РЕШЕНИЕ

 

№  135 

 

гр. Троян, 23.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 990 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

        “А1 България” ЕАД – гр. София, представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски е предявило срещу В.Х.Г. ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер общо на 583,20 лева, представляващо използвани и неизплатени телекомуникационни услуги. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява юрисконсулт Петър Петков, който моли съда да постанови решение като уважи изцяло предявения иск.

Ответника В.Г. не е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК и не е изразила становище по иска. Явява се лично в с. з. и заявява, че телевизията и интернета му били спрени, като той многократно е пускал молби и жалби, но никой не му е обърнал внимание  и той спрял да заплаща месечната цена на използваните услуги.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор М4800102, приложение № 1 към Договор М4800102/11.12.2015 г., Приложение № 3 към Договор № М4800102 от 11.12.2015 г., Допълнение към Приложение № 1 към Договор № М4800102 от 11.12.2015 г., Приложение № 1 М 4800102/11.12.20165 г., Списък на телевизионни програми, включени в пакет Мтел ТВ Разширен + към Договор № М4800102 от 11.12.2015 г., Приемо-предавателен протокол крайно устройство, предоставено за ползване към договор за услуги от 17.10.2016 г., Приложение № 1 към Договор № М4800102 от 19.01.2017 г., Договор за продажба на изплащане № М4800102 от 19.01.2017 г., фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, сметка № **********, сметка № **********, сметка № **********, общи условия и   ч.гр.д. № 724 от 2018 г. по описа на ТРС, искане за преразглеждане на сметка от 21.11.2017 г., писмо до В.Х.Г. по повод постъпила молба с вх. № 245М252 от 21.11.2017 г.,  писмо с вх. № 5653 от 17.07.2017 г. и писмо до В.Х.Г. по писмо с вх. № 188М10 от 18.07.2017 г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел”/ и В.Г. са сключили на 11.12.2015 г. договор № М4800102 за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения към него. Г. заявява в с. з., че от м. май 2017 г. е преустановил заплащането, тъй като не получавал качествени телевизия и интернет. Не се оспори факта, че за периода от 09.05.2017 г. до 09.11.2017 г. е било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружество. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел" ЕАД и е натрупал задължения в размер на 318,45 лева. На 23.11.2017 г. договор № М4800102/11.12.2015 г. е бил прекратен по вина на ответника и съгласно договора и Общите условия са начислени неустойка в общ размер на 264,75 лева.

За месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.05.2017 г. до 09.11.2017 г., начислена съгласно условията на договор № М4800102/11.12.2015 г., приложенията към него и Общите условия са издадени следните фактури, приложени като доказателства, за сумите както следва: - 55,46 лева, за която е издадена фактура № ********* от 12.6.2017 г.; - 54,86 лева, за която е издадена фактура № ********* от 12.7.2017 г.; - 53,36 лева, за която е издадена фактура № ********* от 11.8.2017 г.; - 51,88 лева, за която е издадена фактура № ********* от 12.9.2017 г.; - 51,88 лева, за която е издадена фактура № ********* от 12.10.2017 г.; - 25,27 лева, за която е издадена фактура № ********* от 13.11.2017 г. Фактурата е издадена за сумата от 51,88 лева, но по нея е извършено кредитиране в размер на 26,61 лв. и остатъкът е 25,27 лева; - 25,74 лева, за която е издадена фактура № ********* от 12.12.2017 г. Г. не отрича, че не е заплатил посочената сума.

Установява се в процеса, че вземането не е погасено.

По делото е изискано и представено и досието по повод жалбите на Г. до мобилния оператор.

Претендираната към ответника сума е в размер на 318,45 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга, посочена като главница, представлява сбор от предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги.

Изрично е договорено, че дължимите от абоната суми за ползването на предоставените услуги следва да бъдат заплащане в предвидения срок / т. 34 а от Общи условия/. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури.

Съгласно чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор,  „Мобилтел” ЕАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към него. А съгласно чл. 54 от ОУ - „Мобилтел” ЕАД има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в описаните случай. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.

Безспорно е, че с подписването на договора, ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. В ТРС е образувано ч. гр. д № 724/2018 г., по което съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В предвидения от закона срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед на изложеното съда счита, че в процеса безспорно се доказа, че между страните са налице облигационни отношения, ответника В.Г. е подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените му мобилни услуги и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не са заплатени в срок. Съда приема, че предявения иск е основателен и доказан. Ответника се явява неизправна страна по този договор, като еднолично, без да спазва договорните клаузи, е преустановил заплащането на предоставените му услуги, в случая касаещи интеренет и телевизия. В процеса останаха голословни и недоказани твърденията на Г., че многократно е подавал жалби, но никой не му е обърнал внимание. Още повече с подписването на договора, страните се задължават да спазват клаузите, които уреждат взаимоотношенията им в тази връзка. Ще следва исковата претенция да бъде изцяло уважена, като бъде признато съществуване на процесното вземане, а именно: сумата 583,20 – петстотин осемдесет и три лева и 20 стотинки, от които 318,45 – триста и осемнадесет лева и 45 стотинки, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г., за периода 09.05.2017 г. до 09.11.2017 г. и 264,75 – двеста шестдесет и четири лева и 75 стотинки, представляваща неустойка предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето исково заповедното производство в размер на 75,00 лева, както и по настоящето исково производство в размер на 225,00 лева, от които 75,00 лева държавна такса и 150 леваюрисконсултско възнагражедине в минимален размер.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на ”А1 България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представители Александър Димитров и Младен Марковски, а именно че В.Х.Г., ЕГН **********, адрес: ***,  дължи сумата 583,20 – петстотин осемдесет и три лева и 20 стотинки, от които 318,45 – триста и осемнадесет лева и 45 стотинки, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М4800102 от 11.12.2015 г., за периода 09.05.2017 г. до 09.11.2017 г. и 264,75 – двеста шестдесет и четири лева и 75 стотинки, представляваща неустойка предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ”А1 България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представители Александър Димитров и Младен Марковски сумата 75,00 – седемдесет и пет лева съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и 225,00 – двеста двадесет и пет лева разноски по настоящето исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                                             

                                                        Районен съдия: