ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2742
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110165866 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от /фирма/ срещу С. И.
И., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
270,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В исковата молба, уточнена с молби с вх. № 45045/17.02.2023 г. (л. 18), с вх. №
143767/23.05.2023 г. (л. 23) и с вх. № 208199/21.07.2023 г. (л. 27), се твърди, че
ответникът се намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество в периода от
25.01.2022 г. до 12.07.2022 г., като заемал длъжността „Специалист поддръжка
компютри“. На 28.08.2022 г. друг служител на дружеството (Е.М., заемащ длъжността
„Компютърен аналитик поддръжка софтуер“) установил при преглед в сайта „БГ
Работодател“, че на 23.08.2022 г. там било публикувано мнение от потребител с
никнейм „Б.“, съдържащо паролата, с която администраторите от „E.D.P.“ отдела в
ищцовото дружество осъществявали достъп до отделните компютърни точки в IT-
системата на компанията. С цел минимализиране на последствията от публикуването
на паролата била извършвана проверка за установяване на всички пароли за достъп до
системата на /фирма/, както и промяна на всички пароли за достъп към системата в
София - на Централен склад, Централен офис, Производствена база „Казабланка“ и
Магазин, както и в регионалните офиси на компанията в Б., П., П., Х., В. и Б. Тези
действия били осъществени в периода от 28-ми до 30-ти август 2022 г. от служителя
Е.М., в резултат на което същият не могъл да осъществява останалите си трудови
задължения. След извършен анализ на публикацията в сайта „БГ Работодател“
ищцовото дружество достигнало до извод, че тя била направена от ответника С. И.. По
1
този начин той нарушил задължение, установено в сключения между страните трудов
договор, съгласно което служителят не следвало да разгласява фирмени тайни и след
прекратяване на правоотношението. Договорът предвиждал още, че ако нарушението
било извършено след прекратяването, се дължало обезщетение в размер на
претърпените вреди и пропуснатите ползи. Ищецът поддържа (съгласно уточнение,
направено в молба с вх. № 143767/23.05.2023 г.), че в резултат на процесната
публикация дружеството претърпяло репутационни вреди, тъй като неправомерно
публично била разпространена конфиденциална фирмена информация, което създало
трудности при осъществяване на защитата на IT-системата на компанията,
несигурност в планирането и вземането на решения, както и безпокойство и
неудобство, причинено на членовете на управленския екип. Въз основа на изложеното
ищецът поддържа, че ответникът носел отговорност за така причинените на
дружеството неимуществени вреди. Отправено искане за уважаване на предявения
осъдителен иск за сумата от 270,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. И. И. за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова
претенция е оспорена в цялост като недопустима и неоснователна. Ответната страна
поддържа, че юридическите лица не разполагали с възможността да претендират
неимуществени вреди, поради което производството се явявало недопустимо. Оспорват
се твърденията на ищеца, че процесната публикация действително изхождала от
ответника, като същият оспорва да е администриращ съответния профил в социалната
мрежа. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Във връзка с твърденията на ответника за недопустимост на производството
съдът намира за необходимо да посочи следното: Предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от юридическо лице /ЮЛ/ се явява
допустим, доколкото разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно
страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане. Налице са и
по-нови законодателни текстове установяващи възможност и за юридическо лице да
претендира обезщетение за неимуществени вреди (в този смисъл - определение №
400/26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6155/2013 г. на ВКС, II-ро г. о.; Решение № 206 от
26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о.). Доброто име и търговската
репутация, които в процесния казус се сочат като накърнени, не са просто абстрактни
понятия, а представляват съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи
особено голямо значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар.
Негативните последици от накърняване на търговската репутация имат комплексен
характер и могат да засегнат различни бизнес показатели като клиентела, оборот,
2
партньори и други, а материалното им отражение може да има неясно и продължаващо
във времето действие. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да се изключи принципната възможност едно юридическо лице, включително
търговско дружество, да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Дали
такива действително са причинени, съответно - дали описаните в исковата молба вреди
подлежат на обезщетяване по реда на чл. 52 ЗЗД, е материалноправен въпрос, а не по
допустимостта на производството.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи. Основателно е искането на ищеца за
разпит на свидетели относно обстоятелствата, посочени в молба с вх. №
6780/11.01.2023 г., но на страната следва да бъде допуснат само един свидетел, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК. Основателно е искането на дружеството за допускане
изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачите,
формулирани в молба с вх. № 6780/11.01.2023 г.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника С. И. И. да заплати на ищеца /фирма/ сумата от 270,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация,
трудности при осъществяване защитата на IT-системата на компанията и несигурност в
планирането и вземането на решения относно управлението , възникнали в резултат
на публикуване, извършено от ответника на 23.08.2022 г. в сайта „БГ Работодател“, на
паролата за достъп до IT-системата на компанията, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Не са спорни по делото и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че
ответникът се е намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество в периода
от 25.01.2022 г. до 12.07.2022 г., и е заемал длъжността „Специалист поддръжка
компютри“, както и че в сключения между страните трудов договор е било включено
задължение за неразгласяване на фирмени тайни след прекратяване на трудовото
правоотношение.
3
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже, че:
осъществяването на процесното противоправно деяние;
причиняването на твърдените неимуществени вреди;
причинно-следствената връзка между противоправното деяние, извършени от
ответника, и претърпените от ищеца вреди;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи и не представя доказателства за наличието на
репутационни вреди, възникнали в резултат на процесната публикация.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че:
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба документи.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане в първото открито съдебно
заседание по делото един свидетел на ищеца, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, за
обстоятелствата, посочени в молба с вх. № 6780/11.01.2023 г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по делото, която
да отговори на задачите, формулирани от ищеца в молба с вх. № 6780/11.01.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00 лева, който да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. Н. Х., тел. ********, който да бъде уведомен за
възложените му задачи след представяне на доказателства за внасяне на определения
депозит.
4
УКАЗВА на страните, че с Разпореждане № 162695/28.12.2023 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. от 11:00 часа ,
за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, както и от
Разпореждане № 162695/28.12.2023 г., а на ищеца – и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5