Р
Е Ш Е Н И Е
№
419
гр.
Пловдив, 25 .02. 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Първо отделение, І-ви състав, в открито заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа адм. дело № 93 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „МАРИО 2012“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Дрян“ № 9, ет. 4,
ап. 39, представлявано от управителя М.П.М., чрез адв. И.М., със съдебен адрес:***,
офис 10 против Уведомително писмо изх. № 01-2600/5320 от 10.09.2019г., издаден
от П.С.– заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, потвърдено
със Заповед № РД20-302 от 13.12.2019г. на министъра на земеделието, храните и
горите, с което на дружеството е прекратен агрологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г. за кампания 2016.
В
жалбата се твърди, че процесният акт и актът на горестоящия административен
орган са неправилни и незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния
и процесуален закон. Иска се отмяната им по подробно изложени в жалбата и
депозирана по делото писмена защита. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
– гр. София, чрез процесуален
представител юр. М. ,оспорва жалбата, като неоснователна и претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора
излага в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, след като обсъди приложените
доказателства в настоящото дело и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като по делото е представено известие за доставяне (л. 104) за
връчване на оспорения индивидуален административен акт на неговия адресат, чрез
упълномощеното лице, на 16.10.2019г. В законоустановения 14-дневен срок е
подадена жалба до горестоящия административен орган – министър на земеделието и
храните, който със своя заповед № РД20-302 от 13.12.2019г. е потвърдил
обжалваният ИАА. По делото не са представени доказателства за връчване на
жалбоподателя на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите,
поради което подадената направо пред Административен съд – Пловдив жалба против уведомително писмо изх. № 01-2600/5320
от 10.09.2019г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна се установява
следното.
На 08.10.2012г. между дружеството - жалбоподател - наемател и
Министерство на земеделието и храните (МЗХ), представлявано от министъра –
наемодател е сключен договор № ПМ-002/08.10.2012г. за отдаване под наем на
земеделски земи от държавния поземлен фонд в общ размер на 504.637 дка в
землищата на с. Розино, общ. Карлово и с. Кръстевич, общ. Хисаря срещу заплащане
на годишен наем за съответната стопанска година в размер на 3 532,46лв. общо за
наетите земи (л. 25 – 32). Съгласно т. 6 от договора, същият се сключва за срок
от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. Към
договора са приложени 2бр. скици (л. 32 – 34), протокол-опис към договор №
ПМ-002/08.10.2012г. (л. 35) и 2бр. талон за регистрация на договор за наем в
общинска служба земеделие (л. 36 – 37).
„Марио 2012“ ЕООД е поело многогодишен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ с подаване на
заявление за подпомагане с УИН 16/050413/26098 от 27.03.2013г. за използвания
парцел в с. Розино (л. 190 - 198) и за използвания парцел в с. Кръстевич (л. 199
– 208). Към заявленията за подпомагане са приложени договор за контрол и сертификация на биологично
производство, преработка, търговия с биологични продукти № 1506 от 14.12.2012г.
(л. 209 гръб - 210) и анекси към него от 22.03.2013г. (л. 209) и от
28.03.2013г. (л. 210 гръб).
Аналогични заявления за подпомагане са подадени през 2014г. –
УИН 16/170614/47178 (л. 222 – 240) и за 2015г. – УИН 16/050615/53124 (л. 241 – 289).
При извършени автоматични проверки на въведените данни в
заявленията за подпомагане (л. 220 – 221 за 2013г., л. 239 гръб – 240 гръб за
2014г. и л. 275 гръб - 276 гръб за
2015г.). За 2013г. е констатирано, че над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите,
подходящи за подпомагане за ДПП. Касае се за 23,24071 ха площ, излизаща от имот
№ 40333.172.1 и 11,39766 ха, излизаща от имот № 62949.7.1. За 2014г. е
констатирано, че над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите, подходящи за
подпомагане на ДПП. Касае се за 9,53077 ха площ, излизаща от имот № 40333.172.1
и 2,02721 ха площ, излизаща от имот № 62949.7.3. За 2015г. е констатирано, че
се над 0,05 дка от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП.
Касае се за 0,52638 ха площ, излизаща от имот № 62949.7.1; за 7,4885 ха площ,
излизаща от имот № 40333.172.3; за 6,46698 ха площ, излизаща от имот №
40333.172.3; за 9,28515 ха площ, излизаща от имот № 40333.172.1 и 0,91101 ха
площ, излизаща от имот № 62949.124.1. Направена е констатация, че „Марио 2012“
ЕООД не е декларирало всички площи, за които има правно основание за ползване,
по-конкретно с площ от 2,02 ха от имот № 40333, находящ се в с. Кръстевич, общ.
Хисаря и с площ от 13,8 ха от имот № 62949, находящ се в с. Розино, общ.
Карлово.
Със заявление вх. № 16-00-3701 от 14.09.2015г. до
Министерство на земеделието и храните, жалбоподателят, позовавайки се на §15, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ (обн., ДВ бр. 61 от 2015г.), е поискал подписването на
допълнително споразумение към сключения договор за наем от 08.10.2012г., с
което да уредят неговото прекратяване, считано от 01.10.2015г. Последвало е
подписването на споразумение от 01.10.2015г. (л. 89), с което е прекратено
действието на сключения договор за наем № ПМ-002/08.10.2012г. на основание чл. 89
от ЗЗД, във връзка с §15, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ,
поради наличието на обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото
изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от страните –
изменение в нормативната уредба, регламентираща действието на договора. С
протокол – опис към договор № ПМ-002/08.10.2012г. от 01.10.2015г. (л. 179)
наемателят „Марио 2012“ ЕООД предава ползваните от него парцели по прекратения
договор за наем на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Пловдив.
Подадени са заявления и до ДФ „Земеделие“
вх. № 02-161-2600/746 от 14.09.2015г. (л. 142 – 144) и вх. № 02-160-2600/850 от
21.11.2016г. (л. 145 – 146), с които „Марио 2012“ ЕООД е поискало
прекратяването на агроеколочния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013г., поради наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства,
изразяващи се в отчуждаване на стопанството, което не е могло да бъде
предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Към второто заявление са
представени документи, които са обсъдени от административния орган и е
приложена Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на
ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР
2014 – 2020г. При прилагане на процедурата по адаптиране първоначално
одобрената площ от 23,24 ха е намалена на 22,55 ха, като е констатирана разлика
от 0,69 ха, за която бенефициентът не е доказал невъзможност да продължи
изпълнението на поетия ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013г.
При извършване на административни проверки
на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за спазване на поет
петгодишен агроекологичен ангажимент на
подадените заявления за кампания 2016 е установено, че дружеството - жалбоподател
не е подал заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“. Последвало е
издаването на процесното Уведомително писмо, с който жалбоподателят е изключен
от подпомагане за част от площите, за които е имал ангажимент, който е бил в
обективна невъзможност да изпълни, поради изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1
от ЗСПЗЗ. Поради недоказана невъзможност да продължи изпълнението на поетия
ангажимент на площ в размер на 0,69 ха и същата не е заявена за подпомагане,
агроекологичният ангажимент не е прекратен за референтни парцели/парцели с
ангажимент за имоти с кадастрални номера, посочени в уведомителното писмо (л.
141).
По делото е представена заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 105), с която е
оправомощен заместник изпълнителният директор на ДФЛ да издава уведомителни
писма за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“.
В хода на съдебното производство са приети
допълнително следните писмени доказателства: писмо изх. № 01-2600/6647 от
28.10.2016г., адресирано до жалбоподателя, относно поет агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013г. (л. 133 – 134); жалба от жалбоподателя,
адресирана до министъра на земеделието, храните и горите (л. 138 – 139);
заявления от жалбоподателя от 14.09.2015г. и от 21.11.2016г. за прекратяване на
агроекологичен ангажимент (л. 142 – 146); регистрационна карта на земеделския
производител от 13.07.2012г. (л. 147), със заверка от 25.02.2015г. и информация
за използвана площ в землищата на с. Розино, общ. Карлово и с. Кръстевич, общ.
Хисаря (л. 148 – 160); становище изх. № 01-2600/5320 от 26.11.2019г. от
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ във връзка с постъпила жалба
от „Марио 2012“ ЕООД до министъра на земеделието, храните и горите (л. 166 –
168).
В съдебното заседание на 27.01.2021г. е
прието заключение по назначената съдебно – техническа експертиза (СТЕ),
изготвено от вещото лице Б.Г., без направени възражения от страните по делото.
След преглед на представените по делото доказателства вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: имоти с №№ 40333.99.912,
40333.99.990, 40333.99.185, 40333.99.177, 40333.99.915 и 40333.1.256 не са
заявени в договор № ПМ-002 от 08.10.2012г., а са описани като съседни имоти на
заявения имот 40333.99.1. Няма представено очертаване на съседните имоти на
имот 40333.99.1, предмет на договора;
-задача 2: съгласно данните в представените
по делото доказателства, не е налице анекс към договор № ПМ-002 от
08.10.2012г., с който да са заявени за подпомагане поземлените имоти, посочени
в задача 1;
-задача 3: начинът на трайно ползване на
имоти с №№ 40333.99.912, 40333.99.990, 40333.99.915, 40333.1.256 е гори и
залесени площи, а имоти с №№ 40333.99.185 и 40333.99.177 са съответно застроени
с туристическа база – хижа и представляват водна площ. Поради естеството на
имотите няма доказателства за извършени агротехнически мероприятия. Недвижимите
имоти са собственост на държавата (държавно горско стопанство, министерство на
околната среда и водите), община Хисаря (публична и частна общинска
собственост);
-задача 4: съгласно данните в комбинирана
скица № 1 съседните на имот № 40333.99.1 имоти и пограничните в него зони нямат
характеристика на пасище, мера и ливада, съответно не подлежат на подпомагане
по мярка 214 съгласно изискванията на Наредба № 11 от 2009г.;
-задача 5: съседните на имот № 40333.99.1
нямат характеристики и качества на „Постоянно затревени площи“, за да бъде
приложена по отношение на тях разпоредбата на чл. 33а, ал. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Към заключението са приложени 2бр. скици (л.
303 – 304).
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано,
непротиворечащо на останалите събрани по делото доказателства и даващо отговор
на поставените задачи.
При така установено от
фактическа страна,от правна страна съдът съобрази следното: оспореното уведомително
писмо е издадено от компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на
ДФЗ, надлежно оправомощен със заповед № 03-РД/715/27.06.2017г.,
издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ (л. 105).
ИАА е издаден в писмена форма при
спазване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, до толкова доколкото компетентният
административен орган е уведомил писмено адресата на акта за разглеждане на
подадените от него заявления за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 214 и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство
чрез представяне на доказателства. Не е спорно по делото обстоятелството, че
жалбоподателя е упражнил в пълнота предоставените му права за участие в
административното производство и представяне на доказателства, както и за
обжалване на неблагоприятния за него ИАА по реда на АПК.
По отношение на съответствието на акта с материалноправните норми
и с целта на закона, съдът счита следното: като фактическо основание за
издаване на ИАА е посочено неизпълнение на поет от жалбоподателя многогодишен
ангажимент по мярка 214, а като правно основание - чл. 18, ал. 4 и чл.
67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. Горестоящият административен орган е
посочил в допълнение, че при издаване на обжалвания ИАА компетентният
административен орган е спазил изискванията на Процедура относно реда за
прекратяване на многогодишни ангажименти от Ос 2 от ПРСР 2007 – 2013г. и
Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по
мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от
същия подзаконов нормативен акт.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят не е изпълнил поетия
дългогодишен ангажимент. Спорът между страните в настоящото производство се
свежда до това дали е бил в обективна невъзможност да спази поетия от него
ангажимент в следствие на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ по
отношение на площ от 0,69 ха, която не е била заявена за подпомагане и включва
съседни имоти на заявения за подпомагане ПИ № 40333-172.1.1, посочени в
уведомителното писмо.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.,
кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последиците от
неизпълнението на това задължение са посочени в чл.
18 от Наредбата – възстановяване изцяло или частично на получената финансова
помощ. Изключение от задължението за възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ е регламентирано в разпоредбата на чл. 18,
ал. 6 от Наредбата – в случаите, когато агроекологичният ангажимент се
прекратява поради форсмажорни или изключителни обстоятелства.
В случая несъмнено е доказано, че жалбоподателят е прекратил
извършването на земеделска дейност през есента на 2015г., която е третата
година от петгодишния ангажимент по мярка 214 и не е подал заявление за
подпомагане за 2016г. Същевременно, обаче, същият е изпълнил задължението си по
чл. 18, ал. 7 от Наредбата и е уведомил ДФЗ – РА за настъпването на форсмажорни
или изключителни обстоятелства, макар и към заявлението, подадено през 2016г.,
е последвало уведомяването му за извършването на административна проверка по
реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и този факт не е спорен между страните.
Последователно поддържаната от жалбоподателя
защитна теза, както при административното, така и при съдебното производство е,
че посочените в уведомителното писмо парцели, съставляващи 0,69 ха площ са
извън обхвата на договора за наем от 08.10.2012г., никога не са били ползвани
от земеделския стопанин и не са декларирани в подадените заявленията за
подпомагане. Действително, при извършените теренни проверки по повод
деклариране на заявленията за подпомагане, действително са констатирани
несъответствия, но едва през 2015г. е посочено, че несъответствието е възможно
да се дължи на недеклариране
на всички площи, за които има правно основание за ползване. Дори да са налице
допуснати технически грешки при очертаване на парцелите за подпомагане и да са
засегнати части от съседните 6бр. ПИ, това е незначително и допустимо
отклонение.
Съдът намира, че така поддържаната защитна теза от
жалбоподателя е доказана включително посредством ангажирането на СТЕ в хода на
съдебното обжалване. Съгласно експертните констатации в заключението, изготвено
от вещото лице Г. и неоспорено от страните, се касае за парцели, които не са с
начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, а представляват гори – държавна
и общинска собственост, воден обект и туристическа база и не попадат в обхвата
на слой от земи с висока природна стойност. Точно обратното, административният
орган и горестоящият административен орган се позовават на вътрешноведомствени
актове - Процедура относно
реда за прекратяване на многогодишни ангажименти от Ос 2 от ПРСР 2007 – 2013г.
и Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по
мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020г.,
които не са представени като доказателство по делото и за които не може да се
приеме, че са общодостъпни в Интернет страницата на ДФ „Земеделие“. Поради тази
причина не могат да се приемат за обосновани изводите на административния орган,
че площта от 0,69 ха, по отношение на
която не са налице форсмажорните и изключителни обстоятелства по смисъла на чл.
18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. са изчислени като разлика между
първоначално определената площ за подпомагане от 23,24 ха и адаптираната площ
от 22,55 ха. В този смисъл, заключението на вещото лице Г. само потвърждава
изчисленията на административния орган относно площта на ПИ, посочени в
уведомителното писмо, а не потвърждава констатациите в обжалвания ИАА. В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
посочило, че е установил, че посочените в уведомителното писмо имоти не са
заявени от жалбоподателя за подпомагане.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира жалбата за основателна, съответно обжалваното уведомително писмо
на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за незаконосъобразно и
подлежащо на отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът констатира, че
не е представен списък с разноските, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК. От
страна на жалбоподателя са представени доказателства за заплатени по банков път
на държавна такса в размер на 50лв. (л. 2) и депозит за вещо лице по СТЕ в
размер на 450лв. (л. 127), като не са представени доказателства за внесен
допълнителен депозит за вещо лице в размер на 50лв.
Не са представени доказателства за
заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 800лв., тъй като в
представения договор за правна защита и съдействие от 08.01.2020г. (л. 7) е
посочено разплащане „в брой“ или „по банкова сметка“ и не са представени
доказателства за извършено разплащане (разписка или извлечение от банкова
сметка).
На следващо място, настоящият съдебен
състав констатира, че не е внесен допълнително определеният депозит за вещо
лице в размер на 50лв., поради което и жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Административен съд – Пловдив посочената сума.
По изложените аргументи, ответникът
следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 500лв.
(петстотин лева).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалбата на „МАРИО 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
Пловдив, ул. „Дрян“ № 9, ет. 4, ап. 39, представлявано от управителя М.П.М.,
чрез адв. И.М., със съдебен адрес:***, офис 10 Уведомително писмо изх. № 01-2600/5320
от 10.09.2019г., издадено от П.С.– заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, потвърдено със Заповед № РД20-302 от 13.12.2019г. на
министъра на земеделието, храните и горите, с което на дружеството е прекратен
агрологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013г. за кампания 2016.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София да заплати на „МАРИО 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Дрян“ № 9, ет. 4, ап. 39, представлявано
от управителя М.П.М. сумата в общ размер на 500лв. (петстотин
лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА
„МАРИО
2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Дрян“ № 9, ет. 4,
ап. 39, представлявано от управителя М.П.М. да заплати на Административен съд –
Пловдив сумата в размер на 50лв. (петдесет лева), представляващи допълнително
възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: