ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2167 12.11.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1535 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивната жалба на „Контрол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ № 131, представлявано от
управителя Дафина Качикова-Желязкова, против
решение № 1522/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 5408/2018 г. по описа
на БРС.
С първоинстанционното
решение е прието за установено по предявения иск от Кооперация „КИТКА”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики” № 1А,
представлявана от Светослав Йорданов Дамянов, против „КОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови”
№ 131, представлявано от Дафина Николова Качикова-Желязкова, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 6 500 лв. – главница,
представляваща неплатена част от цената на продадени стоки, съгласно фактура №
**********/07.03.2014 г., сумата 6 084.36
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 16 500 лв.,
дължима за периода 15.03.2014 г. – 30.10.2017 г., законната лихва върху
главницата от 16 500 лв. за периода 31.10.2017 г. – 11.01.2018 г., както и
законната лихва върху главницата от 6 500 лв., считано от 12.01.2018 г. до
изплащане на вземането, които вземания са част от предмета на Заповед №
5028/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 8242/2017 г. по описа на БРС, като отхвърля предявения иск за установяване дължимостта на мораторната
лихва в останалата му част над уважения размер до предявения размер от
6 131 лв., както и за периода 07.03.2014 г. – 14.03.2014 г.
Със същото решение „КОНТРОЛ“ ЕООД е
осъдено да заплати на Кооперация „КИТКА“ сумата от 1827.47 лв., представляваща
част от направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство,
съответна на уважената част от иска.
Във въззивната жалба на „Контрол“ ЕООД се
изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Посочва се, че в нарушение на чл.146 ГПК районният съд не е
изложил в доклада по делото правната квалификация на направените от ответника
възражения, както и не е посочил кои от оспорените обстоятелства подлежат на
доказване и чия е доказателствената тежест за тях. В тази връзка се сочи, че
поради липсата на точен и пълен доклад съдът не е уважил като ирелевантни направените
от ответника доказателствени искания – за допускане на съдебно-графологична
експертиза, за задължаване на ищеца да представи исканите писмени
доказателства, за допускане до разпит на свидетели и за задължаване на трето
лице по чл.192 ГПК да представи документи. Сочи се също, че съдът е допуснал
нарушение и като се е произнесъл по основателността на иска преди да е
приключил фазата по събиране на доказателствата. Според въззивника, в резултат
на така допуснатите от съда нарушения, възражението му по чл.301 ТЗ и
останалите възражения в писмения му отговор на исковата молба са останали
недоказани, като счита, че с оглед установяване фактическия състав на
възраженията му, всички направени от него доказателствени искания пред районния
съд са относими и следва да бъдат уважени.
По правилността на решението се
изразява несъгласие с извода на БРС за неоснователност на направеното от
ответника възражение по чл.301 ТЗ, като се счита, че този извод на съда е
формиран въз основа на непреки доказателства и на предположения относно
по-ранния момент на узнаване на извършените действия без представителна власт.
В тази връзка се счита за неправилен извода на съда, че управителят на
ответното дружество е узнал за извършените без представителна власт действия
много преди получаването на исковата молба и тези действия са били потвърдени
от него, като въззивникът счита, че осчетоводяването на данъчната фактура и
ползването на данъчен кредит по нея са последстващи действия спрямо
осъществяването на основния фактически състав на сделката и не доказват
наличието на съгласие за сключването на договора, доколкото се извършват от
лице, различно от управителя на дружеството, а именно счетоводител. Счита се
също, че подобно съгласие не следва и от представеното писмо-потвърждение на
салдо, тъй като в същото не са посочени параметрите на сделката, за да се
приеме, че с подписването му се замества волеизявлението за сключване на
договора. По отношение на това писмо-потвърждение на салдо, представено от
ищеца с молба от 27.12.2018 г., ведно с други писмени доказателства към него,
се сочи от въззивника, че същите не са му били връчени от съда за становище,
поради което за ответника едва с въззивната жалба за първи път се открива
възможността да оспори допълнително представените от ищеца писмени
доказателства.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания при условията на чл.266, ал.3 ГПК – да бъдат уважени
исканията по доказателствата, формулирани в отговора на исковата молба и в
допълнителното становище на ответника. Направено е и искане за откриване на
производство по оспорване истинността на представеното писмо-потвърждение на
счетоводно салдо и за допускане на съдебно-графологична експертиза, която да
даде заключение дали това писмо-потвърждение е подписано от управителя на
ответното дружество. Искането обосновано с обстоятелството, че за наличието на
този документ въззивникът е узнал едва от мотивите на първоинстанционното
решение.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законовия
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Кооперация „КИТКА“, подаден чрез
пълномощник адв.З.М., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и на неведените в нея доводи. Възразява се срещу доказателствените
искания на въззивника, които се считат за неоснователни и ирелевантни. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените пред настоящата инстанция
съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените
искания на въззивника „Контрол“ ЕООД не следва да се уважават. В производството
пред първата инстанция ответникът е направил следните искания по
доказателствата – за допускане на съдебно-графологична експертиза, която да
установи дали оспорените фактура и приемо-предавателен протокол са подписани от
посочения за получател Стоян Качиков; за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване дали процесната фактура е надлежно осчетоводена в
счетоводствата на двете дружества; за задължаване на ищеца да представи
документи за собствеността на продадените вещи; за призоваване като свидетел на
Стоян Качиков за установяване какви вещи и документи са му били предадени, в
какво състояние, какъв е гаранционния срок на вещите и имало ли е проявени
дефекти, били ли са предявени рекламации и отстранени ли са те от продавача в
гаранционния срок; за задължаване на основание чл.192 ГПК третото лице Стоян
Качиков да представи предадените му от ищеца документи – инструкция за
експлоатация, паспорт на инвентара и декларация за съответствие. Въззивният съд
намира, че единствено относимо към настоящия спор е искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, което е било уважено от районния съд и приетата
пред първата инстанция експертиза не е била оспорена от страните. Останалите
доказателствени искания са неотносими към предмета на делото, тъй като предвид
направеното от ответника възражение, че процесната фактура не е подписана от
управителя на дружеството, то без значение е кое лице е подписало същата и дали
подписът в нея е положен от Стоян Качиков, след като не се спори, че подписът
не е на управителя, поради което искането за съдебно-графологична експертиза не
следва да се уважава. В тази връзка, следва да се оставят без уважение като
неотносими и исканията за разпит като свидетел на Стоян Качиков и искането по
чл.192 ГПК, тъй като със същите няма да се установяват релевантни за спора
факти и обстоятелства, предвид основното възражение на ответника за липса на
облигационни правоотношения между страните по договор за покупко продажба н
процесните вещи. С оглед горното, като не е уважил доказателствените искания на
ответника „Контрол“ ЕООД, районният съд не е допуснал процесуално нарушение и
доводите на въззивника в този смисъл за неоснователни.
Не
следва да се уважават и направените във въззивната жалба доказателствени
искания за откриване на производство по оспорване истинността на
писмо-потвърждение на счетоводно салдо и за допускане на съдебно-графологична
експертиза, която да даде заключение дали това писмо-потвърждение е подписано
от управителя на ответното дружество, като въззивният съд намира, че същите за
преклудирани. Оспореното доказателство е било представено от ищеца преди
първото по делото съдебно заседание пред районния съд и при проявена по-голяма
процесуална активност от страна на ответника същият е могъл да се запознае с
доказателството и да го оспори в срок, което не е сторено от него. Ето защо,
направеното за първи път във въззивната жалба искане е преклудирано и следва да
се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1535/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „Контрол“ ЕООД, ЕИК
********* и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Кооперация „Китка“,
ЕИК *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивника „Контрол“ ЕООД за назначаване на съдебно-графологична експертиза,
както и за ангажиране на писмени и гласни доказателства и пред въззивния съд.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.