О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 247
град Велико Търново, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №388 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на адв. Пл. Ч., в качеството му на пълномощник
на д-р М.С.Г. от гр. В. Търново, срещу Заповед №ОСПД-74/02.06.2021г. на изп.
директор на Българската агенция по безопасност на храните/БАБХ/, с която
заповед на основание чл. 73, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 16, ал. 3 от Закона за
държавния служител/ЗДСл/, с която заповед е поправена Заповед
№ОСПД-274/13.04.2020г. на изп. директор на БАБХ в частта, в която на държавната
служителка М. Г. е определен размер на изплащано допълнително възнаграждение
към основното такова за изпълнение на функции по незаета длъжност и разпоредено
надвзети суми да се удържат от заплатите на държавния служител. В жалбата се
развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта основно в частта,
касаеща възстановяване на надвзети суми и се претендира за отмяна на заповедта.
С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта.
Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с
направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:
Заповед №ОСПД-74/02.06.2021г. на изп. директор на БАБХ
е редовно връчена на държавния служител на 14.06.2021г., което е видно от
съдържанието на самата заповед. Жалбата, вадвижима настоящото производство е подадена
директно до АС – В. Търново и заведена с вх. №2972/29.06.2021г. по описа на
съда.
Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, като е
редовна с оглед на изискванията на чл., чл. 150 и 151 от АПК, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ЗДСл.
Съгласно
разпоредбата на 124, ал. 2 от ЗДСл
обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение. Налице е законова
презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60
от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно
презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ЗДСл
е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране
изпълнението, по аналогия и с оглед препратката на чл. 124, ал. 1, изр. първо
от ЗДСл се прилага нормата на чл.
166, ал. 2, вр. ал.
4 от АПК.
Искането за
спиране по чл.
166, ал. 2 от АПК на актове по ЗДСл ще зависи от преценката дали
незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима
вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки
по чл.
60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре
предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото
предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима
вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на
жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят
следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от
него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание
за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон
предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или
че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.
В
случая жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на своите
твърдения, че ще претърпи вреди, които отговарят на посочените в закона
критерии. Посочените в жалбата суми като общ размер на задължението, което да
бъде удържано, както и размер, който да се удържа помесечно, сами по себе си не
предпоставят наличието на значителни или труднопоправими вреди за нея. Няма
никакви данни какъв е размерът на получаваното от държавния служител основно и
допълнително възнаграждение, има ли други задължения, които следва да погасява
периодично, какво и семейното и материалното положение на жалбоподателката и
как би се отразило върху него поемането на допълнителното възнаграждение, те.е
липсват конкретни данни, които могат да мотивират преценката на съда за
наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК. Доказателствената тежест
на установяване на тези обстоятелства, които да обосноват спиране на
изпълнението се носи изцяло от жалбоподателката.
Изложените съображения мотивират становище за
неоснователност на искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед,
поради което същото следва да се остави без уважение.
Тъй като жалбата е подадена директно до АС – В.
Търново ,без да е спазена процедурата по чл. 152, ал. 1 от АПК, след получаване
на преписи от жалбата, такъв следва да се изпрати на БАБХ за комплектоване на
преписката по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от
получаване на съобщението.
Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 от АПК
и чл. 166, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, Административният съд –
В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
изпълнението на Заповед №ОСПД-74/02.06.2021г. на изп. директор на Българската
агенция по безопасност на храните.
Препис от жалбата да се изпрати на Българската агенция
по безопасност на храните за комплектоване на преписката по оспорваната Заповед
№ОСПД-74/02.06.2021г. на изп. директор на БАБХ и изпращането й в съда в
7-дневен срок от получаване на съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без
уважение искането за спиране на изпълнението на Заповед №ОСПД-74/02.06.2021г.
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата
му част определението е окончателно.
Председател :