РЕШЕНИЕ
№ 547
Перник, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВАЙЛО ИВАНОВ |
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20257160700108 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д. В. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3796-000006 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата от 19.02.2025 година, издадена от командир на отделение при 02 РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени заповедта.
В проведеното на 24.03.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. М. от АК Перник, която поддържа изцяло жалбата. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното на 24.04.2025 година ответникът по жалбата – В. А. П. – командир на отделение при 02 РУ Перник към ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата, като неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В. А. П. – командир на отделение при 02 РУ Перник към ОДМВР Перник в присъствието на свидетеля М. Ю. З. е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3758851 от 19.02.2025 година /лист 15/ на Н. Е. М., за това, че на 18.02.2025 година, около 23:27 часа, в [населено място], [улица]управлява лек автомобил, собственост на Д. В. Д. – настоящ жалбоподател, като при извършване на проверка е установено, че водача управлява ППС без да е правоспособен водач.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: два броя регистрационна табела с № [рег. номер].
Съставения АУАН е подписан от нарушителя.
Със Заповед № **** година на Директора на ОДМВР Перник, на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата от 19.02.2025 година, издадена от В. А. П. – командир на отделение при 02 РУ Перник към ОДМВР Перник на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, тъй като водачът е управлявал ППС без да е правоспособен водач, като с това е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежен съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а “ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № ***** година директорът на ОД на МВР Перник е оправомощил командирите на отделения в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителната административна мярка в настоящото съдебно производство – виж т. 1.7.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в приложимата редакция, се налага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е предоставен за управление от лице, без да притежава СУМПС. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган – те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № **** от ***.2017 година, постановено по адм. дело№ **** година, [Наименование]отделение и Решение № *** от ****.2018 година, постановено по адм. дело № ****/2017 година, [Наименование]отделение.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3796-000006 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата от 19.02.2025 година, издадена от В. А. П. – командир на отделение при 02 РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателят за присъждане на съдебни разноски е основателно, поради което ответникът ОДМВР Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 900 /деветстотин/ лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2025 година.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3796-000006 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата от 19.02.2025 година, издадена от В. А. П. – командир на отделение при 02 РУ Перник към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник да заплати на Д. В. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк],****направените по делото съдебни разноски в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |