РЕШЕНИЕ
№ 8122
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110159303 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Х И ООД против К Е ЕООД с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 11580 лева – платена
на отпаднало основание продажна цена, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 151,18 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2022 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 12783,92 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи поради некачествено изпълнение на
сключен между страните договор за покупко-продажба, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане
на сумата. Ищецът твърди, че на 22.03.2022 г. страните сключили договор за
покупко-продажба, по силата на който ответникът се задължил да прехвърли
на ищеца собствеността върху родово определени движими вещи, наречени
TRV 1-0510M с производител трето по делото лице – Traco Electronic AG –
срещу продажна цена от 9,85 евро за брой или 4925 евро без ДДС или 5910
евро с ДДС. На 24.03.2022 г. ответникът изпраща на доверителя ми проформа
фактура за авансовото плащане на половината от цялата договорена между
двете дружества цена. На 24.03.2022 г. ищецът извършил плащане към
ответника по издадена от последния фактура с № ********** от 24.03.2022 г.
в размер на 5790 лева. На 28.04.2022 г. извършил второ плащане към
ответника по издадена от последния фактура с № ********** от 28.04.2022 г.
отново в размер на 5790 лева или общо 11580 лева, представляващи левовата
равностойност на договорената между страните продажна цена на стоките. На
29.04.2022 г. ищецът получил същите. Те били закупени от него с цел да
бъдат продадени на трето лице – търговско дружество с фирма REFU Drive
1
GmbH и седалище в Германия и впоследствие били предадени на това лице.
На 14.06.2022 г. немското дружество установило несъответствие между
договорената между страните по настоящото дело стока и реално получената
от него и уведомило ищеца за това. На същата дата ищецът уведомил
ответника, че стоката, не съответствала на договореното между страните.
Ответникът отговорил на ищеца, че разликата била несъществена. На същата
дата ищецът се свързал с производителя на стоките Traco Electronic AG, което
дружество го уведомило, че не въобще било продало общо 500 броя от
процесната стока, откакто тя била пусната в продажба през 2019 г., че не било
продало нито една бройка от нея на ответника и че според производителя
продадената от ответника на ищеца стока била фалшива. На 20.06.2022 г.
ответникът в писмо до ищеца заявил, че стоката била оригинална и била
закупена от азиатски дистрибутор на производителя, без обаче да посочва кой
е този дистрибутор. Когато се установило, че стоките били неоригинални,
REFU Drive GmbH развалило договора, сключен с ищеца, като му върнало
неоригиналните стоки. Продажната им цена по този договор била 12440 евро
или 24363,92 лева. На 30.08.2022 г. ищецът изпратил на ответника
предизвестие за разваляне на сключеният между тях договор, което било
получено от „K2 Електроник“ ЕООД на 01.09.2022 г., като му дал
четиринадесетдневен срок за доставяне на оригинални стоки. Срокът изтекъл
на 15.09.2022 г., но ответникът не предоставил оригинални стоки, поради
което ищецът счита договора за развален на 15.09.2022 г. Поради това твърди,
че ответникът бил длъжен да му върне продажната цена на стоките. Освен
това счита, че от тази дата договорът бил развален с обратна сила, поради
което ответникът дължал и лихва за забава. На последно място, счита, че
продажната цена, която щял да получи от договора за продажба, сключен
между него и REFU Drive GmbH възлизала на 24363,92 лева, като от тази
сума приспада сумата от 11580 лева – цена за закупуване на стоката от него.
Разликата от 12783,92 лева счита, че представлявала пропусната полза за
него. Моли съда да осъди ответника да му заплати тези суми, претендира
разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по основния иск КЕООД
подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че между страните
бил сключен договора от 22.03.2022 г., че предоставил на ищеца процесните
стоки, както и че ищецът му заплатил сумата от 11580 лева. Не оспорва също
така и получаването на 01.09.2022 г. на предупреждението за разваляне на
договора от страна на ищеца. Твърди, че предоставил качествена стока, като и
че стоката, доставена от ищеца на REFU Drive GmbH била различна от тази,
която ответникът му доставил. Стоката била приета от ищеца без забележки и
ответникът му издал гаранция за нея. Счита, че бил изпълнил задълженията
си по договора точно, поради което ищецът нямал право да разваля договора
и каквито пропуснати ползи бил направил не били в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнение на договора от негова страна. Моли за
отхвърляне на исковете, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът по основния иск К ЕООД подава и насрещна искова молба срещу
ищеца Х И ООД. Твърди, че бил създаден през 1992 г. и имал успешен
бизнес през цялото това време. Бил основен дистрибутор на много марки
електронни елементи и се ползвал с доверие сред клиентите си. Репутацията
му обаче била накърнена от действията на ответника и ищец по главния иск.
Вследствие на проведената между него и Traco Electronic AG кореспонденция
това юридическо лице премахнало ищеца по насрещния иск от
дистрибуторите си. По този начин, чрез твърдения, които според К ЕООД са
2
неверни, Х И ООД му било причинило неимуществени вреди, състоящи се в
накърняване на доброто му търговско име. Поради което К2 Електроник
ЕООД моли съда да осъди Х И ООД да му изплати сумата от 5000 лева –
неимуществени вреди състоящи се в накърняване на доброто му търговско
име. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът по основния иск и ответник по
насрещния, подава отговор на насрещната искова молба. Взема становище за
неоснователност на насрещния иск. Счита, че юридическите лица не могат да
търпят неимуществени вреди, като излага подробни правни съображения в
тази насока. Твърди, че наведените от него в кореспонденцията му с Traco
Electronic AG твърдения, не били неверни, тъй като предоставените от ищеца
по насрещния иск стоки действително били фалшиви. Поради което не било
налице противоправно поведение от негова страна. Освен това не били
доказани претърпените от К ЕООД неимуществени вреди. Моли съда да
отхвърли насрещния иск.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се
и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите, че между тях е бил сключен договор от 22.03.2022 г., че К
ЕООД предоставил на Х И ООД стоки, че Х Ин ООД му заплатил сумата от
11580 лева, както и че К ЕООД е получило на 01.09.2022 г.
предупреждението за разваляне на договора от страна на Х И ООД. Безспорен
между страните е фактът, че процесните стоки са произведени от Traco
Electronic AG.
От ищеца по главния иск са приложени преписи от кореспонденция,
водена между него и лицето Traco Electronic AG (л. 27 до л. 34 от делото) на
чужд език. Представен е и превод на същите на български език (л. 35 до л. 42
от делото). Верността на превода не беше оспорена от страните по реда на чл.
185 ГПК. В последното съобщение от тази кореспонденция от 12.07.2022 г. в
16:18 часа Traco Electronic AG е заявило, че то не е произвеждало процесните
стоки и че те не са оригинални стоки. В съобщение от 14.06.2022 г. от 17:49
часа (л. 41 от делото) Traco Electronic AG е заявило, че откакто то продава
елементи, като процесните, не е продавало 500 броя от тях и не е продавало
нито една бройка на ответника. Приложени са и преписи от кореспонденция,
водена между ищеца и лицето REFU Drive GmbH (л. 43 до л. 51 от делото) на
чужд език. Представен е и превод на същите на български език (л. 52 до л. 62
от делото). Верността на превода отново не беше оспорена от страните по
реда на чл. 185 ГПК. В част от кореспонденцията, проведена на 18.03.2022 г.
(л. 56 от делото) представител на REFU Drive GmbH е отправил към ищеца
поръчка на 500 броя от процесните стоки. Вследствие на това ищецът е издал
на това лице фактура за тези стоки на обща стойност 12440 евро (л. 69 от
делото). На 14.06.2022 г. същият представител е уведомил ищеца, че при
получаването на същите е възникнал проблем, тъй като те били „грешни
части“. От представения препис на известие за изпращане (л. 180 от делото)
се установява, че REFU Drive GmbH е върнало на ищеца процесните стоки.
От ответника по главния иск е представен препис на приемо-
предавателен протокол (л. 123 от делото), от който се установява, че е
доставил на ищеца процесните стоки. Представен е и препис от гаранция (л.
124 и л. 125), съгласно която за тези стоки е налице гаранция за периода от
29.04.2022 г. до 29.05.2022 г. Скрити дефекти могат да бъдат рекламирани от
3
купувача в срок до 14 дни. Представени са и преписи от четири броя
референции (л. 134 до л. 137 от делото) от които се установяват добрите
търговски практики, водени от това дружество. Представен е и препис от
интернет страница на Traco Power (л. 166 от делото). Представен е и превод
на същата на български език (л. 165 от делото). Верността на превода отново
не беше оспорена от страните по реда на чл. 185 ГПК. Според същата
единственият оторизиран дистрибутор на Traco Power за българия е лицето
Ароу Електроникс. За факта, че ответникът по главния иск е изключен от
списъка с дистрибутори на Traco Power или Traco Electronic AG говори и
заявеното намерение за това в кореспонденцията между Traco Electronic AG и
ищеца от 28.06.2022 г. в 13:35 часа (л. 36 in dosso и л. 37 от делото).
На база така установените факти, съдът достига до следните изводи.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
трето ЗЗД: съгласно тази разпоредба получилият нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. За възникване на това задължение е
необходимо да се осъществят следните факти: наличие на договор, изпълнена
по договора престация и отпадане на договора на законово основание. В
случая първите два факта – сключването на договора и заплащането от страна
на ищеца на ответника на сумата от 11580 лева – не се оспорват от страните.
Третият факт – отпадането на облигационното основание – е спорен между
страните. Ищецът твърди, че законосъобразно е уважил правото си да развали
договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а ответникът оспорва това твърдение.
Съгласно тази разпоредба когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. В случая е установено, че по
сключения между страните договор за покупко-продажба, ответникът е имал
задължение да достави на ищеца процесните стоки, а ищецът е следвало да
заплати тяхната цена. В качеството си на продавач, ответникът е отговарял за
недостатъците на вещта, които съществено намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. Тази отговорност се изключва за недостатъците, които са били
известни на купувача при продажбата. В случая спорен е въпросът дали
процесните стоки са били с установен произход, т.е. дали са били оригинални
и действително произведени от третото по делото лице – Traco Electronic AG.
Както се установи, от представената и приета по делото документация, това
лице не е продавало изобщо петстотин броя от процесните стоки и никога не е
продавало такива стоки на ответника. Тоест, налага се изводът, че предмет на
процесния договор за покупко-продажба въобще не са били артикулите TRV
1-0510 M, а други, подобни на тях. В случая се касае за недостатък на вещта,
който я прави негодна за предвиденото в договора употребление. Дали тя е
била известна на ответника или не, е без значение, тъй като, като продавач,
той носи отговорността за качеството на продаваната от него стока – така чл.
193, ал. 3 ЗЗД. Възражението на ответника, че ищецът е получил артикулите,
които в крайна сметка са изпратени на REFU Drive GmbH, от трето лице, не
се доказа по делото. Представената от него гаранция и изтичането на срока,
посочен в нея, също не го освобождават от отговорността му на продавач, тъй
като тя се разпростира до технически дефекти, а не до грешка, свързана с
произхода на стоката. В тази връзка, съдът намира, че оригиналността на
4
процесните артикули е такава тяхна характеристика, която не е обективно
установима. Следователно липсата на такава оригиналност не е недостатък,
който може да бъде открит при обикновен или всякакъв преглед, независимо
колко старателен. От приетата по делото кореспонденция се установява, че
ищецът е разбрал, че Traco Electronic AG не е произвело процесните стоки на
14.06.2022 г. и се е свързал с ответника на същата дата, видно от водената
между страните кореспонденция (л. 13 от делото), т.е. купувачът незабавно е
уведомил продавача за открития недостатък, съгласно правилото на чл. 194,
ал. 1 ЗЗД. Поради изложеното съдът намира, че действително ищецът е имал
правото по чл. 195, ал. 3 ЗЗД да иска да му бъдат предоставени артикули без
недостатъци, а ответникът е имал задължението да му предаде такива.
Следователно към момента на 01.09.2022 г. ответникът не е изпълнил
задължението си да предостави качествени стоки, а ищецът е имал правото да
предостави подходящ срок за изпълнение, с изтичането на който да счита
договора за развален. Предоставеният с предупреждението (л. 73 от делото)
14-дневен срок съдът намира за подходящ. Писмената форма също е спазена,
поради което настоящият състав достига до извода, че с изтичането на този
срок към 15.09.2022 г. договорът между страните е бил законосъобразно
развален. Т.е. доказан е и третият необходим юридически факт за
осъществяване на състава на чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД.
Заплатената сума от 11580 лева следва да бъде върната на ищеца, т.е. първият
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение иска за мораторна лихва върху тази главница, съдът
намира, че предупреждението на ищеца, че с изтичане на срока за
изпълнение, ще счита договора за развален, представлява по своя характер и
покана за изпълнение и с изтичането на този срок, считано от 15.09.2022 г.
длъжникът действително е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 151,18 лева върху главницата от 11580 лева.
Съдът служебно изчисли размера на тази лихва и установи, че той е 151,20
лева. Искът за лихва също е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД: съгласно
тази разпоредба обезщетението при неизпълнение на договор обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Наличието на договора и
неизпълнението по него от страна на ответника, съдът приема за доказани по
съображенията, изложени по-горе. Ищецът твърди пропусната полза,
изразяваща се в печалбата, която е пропуснал да реализира от сключения
между него и REFU Drive GmbH договор. Тази пропусната полза съдът
намира за пряка и непосредствена последица от неизпълнението, тъй като от
представената по делото кореспонденция се установява, че това трето лице е
било сключило договор с ищеца и дори е получило процесните стоки, като
именно то първо е установило тяхната неоригиналност. Това е и причината,
поради която в крайна сметка това дружество е отказало плащане, развалило е
договора и е върнало процесните стоки на ищеца. Предвидимостта на вредата
съдът намира за установена, тъй като е ясно за всеки разумен субект на
гражданското право и на още по-силно основание за юридически лица –
търговци и професионалисти – че евентуалното предоставяне на
неоригинална стока, ще има за последица неизпълнение на договора с REFU
Drive GmbH, по който ищецът има качеството продавач. Доколкото и в
търговския регистър ищецът е посочил за своя дейност „търговия на едро,
5
импорт, експорт и дистрибуция на електронни компоненти“ съдът счита, че
ответникът е могъл да предвиди, че процесните стоки ще бъдат
препродадени, а не използвани от ищеца като краен потребител.
Обстоятелството, че към момента на възникване на задължението ответникът
не е знаел, че процесните стоки не са оригинални, в случая е ирелевантно
поради разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗЗД. На ищеца следва да се възстанови
пропусната полза, изразяваща се в печалбата, която е щял да реализира от
договора, сключен с REFU Drive GmbH. Видно е от доказателствата по
делото, че продажната цена по този договор е 12440 евро или 24363,92 лева.
От тази сума следва да се извади продажната цена от 11580 лева, която
ищецът е заплатил на ответника, тъй като тя е разход за сключването на
договора. Разликата от 12783,92 лева съставлява пропусната полза, поради
което съдът намира и третия иск на ищеца за основателен.
По отношение предявения насрещен иск на ответника с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД: за да възникне отговорността на ищеца по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните юридически факти:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, и вина. След анализ на доказателствената съвкупност
съдът не счита, че фактът на противоправността е доказан. Ищецът по този
иск и ответник по главните, твърди, че с действията си, ответникът по този
иск и ищец по главните, го е злепоставил пред трети лица, като е
разпространявал невярна информация, че ищецът е предоставил
неоригинални стоки, с което е накърнил доброто му име. По съображенията,
изложени по-горе, се установи, че ищецът по този иск действително е предал
на ответника стоки, които не са били оригинални, следователно ответникът е
имал основание да съобщи за това на Traco Electronic AG. На второ място, по
делото не се установи доброто търговско име на ищеца по този иск да е било
накърнено. Няма данни трети лица да са отказали изпълнение по вече
сключени договори с ищеца по този иск или да са отказали да встъпят в
евентуални бъдещи правоотношения. Т. е. недоказан е фактът на вредите.
Обстоятелството, че Traco Electronic AG е премахнало ищеца по този иск от
списъка си с дистрибутори за България е решение, което е било взето
автономно и независимо от Traco Electronic AG и въпреки че ответникът по
този иск е дал съвет на Traco Electronic AG за това, съдът не счита, че е
налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника по този
иск и премахването на ищеца от списъка с дистрибутори. Поради изложеното
счита, че насрещният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на Хермес
Инженеринг ООД. От него са представени доказателства за заплатени 980,60
лева – държавна такса и 2606,36 лева – адвокатско възнаграждение (л. 74 и 75
от делото). Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не следва да се уважава, доколкото тази сума
представлява минимума съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К ЕООД, ЕИК: със служебен адрес г да заплати на Х И
6
ООД, ЕИК: със служебен адрес , на основание чл. 55, ал. 1, предложение
трето ЗЗД сумата от 11580 лева – продажна цена за стоки TRV 1-0510 M по
сключен между тях договор за покупко-продажба от 18.03.2022 г., който
договор е бил развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, считано от 14.09.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2022 г.
ОСЪЖДА К ЕООД, ЕИК: да заплати на Х И ООД, ЕИК: на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 151,18 лева – мораторна лихва върху сумата от
11580 лева за периода от 15.09.2022 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА К ЕООД, ЕИК: да заплати на Х И ООД, ЕИК: на основание
чл. 82 ЗЗД сумата от 12783,92 лева – пропусната полза, представляваща
печалбата, която Х И ООД, ЕИК: е щяло да реализира на основание сключен
с Traco Electronic AG договор за покупко-продажба от 18.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К ЕООД, ЕИК: срещу Х И ООД, ЕИК:
насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
по този иск да заплати на ищеца по този иск сумата от 5000 лева –
неимуществени вреди, състоящи се в уронване на доброто име и търговската
репутация на ищеца чрез разпространяване на неверни твърдения, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА К ЕООД, ЕИК:да заплати на Х И ООД, ЕИК: на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумите от 980,60 лева – държавна такса и 2606,36 лева –
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7