МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимата М.К.М. ***, ЕГН ********** е за това, че:
За периода от месец септември 2017г. до месец февруари 2018г. включително,
в гр. Плевен, като осъдена с влязло в сила решение №2010/2016 по гр.дело №6890/2016г.
по описа на Районен съд-Плевен да издържа свой низходящ – Г.Б.Г. с ЕГН **********
и свой низходящ – Х.Б. Г. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всеки от тях – 6
/шест/ месечни вноски, в размер общо на 1330,00 лв. – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимата М., като счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин,
както от обективна така и субективна страна. Пледира на подсъдимата М. да бъде
наложено наказание „Пробация“ в размер на 6 месеца по
т.1 и т.2 на чл.42а от НК, което ще постигне целите на Закона.
Подсъдимата М.К.М. разбира в какво се състои повдигнатото срещу нея
обвинение, дава обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.К.М. е родена на ***г***, със средно завършено образование,
работи в ***, не е омъжена и не е осъждана.
Подсъдимата М.М. и св. Б.Г.Г.
живеели на съпружески начала. По време на съвместния им живот се родили Г.Б.Г.
– на 06.10.2006г. и Х.Б. Г. – на 24.12.2011г.
С Решение на РС-Плевен №2010/2016 по гр. дело №6890/2016г., влязло в
законна сила на 28.12.2016г., упражняването на родителските права по отношение
на двете деца били предоставени на бащата. С това решение майката – подс. М. била осъдена да заплаща на двете си деца поотделно
месечна издръжка в размер от по 110,00 лв., считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
След влизане в сила на съдебното решение подс. М.
започнала да изплаща дължимата издръжка за двете деца, но в един момент
спряла. Спирането на плащане на
дължимата месечна издръжка от подсъдимата принудило св. Б.Г. *** с данни за
осъществено престъпно деяние от общ характер. Било образувано и проведено
разследване по настоящото ДП №Д-2441/2017г. по описа на РП-Плевен.
От влизане в сила на съдебното решение през м.декември 2016г. до
привличането й в качеството на обвиняема по досъдебното производство, М.М. заплатила общо 1970,00 лева. Задължението й за месечни
издръжки за двете низходящи деца за същия период е в размер на 3300,00 лева.
Неизпълнението на задължението за месечни издръжки за двете деца е в размер
на 1330,00 лева. (665,00 лева за детето Г.Б.Г. и 665,00 лв. за детето Х.Б. Г.).
Налице е неизпълнение на съдебно решение за издържане на низходящи от подс. М. в размер на повече от две вноски – общо шест
вноски.
Горната фактическа обстановка се изяснява от обясненията на подсъдимата М.К.М.,
дадени в съдебно заседание, показанията
на свидетеля Б.Г.Г. дадени в съдебно заседание и
тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, както и от представените в хода на съдебното производство и на
досъдебно производство № 2441/2017г. по описа на РП-Плевен писмени
доказателства.
В обясненията си дадени в съдебно заседание подсъдимата М.К.М. заявява, че действително
не е могла да изпълни задълженията си да изплаща редовно издръжка на децата си.
Твърди, че не е имала финансовата възможност да плаща издръжка на малолетните
си деца, тъй като е била безработна, а в последствие и родила трето дете.
Заявява, че по тази причина всички средства от първите две обезщетения от
майчинството й били предназначени за нуждите на новороденото дете. След това
вече започнала да изплаща малко по малко издръжката на децата си.
Съдът кредитира показанията на св. Б.Г.Г., дадени
на досъдебното производство, където заявява, че от съвместното си съжителство с М.К.М. имали две деца – Г.Б.Г., ЕГН ********** и Х.Б. Г.,
ЕГН **********. Посочва, че с М.М. се разделили през м. септември 2016г. С решение на
PC-Плевен № 2010/08.12.2016г., постановено по гр.дело № 6890/2016г. на
РС-Плевен родителските права върху двете
им деца били предоставени на него. Със същото решение М.М.
била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв. за Х.Б. Г. и 110,00
лв. за Г.Б.Г.. Заявява, че до м. юни 2017г. включително М. заплащала редовно месечната издръжка за двете им деца. Сочи,
че от месец юли 2017г. до месец 01.2018г., М.М. е
спряла да изпълнява задължението си за заплащане на месечна издръжка за децата.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимата М.К.М. ***, ЕГН ********** е осъществила от
обективна и субективна страна състава на чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода
от месец септември 2017г. до месец февруари 2018г. включително, в гр. Плевен,
като осъдена с влязло в сила решение №2010/2016 по гр.дело №6890/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен да издържа свой низходящ – Г.Б.Г. с ЕГН **********
и свой низходящ – Х.Б. Г. с ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всеки от тях – 6
/шест/ месечни вноски, в размер общо на 1330,00 лева.
За да е съставомерно едно деяние
по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение
на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно
от дължащото алиментните задължения
лице.
Престъплението по чл.183 от НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се
явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Субект на престъплението е подсъдимата М.М..
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е
допускала настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите не
навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Подсъдимата е знаела, от една страна, че
като не изпълнява своите задължения по изплащане на
издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е
имала воля да заплати задължението си, което безпротиворечиво се
установи по-горе.
От субективна страна деянията са извършени умишлено, при условията на пряк
умисъл. Това е така, защото М. е предвиждала неизбежно неблагоприятните
последици от противоправното си поведение, предвиждала
е и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Налице е умисъл на М., тъй като при осъществяването на престъпното
деяние последната е имала съзнанието, че извършва престъплението, като е искала
от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици. М. е осъзнавала факта на
влязлото в сила решение по гр.дело №6890/2016г. по описа на Районен съд-Плевен както
и произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка, но
въпреки това не е престирала това свое
задължение.
Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като
обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.
Причините и условията, способствували за
извършване на престъплението, са ниското правно съзнание на подсъдимата,
демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по силата на съдебното
решение свои задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или с “пробация”.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се
касае за продължено престъпление, т.е. при действието на сегашните актуални
редакции на чл.183, ал.1 от НК /предвиждащ наказание лишаване от свобода до
една година или пробация/ и на чл.54 от НК, тъй като
счете, че следва да наложи на подсъдимата М.М. наказанието „Пробация“,
предвидено от законодателят. На следващо място, като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед
големия период на неплащане на издръжка спрямо малолетните Г.и Б. Г.. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало, доброто
процесуално поведение, обективната възможност да заплаща дължимата за децата издръжка и изразеното желание да ги
изпълнява.
При така анализираните обстоятелства и при съобразяване на принципите на
чл.36 и чл.54 от НК, съдът намира, че на подсъдимата М.К.М. следва да се наложи
наказание “Пробация”, при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес *** – за срок от 6 /шест/ месеца, която на основание чл.42б, ал.1
от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен
служител в ОПС-Плевен два пъти седмично и по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно на подсъдимата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: