
От приетата първа единична съдебно – оценителна
експертиза на в.л.В.П., се установява че
след настъпване на вредите на -8.07.2017г. следващите два дена – девети и десети юли е
извършен ремонт на самолета с цел отстраняване причинените по него вреди.
Подменени са дясна външна задкрилка , подвижен обтекател, опашен конус и замяна на панел, а на
10.07.2018г. е довършена дейността във връзка с вихрови
токове и инспекция на външна задна дясна релса на задкрилка
4. Вещото лице е дало средната пазарна стойност на подменените от ищеца части с
неговите резервни такива в общ размер от 129 366.67 щ.долара в левова
равностойност от 215 813.35 лв. . Съобразявани са проформа
фактури и оферти за идентични части на подменените такива – комплект закрилка – 89 166.67 щ.д., комплект опашен конус –
4 916.67 , профилообразуващ панел –
13 333.33 щ.д., комплект подвижен обтекател – 17 500 щ.д.,, доставка – 4 450 щ.д. .
Дейността по подмяна на увредените части е осъществени от служители на ищеца,
като. сочи, че са участвали 18 човека на които са начислени допълнително бонуси
и премии, в различен размер на всеки, но общата сума възлиза в размер на
21 491 лв.. Изрично се сочи, че ищецът има лиценз за авиотехнически
услуги, включително извършване ремонт на въздухоплавателни средства. На база
документите – Протокол за инцидент и съобщение вещото лице прави извод, че
степента на увреждане на детайлите, които са подменени е било в степен на
„пълно увреждане“, като повторното им използване е невъзможно. Процесните детайли са били в състояние на годност и в
експлоатационния си срок до момента на увреждането, като поставени от
производителя през 1992г., като самолета е осъществил 63 676 полетни часа при първоначално установен ресурс от
80 000 часа. Новата им възстановителна стойност и то на три от
детайлите - задкрилка,
обтекател и панел, въз основа на оферта на
американската фирма А.А.С.вещото лице дава в размер
на 492 000 щ.д., амортизационно-възстановителната им стойност е
451 583 лв.
Повторната единична експертиза на вещо лице Н.Г.
потвърждава изводите на първоначалната СОЕ и ги доразвива. Вещото лице определя
справедлива средна пазарната стойност на увредените компоненти- задкрилка, опашен конус, профилен панел, комплект подвижен обтекател в размер
на 261 203 лева, в които се включват стойността на компонентите и разходи
доставка. Този размер е с около
45 000 лв. по-голям от дадения такъв от в.л.П.. Стойността на вложения
труд е даден в размера на първоначалната единична експертиза. И тук като
увредени и неподдаващи се на повторна употреба са посочени следните части на
самолета – дясна задкрилка-външна, , подвижен обтекател, свързващ обтекател,
опашен конус на подвижен обтекател.Като частично
увреден е посочен капак за достъп на долната повърхност на дясно полукрило и същият е бил отремонтиран. Степента на техническа амортизация на
увредените части е 31.8 % при максимално допустимите 200 000 полетни часа. С тази степен на техническа амортизация
увредените части биха имали пазарна стойност в размер на общо 603 206 лв..
Вещото лице е категоричен, че е извършена замяна на опашния конус и това е
станало окончателно на 10.07.2018г. . Възнагражденията, които са изплатени като
бонуси и премии на служителите на ищеца, участвали при ремонта според вещото
лице са съотносими към извършения спешен ремонт след
настъпилата щета и същите са в размера определен и от първата единична
експертиза или възлизат в общ размер от 21 491 лв.. Експертизите определят
разходите за наем на необходимата техника и транспорт на заменящите части и на
необходимия ремонтен персонал в размерите поискани от ищеца в исковата молба,
доколкото те се установяват и от представените по делото фактури или сумата от
598 евро за наем на техника в левова равностойност от 1 169.59 лв. и
сумата от общо 3 678.09 лв. за транспорт.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По делото по безспорен начин се установи, че самолет
на ищеца е претърпял вреди в резултат на удар с автомобил на фирма П.2. ООД ,
фирмата която по договор е осъществявала зареждане на бюфета на самолета
преди неговия полет. Безспорно се установиха от писмените доказателства
кои са увредените части, както от писмените доказателства, така и от двете
експертизи , приети по делото. Вещите лица нямат разминаване кои от частите са
били увредени и същите съвпадат с твърденията на ищеца и именно те са, чиято
пазарна равностойност се претендира – задкрилка
външна, панел, комплект обтекатели, опашен конус.
Същите не подлежат на възстановяване и ремонт, а могат само да се заменят.
Замяната е осъществена с резервни части от друг самолет на ищеца. Безспорно
относно тяхната пазарна стойност съдът възприема сумата от 261 203 лева,
каквато е посочена от втората СОЕ. Същата не е оспорена, вещото лице освен
оценител е експерт и в областта на авиотехниката, поради което съдът възприема
определената от него стойност.
П.2. ООД е
нанесла вредата при осъществяване на нейните договорни задължения по силата на
договор с ищеца от 2017г. . За да може да сключи договор за да обслужва ищеца, т.е. да оперира на летище
Бургас, фирмата осигуряваща кетъринга е застраховала своята професионална отговорност
при първия ответник, която също е вид имуществена застраховка на гражданска
отговорност, но с характер на професионална застраховка. Налице е и сключена застраховка Гражданска отговорност
между П.2. ООД и втория ответник ОЗК З. покриваща рискове от увреждане на трети
лица при ползване на МПС. Това са двата вида застраховки изискуеми се от
чл.41,т.5 Наредба 20 от 2006г. за наземните оператори в едно летище, какъвто е
причинителя на вредата. Както се посочи и по-горе застраховката с първия ответник е специална имуществена
застраховка, касаеща конкретно вреди във връзка и
като резултат от дейността по обслужване на борден бюфет на самолет. В
конкретния случай е осъществявана именно такава дейност, и ударът е станал
именно при напускане територията на самолета след зареждането на неговия борден
бюфет, поради което съдът намира, че този удар е застрахователно събитие
предизвикало настъпване на застрахователния риск – увреждане на самолета на
ищеца. Предвид на това съдът намира, че е ангажирана отговорността на
застрахователя по застраховка „ОГО към трети лица произтичаща от дейност „
обслужване на борден бюфет „- ЗАД А.и същият неправилно е отказал да заплати
дължимото обезщетение, въпреки уведомлението и образуваната при него щета.
Единия от покритите рискове при тази застраховка е увреда
на самолета, който е обслужван и размерът на обезщетението, което се следва е в
рамките на застрахователната стойност по полицата, поради което претендирания размер на обезщетението следва да се присъди
съобразно размера на разходите установени от втората единична СТОЕ.
Дори и да се приеме, че е налице припокриване на
застрахователни рискове, доколкото вредата е настъпила и в резултат на
ползването на МПС собственост на П.2000, т.е. по време на неговото движение
е увредено крилото на самолета, който
застрахователен риск се покрива от застраховка ГО сключена с втория ответник
ОЗК З., то стойността на застраховката
с първия ответник е в размер значително над размера на претендираното
обезщетение, поради което ответника по главния иск следва да бъде осъден да
заплати обезщетението изцяло.
По отношение на валутата, в която сумата следва да се
присъди съдът намира, че това следва да е в български лева, тъй като това е
валутата на застрахователната полица, независимо дали щетите са покривани чрез
плащане в лева или в долари, по арг. от ТР № 4 /
2014г. от 24.04.2015г. на ВКС . Предвид на това ответника ЗАД А.следва да бъде
осъден да заплати на Б.Е.Ч.АД
обезщетение в размер на претърпените щети както следва – 261 213
лв. средна пазарна стойност на увредените части по самолета, 21 491 лв.
заплатени премии на работещите по отстраняване на вредите като тази претенция
до пълния предявен размер е неоснователна, разноски за наем на необходимата
техника в размер на левова равностойност от 1169.59 лв., както и разноски за
транспорт на части и персонал в размер на общо 3 678.09 лв. или
обезщетението възлиза в общ размер на 287 511.68 лв., като претенцията за
разликата по пълния предявен размер от 289 755.34 лв. следва да се отхвърли
като неоснователна.
По отношение акцесорния иск
относно претендираната лихва, като обезщетение за
забава изплащане обезщетението за вредите, следва да бъде съобразена нормата на
чл.409 от Кодекса на З.то, която препраща от своя страна към чл.405, а той към
чл.108 от КЗ, от които може да се направи извод, че самия кодекс не предвижда
срок за отговор когато се касае за застраховани големи рискове по т.5 – в която
попада процесния казус, т.6,т.11 и т.12 от Приложение
1,раздел ІІ на кодекса от които може да се направи извод, че следва да се
съобразяват сроковете в застраховките, както са договорените между страните.
Ако няма договорка, да се съобразява конкретната хипотеза. Предвид на това и
доколкото основния принцип от който изхожда кодекса е застрахователя да изпада
в забава не от момента на произшествието, а от момента на изтичане сроковете за
установяване на вредата и събиране на всички доказателства във връзка с нея и
съответно даване на отговор, то съдът приема, че в конкретния случай застрахователя
е изпаднал в забава от момента на своя отказ да заплати обезщетение по така
образуваната щета при него или това е датата на получаване отказа от ищеца –
27.08.2018г., а не от датата на застрахователното събитие т.е.увреждането .
Доколкото обаче ищецът не е конкретизирал и установил претенцията си за лихва
до датата на исковата молба по размер, съдът намира, че същата следва да се
присъди от момента на предявяване на исковата молба и до окончателното
заплащане на сумата, като претенцията от момента на настъпване
застрахователното събитие – 8.07.2018г. до датата на исковата молба –
16.05.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора съдът не следва да разглежда и
да се произнася по евентуалните искове срещу останалите двама ответници.
На осн.чл.78 от ГПК
ответника ЗАД А.следва да изплати на ищеца направените от него разноски изцяло,
съобразно посоченото в списъка по чл.80 ГПК или сумата от 19 983.84 лв. На
ответника разноски не му се следват, съобразно пълното уважаване исковите претенции.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД ЕИК********, с адрес на
управление *** на осн.чл.432 вр.чл.380
от КЗ да заплати на „ Б.Е.Ч.„ АД ЕИК ********гр.София,р-н
Горубляне, ул.********обезщетение за претърпени вреди върху собствения му
самолет с рег.знак LZ – LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353 от претърпян инцидент
на 08.07.2018г. на летище Бургас в общ размер от 287 511.68 лв. / двеста
осемдесет и седем хиляди петстотин и единадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, в едно със законната лихва от предявявана исковата молба-
16.05.2019г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главницата за разликата до пълния предявен размер, в едно и с претенцията за
лихви върху главницата от датата на увреждане собствеността т.е. от 08.07.2018г. до датата на исковата молба ,
като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД ЕИК********, с адрес на
управление *** на осн. чл.78 от ГПК да заплати на „ Б.Е.Ч.„
АД ЕИК ********гр.София,р-н Горубляне, ул.********разноски за настоящото
съдебно производство в размер на сумата от 19 938.84 лв. / деветнадесет
хиляди деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред Апелативен съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :