Решение по дело №8104/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260027
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720108104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260027 / 31.8.2020г.         

гр. Перник, 31.08.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 08104 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от М.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.П., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, отрицателен установителен иск с правно основние чл. 423 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност на вземанията: сумата 851,05 лв. /осемстотин петдесет и един лева и пет стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., сумата 177,32 лв. /сто седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – законна лихва за забава за периода от 08.07.2013 г. – 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6316/2015 г. на РС – Перник и образувано изпълнително дело № 209/2016 г. по описа на ЧСИ С. Д.

Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 6316/2015 г. на РС – Перник, е образувано изп. д. № 209/2016 г. на ЧСИ С.Г.Д.. Тъй като вземанията имат за предмет периодични плащания и вземания за лихви, счита, че са погасени с изтичане на тригодишна давност, съгласно чл. 111, б „в” ЗЗД. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичане на двугодишен срок от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника. Моли да се приеме за установено, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. Максимова, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуването на изп.д.№ 209/2016 г. на ЧСИ С.Д.на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, по което са извършвани системно изпълнителни действия. Счита, че погасителната давност за вземанията, предмет на настоящото производство, е 5-годишна, тъй като с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК оспорването на факти, относими към изискуемостта на вземането, се преклудира и започва да тече нова давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения заверен препис на изп.д. № 209/2019 г. по описа на ЧСИ С.Д.се установява, че е образувано по молба вх. № 00962/11.02.2016 г. на „Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителния лист от 03.12.2015 г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение  по ч.гр.д. № 06316/2015 г. на РС-Перник. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В тази връзка съдебният изпълнител е извършил справка за наличие на задължения към НАП и изпратил покана за доброволно изпълнение, за която е залепено уведомление на адреса на длъжника.

С молба вх. № 02202/19.04.2018 г. е поискано от взискателя да бъде извършена справка в БНБ за наличието на открити банкови сметки на длъжника и при установяване на такива – да бъде наложен запор върху същите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.  Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съъдт приема, че началаният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 03.12.2015 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Горното налага извод, че с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело   209/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., давността е прекъсната на 11.02.2016 г. и от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност, тъй като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника.

В рамките на две години, считано от 11.02.2016 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 11.02.2018 г. изпълнителното производство по изп. д.   290/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Горният извод не се променя от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период съдебният изпълнител е извършил справка за наличие на задължения на длъжника към НАП и му е изпратил покана за доброволно изпълнение, тъй като съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, те не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.

Тъй като производството по изпълнителното дело е прекртено по силата на закона на 11.02.2018 г., то извършените след тази действия не пораждат действия, т. е. не се прекъсва давността с подаване на молбата на взискателя на 13.04.2018 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Това действие би имало значение само ако е извършено в друго изпълнително производство, но не е и в рамките по вече прекратеното такова.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая новата давност е започнала да тече на 11.02.2016 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ), като до момента на приключване на съдебното дирене не е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок за погаяване на съдебно признати вземания.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски, които са в размер на  100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения отрицателен установителен иск от М.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 851,05 лв. /осемстотин петдесет и един лева и пет стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., и сумата 177,32 лв. /сто седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – законна лихва за забава за периода от 08.07.2013 г. – 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6316/2015 г. на РС – Перник и образувано изпълнително дело № 209/2016 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.

 

ОСЪЖДА М.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, сумата 100,00 лв. /сто лева/ – разноски за производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: