М О Т И В И
Към Присъда №…/24.10.2018г.
по НОХД №161/2017г. по описа на Каварненски районен съд
Районна
прокуратура гр.Каварна е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд
Каварна, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Ф.П.Н. с ЕГН **********
***, за това че че на 14.07.2016г.в гр. ***, по ул.„***”, при управление на лек
автомобил „***” с рег. № ***нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.5 ал.3 т.1
от Закона за движение по пътищата - на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 да управлява пътно превозно
средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата:
”Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, да бъдат в състояние да спрат пред всяко
видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
чл.21 ал.1 от
ЗДв.П „При избиране скоростта на движението на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава 50км.ч в населено място“,
като същия е
управлявал с превишена скорост от 65.22км.ч, по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Е.Т.Д. ***, изразяваща се в контузия на главата,
контузия на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за
живота и счупване на медиалния малеол на
ляв долен крайник, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник
за период от около 2 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 3,02 промила, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №1124/15.07.2016г. поради което и на основание
чл.343, ал.3 пр.1, б.”а” във вр. чл.342, ал.1
от НК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като счита, че
същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Същия поддържа и в пледоарията
си, че въпреки, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, то той е бил с
концентрация на алкохол в кръвта и поради това му се следва наказание около и
малко над минимума по текста на чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като с оглед данните по делото същото може да бъде отложено
за изпитателен срок, т.е. да бъде наказан с условна присъда.
За съвместно
разглеждане с наказателното производство е приет граждански иск от Е.Т.Д. срещу
подсъдимия Ф.Н. в размер на 20 000.00
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на инкриминраното деяние, изразяващи се в болка и страдание, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на извършване на деянието, до
окончателното изплащане на сумата.
С молба с
вх.№2739/02.08.2018г. гражданският ищец е направил отказ от иска си на
основание чл.233 от ГПК. С протоколно определение от 24.10.2018г. съдът е
прекратил производството по делото в гражданската му част относно предявения
граждански иск.
Подсъдимия Ф.П.Н.
се признава за виновен в извършване на ПТП-то, но не се признава за виновен, за
това, че е извършено с концентрация на алкохол в кръвта 3,02 промила. В с.з.
твърди, че преди деянието изпил 3-4 чаши бира, а отразеното количество алкохол
употребил след настъпилото ПТП.
Защитникът на подсъдимия – адв.К., счита, че с оглед на събрания
доказателствен материал на подсъдимия следва да ес наложи наказание при
условията на чл.78а от НК, като същия бъде освободен от наказателна
отговорност.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимия Ф.П.Н. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, живее на семейни начала, с основно образувание, не работи,
осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Ф.Н.
е правоспособен водач на моторно превозно средство, но като такъв има налагани
наказания по ЗДвП. По време на деянието е управлявал лек автомобил „***“ с ДК.
На 14.07.2016г.
около 17.00-17.30ч. в гр.*** по ул.“***“ в посока от *** към ***се движил
обвиняемият с лекия си автомобил „***“ с ДК № ***. Н. пътувал сам. Пътната
настилка била асфалтова, суха, износена.
Произшествието е станало в района на началото на плавен ляв завой, през
светлата част на денонощието при ясно, слънчево време и отлична метеорологична
видимост. Водача на автомобила – подсъдимия Ф.Н. е бил под алкохолно
повлияване, като съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта №1124/15.07.2016г. в кръвта му е установено
наличие на алкохол с концентрация 3,02 промила. При извършеният оглед на
кормилният механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на л.а.„***“ с ДК № , съгласно заключението на вещото лице
не са били установени неизправности, които да са съществували преди
произшествието и, които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
По същото време
и в същата посока, пред л.а. „***“ с ДК № *** се движил велосипедист - свидетеля Е.Т.Д. ***,
управляващ велосипед“ ***“. При
движението си, преди настъпването на произшествието Д. се движил така, че
предното и задното колело са се намирали на разстояние около 0.80м- 0.90м. в
ляво от десният край на платното за движение. Водача на лекия автомобил подсъдимия
Н. е управлявал така автомобилът си, че
десните му колела са се намирали на разстояние около 0.90м. в ляво от същият
край на платното за движение.
При създалата
се ситуация, в резултат на припокриване на коридора на движение на велосипеда и
лекия автомобил е настъпил удар между предната дясна част на л.а. „***“ с ДК № ***
със задното колело на велосипеда. Мястото на удара между тях настъпил на прав
участък от пътя, непосредствено преди началото на кривата на ляв завой. Вследствие
на нарушаване равновесното състояние на велосипедиста е последвало качване на
тялото му по гръб върху предния капак на автомобила и удар на главата му в
горната дясна част на предното панорамно стъкло. В същото време велосипеда е
останал в дясно от автомобила и е
причинил установените увреждания по дясната част на предната броня и задната
част на предната дясна врата.
При
първоначалният контакт между автомобила и велосипеда в областта на задното
колело на велосипеда, левия педал и левия долен крайник в областта на глезената
става на пострадалият Д., се е получила фрактура на левия глезен. Последвало е
въртеливо движение и възкачване на тялото на пострадалият, с последващо падане
върху капака на предното панорамно стъкло и удар на дясната част на главата на
пострадалия в горния десен ъгъл на стъклото, с последващо падане в дясно от
автомобила. Налице е причинно- следствена връзка между настъпилото произшествие
и получените увреждания на пострадалият Д..
Най-вероятното
място на удара между автомобила и велосипеда се намира на около 38- 40 метра
преди ориентир № 1 и на около 0.90- 1.00
метра в ляво от десния край на платното за движение по ул.“***“ посока
центъра на ***.
Веднага след
удара обвиняемият спрял автомобила си и се притекъл на помощ на пострадалият
св.Д.. Качил го на автомобила и го закарал в спешния кабинет на МБАЛ ***. След
това Н. се прибрал в дома си, без да уведоми за случилото се полицията.
Сигнала за
настъпилото ПТП бил подаден от св. Б.Г. С. , който преди това бил изпреварил
автомобила на обвиняемия и велосипеда на пострадалият. Движейки се напред, на
огледалото за обратно виждане видял как
автомобила блъска велосипеда. Поради факта, че движението е еднопосочно, той не
спрял, а веднага подал сигнал на тел.112 за случилото се. След приемане на
сигнала на мястото била изпратена оперативна група от РУ Каварна. На св. М.Й. и
Р.Г. било разпоредено да установят автомобила и водача му, участвали в
произшествието. В изпълнение на задачата свидетелите установили подсъдимия пред
жилищният блок, където живеел и автомобила, паркиран пред същия на ул.“Д.С.“№*,
вх.*. Н. ***, където бил изпробван за наличие на употребен алкохол, снети му
били първоначални обяснения по случая. В тези обяснения, както и в протокола за
медицинско изследване е дал данни ,че преди настъпването на ПТП-то е бил на ***
и е употребил три- четири бири.
Участниците в
произшествието са били изпробвани за алкохол с техническо средство и е бил установен алкохол в кръвта на водача на
л.а. „***“ с ДК № , подсъдимия Н.. Взети са им били и кръвни проби по надлежния
ред.
При
разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/т.1,
л.91-95/относно получените телесни увреди от Е.Т.Д.. Съгласно заключението и събраните доказателства Д. е получил следните
увреждания: Контузия на главата, контузия на мозъка, счупване на черепа дясно
слепоочие, ожулване на челото, дясна лицева половина и дясното рамо, счупване
на медиалния малеол на лява глезенна става. Тези увреждания- контузия на
мозъка, счупване на черепа дясно слепоочие, според заключението на вещото лице
са обусловили временно разстройство на здравето опасно за живота, а счупване на
медиалния малеол на лява глезенна става е довело до трайно затруднение
движението на долен ляв крайник за период от около 2 месеца, или средна телесна
повреда.
Според
заключението по назначената автотехническа експертиза /т.1, л.60-64 от ДП/,
вещото лице е сочи, че при извършения оглед на кормилното управление, предната
вилка, рамата, ходовата част и спирачната система на велосипеда „***“ не са установени
повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да
бъдат причина за неговото настъпване. Според експерта установените деформации
по рамата и задната капла на велосипеда са настъпили при удара с лекия
автомобил „***“ с ДК№ ***.
Според
заключението на вещите лица по изготвената комплексната трасологическа и
автотехническа експертиза /т.1, л.69-78 от ДП/, при огледа на лек автомобил „***“
с ДК№ *** и велосипед „***“ се установява, че по време на настъпилото
автопроизшествие на 14.07.2016г. в гр.*** между тях има осъществено
съприкосновение, като то е осъществено – при автомобила в посока отпред назад
по предната му дясна и дясна странична части, а при велосипеда отзад напред, по
задната и лявата му странична части. От заключението става ясно, че намерените
и иззети при огледа на местопроизшествието две части от автомобилна броня се
явяват части от едно цяло, части от предната броня на лек автомобил „***“ с ДК№
***.
Според
заключението по назначената автотехническа експертиза /т.1, л.100-107 от ДП/, вещото
лице заключава, че ако непосредствено преди произшествието лекия автомобил „***“
с ДК№ ***, се е движел със скорост 50 км/ч., водачът му е бил в трезво
състояние и е реагирал своевременно, като е предприел спиране в момента, в
който е могъл да възприеме движещият се пред него съпосочно велосипедист Е.Т.Д.,
управляващ велосипед „***“, той, водача на автомобила е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото
на удара с велосипеда.
Поведението на
подсъдимия Н. е в нарушение на правилата
за движение по пътищата - чл.5 ал.3 т.1
от Закона за движение по пътищата - На
водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
чл.20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата: ”Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, да бъдат в състояние да спрат пред всяко
видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
чл.21 ал.1 от
ЗДв.П „При избиране скоростта на движението на водача на пътно превозно
средство е забранено за превишава 50км.ч в населено място“, като същия е
управлявал със превишена скорост от 65.22км.ч,.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно и категорично доказана въз основа
на: обясненията на подсъдимия Н., от показанията на свидетелите М.Е.Й., Р.П.Г.
и Н.Н.М., от заключенията на вещите лица по ХЕ, КТАТЕ, АТЕ, СМЕ – и, епикризи,
констативен протокол за ПТП с пострадало лице, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, писма
от МБАЛ „Св.Анна – Варна“, характеристична справка, справка за съдимост. От
справката става ясно, че подсъдимият е осъждан четири пъти, като два от тях за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по които е реабилитиран.
Подсъдимият Ф.П.Н.
отрича да е употребявал голямо количеството алкохол преди деянието, а признава
че е употребил само 3-4 чаши бира. Твърди, че след инцидента се прибрал у дома
си и изпил 300 грама ракия, което в последствие се отразило при химическата
експертиза. За тази защитна теза е разпитан св.П.Ф.Н. – баща на подсъдимия,
който твърди, че сина му след инцидента бил изплашен и за успокоение си налял
чаша ракия. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н., тъй като са в
противоречие с останалия доказателсвен материал, а и свидетелят е в близки родствени отношения
с подсъдимия – той е негов баща и е заинтересован от благоприятен изход от
делото.
По искане на
подсъдимия е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Вещото лице
д-р Д. дава заключение, че ако след деянието
той е изпил 300 грама ракия във времето от 16.30 часа до 18.45 часа, то
концентрацията на алкохол в кръвта е в порядъка на 3,95%о.
В с.з.
обаче вещото лице уточнява, че ако подсъдимият
е изпил 3-4 бири преди самото ПТП-то, което по данни е в 17.10 часа, то
концентрацията на алкохол в кръвта би била 1,6 %о, т.е. над 1,2%о.
Ангажираните от
подсъдимия и защитата му писмени и гласни
доказателства обаче съдът не счита, че променят установените по делото и
изложени по-горе фактически обстоятелства. От обясненията на вещото лице д-р Д.Д.,
дадени в съдебно заседание на 24.10.2018г., се установи, че ако подсъдимият е
изпил соченото количество алкохол – 300 гр. ракия, би се получила концентрация
в кръвта около 2,45%о. вещото лице сочи още, че ако подсъдимият е изпил 3-4 бири, както
първоначално е твърдял в показанията си дадени, непосредствено след деянието,
то концентрацията на алкохол в кръвта би била 1,6%о. Твърдението на подсъдимия,
че е употребил ракия след деянието съдът счита като негова защитна теза. Ако е
бил употребил твърдяното количество алкохол, то той е следвало да съобщи това
на лекаря и същото да бъде отразено в Протокола за медицинско изследване от
14.07.2016г. в 19.05 часа /т.1, л.86 от ДП/.
Въз основа на
всичко изложено съдът счита за опровергани доводите на подсъдимия и защитника
му, че количеството алкохол е употребено след деянието. В обясненията, дадени
от подсъдимия непосредствено след ПТП-то той сочи, че е употребил 3-4 били.
Толкова е посочил и лекаря в Протокола за медицинско изследване 3-4 броя бира.
Предвид всичко
изложено по-горе съдът прие за установено, че на 14.07.2016г., около 17.00-17.30
часа, подсъдимият Ф.П.Н. е управлявал лек автомобил „***“ с ДК№ ***, след
употреба на алкохол в кръвта 3,02 промила, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №1124/15.07.2016г.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
изложената фактическа обстановка съдът прие, че с деянието си подсъдимият Ф.П.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
14.07.2016г. в гр.***, по ул.“***“, при управление на лек автомобил „***“ с ДК№
***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5 ал.3 т.1 от
Закона за движение по пътищата - на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 да управлява пътно превозно
средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата: ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, да бъдат в състояние да спрат пред всяко
видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.21 ал.1 от
ЗДв.П „При избиране скоростта на движението на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава 50км.ч в населено място“, като същия е
управлявал с превишена скорост от 65.22км.ч. и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Т.Д. ***,
изразяваща се в контузия на главата, контузия на мозъка, представляващи
разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на медиалния малеол на ляв долен
крайник, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период
от около 2 месеца.
От субективна
страна деянието е извършено при формата на вина – непредпазливост – подсъдимият
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа,
върху които е изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК.
Водим от
изложеното, съдът наложи на подсъдимия Ф.П.Н., наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година и шест месеца, което наказание на основание чл.66, ал.1
от НК, отлага за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от
влизане в сила на присъдата.
На основание
чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК, следва да се зачете
времето през което същият е бил лишен от това право по административен ред от
14.07.2016г. до 06.10.2017г.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати направени по делото разноски в размер на 1 169.72 лева,
по сметка на ОД на МВР гр. Добрич, на основание чл.189 ал.3 НПК.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати направени разноски по делото в размер на 626.29 лева, по
сметка на РС Каварна, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл.189 ал.3 НПК.
В този смисъл, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..