Решение по дело №717/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 936
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150700717
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 936 / 19.11.2020г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                              Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 717 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на А.Б.В. против Решение № Ц1012-12-22#1/03.06.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 05.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е спряно образуваното производство по отпускането/изплащането на парични обезщетения по болничен лист № F20200463881 на жалбоподателката. Заедно с оспорването на административния акт жалбоподателката е предявила и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1300 лв. против НОИ, като твърдението на жалбоподателката е, че вредите са ѝ причинени в резултат на издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, които са незаконосъобразна и които са я притеснили, тъй като НОИ я е призовала на дело без да е виновна, както и доколкото с решението и разпореждането е забавено дължимото ѝ обезщетение.

Жалбоподателката претендира отмяна на обжалвания акт. Излага съображения за неговата незаконосъобразност, свързани с основанията противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи доводи и за основателността на предявения иск. Поддържа жалбата си лично в проведените съдебни заседания и в представени писмени становища.

Ответникът по оспорването на административния акт директора на ТП на НОИ Пазарджик – оспорва жалбата и исковата молба в проведените съдебни заседания и в представено писмено становище. Излага съображения за законосъобразността на обжалваното решение.

Съдът намира за целесъобразно производството по предявения иск да бъде отделено в самостоятелно дело, тъй като разглеждането му съвместно с оспорването на административния акт затруднява процеса. В насока образуване на две самостоятелни дела и евентуално спиране на производството по иска до приключването на производството по административния акт е и значителна практика на Върховния административен съд. Не на последно място, до настоящия момент по делото не е конституиран, като ответник и органът, който следва да отговаря по предявения иск. Затова производствата следва да бъдат разделени, а с настоящото решение съдът следва да се произнесе само по законосъобразността на оспорения административен акт.

Жалбата против решението е допустима като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с него.

Фактическата обстановка по делото не е спорна, а такава е правната ѝ интерпретация.

Жалбоподателката е осигурена за всички осигурени социални рискове за упражнявания от нея труд при осигурителя ЕТ „Рекам - ПЕТЪР Александров" с. Паталеница. На 01.04.2020 г. с Решение № 293 от 01.04.2020 г. на Специализирана лекарска консултативна комисия при МЦДП „ВИВА" ЕООД, гр. Пазарджик ѝ е издаден болничен лист № Е20200463881 за периода от 02.04.2020 г. до 01.05.2020 г. с диагноза МКБ 1.92.3 - гранулом тип „чуждо тяло“ на кожата и подкожната тькан, с определен режим на лечение – домашен. Данните за същия са подадени своевременно от органа на медицинската експертиза в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им.

При преценката на правото на парично обезщетение е установено, че през периода 10.01.2020 г. – 01.05.2020 г. на жалбоподателката са издадени общо четири броя болнични листове (включително последния, цитиран по-горе) за общо 113 календарни дни без прекъсване. Това обстоятелство е породило съмнения у ответника и го е мотивирало да обжалва пред ТЕЛК последния от тях – болничен лист № Е20200463881.

Във връзка с това образувано производство по обжалване длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ е приело, че законът го задължава да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетението.

Като правни основания в разпореждането и потвърждаващото го оспорено Решение № Ц1012-12-22#1/03.06.2020 г. са посочени разпоредбите на чл. 40, ал. 4 от КСО и чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, които предвиждат следното:

Чл. 40. (4) Длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато:

1. са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза;

Чл. 47. (2) Когато се установи обстоятелство по чл. 40, ал. 4 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за спиране на производството по изплащането на обезщетението.

Следователно както законът, така и подзаконовият нормативен акт предвиждат обвързана компетентност на длъжностното лице да спре производството по изплащането на обезщетението, като единствената предпоставка за това е наличието на обжалване на акта на органа на медицинската експертиза. В случая е било налице такова обжалване на процесния болничен лист, поради което правилно и законосъобразно длъжностното лице е издало разпореждането за спиране на производството по отпускането и изплащането на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Съответно, правилно и законосъобразно е и обжалваното решение на ответника, с което той е потвърдил разпореждането.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката.

Обстоятелството, че ответникът е обжалвал пред ТЕЛК болничния лист, (което от своя страна е наложило спирането на изплащането на обезщетението по него) не е незаконосъобразно. На директора на ТП на НОИ законът е възложил задължението да следи за законосъобразността на издадените болнични листове и при съмнение да сезира съответния орган, компетентен да проверява тяхната законосъобразност, съгласно чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето. В случая основателно е възникнало такова съмнение, тъй като болничният лист е бил четвърти по ред, поради което правилно и законобразно ответникът е упражнил правомощието си да оспори неговата законосъобразност.

Забавянето при изплащането на болничния лист (предизвикано от издаването на Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 05.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите) също не е незаконосъобразно. От една страна това разпореждане е издадено в резултат на обвързаната компетентност на ответника, предвидена в закона. От друга страна, с разпореждането не се отказва изплащането на обезщетението, а само се спира производството до решаване на въпроса със законосъобразността на болничния лист. В настоящия случай листът е признат за законосъобразен от ТЕЛК и съответно цялата сума на обезщетението е изплатена на жалбоподателката. Действително е възможно закъснението при изплащането да е довело до известни затруднения за нея но в крайна сметка тя е получила целия размер на обезщетението, а законът не гарантира право обезщетението да бъде получено в първия възможен момент. Напротив, законът дава приоритет на установяването на законосъобразността на болничният лист в сравнение със срочността на неговото изплащане.

Следователно обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби. Освен това същият е издаден във формата на мотивирано писмено решение, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона – за да бъде спряно изплащането на обезщетнието до окончателната проверка дали същото е отпуснато законосъобразно. Затова жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отхвърля жалбата на А.Б.В. против Решение № Ц1012-12-22#1/03.06.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ –Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Д-12-999-00-********** от 05.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което разпореждане е спряно образуваното производство по отпускането/изплащането на парични обезщетения по болничен лист № F20200463881 на В..

Отделя от настоящото дело производството по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1300 лв. против НОИ като твърдението на жалбоподателката е, че вредите са ѝ причинени в резултат на издаването на Решение № Ц1012-12-22#1/03.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане, които са незаконосъобразни и които са я притеснили, тъй като НОИ я е призовала на дело без да е виновна, както и доколкото с решението и разпореждането е забавено дължимото ѝ обезщетение.

От отделеното производство да се образува самостоятелно дело, което да се докладва на председателя на Административен съд – Пазарджик за определянето на съдия-доклачик, съобразно приетите правила за работата на съда.

Решението в отхвърлителната му част подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                      Съдия: /П/