Р Е Ш Е Н И Е
№3809
10.08.2020 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на десети юли
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 1120 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, офис 1, чрез пълномощник – адвокат Ж.М.Г. – от ВАК, с която
против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР със седалище и адрес на
управление: ***, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е
предявен иск за заплащане на сумата от 1273,80 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца при
ответника извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., като
сумата е получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е служител в ГПУ Варна към РДГП, което е на
структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр.София, като през процесния период е заемал
длъжността „полицай“. Ищецът е със статут на държавен служител, при нормална
продължителност на работното време, регламентирана в чл.187, ал. 1 ЗМВР от 8 ч.
дневно и 40 ч. седмично, при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. За времето от 01.01.2017 г. до
31.11.2019 г. ищецът е положил общо 1248 нощен труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Коефициентът е 1.143. Ищецът сочи, че след
преизчисляване на положения нощен труд с посочения коефициент, същият възлиза
на 1426 ч., което води до извод, че е положил извънреден труд в размер на 178
часа, който следва да бъде заплатен от ответника. Претендира сумата от 1424
лева – получена след изчисляване на база основното месечно възнаграждение на
ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР. След допуснато изменение на
предявения иск, на осн. чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира заплащане на сумата
от 1273,80
лева, за същия период – 01.01.2017 г. – 30.11.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на ищцовата претенция. Ответникът не оспорва, че през
процесния период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е
изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че
целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и
КТ.
Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на
нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата,
се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово
правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за
ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Твърди, че в разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени
възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179
от ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд,
както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период страните са се намирали в служебно
правоотношение, като ищецът заема при ответника длъжността „полицай“ в ГПУ
Варна към РДГП, което е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, гр.София.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението, на която неоспорено от страните и прието от съда, се установява,
че за процесния период – от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., ищецът е отработил общо 1248 ч. нощен труд, за които му е
изплатено трудово възнаграждение в размер на 464,50 лева. Преизчислен с
коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1427 ч. общо. Разликата след
извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 179 ч. Извънредният труд,
получен след преизчисляване на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143,
за периода от 01.01.2017
г. до 30.11.2019 г., възлизащ на сумата от 1273,80 лева не е заплатен от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /изм. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г./. Същият е допустим, а
разгледан по същество, той е и основателен.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което, през процесния
период, ищецът заема при ответника длъжността „полицай“ в ГПУ Варна към РДГП,
което е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР,
гр.София.
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 ЗМВР /предишна ал.9/ е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период – от 01.01.2017 г. до 30.11.2019, ищецът е положил 1248 ч. нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 1427
часа. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 179 часа, в
размер на 1273,80 лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск е основателен, поради което следва да уважи същият изцяло.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, валидна към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 23.01.2020 г./, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000
лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева.
Изчислено по указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за предявените искове е в размер на 319,17 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител, като е договорено и изплатено възнаграждение в
размер на 500 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е частично основателно, като последното следва да бъде намалено
до размера посочен в Наредбата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с
оглед изхода от спора, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 319,17 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски в общ
размер на 255,95 лева, от които: държавна такса – 50,95 лева, депозит за вещо
лице – 200 лева и 5 лева - за служебно издаване на изпълнителен лист, като
същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната
власт, по банкова сметка ***.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка – *** ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 1, сумата от 1273,80 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен, от ищеца при ответника, извънреден труд, за периода
от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 29.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 1, сторените разноски по делото, в размер на
319,17 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 255,95 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** –
Варна.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: