Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 19.10.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, , като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1470 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 376 и
следващите от НПК
С постановление
от 08.08.2018 г. на Районна прокуратура - Велико Търново е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Б.М.Д.,
ЕГН ********** и налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК за това, че на 30.05.2016 г. в гр. Велико Търново, потвърдил
неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава
пред орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за
липсата на СУМПС - представил в сектор „ПП" при ОД на МВР – Велико Търново
декларация, че изхвърлил по погрешка
свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено
нарушение на правилата за движение във Федерална република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1от Наказателния
кодекс.
В съдебно
заседание представителят на ВТРП поддържа предложението, като Д. бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание в
минимален размер.
Делото,
на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК, се разгледа в
отсъствие на обвиняемия Б.Д., който не бе намерен на постоянния и настоящ адрес
***, съгласно справка от НБДН, а по данни на Й. М. /негова майка/ същият живее
и работи в Република Германия, с неизвестно местоживеене.
Назначеният
служебен защитник - адв. Б.Б. от ВТАК счита, че в интерес на подзащитния му е
да бъде приложен институтът на чл. 78а от НК, като на Д. бъде определено
административно наказание в минимума, предвиден в НК.
Съдът, след
като обсъди събраните по предвидения в НПК ред доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият Б.М.Д. е правоспособен
водач на МПС, като е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, издадено на 03.07.2006 г. от МВР – Велико Търново, със
срок на валидност до 03.07.2016 г. От 2015 г. Д. трайно се установил да живее и
работи във Федерална република Германия. Наказван е многократно за извършени
административни нарушения на ЗДвП.
По делото е установено, че в
Главна дирекция „Национална полиция" е получено писмо, per. № 328600 - 50295/31.08.2016 г. от немските
компетентни власти, относно отнето свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено от МВР - Велико Търново на името на Б.М.Д., роден на *** г.
От посоченото писмо се установява, че с наказателно постановление на Районен
съд Ст. Гоар от 02.06.2016 г. - 2010 Js 18065/16-2 Cs за нарушение на правилата за безопасно движение е
отнето свидетелството за управление на МПС на Б.М.Д., като същият е лишен от
правото да ползва свидетелството за управление на МПС на територията на
Федерална република Германия. В писмото е посочено, че документът е иззет и
съгласно § 69а от НК е наложена временна забрана за издаване на ново свидетелство.
Временната забрана е влязла в сила на 02.06.2016 г. и е със срок до 01.04.2017 г.
Иззетото от немските власти СУМПС № ********* на Д. е изпратено и съответно
получено в ГД „Национална полиция".
През пролетта на 2016 г., Д. се
завърнал в Република България и решил да се снабди с друго свидетелство за
управление на МПС, въпреки знанието му, че неговото е отнето във Федерална република
Германия за нарушение на правилата за движение. Така, на 30.05.2016 г., обвиняемият
посетил сградата на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново
и се явил пред Петя Георгиева - системен оператор в сектора, за да подаде
документи за издаване на ново СУМПС. За да получи такова, обвиняемият трябвало
да предаде предходното си свидетелство за управление или ако то не се намирало
в него по някаква причина /изгубване, унищожаване, кражба или повреждане/
следвало да декларира съответното обстоятелство. С цел да се снабди с ново
свидетелство за управление на МПС, въпреки знанието, че предходното му свидетелство
е отнето от компетентните органи във Федерална република Германия за нарушение
на правилата за безопасно движение, Д. саморъчно попълнил и подписал Декларация
по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., с която декларирал, че по погрешка е
изхвърлил свидетелството си управление на МПС на боклука и същото не е
намерено, въпреки изрично посочения в декларацията текст, че за неверни данни се
носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
След представяне на Декларацията по
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД и останалите необходими документи, на 02.06.2016 г., на
обвиняемия Д. било издадено ново свидетелство за управление на МПС с №
*********.
На 07.09.2016 г. с писмо, per. № 3286р-34851 на Главна дирекция „Национална
полиция" до Директора на ОД на МВР - Велико Търново, по компетентност,
било изпратено СУМПС № ********* на Б.М.Д., с пояснение, че същото е отнето от
немските власти. Към писмото е приложено и гореописаното писмо, per. № 328600-50295/31.08.2016 г. на немските компетентни
власти.
От заключението на назначената
съдебна графическа експертиза се установява, че подписът за „Декларатор” от
представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПКБЛД от името на Б.М.Д.
от 30.05.2016 г. е положен от лицето Б.М.Д., ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
събраните и изготвени по предвидения за това ред в хода на досъдебно
производство № ЗМ-15/2017 г. по описа на ОД на МВР - Велико Търново
доказателства и доказателствени средства – обяснения на обвиняем, показания на
свидетеля Петя Георгиева, заключението на графическата експертиза, писма,
справки, свидетелство за съдимост, приобщени по делото.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, доколкото на
посочената дата – 30.05.2016 г., в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на причината за липса на СУМПС –
представил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново декларация,
че изхвърлил по погрешка свидетелството си за управление на МПС, което му било
отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална република
Германия. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в Декларацията
по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД по отношение на обстоятелството, че е изхвърлил по
погрешка свидетелството си за управление на МПС, а в действителност същото е било
иззето от властите във ФРГ за нарушаване на правилата за безопасно движение.
Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларацията е обективно невярно и
отразявайки посоченото невярно обстоятелство в подадената декларация, изисквана
по силата на ПМС № 13 от 08.02.2010 г., пред служител на ОД на МВР - Велико
Търново, при наличие на законно установено задължение за деклариране
изгубването на СУМПС, обвиняемият противоправно е създал документ, който по
силата на цитирания текст се дава пред орган на властта за удостоверяване
именно на това обстоятелство.
От субективна страна деецът е извършил
деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване – съзнавал е, че потвърждава неистина в
декларацията, подадена пред орган на властта, но въпреки това я е подписал, за
да удостовери отразените в нея обстоятелства и неправомерно да се сдобие с ново
свидетелство за управление на МПС.
На следващо място, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки
за приложението на чл. 78а от НК,
като за извършеното престъпно деяние Б.М.Д. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. За
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто
до триста лева. Видно от приетите по делото доказателства, обвиняемият е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер /реабилитиран/ и не представлява лице с висока обществена опасност. От
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице
пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Изложеното обосновава извод, че са
налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на Б.Д. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на административно
наказание – глоба.
При определяне на административното наказание
съдът обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите /критично отношение към извършеното, добри характеристични данни/
и отегчаващите вината обстоятелства – системен нарушител на правилата за
движение с налагани административни наказания по ЗДвП. Предвид гореизложеното и
като съобрази целите на наказанието – превантивна и превъзпитателна функция по
отношение на обвиняемия, отчитайки материалното му състояние /обстоятелството,
че живее и работи в Германия, където получаваните доходи надвишават средната
работна заплата за страната ни/, съдът намира, че за извършеното деяние от
обвиняемия Д. следва да му бъде наложено наказание - глоба към минимално предвидения в НК размер, а
именно глоба в размер на 1 500,00 лева в полза на републиканския бюджет, с
което в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени
в чл. 36 от НК.
При този изход на делото Б.М.Д. следва да
заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 105,49 лева,
в полза на Държавата, по сметка на ВТРС, както и 05,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Б.М.Д., роден на *** *** Оряховица,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, основно образование, неженен, ЕГН **********,
неосъждан /реабилитиран/, за ВИНОВЕН в
това, че на 30.05.2016 г., в
гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с
ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на причината за липса на СУМПС – представил в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Велико Търново декларация, че изхвърлил по погрешка
свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено
нарушение на правилата за движение във Федерална република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за
извършеното от него престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 1 500,00 /хиляда
и петстотин лева/ в полза на републиканския бюджет.
ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********,
със снета по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Великотърновски районен съд,
направените в наказателното производство разноски в размер на 105,49 лева /сто и пет лева и четиридесет и
девет стотинки/, както и 05,00 /пет/
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване или протест пред Великотърновски окръжен съд в 15-дневен
срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: