№ 373
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100510085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 9188/29.06.2021 г. на длъжника по
изпълнението Д. Д. В. срещу постановление за разноските на ЧСИ А.П. по
изп. дело №20218490403529, обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 18173/10.06.2021 г.
Доводите в жалбата са бланкетни в смисъл, че определеното адвокатско
възнаграждение на взискателя е прекомерно в сравнение с минималните
размери, както и че са начислени такси за действия, които не с били
извършени.
Взискателят по делото е депозирал възражение, с което сочи, че
разноските за възнаграждение са в по-нисък от минималния размер,
съгласно действащата към образуване на изпълнителното дело Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е
неоснователна, тъй като простите такси са начислени само за извършени
действия, а пропорционалната е изчислена съобразно размера на
подлежащите на събиране вземания, а направените от взискателя разноски са
под минималния размер.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
1
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на
чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 31.05.2021 г. по гр.д.№ 5381/2020 г. на СГС, І-30 състав, с
който Д. Д. В. е осъден да заплати на Г.С.В. сумата от 634,35 лв. разноски по
делото.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на
10.06.2021 г. от адвокат Е.П. с представено към нея пълномощно за
образуване и водене на изпълнително дело, както и договор за правна помощ,
от който се установява да е уговорено и заплатено от взискателя
възнаграждение за процесуално представителство по образуване и водене на
изпълнителното дело възнаграждение в размер на 350 лв..
На 10.06.2021 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, 350
лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 78 лв. -„разноски
по изпълнителното дело“, 118,13 лв. – „такси по Тарифата към ЗЧСИ “.
Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си
в срока за доброволно изпълнение, като за принудителното им събиране е
изпратено запорно съобщение до работодателя му, който е признал
вземанията и поел задължение да извършва месечни удръжки от
възнаграждението, поради което и няма основание разноските за адвокатско
възнаграждение да се намаляват, тъй като взискателят е упълномощил
адвокат за процесуално представителство не само за образуване на
изпълнителното дело, а и за неговото водене, като уговореното
възнаграждение е в размер по-нисък от минималния, който е 400 лв., а с оглед
поведението на длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения
адвокат и действия по депозиране на становище по подадената жалба срещу
постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и във
връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране на
2
вземанията, които не са платени от длъжника в срока за доброволно
изпълнение.
Неоснователна е жалбата и в останалата част относно разноските на
взискателя и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Платените от взискателя разноски в
размер на 78 лв. касаят таксите за образуване на изпълнително дело,
извършване на справка за длъжника, изготвяне и връчване на поканата, както
и за налагане на запор, като всички тези действия са били извършени от
съдебния изпълнител, респективно заплатените от взискателя такси не са
платени без основание. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е изчислена абсолютно
точно върху подлежащите на събиране вземания, поради което и няма
основание да бъде изменяна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на с вх.№ 9188/29.06.2021 г. на
длъжника по изпълнението Д. Д. В. срещу постановление за разноските на
ЧСИ А.П. по изп. дело №20218490403529, обективирано в покана за
доброволно изпълнение с изх.№ 18173/10.06.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3