№ 742
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502869 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 1549/21 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 738/08.02.24 г. съдът, като е установил, че не е доказано от
ищеца (КОНПИ) наличието на съществено несъответствие между разходите на
ответника (Н. А.) и свързаното с него лице (съпругата му С. А.) и приходите с доказан
законов източник за проверявания период (14.04.13 г. – 19.05.20 г.), е отхвърлил изцяло
предявен на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал.2, т. 1 ЗОНПИ иск за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност 245 066.35 лв. С определение съдът е
осъдил ищеца да заплати съразмерна на отхвърлената претенция държавна такса по
сметката на СГС. С молба по чл. 248 ГПК е поискано определението да се отмени, тъй
като КОНПИ е освободена от държавна такса. С определение 11 445/22.07.24 г. съдът е
оставил искането без уважение.
Недоволен от изхода на спора е ищецът, който обжалва както отхвърлителните
диспозитиви на решението, така и определението, с което не е зачетена молбата му за
изменение на определението за разноските.
Довод за неправилност на решението е, че съдът не е следвало да основе
изводите си на събрани гласни доказателства, тъй като те са от близки родственици на
ответниците, които са пристрастни. Съдът е приел, че родителите на ответника са го
издържали докато е следвал, но този извод, според въззивника, е неправилен, тъй като
не са налице предпоставките на чл. 144 СК. Не е следвало да се изключат от анализа за
1
определяне на величината, означена от закона като значително несъответствие между
приходи със законов източник и разходи суми, изтеглени от банкови сметки на
ответниците. Неправилен е изводът на съда, че същите са се трансформирали в пари.
Дори да се счете това за правилно, не е доказано кога и за какво са изразходвани
паричните средства.
В частната жалба се твърди, че според чл. 84 ГПК държавата е освободена от
заплащане на държавни такси, предмет на спора са частни държавни вземания, а
Комисията е процесуален субституент на държавата. След като КОНПИ е освободена
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, то таксата следва да се
събере от осъденото лице – след постановяване на решението.
В производството пред САС не са ангажирани нови доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението, с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба.
Въззиваемите оспорват въззивната и частната жалба.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания предмет на
проверка САС прави следните изводи.
Въпреки че с отговора на исковата молба е направено възражение за обвързващо
решение на ЕСПЧ (по делото Т. и др. срещу България), установяващо противоречие на
нормирането в ЗОНПИ с Директива 2014/42 ЕС за това, че на отнемане подлежи само
онова имущество, за което ищецът е доказал връзка с приходи от престъпната дейност,
КОНПИ не оборва възражението и не ангажира доказателства за фазата на развитие на
процеса срещу ищеца по повдигнатото обвинение (което като правна квалификация
попада в обсега на чл. 108 ЗОНПИ) и за това, че предложеното да бъде отнето
имущество е придобито именно със средства от осъществена престъпна дейност.
Видно от доказателствата по делото (СИЕ) за времето 03.08.16 г. – 13.04.20 г.
лелята на ответника (нотариус) е правила периодични преводи на суми по неговата
сметка в общ размер 61 440 лв. Разпитана като свидетел, тя заявява, че е привеждала
сумите с дарствена цел, за да подпомогне племенника си, който за част от периода
живеел в нейния град, където бил студент. От своя страна майката на ответничката –
Зарина Филева, свидетелства, че преведените от нея суми по сметка на дъщеря й,
установени от СИЕ като възлизащи на обща стойност 177 310 лв., са дарени, за да бъде
подпомогната в битов и семеен план. В случая е налице писмено начало (съществува
документация за постъпване на средствата в полза на всеки от ответниците) и поради
това разпитът на свидетели относно основанието за преводите е допустимо.
Дублирането пък на изявленията на свидетелките с удостоверени с банкови документи
парични операции, опровергава възражението на ищеца за неистинност на показанията
2
на свидетелките поради пристрастност. Заявява се от всяка от свидетелките дарствено
намерение, а ищецът нито навежда довод, нито ангажира доказателства за
симулативност на даренията. От своя страна св. М. А., майка на ответника,
утвърждава, че през по-голяма част от времето в което е следвал синът й, той е живял
в дома на родителите си (чийто баща е лекар, но имал и допълнителна доходоносна
дейност), които са го издържали, а след сключване на брак с ответницата, преди
двамата да придобият жилище, са живели в дома на нейните родители, които са
издържали младото семейство. Позоваването на ищеца на разпоредбите на СК относно
издръжката на пълнолетно лице е неотносимо, тъй като в случая даренията респ.
натуралната издръжка са по съществото си естествено задължение на
даряващите/издържащите.
Изтеглянето на сумите ги трансформира в парични средства, подлежащи на
влагане за придобИ.е на имущество, осъществяване на задгранични пътувания и т.н.
Определянето на тези средства като разходи на ищците и калкулирането им при
изчисляване на съответствието приходи-разходи, би довело до дублиране с други
суми, отчетени в друго качество, но придобити със същите средства. Затова, като е
изключил изтеглените парични средства при определяне величината „несъответствие
между законови приходи и разходи през проверявания период“, СГС не е допуснал
нарушение и се е съобразил с тълкувателната практика на ВКС, цитирана в
постановеното от СГС решение.
Общите приходи на ответниците за проверявания период са в размер на
580 457.62 лв., а разходите им възлизат на 79 879.36 лв., като разходите за пътувания в
чужбина са презумптивни, определени според Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина и настоящият състав не би ги калкулирал като стойност на
реални разходи поради тяхната недоказаност. При съотнасянето на величините
„законов приход“ и „разход“, се получава положителна величина, което изключва
предпоставката за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по
престъпен начин.
Относно обжалваното определение САС счита същото за правилно. Според чл.
157, ал. 2 ЗОНПИ „с решението съдът присъжда държавна такса и направените
разноски в зависимост от изхода на делото“. Ищецът е държавно учреждение, но
спорното вземане, предявено в процеса за гражданска конфискация, е частноправно и
то остава такова до отнемането на имуществото по силата на съдебното решение,
което ще произведе действие занапред. Комисията е страна в гражданския процес и в
това си процесуално качество тя е равнопоставена на насрещната страна в
производството, вкл. и по отношение на отговорността за разноски. Привилегията на
специалния закон се ограничава единствено до това, че държавната такса не се внася
при завеждане на исковата молба. Това не означава, че такава не се дължи от ищеца,
нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на
3
съдебната власт в случай, че искът бъде отхвърлен като неоснователен. Касае се за
изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително, но не и
от това, че държавна такса се дължи. Именно защото не се претендира публично
държавно вземане, имоти или вещи - публична държавна собственост, разпоредбата на
чл. 84, т. 1 ГПК не изключва, а обосновава задължението за плащане на държавна
такса.
Тъй като според доводите на въззивника за неправилност на постановеното
решение настоящият състав достига до извод за неоснователност на жалбата, респ.
правилност на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
се ползва от мотивите, съдържащи се в първоинстанционното решение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемите (ответници в
производството пред СГС) въззивникът следва да заплати на въззиваемите разноските
за производството пред САС в размер на 17 240 лв., като направеното от въззивника
възражение, основано на разпоредбата на ал. 5 на чл. 78 ГПК не следва да бъде
зачетено. Обстоятелството, че електронната информационна система предпоставя по-
висок коефициент натовареност за съдиите, решаващи спорове, свързани с прилагане
на процесния и аналогичните му закони (предвид измененията в наименованието)
обосновава разбирането, че делото не е с ниска правна и фактическа сложност.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 738/08.02.24 г., постановено по гр.д.
1549/21 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА НА ОСНОВАНИЕ чл. 78, ал. 3 ГПК Комисията за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Н. И. А. и
С. Б. А. разноски за въззивното производство, с естество на заплатен адвокатски
хонорар, в размер на 17 240 (седемнадесет хиляди, двеста и четиридесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5