РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Царево, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20222180100012 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
М. В. Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ** чрез адв.Кр.К. от
АК-Стара Загора, против: П. К. К. с ЕГН: ********** , с постоянен адрес **,
с която е предявен иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.
Ищцата излага, че през 2005г. заедно с покойния си съпруг П.К. Г.
дарили на внука си П. К. К. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
**, дело № **г. на Нотариус Д.Ч., peг. № ** на Нотариалната камара гр.
София, с район на действие - съдебен район на PC - Царево, вписан в Служба
по вписванията с № **, дело № **г. на 04.11.2005г., следните техни
собствени недвижими имоти: 1/ Самостоятелен обект в сграда с
предназначение жилище, със застроена площ 103 кв.м., с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г.
на изп. директор на АК, находящ се на втори жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор **, изградена в поземлен имот с
идентификатор **, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: **, над обекта: няма, с административен адрес: **; и
2/ Сграда с предназначение гараж, със застроена площ 32 кв.м. по нотариален
1
акт, а по скица 34 кв.м., с идентификатор **.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК,
изградена в поземлен имот с идентификатор **, други самостоятелни обекти
в сградата няма, с административен адрес: **.Двамата дарители си запазили
за всеки един от тях, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху същите имоти, находящи се в **.
Ищцата посочва, че двамата им сина не били съгласни с това дарение,
но те със съпруга си били много привързани към внука си, който към онзи
момент бил на 23 години и живеел през по-голямата част от годината при тях,
а освен това той носел и името на дядо си. Излага, че след изповядване на
сделката, в период от над десет години, отношенията между тях и внука им
били все така добри. Внукът им заживял в гр. Стара Загора с жена на
съпружески начала, като впоследствие му се родила и дъщеря, а те им
помагали със средства, като през лятото на 2020г. предоставили на внука си
всичките си спестявания, с които според неговите думи той закупил нужни за
семейството му домакински уреди и извършил ремонт на жилището си.
Твърди, че в действителност ответникът похарчил повечето, водейки разгулен
начин на живот - сменял често скъпите си автомобили и посещавал
ежедневно ресторанти и барове, което стигнало и до тяхното знание, и след
като му направили забележка, добрите отношения между тях останали в
миналото. Ответникът започнал да се държи грубо с тях, като при всичките
им срещи, се оплаквал, че не му достигали парите да издържа семейството си.
При едно от тези оплаквания, ищцата го посъветвала да продаде скъпата кола,
за да може с получените пари да си закупи по-евтина, а остатъкът ще му бъде
достатъчен да издържа семейството си повече от година. На този съвет той
реагирал много остро, затворил с трясък вратата след себе си и отпътувал за
Стара Загора, без да каже дори и „Довиждане!“. Тази постъпка много ги
натъжила.
Излага, че не след дълго се установил проблем по покрива на дареното
жилище, където те живеели, като за ремонта на покрива заплатили доста
средства. Имали нужда от пари за закупуването на дърва за огрев през
наближаващата зима, поради което се обърнали за помощ към внука си. Били
осведомени, че към онзи момент, като управител на бетонов възел,
ответникът получавал хубавата заплата, поради което го молили да им
помогне със закупуването на дървата, както и да заплати на хора, които да ги
2
нарежат, защото дядо му нямал физическата възможност, след преживени
няколко инсулта. Твърди, че вместо да се отзове на помощ ответникът им
заявил, че макар и да има възможност, нищо няма да предприеме, защото
„нищо не бил видял от тях“. Излага, че тогава взели назаем парите за
дървата, като впоследствие няколко месеца го връщали от малките си пенсии.
Сочи, че към края на 2020 година здравословното състояние на съпруга
й П. Г. рязко се влошило, като били необходими средства за скъпоструващи
лекарства. Първо се обърнали за помощ към синовете си, които предоставили
някакви средства, но те били крайно недостатъчни. Твърди, че в периода
19.01. - 24.01.2021г. провели над десет телефонни разговора с внука си с
молби да им предостави помощ във вид на издръжка, но същият заявил, че
може да се съгласи при условие да се откажат от правото си на ползване, за да
може да продаде дарените имоти по - лесно. Много скоро след разговорите,
съпругът на ищцата - П.К. Г. починал на ** г. и неуспял да дочака нужната и
поискана издръжка.Твърди, че след като останала сама станало по - трудно да
се справя с ежедневните разходи. Сметките за ел.енергия, вода, телефон и
телевизия варирали между 140 и 220 лева месечно, в зависимост от сезона.
Увеличили се и здравословните й проблеми. Имала установени сърдечни
проблеми, хипертония и постоянен световъртеж, за което е необходимо
закупуване на лекарства на стойност около 80 лева месечно. При един от
дъждовете, през септември месец на 2021г„ пак протекъл и покривът, защото
бил ремонтиран само отчасти при предишния теч. За ремонт майсторите
поискали сума, равна на годишната получавана пенсия, което е непосилно за
възрастната жена. Въпреки че се била зарекла да не търси помощ и издръжка
от дарения си внук, в началото на октомври 2021г., тя му се обадила и му
поискала такава, която да дава поне за месеците през зимата на 2021 - 2022г.
Няколко дни след обаждането, внукът я посетил в гр. Царево, почерпил я с
шоколадови бонбони по повод започнатата от него нова високоплатена
работа. След кратък разговор за проблемите й, поискал оригинала на
нотариалния акт за дарението, направил снимки с телефона си на цялото
жилище и гаража, а след това изпратил снимките по телефона на непознато за
бабата лице. На молбата за издръжка не отговорил нищо и няколко часа по -
късно си тръгнал от гр. Царево. За нея останала надеждата за по - мека зима и
за увеличаване на пенсиите, което обсъждали политиците по телевизията.
Малко преди коледните празници ответникът я посетил отново и й заявил, че
3
е започнал да се снабдява с документи, които да послужат при евентуална
продажба на имотите, но дотогава трябвало да се премахне запазеното право
на ползване. Ищцата отново се уверила, че нямало да получи издръжка от
внука си, а посещенията му ще бъдат единствено с цел уговорки за правото на
ползване. Сочи, че категоричният й отказ срещу желанието на внука, го
раздразнил и той й заявил, че имала малко време да помисли, докато събере
всички документи и намери купувач.
Сочи, че от 25.12.2021 г. пенсията й е в размер на 370,00 лева, която
сума била достатъчна само за закупуване на лекарства и донякъде за
ежемесечните разходи за ел.енергия, дърва за огрев, вода, телефон и
телевизия, като за храна оставала добавката от пенсията на починалия й
съпруг - 118,37 лева, които средства били крайно недостатъчни да покрива
ежемесечните си разходи и тя била на ръба на оцеляването. Освен това се
чувствала морално задължена да отдели средства за да може да пооправи
гроба на покойния съпруг, вследствие на който получава добавка към
пенсията. С оглед на изложеното твърди, че се нуждае от издръжка в размер
на около 150 лева месечно, за да може да посреща най — неотложните си
разходи, като с настоящата искова молба, освен с няколкократните предишни
искания за издръжка, приканва ответника да й заплаща издръжка в размер на
150 лева месечно.Твърди, че ответникът имал финансова възможност да дава
издръжка в посочения размер, тъй като не заплащал наем за жилище, живеел
във фактическо съпружеско съжителство и имал едно дете, той и майката
работели и получавали добри трудови възнаграждения, нямали здравословни
проблеми, притежавали скъп автомобил и семейно жилище.
Моли съдът да постанови решение е което да отмени сключения
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № **, дело № **г. на Нотариус Д.Ч., peг. № ** на Нотариалната камара,
с район на действие - съдебен район на PC-Царево, вписан в Служба по
вписванията с № **, дело № **г. на 04.11.2005г., с който тя и покойният й
съпруг, дарили на внука си П. К. К. подробно описаните по - горе собствени
недвижими имоти, поради отказ на надарения да дава издръжка на
дарителите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.К. е депозирал писмен отговор,
с който излага, че няколко години след дарението на имота създал семейство
4
и постоянно заживял в град Стара Загора. Сочи, че през този период е работил
и изкарвал добри пари, като признава, че е получавал и някакви средства от
баба си и дядо си. Отрича да се е държал грубо с баба си и дядо си, като сочи,
че може би са останали с такива впечатления, тъй като не винаги е приемал
съветите им и имал различно от тях мислене, предвид факта, че са от
различни поколения. Сочи, че след раждането на дъщеря му, решил
окончателно да се установи да живее в град Стара Загора. Това обезмислило
притежаването на имот в град Царево, поради което решил да го продаде и
да закупи друго по-малко жилище за баба си и дядо си, но при евентуална
продажба на имота, продажната му цена би била много ниска поради
запазеното в тяхна полза право на ползване. Счита, че не е оправдано да влага
средства за подобрения и ремонт на имот, който ползвал само 10 дни в
годината. Излага, че не е давал пари за операцията на дядо си, тъй като
разбрал, че чичо му е платил за нея. Заявява, че преди няколко месеца баба му
/ищца по делото/ поискала да й помага с някакви суми през зимата, но след
като й казал, че е по-добре да се откаже от правото на ползване за да може да
продаде на по-добра цена имота и да закупи по-малък имот , в който да
живее, тя престанала да му се обажда. Заявява, че баба му има двама живи
наследници в лицето на баща му и на чичо му, които също биха могли да
полагат нужните за нея грижи и да угаждат на прищявките й. Заявява, че не
желае с нищо да се задължава за този имот, тъй като с парите, които
изисквала баба му за издръжка и поддръжка на имота, би могъл да си позволи
едномесечна почивка в петзвезден хотел. С нарочна молба признава, че
здравословното състояние на баба му е влошено, като същата се нуждае от
доста лекарства, спазване на предписана диета и ежемесечни посещения за
медицински изследвания, които са скъпи, както и че доходите й не са
достатъчни да покрива ежемесечните си разходи за храна, отопление и
осветление, лекарства и медицински прегледи, но категорично заявява, че ще
поеме някаква издръжка към баба си единствено в случай, че имота бъде
продаден, като за целта тя следвало да декларира отказ от правото си на
ползване на имота.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно
изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
5
Безспорен между страните е фактът, че ответникът е внук на ищцата.
Безспорен е и факта, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **
дело № **г. на нотариус Д.Ч. с рег.№** на НК, ищцата и нейния съпруг П.К.
Г. са дарили на внука си – ответник в процеса, следните собствени им
недвижими имоти: 1/ Самостоятелен обект в сграда с предназначение
жилище, със застроена площ 103 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор
на АК, находящ се на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор **, изградена в поземлен имот с идентификатор
**, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: **, над обекта: няма , с административен адрес: **, и 2/ Сграда с
предназначение гараж, със застроена площ 32 кв.м. по нотариален акт, а по
скица 34 кв.м., с идентификатор **.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК,
изградена в поземлен имот с идентификатор **, други самостоятелни обекти
в сградата няма, с административен адрес: **, като двамата дарители си
запазили за всеки един от тях, заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху същите имоти. Безспорен също така е и факта, че
дарителят П.К. Г. е починал на **г.
Ищцата – дарител ****, като единствените й доходи са от получавана
пенсия ведно с добавка от пенсията на починалия си съпруг в размер общо на
488.37 лева месечно. Ищцата – дарител с оглед ниския размер на доходите й –
под МРЗ за страната от 650.00 лева за периода 01.01.2021 - 31.03.2022г. и
710.00 лева от 01.04.2022г., и малко над размера на линията на бедност за
страната от 413.00 лева, определена от 01.01.2022 година, безспорно се
нуждае от издръжка.
По делото са приети като доказателства удостоверение № ** година на
д-р М.Б., от което е видно, че ищцата е с основни диагнози – хипертонична
сърдечна болест и последици от мозъчно съдова болест, поради което е под
диспансерно наблюдение с предписан редовен прием на лекарствени
продукти и спазване на диета.
Ответникът – надарен живее със семейството си в гр.Стара Загора, а
ищцата –дарител живее в къщата в град Царево, като сама покрива битовите
си разходи.
6
Не се спори, че надареният е бил поканен за даване на издръжка на
дарителите през периода от 19.01-24.01.2021г., след смъртта на дарителя
отново е бил поканен в началото на месец октомври 2021 година да дава
издръжка на ищцата , както и че не дава такава и до настоящия момент.
По делото е разпитан свидетеля К. К. /син на ищцата и баща на
ответника/, който заявява, че ищцата е в тежко здравословно и социално
положение. Ищцата е със сърдечно заболяване и се нуждае от скъпоструващи
лекарства и редовни медицински прегледи. Самият той също е на възраст , а
и е инвалид по болест, поради което не можел да й помага с парични
средства. Заявява, че ищцата живее сама на втория етаж в къщата, а самият
той живее с приятелката си в лятна кухня, намираща се в същия двор, като
последната също разчитала на пенсията си по болест. Самият ответник от
години живеел в Стара Загора, като не оказвал никаква помощ, както в
гледането, така и в издръжката на ищцата, като последната поемала всички
разходи, свързани с храна, лекарства, данъци, ток, вода и дърва за отопление.
Заявява, че ответникът е отказал в началото на 2021г. да даде издръжка на
баба си и дядо си, макар последният да е бил с инсулт, както и че в края на
2021г. отново е отказал да даде издръжка на баба си, макар, че същата да
имала нужда от такава.
По делото са приети справки-извлечения от официалния сайт на НСИ –
Република България, касаещи статистически данни за разходи и потребление
на домакинствата през първото тримесечие на 2022 година, от които е видно,
че средностатистическите разходи за издръжка на едно лице за първото
тримесечие на 2022 година възлизат на 1816.28 лева. Получаваните от ищцата
доходи възлизат на 488.37 лева месечно, тоест налице е недостиг в размер на
1327.91 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Искът е с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на
дарение. Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес
у ищцата и е предявен в рамките на едногодишния срок по чл.227 ал.3 изр.1
от ЗЗД, откакто на ищците – дарители е станало известно основанието за
отменяване на дарението – отказа за даване на издръжка. Разгледан по
същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло,
7
като съображенията на съда са следните:
За да уважи иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на
дарение съдът следва да установи кумулативното наличие на следните три
предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от
надарения и той да е отказал дължимата престация. Задължението за
издръжка не е задължение по закон, а морално задължение, което се превръща
в правно от момента на възникване на необходимостта от издръжка. В
процесният случай са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки за
уважаване на главния иск по чл. 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение,
поради което същият се явява доказан по основание. Безспорен по делото е
фактът, че ищцата заедно със съпруга си са извършили на 04.11.2005г. акт на
дарствено разпореждане със свои недвижими имоти в полза на ответника –
надарен, техен внук. а първо място, ищцата безспорно се нуждае от
издръжка, доколкото е възрастен човек – на 80 години, в нетрудоспособна
възраст, пенсионер, доходите на която са единствено от получавана пенсии в
месечен размер от 488.37 лева, която е под МРЗ от 650 лева, установена за
страната за периода 01.01.2021 - 31.03.2022г. и 710.00 лева от 01.04.2022г.,
както и малко над размера на линията на бедност за страната от 413.00 лева,
считано от 01.01.2022 година. Изводът, че ищцата се нуждае от издръжка се
обосновава и от факта, че същата не притежава недвижими имоти, от които
да се издържа, както и не реализира други доходи, извън получаваната пенсия
в размер на 488.37. По делото от свидетелските показания на К. се установи,
че дарителите са изпаднали в тежко финансово, здравословно и социално
положение в началото на 2021г., поради и което са поискали издръжка от своя
внук, а след смъртта на дарителят, ищцата отново е поискала през месец
декември 2021г. месечна издръжка от внука си поради тежкото си финансово
и здравословно положение, както и с депозирането на настоящата искова
молба. Именно от този момент на възникване на необходимост от издръжка
моралното задължение на ответника – надарен да издържа дарителите се
превръща в правно. Установи се, че надареният не е заплащал каквато и да е
издръжка на дарителите, както и че отказва да дава такава на дарителката.
Нуждата на дарителката от издръжка е и с оглед здравословното й състояние
и поставените основни диагнози в приетите като доказателства по делото
писмени доказателства. Съгласно данните на НСИ, публикувани на интернет
страницата му, общият разход средно на лице в лева за първото тримесечие на
8
2022г. е 1816.28 лева, а ищцата получава месечен доход от пенсия в размер на
488.37 лева. С размера на получавания доход от пенсия ищцата не може да
задоволи собствените си елементарни нужди и потребности за чисто
физическото си оцеляване, сведени до заплащане на консумативни разходи,
храна, лекарства.
На следващо място, налице е и втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на иска по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД –издръжката,
от която са се нуждаели дарителите, е била поискана от надарения в периода
от 19.01-24.01.2021г. , а след смъртта на дарителят /починал на **г./, ищцата
отново е поискала месечна издръжка от внука си през месец декември 2021г.
Искът по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД може да се предяви в едногодишен срок
откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на
дарението, като до изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от
наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. В случая ищцата в
личното си качество на дарител и в качеството си законен наследник на
дарителя П.К. Г. /починал на **г./ е предявила иска е едногодишния срок,
откакто на дарителите е станало известно основанието за отмяната на
дарението. В този смисъл са показанията на свидетеля К., както и изявлението
на ответната страна. Съдът съобрази и факта, че самата ИМ по чл.227 ал.1
б.”в” от ЗЗД изпълнява ролята на искане от дарителката, отправено до
надарения да й дава издръжка, което искане следва отказа на надарения/
последния от които през декември месец 2021г. да й заплаща такава.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване
на предявения иск за отмяна на дарение – отказ на надарения след покана да
даде издръжка на дарителите, респ. след смъртта на дарителя повторен отказ
на надарения след покана да даде издръжка на дарителката. Признание на
този неизгоден за ответника факт се съдържа в писмения му отговор и само
по себе си съставлява доказателство относно факта. Без значение за спора е
причината за отказа на надарения да плаща издръжка. Материалното
положение на ответника е ирелевантно за спора. По начало надареният
отговаря в рамките на дареното, ако дарителят изпадне в трайна нужда от
издръжка, в каквато трайна нужда се намира ищцата. В случай, че не
осигурява такава /може да бъде парична, както и в лични грижи и
предоставяне на жилище/ идеята на законодателя е, чрез отмяна на дарението
подареното имущество да се върне в патримониума на дарителя, за да му
9
осигури нужните финансови средства. Надареният е отказал в периода 19.01-
24.01.2021г. да даде финансова издръжка на дарителите. Надареният отказва
и в периода след месец декември 2021г. до приключване на устните
състезания пред първата инстанция да дава на дарителката финансова
издръжка, не престира и такава под формата на лични грижи, доколкото
живее в друго населено място, не й помага и не й оказва нужното съдействие
в ежедневието, което неизпълнение, с оглед трайната нужда на дарителката от
издръжка, е съществено и следва да обуслови отмяна на направеното в полза
на ответника дарение на процесните недвижими имоти, с което искът по
чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД следва да се уважи изцяло. На основание чл.115 ал.2
от ЗС съдът следва да даде на ищцата шестмесечен срок, в който да извърши
отбелязване на влязлото в законна сила съдебно решение по представен
препис от решението в Служба по вписвания при РС-Царево.
Водим от изложените съображения и на основание чл.227 ал.1 б.в” от
ЗЗД , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, дело № **г. на Нотариус Д.Ч., peг. № ** на
Нотариалната камара, с район на действие - съдебен район на PC-Царево,
вписан в Служба по вписванията с № **, дело № **г. на 04.11.2005г., с който
П.К. Г. с ЕГН ********** и М. В. Г. с ЕГН ********** -дарители, са дарили
на П. К. К. с ЕГН: ********** – надарен, следните недвижими имоти: 1/
Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, със застроена
площ 103 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК,
находящ се на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор **, изградена в поземлен имот с идентификатор **, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
**, над обекта: няма, с административен адрес: **; и 2/ Сграда с
предназначение гараж, със застроена площ 32 кв.м. по нотариален акт, а по
скица 34 кв.м., с идентификатор **.** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед **г. на изп. директор на АК,
изградена в поземлен имот с идентификатор **, други самостоятелни обекти
10
в сградата няма, с административен адрес: **, на основание чл.227 ал.1 б.в”
от ЗЗД поради отказ на надарения да даде на дарителите издръжка, от която
последните се нуждаят.
На основание чл.115 ал.2 от ЗС ДАВА на ищцата М. В. Г. с ЕГН
********** шестмесечен срок, в който да извърши отбелязване на влязлото в
законна сила съдебно решение по представен препис от решението в Служба
по вписвания при РС-Царево.
На основание чл.115 ал.2 изр.2 от ЗС УКАЗВА на ищцата М. В. Г. с
ЕГН **********, че след изтичането на този срок вписването на исковата
молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
11