Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 13.01.2023г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд – Г.Т.на четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Р. Стоянов
при участието на секретаря Радостина С.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 403 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано на основание
искова молба, депозирана от А.Н.К. с ЕГН -
********** *** и Н.К.А. с ЕГН – ********** ***, чрез адв. П.П. ***,
срещу П.А.Х. с ЕГН - ********** и П.В.Х. с ЕГН – ********** ***, с посочено
правно основание чл.108 от ЗС и цена на иска 2400лева, за признаване за
установено в отношенията между страните, че А.Н.К. е собственик на тракторно
ремарке PC-5, peг. № ТХ 11610, рама № 4702, а Н.К.А. е собственик на тракторно
ремарке РСД-4, peг. № ТХ 1 1612, рама № 1 169 и на тракторно ремарке РСД- 4, peг.
№ ТхЕ 0000, рама № 0000; да признае, че двамата ответници ги държат без правно
основание; да се осъдят ответниците да предадат владението върху трите описани
тракторни ремаркета.
В исковата молба и уточняваща такава са
изложени следните твърдения:
Твърди се, че ищецът А.Н.К. е собственик на
тракторно ремарке РС-5 с регистрационен № ТХ 11610 и с рама № 4702, което е
регистрирано с декларация по чл. 11, ал.1 и ал. 2 от Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника в Регионалната служба на Контролно
техническата инспекция -Д./, като в момента регистрацията е в ОД „Земеделие“
гр.Д./, както и че ищецът Н.К.А. е собственик на тракторно ремарке РСД - 4, с
peг. № ТХ 11612, рама № 1169 и тракторно ремарке РСД - 4, peг. № Тх Е 0000,
рама № 0000, като и двете са регистрирани с подадена декларация пред PC на КТИ
–Д., като и двете ремаркета се ползват от ищеца А.Н.К. по силата на нотариално
заверено генерално пълномощно peг. № 10057/22.08.2019г. по описа на нот. Юлиян
Димитров с район на действие PC -Д.. Ищците са придобили правото на собственост
върху трите процесни ремаркета по силата на договори за покупко- продажба. Ищецът
А.Н.К. полагал грижи за трите ремаркета и ги е използвал постоянно при осъществяване
на дейността си като земеделски производител. Трите ремаркета до 23.05.2018г.
са се намирали в склад на Производствена кооперация „Росна китка“ в с. Р., общ.
Г.Т., която кооперация се управлявала от ищецът А.Н.К. в качеството му на
управител. На 25.05.2018г. ищецът А.Н.К. констатирал липсата на трите
ремаркета. След проследяване на дирите ги е намерил, за което уведомил
незабавно районния инспектор при РУ – Г.Т.. На 25.05.2018г., около 11.30 часа при
ищецът А.Н.К. отишъл ответникът П.А.Х., който му казал, че той е взел
ремаркетата, поради това, че ищецът му дължи пари и земя, и да не ги търси.
Излагат се твърдения, че ответниците П.А.Х. и П.В.Х. са отнели описаните
ремаркета.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците П.А.Х. и П.В.Х.,
чрез адв. М.П. ***, представя отговор на исковата молба, с който исковата молба
се счита за нередовна, необоснована и неоснователна, като се излагат следните
доводи:
Твърди се, че от изложеното в исковата молба не става
ясно кой от двамата ответници коя вещ владее, като изложеното в исковата молба
е напълно неясно и неточно, поради което ответниците не могат да организират
защитата си. Процесните ремаркета се намирали в недвижим имот, който
ответниците са закупили през 2001г., като в имота се намира земеделска техника,
инвентар, ремаркета, които са останали от земеделска кооперация „Р.-1“, която е
заличена през 2003г. Не била налице идентичност на посочените в исковата молба
ремаркета и представените договори и справки за декларирана техника. Твърди се,
че намиращите се в двора на ответниците ремаркета, не са идентични с посочените
в исковата молба и никога не са били във владение на ищците. Ремаркетата са се
намирали в двора при неговото придобиване и не са ползвани или поправяни нито
от ответниците, още по-малко от ищците от 2001г.
Исковата молба е редовна. Искът е предявен от лица,
разполагащи процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването му,
поради което е допустим.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Двамата ищци твърдят, че притежават ремаркета както
следва: Ремарке РСД- 5, peг. № ТХ 11610,
рама № 4702, собственост на ищеца А.К.; Ремарке РСД-4, peг. № ТХ 11612, рама №
1 169, собственост на ищеца Н.А.; Ремарке РСД-4, peг. № ТХ 0000, рама № 0000,
собственост на ищеца Н.А., за което представят доказателства.
Двамата ответници са придобили склад с прилежаща площ
към него от св. К. в началото на 2018г.
По делото е приложена съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение като неоспорено от страните и компетентно дадено,
настоящият състав приема. Според изготвеното заключение не е известно кога са
преминали за последен път преглед пред компетентните органи. Вероятно
ремаркетата са на 30 и повече години, придобити при ликвидацията на бившите
ТКЗС-та. Единствено на второто по исковата молба ремарке може да се установи,
че последния цвят в който е било боядисано е сив. Трите ремаркета са в
изключително лошо техническо състояние. Ремаркетата не са боядисвани от много
години, те са разокомплектовани, като липсват основни части и възли -
преобладаващата част от електрическите и спирачните им системи (вкл. и това че
балоните за въздух и спирачните им цилиндри не за защитени от проникване на
замърсявания в тях), гумите им са негодни за употреба, товарното пространство
на първото огледано ремарке е с липсващи и изпочупени дъски по пода, липсват 3
бр. канати на първото по исковата молба ремарке, на третото по исковата молба
липсват 2 бр. канати, корозията е навсякъде, а по кошовете и канатите на
ремаркетата са правени самоделни укрепвания със заварки. Ремаркетата са силно
замърсени. По рамите на първото и второто огледани ремаркета се установява
наличието на табелите, които се поставят от производителя и където се посочва
производителят, типа на ремаркето, товароносимостта му, заводския номер, година
на производство и др. данни. Табелите са нечетливи и на място не могат да бъдат
разчетени. След увеличение снимките на компютър се разчита товароносимостите
само на първото (първо по ред и в исковата молба) и второто от огледани
ремаркета (второто огледано е трето по ред в исковата молба). Първото огледано
ремарке (първо по ред и в исковата молба) е с товароносимост 5 т, а второто
огледано ремарке (трето по ред в исковата молба) е с товароносимост 4 т.
Товароносимостта на второто по ред в исковата молба (трето по ред огледано)
ремарке не е установена. Установеното техническо състояние на ремаркетата е
много лошо не позволява те да преминат успешен технически преглед пред органите
на ОД „Земеделие“Д.. Същевременно подобни ремаркета с регистрации в областните
дирекции „Земеделие“ в страната се продават за около 1000 - 1500 лв., което
прави икономически неизгодно ремонта и възстановяването на ремаркетата в добро
техническо състояние. В резултат на това категоричното заключение на експерта е
че не може да се установи идентичността на ремаркетата изброени в исковата
молба и огледаните ремаркета, поради липсата на регистрационните им номера,
невъзможност да се установят номерата на рамите им и товароносимостта на
второто по исковата молба ремарке. Установява се, че първото ремарке по
исковата молба е 5-тонно, а третото ремарке по исковата молба е 4-тонно. Общата
пазарна стойност на трите ремаркета възлиза на 1176 лв.
По делото са
изслушани свидетелски показания, като от изложеното от свидетелят К. се
установява, че при закупуването през 2017г. на тези складове и прилежащите им
площи, които са част от бившата кооперация в с. Р., общ. Г.Т., процесните
ремаркета са били там. Две били пред склада и едно вътре в него. Състоянието им
било окаяно, негодни за употреба. Твърди, че по разказ на продавача от когото
придобил склада и площта около него, тези ремаркета са се намирали там при
придобиването им от самия него и никога не са местени и употребявани. Продал
склада заедно с тези ремаркета, които не били описани в договора. Показанията
на св. Станислав Х./син на ответниците/ са в същата насока.
Съдът, като преценява тези свидетелски показания
съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, ги приема за достоверни, житейски
логични и непротиворечащи си, тъй като напълно съответстват на обстоятелствата,
установени със събраните допустими писмени доказателствени средства и с
изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице.
По делото са изслушани и свидетелските показания на
свидетелите П. С. и Иван Б.. И двамата твърдят, че ищците притежават ремаркета,
което не е оспорено от ответната страна, но показанията им относно техническото
състояние на процесните ремаркета противоречи на събрания доказателствен
материя – събрани и кредитирани гласни доказателства, заключение на експертиза.
При изслушване на заключението на вещото лице в с.з. по ч.гр.д. №399/2020г. по
описа на Районен съд – Г.Т., същият твърди, че ремаркетата са в толкова лошо
състояние, че трудно може да се определят като ремаркета. В противовес на това
тези двама свидетели твърдят, че процесните ремаркета са били в добро
техническо състояние – подготвени за технически преглед, като трябвало само да
се ремонтира „осветлението“. Съдът не се ползва от показанията на свидетелите С.
и Б., като ги намира за пристрастни, неответстващи със събрания доказателствен
материал.
При така установените факти от значение за спора съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
защита на нарушено вещно право на собственост, като иска включва и правомощието
да се иска връщане на вещта от лице, което я владее без правно основание.
Крайната цел на иска е да се възстанови владението на собственика по отношение
на вещта, когато то е отнето. За уважаване на предявен ревандикационен иск е
нужно ищеца при условията на пълно, главно доказване да установи следните
кумулативно дадени предпоставки: на първо място, че е собственик на процесната
вещ, на следващо място, че ответникът владее вещта и накрая, че я владее без
правно основание. Ако дори наличието само на една от предпоставките не е
доказано по несъмнен начин искът следва да бъде отхвърлен. По отношение
наличието на посочените предпоставки настоящата инстанция намира следното:
От представените по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод, че ищците са собственици на процесните три ремаркета.
От представените писмени доказателства става ясно, че са собственици на
ремаркета, но остана недоказано, че това са именно процесните ремаркета. В
настоящия процес ищците следваше да докажат главно и пълно своето право на
собственост на посоченото от него придобивно основание.
Нито една от изброените предпоставки не се доказа по
безспорен начин от ищците. Във връзка с посоченото по-горе, не може да се
установи по безспорен начин, че представените документи за собственост се
отнасят за процесните три ремаркета, а оттук не може да бъде обоснован изводът
за титулярство на правото на собственост на процесните ремаркета. Наведените твърдения, че по процесните ремаркета са
извършвани подготвителни действия за регистрацията им по категоричен начин се
опровергаха от заключението на вещото лице и кредитираните гласни
доказателства.
Поради изложеното настоящия състав счита, че ищците не
успяха при условията на пълно, главно доказване да установят, че са собственици
на процесните ремаркета и че ответниците владеят вещта, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
На ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски в размер общо на
1030 лв. - 500 за платено адвокатско възнаграждение и 15лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.К. с ЕГН - ********** *** и Н.К.А. с ЕГН – ********** ***,
иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на П.А.Х. с ЕГН - ********** и П.В.Х.
с ЕГН – **********, да предадат владението на:
-тракторно ремарке PC-5, peг. № ТХ 11610, рама № 4702,
а Н.К.А. е собственик на тракторно ремарке РСД-4, peг. № ТХ 1 1612, рама № 1
169 и на тракторно ремарке РСД- 4, peг. № ТхЕ 0000, рама № 0000.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Н.К. с ЕГН
- ********** *** и Н.К.А. с ЕГН – **********
***, да заплатят солидарно в полза на П.А.Х. с ЕГН - ********** сумата от 515лв.
включваща възнаграждение за адвокат и съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Н.К. с ЕГН
- ********** *** и Н.К.А. с ЕГН – **********
***, да заплатят солидарно в полза на П.В.Х. с ЕГН – ********** сумата от
515лв. включваща възнаграждение за адвокат и съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд –Д., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: