№ 666
гр. София, 10.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500603 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Производството е образувано по повдигната препирня за подсъдност с
определение № 2 240 от 18.01.2023 г. постановено по гр.д. № 2 169/23 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 172 състав. В определението се твърди, че
съдът е сезиран с иск, правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което и предвид
разпоредбата на чл.2, ал.2 от КЗ, даваща легална дефиниция на понятието „ползувател на
застрахователни услуги“ застрахованото лице качеството на потребител на определен вид
услуга може да упражни правото на избор на местна подсъдност, вкл. по предявен от него
пряк иск и чрез този избор да дерогира общата местна подсъдност по чл. 108. ал. 1 ГПК.
Страните по делото не взимат становище по повдигната препирня за
подсъдност.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството
е образувано по постъпила искова молба от „Малев транс“ ЕООД срещу „Дженерали
застраховане“ АД, с която е предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.405 КЗ и чл.409 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 17 015.40 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/10.08.2020 г. и за
сумата от 390 лв., представляваща обезщетение за закъсняло плащане. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за местна подсъдност на делото и е поискал същото да бъде изпратено
по компетентност на надлежния Софийски съд, с оглед седалището на ответното дружество.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение от 20.05.2022
1
г. постановено по гр. д. № 15 523/20 г. по описа на Пловдивски районен съд, Гражданско
отделение, 10 състав съдът е оставил без уважение възражението на ответника относно
местната подсъдност.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
недоволен от така постановеното определение е останал ответника, който го е обжалвал с
частна жалба пред Пловдивски окръжен съд, като по жалбата е образувано ч. гр. д. №
1 845/22 г. по описа на същия съд.
Не се спори, а се установява и от определение № 1 752 от 15.07.22 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1 845/22 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Гражданско
отделение, 9 състав съдът е отменил определение от 20.05.2022 г. постановено по гр. д. № 15
523/20 г. по описа на Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, 10 състав, прекратил
е производството по гр. д. № 15 523/20 г. по описа на Пловдивски районен съд, Гражданско
отделение, 10 състав и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. Не се
спори, а се установява и от доказателствата по делото, че недоволен от така постановеното
определение е останал ищеца, който го обжалва с частна жалба, както и че с определение №
401 от 02.11.22 г., постановено по в. ч. гр. д. № 490/22 г. по описа на Пловдивски
апелативен съд съдът е изпратил подадената частна жалба на Върховен касационен съд по
компетентност. Така подадената частна жалба е върната на администриращия съд, с
указания да остави същата без движение, които указания са изпълнени от Пловдивски
апелативен съд.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане
№ 4 913 от 09.12.22 г., постановено по ч. гр. д. № 1 845/22 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав съдът е върнал частната касационна жалба на
ищеца срещу определение № 1 752 от 15.07.22 г., постановено по ч. гр. д. № 1 845/22 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 2 240 от 18.01.2023 г. постановено по гр.д. № 2 169/23 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 172 състав съдът е повдигнал препирня за подсъдност пред
Софийски градски съд.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
от 23.02.22 г., постановено по ч. гр. д. № 826/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 2 „е“ въззивен състав е прекратил производството по образувано
дело и е изпратил същото за произнасяне по компетентност на Софийски апелативен съд.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата
извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела.
Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано
производството по реда на чл. 118 и чл. 119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен
контрол по реда на чл. 121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира
подсъдността. Подобно стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност
по реда на чл. 122 ГПК.
Спор за подсъдност по чл. 122 ГПК възниква, когато две съдилища откажат да
се произнесат по съществото на спора, с който са сезирани - първият съд се мотивира по чл.
118, ал. 1 ГПК, че започнатото пред него дело не му е подсъдно, а вторият - че не е
компетентен да се произнесе по делото, изпратеното му съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК. В
2
конкретния случай спора е концентриран върху това дали направено възражение за местна
подсъдност е основателно. По въпроса, настоящият съдебен състав намира следното:
С оглед на данните по делото, настоящият състав на Софийски апелативен съд
намира, че не е валидно сезиран с надлежно повдигнат спор за подсъдност, по смисъла на
чл. 122, изр. второ от ГПК, от който да произтича задължение за неговото разрешаване по
този ред. Местната подсъдност е положителна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск от категорията на относителните, за чието наличие съдът не
следи служебно, а само по отвод на ответника, заявен в преклузивния срок за отговор на
исковата молба. Спор за подсъдност, включително и за местна такава, може да бъде
повдигнат от съда, комуто делото е изпратено по реда на чл. 119, ал. 3 от ГПК, само ако
въпросът за подсъдността не е разрешен по реда на инстанционния контрол с определение
по чл. 121 от ГПК по частна жалба на някоя от страните срещу определението на
първоначално сезирания съд във връзка с подсъдността. Когато спорът относно
подсъдността е разрешен с определение на горестоящия съд по реда на чл. 121 от ГПК по
жалба на страна по делото, пререшаването на този въпрос по реда на чл. 122 от ГПК, по
инициатива на съда, комуто делото е изпратено по подсъдност, е недопустимо. В случая, с
влязло в сила определение на Пловдивския окръжен съд по жалба на ответника, след отмяна
на определението на районния съд е уважено заявеното от него възражение по чл. 119, ал. 3
от ГПК за местна неподсъдност на делото и е постановено изпращането му на Софийския
районен съд като местно компетентен да разгледа предявените по него искове. Това
определение е задължително както за първоначално сезирания Пловдивски районен съд,
така и за равния по степен на него Софийски районен съд, който със същия акт е определен
като местно компетентен да разгледа делото. В обобщение: недопустимо е чрез процедурата
по чл. 122 от ГПК да се ревизира влязло в сила определение на горестоящия съд по чл. 121
от ГПК, с което по реда на инстанционния контрол е разрешен спорът за подсъдността. Ето
защо настоящият състав намира, че не следва да се произнася по съществото на повдигнатия
от състава на Софийския районен съд спор за подсъдност, доколкото този въпрос вече е
разрешен с влязъл в сила съдебен акт постановен по предвидения в процесуалния закон ред.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ спора за подсъдност, повдигнат с определение № 2 240 от
18.01.2023 г. постановено по гр.д. № 2 169/23 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 172 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4