РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1036
гр. Пловдив,
22 май 2015 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 1254 по описа за 2014 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на М.И.М.,*** против Решение №
РД-60/14.04.2014г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив
(РУСО гр. Пловдив или ТП на НОИ гр. Пловдив)
и потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол ПР-2166/27.12.2013г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата
отмяна и постановяване на решение, с което се отсъди, че получената в по-голям
размер пенсия е получена добросъвестно и на основание чл.114, ал. 2 КСО не се
дължи нейното възстановяване. Допълнителни съображения в тази насока се излагат
в писмено становище приложено по делото.
Претендира
се и присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на
Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения
в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. С разпореждане № **********, Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, на
основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № 549 от
20.12.1999г., с което на жалбоподателя отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ), и всички последващи го, като на М. е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В оспорения административен акт
изрично е посочено, че „На основание чл.
114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от лицето, заедно с
лихвата по чл. 113”.
Недоволен от така постановеното
разпореждане, М. е обжалвал същото пред горестоящия в йерархията
административен орган, който с Решение № РД-60/14.04.2014
г. го е потвърдил.
За да постанови този резултат,
Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел за установено следното от
фактическа и правна страна:
С разпореждане № 549/20.12.1999г. на М.И.М. ***, е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.01.1999 г. пожизнено при
условията на чл.6, ал.1 от ЗП/отм/. Зачетеният трудов стаж, съгласно
разпореждането е както следва: от 1-ва категория труд 20г. 03м. 12 дни, от 2-ра
категория труд 08 м. 11 дни и от 3-та категория труд 07 м. 06 дни. Редуциран
към 1-ва категория труд възлиза на 21г. 02 м. Определен е индивидуален
коефициент 2,301 от осигурителен доход за времето от 01.09.1992г. до
31.10.1995г. и от 24.05.1998г. до 31.12.1998г.
Във връзка с
направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от
установяване на осигурителния стаж на лицето. За целта с писмо изх. № К-5181/15.02.2013г.
са изискани оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при
отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната
преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж /НПОС/. Въобще с въпросното писмо са изискани всички
документи, имащи отношение към осигурителния стаж. От страна на М. такива не са
представени. В тази връзка е инициирана процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т.
1 от КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ - гр.
Пловдив. В хода на проверката със саморъчно подписана декларация лицето е уточнило
периода на осигуряване, както и наименованието на осигурителя, при който е
положен трудът, както следва :
1977г. -
1981г. ВНВУ "В.Левски" гр.Велико Търново - курсант
1981г. - 1989
г. под.28570 гр.Пловдив - офицер,
1989г. -
1991г. под. гр.Първомай - офицер,
1991г. -
1995г. под.28570 гр.Пловдив - офицер.
От изисканите
служебно документи за осигурителен стаж от съответния осигурител, въз основа на
декларираните от М. данни, е установено следното :
Установения и
зачетен стаж на лицето е както следва: от 1-ва категория на длъжност офицер е
13г. 05 м 06 дни и от 3-та категория 04г., от който 02 г. зачетен на основание
чл.44 от НПОС и 02г. като самооосигуряващо се лице. Осигурителният стаж е
положен след навършване на 18 - годишна възраст - от 31.08.1977г. до
01.01.1999г. - началната дата на отпуснатата с разпореждане № 549/20.12.1999г.
лична пенсия за ОСВ. За цитирания период има прекъсване на осигуряването само за
периода от 01.03.1995г. до 31.12.1996г.
Прието е, че осигурителният
стаж от първа категория труд - 13г. 05 м 06 дни е както следва:
- от
26.09.1981 г. до 01.01.1989 г. 07 г. 03 м. 06 дни
- от
01.01.1989 г. до 30.09.1989 г. 00 г. 09 м. 00 дни
- от 01.10.1989
г. до 31.08.1992 г. 02 г. 11 м. 00 дни
- от
01.09.1992 г. до 28.02.1995 г. 02 г. 06 м. 00 дни
Осигурителен
стаж от ІІІ - та категория труд възлиза на 04 г. 00 м. 00 дни.
На основание
чл.104 от КСО общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория възлиза на
26 г. 04 м. 20 дни.
При така
установената фактическа обстановка ответният административен орган е
констатирал, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя, изчислен въз
основа на издадените документи от посочените от него осигурители, възлиза на
13г. 05 м. и 06 дни от 1 - ва категория труд и на 04 г. от 3-та категория труд,
или общия осигурителен стаж, редуциран към 1-ва категория възлиза на 15г. 10 м.
00 дни, т.е. същият съществено се разминава от този, при който е отпусната личната
му пенсия за ОСВ. Тъй като М. не е удостоверил придобит осигурителен стаж от
1-ва категория труд 20г. 03 м. 12 дни, както и осигурителен стаж от втора
категория труд, към 01.01.1999 г. - началната дата на отпусната лична пенсия за
ОСВ е прието, че същият не е имал право на пенсия за ОСВ по условията на чл.6, ал.1
от ЗП/отм./ при по-ниска възраст, доколкото същият няма осигурителен стаж от
1-ва и 2-ра категория труд с продължителност, посочена в Разпореждане №
549/20.12.1999г.
С оглед на
изложеното е прието, че М. има две трети действително изслужени на кадрова
военна служба, но няма право на лична пенсия за ОСВ по условията на чл.6, ал.1
от Закона за пенсиите /отм./, тъй като няма 20г. осигурителен стаж, към
01.01.1999г. - началната дата на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Посочено е в
решението, че това обстоятелство категорично сочи, че М. е бил недобросъвестен
както при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ при
условията на чл.6, ал.1 от ЗП/отм./, така и при получаване на пенсията, която
определено не му се полага, защото няма необходимия стаж от 20г., каквото е
изискването на чл. 6, ал.1 от ЗП /отм./, поради което към дата 01.01.1999г. същият
не е имал право на пенсия на посоченото основание.
С тези мотиви
е обоснована правилността на Разпореждане № **********, Протокол ПР -
2166/27.12.2013г на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив.
6. От данните по преписката се установява, че на М. е
издадено и второ Разпореждане № Ра-914/30.12.2013г. от Ръководителя на „ПО” при
ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 КСО и
във връзка с процесното разпореждане, жалбоподателят да възстанови неправилно
изплатената му сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в
размер на 72 814,42 лв. главница и лихви, за периода от 01.01.2003г. до 31.07.2013г.,
като е прието, че задължението за периода 01.12.1999 г. до 31.12.2002 г. е
погасено по давност.
Този резултат е обжалван пред горестоящия в йерархията
административен орган, като с Решение № 13 от 14.02.2014 г. Директорът на РУСО
- Пловдив е приел жалбата за частично основателна и на основание чл.117, ал. 3 КСО е заличил като погасен по давност дълга, определен с
разпореждането, за времето от 01.01.2003г. до 31.12.2007г. в размер на 33 988,
67 лв., от които главница 12 399,34 лв. и лихва 21 599,33 лв., и е
потвърдил Разпореждане № **********, Протокол Ра-914/30.12.2013г. относно
сума за събиране в размер на 38 521,81 лв. за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2013
г., от които главница 25 130,98 лв. и лихва в размер на 13 390,21 лв.,
представляващи „недобросъвестна получени суми от пенсия за ОСВ от М.М..
7. От данните по преписката се установява, че коментираните
разпореждания са издадени по повод писмо изх. № К -5181#1
от 30.08.2013г. на Началник отдел „ПО”, приложено към административната
преписка (лист 59 по делото), според което е установена необходимостта от
възстановяване на пенсионното досие на М., поради което е направено предложение
до Началника на „КПК” при ТП на НОИ – Пловдив за извършване на проверка по реда
на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за установяване на осигурителния стаж и доход на
М.М..
8. В хода на съдебното производство към доказателствения
материал са приобщени представени от жалбоподателя писмени доказателства, в
подкрепа на твърденията в жалбата за незаконосъобазност на обжалвания
административен акт, а също и са представени от ответника писмени доказателства
- писмо от НОИ до Административен съд – гр.Пловдив относно преминаване на
териториалните поделения на НОИ към компютърна обработка на информацията и
Работна инструкция за дейността на отдел „Пенсии” при РУ ”СО” гр.Пловдив, ведно
със Заповед № 345/18.09.2008г. за утвърждаването й на Директора на ТП на НОИ,
номенклатура на делата, одобрена от Директор на РУСО – Пловдив, Заповед №
82/06.03.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.
В проведеното
по делото публично съдебно заседание на 11.12.2014г. жалбоподателят се е явил
лично, за да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК на поставените му в
молбата на пълномощника на ответника /л.192 от делото/ въпроси, с
които на практика не се установява нещо различно от декларираните данни от
лицето в хода на административната процедура.
ІV.
За правото :
9. Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т.
1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при
това положение, че процесното Разпореждане № **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – гр. Пловдив е индивидуален
административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос.
Този акт, има като правна последица възникването на конкретни права и
задължения, за страните по административното правоотношение.
10. КСО не сочи, кога един административен акт влиза в
сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК,
приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила,
следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен
и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същото
влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за
обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава
изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на
НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на
правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по вече
приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на
индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване
на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата
си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него
материалноправен проблем така, както е установено в акта.
11. Именно защото се посяга на
стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил
отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно
да се измени или отмени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО (каквото несъмнено е Разпореждане №
549/20.12.1999г.). Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма
лимитивно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува
производство по изменение или отменяне на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране,
възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно
отпусната пенсия – чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение първо КСО. Точно
тази хипотеза е установена от органите на НОИ в хода на развилото се
административно производство.
Както вече бе
казано, на М.И.М. с Разпореждане № 549/20.12.1999г.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.01.1999г. пожизнено при условията на чл.6, ал.1 от ЗП/отм/. Зачетеният
трудов стаж е както следва: от 1-ва категория труд 20 г. 03 м. 12 дни, от 2-ра
категория труд 08 м. 11 дни и от 3-та категория труд 07 м. 06 дни. Редуциран
към 1-ва категория труд възлиза на 21г. 02 м. С разпореждането е определен
индивидуален коефициент 2,301 от осигурителен доход за времето от 01.09.1992 г.
до 31.10.1995 г. и от 24.05.1998 г. до 31.12.1998 г.
Именно с оглед
установяване на последнопосочения осигурителен доход и стаж е поискано от жалбоподателя
да представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени,
осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и
при кой осигурител е работило. Въз основа на тези данни контролните органи са
извършили проверка, при която декларираният стаж е потвърден, но същият не
отговоря на този установен при първоначалното отпускане на пенсията му през 1999г.
12. При установения осигурителен стаж на
жалбоподателя в хода на административната процедура, който напълно съответства
на декларираните от него данни, и при липса на каквито и да било други доказателства
ангажирани от страна на М. в съдебната фаза на процеса, в подкрепа на посочения
в Разпореждане № 594/20.12.1999г. осигурителен стаж, очевидно в случая
се касае за неправилно отпусната пенсия с Разпореждане № 594/20.12.1999г. Казано
с други думи, настоящият казус се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5
от КСО.
Изложеното до тук налага да се приеме, че в хода на
административно производство, от страна на администрацията са предприети всички
необходими и възможни действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК.
Правилно е посочено от решаващия орган, че в тежест на
жалбоподателя, като лице претендиращо право на пенсия, е да удостовери
продължителността и местоположението на трудовия си стаж, и ако не разполага с
документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС е достатъчно да декларира стажа си поне приблизително
по периоди осигурители и длъжност, а административният орган може да се позове
на тези декларирани данни и да осъществи служебно изясняване на стажа на
лицето, каквито действия е предприел по декларацията на М. от 02.09.2013 г.
Действително пенсионното досие на М. не е било налично в
архивохранилището на НОИ (доколкото каза се е била налице необходимост от неговото
възстановяване), но контролните
органи са дали възможност на жалбоподателя да представи всички документи, с
които разполага или в случай че не разполага с такива, да посочи (декларира)
периода и осигурителя, където е положен релевантния за реализиране на пенсионните
му права стаж.
Впрочем, в конкретния случай
жалбоподателят дори не може да посочи къде е положил осигурителен стаж от II категория труд
- 08 м. 11 дни (така както е посочен в Разпореждане № 549/20.12.1999 г., с което му е
отпусната лична пенсия за ОСВ), поради което следва да се приеме, че М. никога не е имал трудов стаж от втора категория в
посочения размер.
Ето защо приобщените в хода на административното
производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно
производство, обосновават несъмнения извод, че по отношение на установените
пенсионни права на М., няма причина
да не се приеме, че процесуалните действия на органите на НОИ в хода на
извършената му проверка са осъществени съобразно изискванията на закона.
Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от осигурителните
органи в издадените от тях разпореждане и решение, съотнесени са спрямо
останалите констатации направени в административното производство и въз основа
на това е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Каза
се, доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и
основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото
производство, независимо от доказателствените усилия на жалбоподателя. Жалбоподателят,
който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, в казуса не
доказа по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл.6, ал.1 от
ЗП/отм./, при наличие на осигурителен стаж, редуциран към 1-ва категория труд 21г.
02м., и този извод не се променя в никаква степен от ангажираните писмени и
гласни доказателства по делото.
13. Относно въпроса, свързан с добросъвестността на М. при
получаване на неправилно отпуснатата му пенсия за ОСВ с Разпореждане № 549/20.12.1999 г., е
необходимо да бъде съобразено следното:
Изречението: „На основание чл. 114, ал. 1 от КСО „недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да се възстановят от лицето, заедно с лихвата по чл.
113”, с което завършва спорното в
процеса разпореждане, не е властническо волеизявление, поради което не е част
от разпоредителната част на акта. Това изречение представлява предложение до
длъжностното лице по чл. 114, ал.
3 КСО
да издаде разпореждане по ал. 1 за възстановяване на сумите, които са били
изплатени над действителния размер на пенсията, определен с разпореждането.
Насочената срещу това изречение жалба е процесуално недопустима, защото е
насочена срещу мнение или предложение, което не е властническо волеизявление.
В
тази връзка следва да се посочи, че не съществува правна възможност
разпореждане по чл. 99, ал.
1, т. 5 КСО
да бъде едновременно с това и разпореждане по чл. 114, ал.
1 КСО,
защото се издават по различни административнопроизводствени правила, от
различни длъжностни лица - по чл. 98, ал. 1
КСО и по чл. 114, ал.
3 КСО
и подлежат на обжалване в различни срокове (чл. 117, ал. 2
КСО).
В този смисъл Решение № 4950/09.04.2013
г. на ВАС по адм. дело №14888/2012 г. и Решение № 11387 от
22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2013, VI отделение, постановени по идентични
казуси.
Задължението
за възстановяване на коментираните суми се поражда от последващото Разпореждане
№ Ра-914/30.12.2013 г. от Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което
е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 КСО и във връзка с процесното
разпореждане (№ **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – гр. Пловдив), жалбоподателят
да възстанови неправилно изплатената му сума за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) в размер на 72 814,42 лв. главница и лихви, за периода от
01.01.2003г. до 31.07.2013г., като е прието, че задължението за периода
01.12.1999 г. до 31.12.2002г. е погасено по давност. В хода на неговото
оспорване следва да се преценяват възраженията за добросъвестно получаване на
сумите и за погасяването им по давност.
14. При това положение решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив в
частта, с която този административен орган се произнася по съществото на заявен
пред него спор за законосъобразност на израз, който не е властническо волеизявление,
ще следва да бъде отменено, а оспорването на Разпореждане № **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – гр. Пловдив, в същата част, а
именно, в която с него е постановено, че „недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицето, заедно с
лихвата по чл. 113”, ще следва да
бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
В
останалата част ще следва да се приеме, че оспореният в настоящото производство
резултат, е постановен от компетентния за това
административен орган в съответствие с материалния закон. Не се констатират
нарушения на процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено
в изискуемата писмена форма, в която са обективирани фактическите и правни
основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която закона
преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Това
налага извод за неоснователост на жалбата в посочената част. Тя ще следва да
бъде отхвърлена.
V. За разноските:
15. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя,
се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер
на 300 лв., представляващи заплатеното възнаграждение
за един адвокат.
Съответно,
на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 350 лв., изчислени съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № РД-60/14.04.2014г. на Директора
на Районно
управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл.
114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М.И.М., заедно с лихвата
по чл. 113 и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.М.,***
против Разпореждане № **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта, в
която с него е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М.И.М., заедно с лихвата
по чл. 113.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М.,***
против Решение № РД-60/14.04.2014 г. на
Директора на Районно
управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив (РУСО гр. Пловдив или ТП на
НОИ гр. Пловдив) и потвърденото с него Разпореждане № **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – гр. Пловдив, в останалата част,
с която
на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е отменено Разпореждане № 549 от 20.12.1999
г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ), и всички последващи го, като е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване"
- гр. Пловдив, да заплати на М.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., представляваща сторените от последния
разноски по производството.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,*** да заплати на Районно управление
"Социално осигуряване" - гр. Пловдив, сумата от 350 лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :