РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Разград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101818 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Т.Д.С.. с ЕГН: **********, със знанието и
съгласието на нейния родител и законен представител Д.С.Д.. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. Разград, ул. „Марица“ №1, офис 9, кантора
адв. Д. Борисов от АК – Разград, против А.С.К. с ЕГН:********** и адрес: с.
********* и С.А.К. с ЕГН:********** и адрес: гр.Р********, с която си иска
съдът на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди солидарно ответниците да заплатят
на ищцата, действаща със съгласието на своя родител и законен представител
Д.С.Д.., на основание чл. 45 във вр. с чл. 48 от ЗЗД, сумата от 10 000 (десет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по
чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, и чл. 26, ал.1 от НК, а именно присъда
по Наказателно дело от общ характер № 912/2019 г. на Районен съд – Разград,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. до
окончателното изплащане, както и за всички сторени разноски по делото.
Ищцовата страна сочи, че с влязла в сила присъда по Наказателно дело от
общ характер № 912 по описа за 2019 г. на Районен съд - Разград, ответникът
А.С.К. е признат за виновен за това за това, че за периода 02.07.2019 г. -
04.07.2019 г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, се е
съвкупил с Т.Д.С.., която не е навършила 14-годишна възраст, като деянието
не съставлява престъпление по чл. 152 от НК и извършителят, макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си - престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. З и чл. 26, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като на
основание чл. 69, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание за изпитателен срок от две години.
1
Ищцовата страна твърди, че след извършеното срещу нея престъпление
настъпва промяна у детето Т.С.. Дотогава тя била отлично ученичка, с
добронамерен характер, усмихната и лъчезарна. След деянието, извършено от
ответника А.С.К. станала необщителна и затворена. Драстично намалила
успеха си в училище – от отличен в добър успех. След случилото се
започнала да избягва всякакви събирания и срещи със своите съученици и
връстници. Променила и начина си на обличане, като дори в най-горещите
летни дни започнала да се облича с дрехи, покриващи цялото и тяло. След
извършеното срещу нея деяние тя занемарила изцяло външния си вид и
спряла да контактува през ваканциите със съучениците си, включително в
социалните мрежи. Спяла само на включено ел. осветление. Не канила своите
приятели в дома си. Постоянно настоявала пред родителите си да напуснат
града, в резултат на което родителите и обявили жилището си за продажба, с
цел подобряване на състоянието на детето си и напускане на града. От 2007 г.
детето Т. имало диагностирано очно заболяване - Миопия ексцесивна
дегенеративна. Съгласно ЕР на ТЕЛК от 14.03.2017 г. била с 54 % вид и
степен на увреждане без чужда помощ и 60 % оценка на работоспособност.
След извършеното срещу нея престъпление тя се оплаквала често от
главоболие, тежест в гърдите и задух. Според ОПЛ на детето д-р Гинка
Маринова, от изживения стрес детето е получило паник атаки, на които се
дължат главоболието, тежестта в гърдите и задуха. Твърди се, че в първите
месеци след престъплението тези симптоми били много чести, като с времето
честотата им на поява намалявала, но не са отшумели дори и до днес.
Ищцовата страна сочи, че в резултат на горепосоченото деяние Т.С. е
претърпяла вреди, по вид неимуществени, изразяващи се в изживени болки,
страдания, стрес, страх, негативна промяна в поведение и отношение към
околните, здравословни проблеми, затвореност и отчужденост.
Ищецът сочи, че към момента на извършване на деянието втората ответница е
майка и законен представител на ответника А.С.К. и като такава носи
отговорност съгласно чл. 48 от ЗЗД.
В срока за писмен отговор ответницата С.А.К. изразява становище за
недопустимост на предявения срещу нея иск. Твърди, че не е налице
положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване право
на иск съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК, доколкото ИМ не е подписана от
непълнолетната Т.Д.С... Отделно не е доказано обстоятелството, че същият се
явява баща и законен представител на непълнолетната.
Отделно се сочи неоснователност на претенцията, като ответницата оспорва
предявения иск и по размер. Оспорва отговорността си по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД,
доколкото сина и е бил на прага на пълнолетието си, осъзната личност, с
изградени навици и поведение, изградени индивидуални характерови
особености, позиция, мислене, установено и със заключението по назначената
експертиза по наказателното дело. Счита, че отговорността и следва да бъде
изключена на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, доколкото не е била обективно в
състояние да предотврати настъпването на вредите, към момента на деянието
ответникът А.С.К. не е бил под непосредствения и надзор и контрол, а точно
обратното - същият е бил извън дома си, заедно със свои приятели и
приятелка. Ответницата счита, че същият е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. В условията на
евентуалност, оспорва иска като неоснователен, тъй като ответникът А.С.К. е
бил приятел на Т. от м. юни 2019 г., а претендираното обезщетение е
2
завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания, описани в ИМ. Оспорва, че същите да са изцяло в причинно-
следствена връзка с действията на ответника А.С.К.. Посочва, че с присъдата
съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, което следва да доведе до намаляване на обезщетението. Сочи
се, че скоро след деликта ищцата е била забелязана да се движи по улиците на
града съвсем спокойно, в добро настроение и без каквито и да било
притеснения. Счита, че съдът следва да вземе предвид и възможностите и да
заплаща такова обезщетение, тъй като е родител на другото си непълнолетно
дете - А.С.Р. , за която полага изцяло грижи и осигурява средства за
издръжка, плаща наем и задължение по договор за кредит, поради което не е в
състояние да заплаща обезщетение в претендиралият с ИМ размер.
Претендира и разноски по делото.
Съдът, съобразявайки че към датата на подаване на исковата молба ищцата е
била малолетна, навършила е 14- годишна възраст на 26.08.2005 г., а молбата
е депозирана на 25.08.2021 г., е дал възможност на непълнолетната да заяви
своето отношение към предявения иск чрез законния представител с оглед
разпоредбата на чл. 28 от ГПК. Преди с.з. е депозирана молба от ищцата
Т.Д.С.., със съгласието на Д.С.Д.., като родител и законен представител.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намира за установени следните факти:
Не е спорно между страните, че с влязъл в сила съдебен акт по наказателно
дело, а именно Присъда от 09.06.2020 г. по НОХД № 912 по описа за 2019 г.
на Районен съд - Разград ответникът А.С.К. е признат за виновен в това, че за
периода 02.07.2019 г. - 04.07.2019 г. в гр. Разград, при условията на
продължавано престъпление, се е съвкупил с ищцата Т.Д.С.., която не е
навършила 14-годишна възраст, като деянието не съставлява престъпление по
чл. 152 от НК и извършителят, макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си -
престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 69 ал. 1
от НК.
Ангажират се единствено гласни доказателства чрез разпит на майката на
ищцата свид. Р. Д.а, която посочва, че след извършеното от ответника деяние,
ищцата се променила. Станала затворена, нямала социален живот, отказвала
да ходи сама до училище. В новия си клас не се сприятелила и не желаела да
общува с никое от другите деца. Не контактувала с други деца и чрез
социалните мрежи. През лятото се обличала с неподходящи дрехи,
покривайки всички места - с дълги ръкави и дънки. Занемарила външния си
вид изцяло, включително спряла да следва препоръките на лекарите във
връзка с диагностицирано преди случая заболяване и състояние на очите и.
Появило се силно главоболие, от време на време безпричинно започнала да и
тече кръв от носа. Искала да спи само на включено осветление. Поради
всичко това родителите потърсили помощ в лицето на психолог. Личният
лекар обяснил, че физически ищцата е здрава, включително извършените
прегледи при офтамолог установили, че очното налягане е много добро.
Всичко се обяснявало със стрес. В крайна сметка се стигнало до решение на
семейството да напуснат града по желание на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
3
изводи:
Предявените обективно субективно съединени искове с правно основание са
допустими, като предявени при наличие на активна и пасивна процесуална
легитимация.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Елементите на фактическия състав
на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на
вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието
на последния от четирите се предполага - по силата на оборимата презумпция
на ал. 2 от цитираната разпоредба, то останалите подлежат на доказване, чрез
предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за тяхното
установяване, съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК, се носи от
ищеца - при условията на пълно и главно доказване. Когато искът на
увреденото лице е насочен срещу прекия причинител на вредата
(непълнолетния делинквент) на основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му
на основание чл. 48 от ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и
произтича от закона.
Не се спори между страните, че ответникът К. е осъден с влязла в сила
присъда. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, съдът приема за
установено, че ответникът А. С. К. виновно и противоправно се съвъкупил с
ненавършило 14-годишна възраст лице.
Не е спорно, че към извършване на деянието същият е бил непълнолетен.
По възражението по чл. 48, ал. 3 от ГПК на ответницата К.. Не е спорно, че
ответницата е майка на ответника К.. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД
посочва, че родителите отговарят за вредите, причинени от децата им, които
не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Отговорността е лична и
виновна. Основава се на личната вина, допусната при упражняването на
възпитание и надзор върху ненавършило пълнолетие дете. Родителите имат
задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на
детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се
грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при
действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им
по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за
недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗЗД те се
освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт, поради
неупражнен по обективни причини надзор от родител или неполагане на
грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето -
извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова
естество, че родителят да е бил в невъзможност да
предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е
изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира
детето. Доброто възпитание не се презумира, т.е. ако непълнолетният
извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като престъпление,
то това е илюстрация, че усилията на родителите не са дали резултат, а
4
задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този
смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква
ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом
то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални
норми и неуважение към личността на другите правни субекти. Важни са не
намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния
процес, а резултатът от същия. В този смисъл е Решение № 270 от 10.01.2017
г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о., ГК. С оглед посоченото и влезлия в
сила съдебен акт, т.е. влязла в сила присъда за извършено престъпление,
което деяние е еманация на незачитане личността на пострадалия, то
очевидно не е оборена тази законова презумпция, доколкото ответницата не е
изпълнила задължението си да възпита ответника на зачитане на основните
морални норми и уважение към личността на останалите. Налице са
установените от закона предпоставки и на двата състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 и чл. 48 от ЗЗД, поради което може да бъде
ангажирана солидарно отговорността, както на ответника А. С. К., така и
на ответницата С.А.К..
По въпроса за вредите:
В условията на главно и пълно доказване ищцата не доказа част от
посоченото в ИМ: Не са събрани доказателства за твърденията в ИМ за
влошаване на успеха в училище (събрани са доказателства за образователните
успехи на ищцата преди инцидента, но не и след него). Дори свидетелката не
сочи такива обстоятелства. По отношение на твърденията за влошено
здравословно състояние във връзка с диагностицирано през 2007 г. очно
заболяване - миопия ексцесивна дегенаративна и ЕР на ТЕЛК от 14.03.2017 г.
Действително съгласно приетото към доказателствата ЕР на ТЕЛК от
11.02.2020 г. оценката на работоспособността е променена от 60% на 65%. Не
са събрани доказателства дали тази промяна може да се дължи на деянието,
извършено от ответника К.. Не са събрани доказателства на какво се дължат
другите оплаквания на ищцата: силно главоболие и кървене от носа. Още
повече предвид посоченото от свидетелката, че според проведените
изследвания ищцата била и е физически здрава.
Съдът приема са доказани останалите обстоятелства, посочени в ИМ, а
именно промяната в поведението на ищцата след извършеното деяние от
ответника К., включително отражението и в социален план, а именно липсата
на общуване с връстниците и, промяната в начина на обличане и
занемеряване на външния и вид. В този смисъл са налице вреди, доколкото
извършеното деяние са налице негативни изменения в личността, психическо
и емоционално страдание на ищцата. Тези негативни изменения се случват
след извършеното деяние от страна на ответника, т.е. очевидно е налице
причинна връзка.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид
изложеното по-горе за претърпените такива, тяхното естество и
продължителност, последствия върху психиката, съдът съблюдавайки
принципа за справедливост, установен в чл 52 от ЗЗД намира, че същите
следва да бъдат обезвъзмездени до размера им от 3 000,00 (три хиляди) лева
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. до
окончателното изплащане. За разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 10000 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
5
С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на
разноски, претендирала е такива с исковата молба, но не представила
доказателства са направени такива. Ответниците не претендират разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК двамата ответниците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Разград държавна такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
изчислена върху размера на уважените искове.
С оглед горното на основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 48 от ЗЗД и чл. 122 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН:********** и адрес: с. ********* и С.А.К. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Р********, да заплатят солидарно на ищцата
Т.Д.С.. с ЕГН: **********, действаща със знанието и съгласието на нейния
родител и законен представител Д.С.Д.. с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. Разград, ул. „Марица“ №1, офис 9, кантора адв. Д. Борисов от АК –
Разград, сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на
престъпление, извършено през периода 02.07.2019 г. - 04.07.2019 г. от
ответника А.С.К. по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което е осъден с влязла в сила присъда от 09.06.2020
г. по НОХД № 912 по описа за 2019 г. на Районен съд - Разград, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
04.07.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата
част до претендирания размер от 10 000,00 (десет хиляди) лева иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН:********** и адрес: с. ********* и С.А.К. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Р********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Разград сумата от 120,00 лв. държавна такса, изчислена върху размера на
уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6