Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027 / 31.8.2020г.
гр. Перник, 31.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08104 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. К.П., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********,
гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов, отрицателен установителен иск с правно основние чл.
423 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество поради погасяване по давност на вземанията: сумата 851,05 лв.
/осемстотин петдесет и един лева и пет стотинки/ - главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014
г., сумата 177,32 лв. /сто седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ –
законна лихва за забава за периода от 08.07.2013 г. – 31.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.09.2015 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6316/2015 г. на РС –
Перник и образувано изпълнително дело № 209/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д.
Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 6316/2015 г. на РС – Перник, е образувано изп. д. №
209/2016 г. на ЧСИ С.Г.Д.. Тъй като вземанията имат за предмет периодични
плащания и вземания за лихви, счита, че са погасени с изтичане на тригодишна
давност, съгласно чл. 111, б „в” ЗЗД. Твърди, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичане на двугодишен срок
от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника. Моли да се приеме
за установено, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, както и за
осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Максимова, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуването
на изп.д.№ 209/2016 г. на ЧСИ С.Д.на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, по което са
извършвани системно изпълнителни действия. Счита, че погасителната давност за
вземанията, предмет на настоящото производство, е 5-годишна, тъй като с влизане
в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК оспорването на факти, относими
към изискуемостта на вземането, се преклудира и започва да тече нова давност.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложения заверен препис на изп.д. № 209/2019 г. по
описа на ЧСИ С.Д.се установява, че е образувано по молба вх. № 00962/11.02.2016 г. на
„Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителния лист от 03.12.2015 г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 06316/2015 г. на РС-Перник. В цитираната молба е направено
искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. В тази връзка съдебният изпълнител
е извършил справка за наличие на задължения към НАП и изпратил покана за
доброволно изпълнение, за която е залепено уведомление на адреса на длъжника.
С молба вх. № 02202/19.04.2018 г. е поискано от взискателя да бъде извършена
справка в БНБ за наличието на открити банкови сметки на длъжника и при
установяване на такива – да бъде наложен запор върху същите.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело.
Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение №
513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна
давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза
в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане
срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на
факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната
давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на
Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая липсват данни за датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съъдт приема, че началаният
момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
срок, е 03.12.2015 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Горното налага извод, че с
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № 209/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.,
давността е прекъсната на 11.02.2016 г.
и от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност, тъй като в
нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника.
В рамките на две години, считано от 11.02.2016
г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в
която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са извършени
изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 11.02.2018
г. изпълнителното производство по изп. д. № 290/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Горният извод не се променя от обстоятелството, че през обсъждания
двегодишен период съдебният изпълнител е извършил справка за наличие на
задължения на длъжника към НАП и му е изпратил покана за доброволно изпълнение,
тъй като съгласно дадените задължителни
разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, те не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността.
Тъй като производството по изпълнителното дело е прекртено по силата на
закона на 11.02.2018 г., то извършените след тази действия не пораждат
действия, т. е. не се прекъсва давността с подаване на молбата на взискателя на
13.04.2018 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Това
действие би имало значение само ако е извършено в друго изпълнително
производство, но не е и в рамките по вече прекратеното такова.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. В случая новата давност е започнала да тече на
11.02.2016 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ), като до
момента на приключване на съдебното дирене не е изтекъл предвидения в закона
петгодишен давностен срок за погаяване на съдебно признати вземания.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски, които са в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения отрицателен установителен иск от М.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република”, за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяване по
давност на следните вземания: сумата
851,05 лв. /осемстотин петдесет и един лева и пет стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013
г. – 30.04.2014 г., и сумата 177,32 лв.
/сто седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – законна лихва за
забава за периода от 08.07.2013 г. – 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2015 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 6316/2015 г. на РС – Перник и образувано изпълнително дело № 209/2016
г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
ОСЪЖДА М.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, сумата 100,00 лв. /сто лева/ –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: