№ 29
гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора Вл. Ив. М.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600626 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивни жалби от подсъдимите А.. КР. СВ. и Л,. А.. ВЛ. срещу
присъда № 260062/13.10.2021 г., постановена по НОХД № 707/2020 г. по описа на
Дупнишки районен съд (ДнРС), с която всеки от двамата в съучастие с другия е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с чл.130,
ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание ГЛОБА 1500 лв.
С цитираната присъда всеки от подсъдимите е осъден да заплати на гражданския
ищец В. АНД. УД. по 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като исковете за
разликата до 20 000 лв. по отношение на подс. В. и до 15 000лв. по отношение на подс. С.
са отхвърлени като неоснователни.
Подсъдимите са осъдени да заплатят разноски по делото- по 464.10 лв. и ДТ върху
уважения размер на гражданския иск-по 200 лв.
В жалбите си всеки от подсъдимите навежда доводи и прави искане за намаляване
размера на административното наказание, поради несъобразеността му с личната им и тази
на деянието степен на обществена опасност . Развити са съображения и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на гражданската част
на присъдата, доколкото всеки от подсъдимите е осъден поотделно, вместо солидарно, да
заплати обезщетение на гражданския ищец за извършване на престъпление в
съизвършителство, както и поради осъждането им да заплатят разноските по делото по
1
равно, като подсъдимият С. е осъден неправилно да заплати разноски за назначената
психиатрична експертиза на В., некасаеща обвинението на С..
Направено е и оплакване за постановяване на присъдата при съществено
процесуално нарушение, предвид липсата на мотиви за характера и степента на участие на
всеки от подсъдимите в извършеното, както и за определяне на размера на наказанието.
С жалбата от подсъдимия С. е направено искане по чл. 337 ал. 1, т. 1 от НПК за
намаляване размера на административното наказание; по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т.2 от
НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата
инстанция, както и за отхвърляне на гражданския иск.
С жалбата от подсъдимия В. са заявени две алтернативни искания – първото за
отмяна на присъдата, с която е признат за виновен, поради постановяването й при
допуснати съществени процесуални нарушения и второто- за изменение на присъдата чрез
намаляване на размера на административното наказание и за отхвърляне на гражданския
иск.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище за
потвърждаване на присъдата, като правилна, тъй като е напълно обоснована,
законосъобразна и в съответствие с доказателствата.
Адв. П., като защитник на подсъдимия С. е поддържал жалбата и съображенията в
нея за неправилност на присъдата. Молил е за уважаване на заявените искания с жалбата.
Адв.Д., като защитник на подс. В., е поддържал въззивната жалба и е пледирал за
нейната основателност и уважаване по изложените в същата съображения. Молил е за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд или за
намаляване размера на наложеното наказание.
Подсъдимите са заявили съгласие с пледоарията на защитниците си.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивните жалби, становищата на
страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционната
присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК вр. с чл.374 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда ДнРС е постановил, че ПРИЗНАВА всеки от
подсъдимите АТ. КР. СВ. и Л,. АТ. ВЛ., с посочена самоличност,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.11.2018 г., около 02:40 часа в клуб „Масса“, находящ
се в гр. Сандански, общ. Сандански, ул. „Поленишки път“ № 2 в съучастие като
съизвършител с другия, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на У. му е
причинил лека телесна повреда разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяващо се в СЧУПВАНЕ на носните кости, без разместване на фрагментите,
МНОЖЕСТВО КРЪВОНАСЯДАНИЯ по клепачите на лявото око и в лявата скулна
/ябълчна/ област, както и ОТОК на меките тъкани и ОХЛУЗВАНЕ в областта на носа,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди (на публично място, при демонстрация на безнаказаност
и пренебрежение към установените правила, заобикалящи добрите нрави в обществото) -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на
основание чл. 78а от НК, всеки от подсъдимите е освободил от наказателна отговорност
2
и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.
С присъдата всеки от подсъдимите, поотделно, е осъден да заплати на У., с
посочена самоличност, сумата от по 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като
иска за разликата до 20 000 лв., предявен по отношение на В. и за разликата до 15 000 лв.,
предявен по отношение на подс.С., са отхвърлени като неоснователни.
С Присъдата всеки от подсъдимите е осъден да заплати направените по делото
разноски в общ размер на по 464,10 лв. по сметка на ОД на МВР – Благоевград, както и
да заплати в полза на държавата сумата в размер на по 200 лв., представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства два броя DVR, като
е постановил след влизането е в сила, първият диск с рентгенова снимка да бъде върнат на
У., а вторият диск - да бъде унищожен.
Присъдата е постановена от районния съд след разглеждане на делото по реда на
гл.27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК, озаглавена „Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция“ . Правилно е приел, че са налице условията за
разглеждане на делото в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, които са :признание от
подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обв.акт; съгласие на
подсъдимите да не се събират доказателства за тези факти и обоснованост на
самопризнанието от събраните на досъд.п-во по предвидения в НПК ред доказателства. И
трите предпоставки са налице, поради което правилно, с определение по чл.372, ал.4 вр. с
чл.371, т.2 от НПК, ДнРС е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Правилно ДнРС е приел за установени изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически обстоятелства, които подсъдимите признали. КнОС счита, че
не следва да ги преповтаря, но доколкото е инстанция по фактите (които при производство
по ред на чл.372, ал.4 вр. с чл.371, т.2 от НПК не може да се различават от изложените в
обвинителния акт) счита, че следва да маркира следното относно установените и признати
от подсъдимите фактически обстоятелства:
На 11.11.2018г., около 00,15 часа, свидетелят У..
отишъл в дискотека «МАССА», находяща в комплекс «Медите» в с.Поленица, общ.
Сандански. Около 02,30 часа тръгнал до тоалетната на дискотеката. Преди врата на
тоалетната свидетеля У. забелязал
подсъдимите С. и В., които не познавал. Те били видимо в нетрезво състояние и се заяждали
с всеки, който преминава покрай тях. Подсъдимите също видели свидетеля У. и решили
без причина да му причинят телесни увреждания, като по този начин да демонстрират
безнаказаност и пренебрежение към установените правила, както и заобикалящи добрите
нрави в обществото. Около 02,40 часа, когато свидетелят У. минавал покрай двамата
подсъдими, без да казва нищо и без да гледа никой, подсъдимият С. му казал „Ей боклук, ще
те разбием“. Свидетелят У. се обърнал и го погледнал. В този момент подсъдимият В.
3
замахнал с дясната си ръка и му нанесъл удар в областта на главата, а подсъдимият С. му
нанесъл 3 последователни удара в областта на главата. Свидетелят У. искал по-бързо да
влезе в тоалетната и да прекрати това агресивно поведение спрямо него, но подсъдимият С.
го избутал и притиснал до стената, до тоалетната, а подсъдимият В. му нанесъл
неколкократно удари с двете си ръце в областта на главата и тялото му. Св.У. през цялото
време се опитвал да се предпази с двете си ръце и ги молел да спрат да го удрят. Свидетелят
Димов казал на двамата подсъдими „Оставете го, не се занимавайте с глупости“, но
подсъдимите не реагирали на отправените думи и били твърдо решили да нанесат още
телесни увреждания на У.. Подсъдимият С. хванал с едната си ръка якето на У., а с другата
го хванал в областта на шията и започнал да го издърпва в посока на тоалетните. През това
време подсъдимият В. вървял след тях и нанасял на св.У. удари в областта на главата,
докато не го вкарали в тоалетната. През цялото време двамата отправяли думите „Ще ти
ебем майката, ще те пребием“.
От нанесените удари, от двете ноздри на У. потекла кръв. Подсъдимите го оставили в
тоалетната и излезли отвън. След множеството получени удари, У. останал за малко време
в тоалетната да се съвземе. При него отишъл свидетеля Тилев - охрана на дискотеката,
който го извел и двамата се насочили към изхода на заведението.
Пред дискотеката били и подсъдимите, които пред стоящите отвън хора отново
посегнали към свидетеля У., да му нанесат допълнително телесни увреждания, но Тилев им
попречил. Тилев качил свидетеля У. в едно такси, което го закарало в дома му.
От нанесените удари пострадалия У. изпитвал силни болки в главата и тялото.
Сутринта заедно с неговата майка посетили Спешния Център, а впоследствие се снабдил с
медицинско свидетелство относно нанесените му телесни увреждания и подал жалба по
случая.
Според изготвената съдебномедицинска експертиза, на свидетеля У. била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в следните увреждания: СЧУПВАНЕ на
носните кости, без разместване на фрагментите. МНОЖЕСТВО КРЪВОНАСЯДАНИЯ в
лицевата област на главата - по клепачите на ляво око и в лявата скулна /ябълчна/ област,
оток на меките тъкани и охлузване в областта на носа, които в съвкупност са реализирали
медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО
ЗА ЖИВОТА.
КнОС не констатира спор по делото относно гореизложените фактически обстоятелства.
Самопризнанието на подсъдимите относно тези факти изцяло се потвърждават от надлежно
събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, в т.ч.:
- гласни доказателствени средства, каквито са показанията на свидетелите У. , Н.А.Т.
, К. К.М., В.Е.Е. , Н.А.К., К.О.Д., К.Д.К. , А.Н.Т., Х.Р.М. , Л.Г.С.;
-писмени доказателства-Фиш за спешна медицинска помощ, Лист за преглед на У. от
11.12.2018 г. Медицинско направление и Искане за ренгенологично изследване, изд. на
11.12.2018 г., Медицинско свидетелство от 12.12. 2018 г., Протокол за доброволно предаване
4
на диск с рентгенова снимка, автобиография на подсъдимите и справки за съдимост
-веществени доказателствени средства-ДВД с видеозапис от местопрестъплението и
рография.
-ЕКСПЕРТИЗИ-видеотехническа експертиза, комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза и съдебномедицинска експертиза
При правилно и безспорно установени факти, и законът е приложен правилно.
КнОС изцяло споделя, като законосъобразни и обосновани, правните изводи на ДнРС за
обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимите по чл. 131, ал. 1, т.
12, във вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Така приема КнОС, защото подсъдимите
са осъществили изпълнителното деяние на престъплението чрез действия, изразили се в
нанасяне на удари с ръце в главата на пострадалия, в резултат на което са му причинили
съставомерния противоправен резултат – лека телесна повреда, изразяваща се в
СЧУПВАНЕ на НОСНИТЕ КОСТИ, без разместване на фрагментите, МНОЖЕСТВО
КРЪВОНАСЯДАНИЯ по клепачите на ляво око и в лявата скулна /ябълчна/ област, както и
ОТОК на меките тъкани и ОХЛУЗВАНЕ в областта на носа, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му
Телесната повреда е лека, защото уврежданията са довели до разстройство на
здравето, извън случите на чл. 128 и 129 НК, наличието на което е необходимо и
достатъчно за съставомерността на деянието по чл.130, ал.1 от НК . В този смисъл е и
ППлВС №3/79 г. озагл. „По някои въпроси на съдебната практика относно признаците и
различията на видовете телесни повреди по НК”, съгл. т.15 от което „под разстройство на
здравето извън случите на чл. 128 и 129 НК” следва да се разбират всички увреждания,
които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота.
Законосъобразни и обосновани са и съображенията на ДнРС за субективна
съставомерност на деянията на подсъдимите. Подсъдимите са действали с пряк умисъл по
см.на чл.11, ал.2 от НК и в съучастие, като съизвършители с общ умисъл, тъй като са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждал са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, като са съзнавали, че всеки от двамата участва в
изпълнителното деяние.
Налице е по-тежко квалифициращия деянието субективен признак „причиняване на
телесната повреда по хулигански подбуди” , заради който и деянието на подсъдимите
правилно е квалифицирано като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Използваната от подсъдимите физическа сила е била насочена, освен за накърняването на
телесната неприкосновеност на личността на пострадалия с нанесения му побой, и за
демонстриране на пренебрежение към установения правов ред. Хулиганските подбуди са
били в представното съзнание на подсъдимите, където е очертан общественоопасния
характер на деянието не само като засягащо телесната неприкосновеност на личността, но и
обществения ред.
При липса на личен мотив за причинената от подсъдимите на пострадалия телесната
5
повреда и наличие на основен, доминиращ мотив у подсъдимите, чрез това увреждащо
телесната неприкосновеност на пострадалия деяние да покажат явно неуважение към
обществото и да демонстрират грубо незачитане на установените социални ценности, следва
да се приеме, че престъплението е извършено по "хулигански подбуди" по смисъла на чл.
131, ал.1, т.12, пр.1 от НК.
Изолирани са обясненията на подсъдимите от досъд.п-во за обидно поведение от
пострадалия към двамата , изразило се в псувня. Те не се потвърждават, а се опровергават
от показанията на пострадалия У. и от Видеотехническата експертиза, установяващи
словесно обръщение от единия подсъдим към пострадалия при минаването му покрай тях,
следвано от удари от подсъдимите срещу пострадалия. Тези си обяснения са изоставени
по време на съд. производство и от подсъдимите, доколкото са признали изцяло
изложените в обв.акт факти и са се съгласили да не се събират други доказателства за тези
факти. Поради това КнОС не дава вяра на обясненията на подсъдимите, според които
пострадалият ги напсувал и счита, че те са техен опит на досъд.п-во за смекчаване на
отговорността им и обяснение на недопустимото им поведение.
КнОС дава вяра на показанията на пострадалия, според които не е провокирал
подсъдимите, тъй като тези му показания не се опровергават от свидетелски показания и
техническата експертиза на видеозаписа от дискотеката. Предвид тези доказателства КнОС
приема, че подсъдимите не са имали никакви отношения с пострадалия и че без причина,
без личен мотив, без видим повод и с цел скандал, да изявят себе си, като погазят
установения ред, да докажат, че може да вършат, каквото си поискат, независимо от
нормите на обществото са му нанесли множество удари на публично място, каквото е
дискотеката. Нанасяйки побой на пострадалия, подсъдимите са нарушили грубо
обществения ред и са демонстрирали явно неуважение към обществото.
Поради това правилно ДнРС е приел, че подсъдимите са извършили леката телесна
повреда по хулигански подбуди. Този извод КнОС прави, предвид фактическите изводи по
делото и задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №2/57 г. Той е изведен
и на база незадължителната съдебна практика по сходни, според съда, казуси, по повод на
които са постановени решения №575/04.01.2012 г. на ІІ н.о. на ВКС, решение
№447/11.11.2011 г. на І н.о. на ВКС, Решение № 189 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. №
404/2015 г., I н. о., НК, Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к. д. № 1169/2015 г., I н.
о., НК и др. Следва да се има предвид и че хулиганските мотиви не са несъвместими с
чисто личните, в каквато насока е Р № 65/2010 г. на ВКС по н. д. № 718/09 г., I н. о. и др.
По изложените съображения КнОС счита, че законосъобразно и обосновано
подсъдимите са признати за виновни по повдиганото им обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Правилно ДнРС, на осн.чл.78а от НК е освободил подсъдимите от наказателна
отговорност и им е наложил административни наказания ГЛОБА в размер от по 1 500 лв.,
тъй като са налице едновременно 3-те условия за това: 1/ за извършеното умишлено
6
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години;
2/подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК и 3/от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване и да не са възстановени
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на размера
на наказанията им, ДнРС е отчел младата възраст на подсъдимите и изразеното от подс.С.
съжаление за стореното. Следвало е като смекчаващи отговорността обстоятелства да се
преценят и ранната загуба от подс.-С. на неговия баща и трудовата дейност на
подсъдимите.
Неправилно като смекчаващо обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало на
подсъдимите, тъй като в случая не е такова, доколкото е предпоставка за приложението на
института по чл.78а от НК
По жалбите :
Неоснователни са исканията на подсъдимите за намаляване на наложените им
наказания, тъй като не са налице основания за това. Размерът на наказанията им-по 1 500
лв. е определен към минималния, предвиден в закона, който е 1 000 лв. Несъответен на
тежестта на престъплението и подбудите за неговото извършване би бил по-нисък размер
на наказанията от определения от ДнРС. Така приема КнОС защото, тежестта на
престъплението не е ниска, за да се наложи най-лекото наказание. Същата е преценена от
КнОС като относително завишена, предвид местоположението на уврежданията ( в
жизнено важен орган, какъвто е главата), вида на уврежданията и механизма на
причиняването им (чрез множество удари с юмруци и шамари, с различен интензитет,
вкл. и достатъчно силен/и удар/удари, причинили счупване на носни кости), последицата
от уврежданията ( търпените болки и страдания, неудобства и невъзможността на
пострадалия да извършва обичайните си занимания-да спортува, да се явява на изпити в
Спортната академия, в която учел ) и периода на оздравяване –над 1 месец
Подбудите за извършване на престъплението-хулигански, също не налагат намаляване
на размера на наказанията. Те и начина на извършване на престъплението, сочат на
завишена лична степен на обществена опасност на подсъдимите, поради което намаляване
на наказанията не се налага.
Предвид на изложеното КнОС счита, че определеният размер на наказанието на всеки
от подсъдимите не е несправедлив, тъй като не е несъответен на личността на
подсъдимите и на извършеното.
Степента на участие на всеки от двамата в престъплението също не е основание за
намаляване на наказанието. И двамата са нанесли повече от един удара в главата на
7
пострадалия, от които той е заявил, че е изпитвал силна болка, тъй като ударите били
«свирепи», а и уврежданията потвърждават тези показания. Доказателствата не установяват
съществен и изключителен принос за настъпване на престъпния резултат на единия
подсъдим повече от другия, поради което и предвид останалите обстоятелства, които следва
да се отчетат при определяне на наказанието, не са налице основания за различие в
наказанията им.
Липсват данни за месечните доходи на подсъдимите, тъй като същите не са посочили
такива. Дори и да са минимални, размерът на наказанието не следва да се намалява, тъй като
е ориентиран към минимилния, предвиден в чл.78а от НК, а и имущественото състояние на
подсъдимия не е единственото обстоятелство, с което да се съобразява наказанието.
Мотивите на присъдата отговорят на изискванията по чл.305, ал.3 от НПК. Те не
страдат от пороци, поради които да се приравняват на липса на мотиви и затова КнОС не
намира за основателно това възражение.
Както правилно е посочил ДнРС, искът на пострадалия за неимуществени вреди в
резултат на престъпление, предявен срещу подсъдимите, намира правното си основание в
чл.45, ал.1 от ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил
други му.
КнОС намира за основателни доводите в жалбите на подсъдимите за солидарната им
отговорност за вреди от деликт, при съизвършителство. Неправилното не са осъдени
солидарно да платят същите. Това е така, защото при съпричиняването на вредите от
няколко лица е предвидена в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност за целия размер на вредите,
т.е. и за оня размер, който не е в причинна връзка с поведението на всеки един от
съпричинителите. Съизвършителите по см.на чл.20, ал.2 от НК са съпричинителни по см.на
чл.53 от ЗЗД. Затова и отговорността им по чл.45, ал.1 от НК е солидарна. Следователно
искът на увредения (пострадалия) срещу увреждащите (подсъдимите) следва да се предяви
солидарно срещу двамата подсъдими, чрез посочване на исковата претенция за вреди в общ
размер, а не поотделно, както е сторено.
Неправилно, с протоколно определение от 16.09.2021 г., ДнРС е приел за разглеждане
граждански искове от пострадалия У. предявени поотделно спрямо всеки от двамата
подсъдими, по обвинение за причинена му от същите вреда, като съизвършители. Следвало
е ДнРС да констатира, че отделното предявяване на граждански искове за вреди,
причинени от съучастници, представлява нередовност на исковите молби. Било е
необходимо да укаже на пострадалия, че следва да отстрани тази нередовност, като предяви
иска си за вреди солидарно срещу двамата, а не поотделно. Като не го е сторил и е осъдил
всеки от подсъдимите поотделно да заплати на гражданския ищец У. по 5 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от
подсъдимите, ДнРС е допуснал процесуално нарушение.
Констатираното нарушение от ДнРС, не би имало пречка да се отстрани от въззивния
съд, ако беше депозирана жалба от пострадалия срещу гражданско-осъдителната част,
8
поради неправилното осъждане на подсъдимите поотделно вместо солидарно да заплатят
обезщетение за вреди от деликт. Интерес от солидарното осъждане има пострадалия, тъй
като може да претендира вредите от всеки от подсъдимите.
По делото е доказано виновното и противоправно поведение на подсъдимите, както и
че деянието им съставлява престъпление. Налице е причинна връзка между деянието на
подсъдимите и настъпилия престъпен резултат. Установено е, че в резултат на
противоправното деяние на подсъдимите, гражданският ищец У. е претърпял
неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания вследствие на
травматичните му увреждания СЧУПВАНЕ на НОСНИТЕ КОСТИ, без разместване на
фрагментите, МНОЖЕСТВО КРЪВОНАСЯДАНИЯ по клепачите на ляво око и в лявата
скулна /ябълчна/ област, както и ОТОК на меките тъкани и ОХЛУЗВАНЕ в областта на
носа. Вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането, които следва да бъдат
обезщетени от подсъдимите с паричен еквивалент.
Предвид тези обстоятелства гражданските претенции от пострадалия към подсъдимите
са доказани по основание и са частично основателни по размер.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди подлежи на определяне съобразно
принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. И доколкото справедливостта
не е абстрактна величина, размерът на обезщетението следва да се определи предвид
множество конкретни обстоятелства. Като такива,в случая, следва да се отчетат характера
на увреждането, начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е извършено,
настъпилият вредоносен резултат (местата в които са нанесени травматичните увреждания и
измененията, които са настъпили по лицето в резултат на същите), болките и страданията,
които е имал пострадалия, продължителността им,времето за възстановяване, пълното
оздравяване, възрастта на увредения.
КнОС счита, че сумата от 10 000 лв.(десет хиляди лева) е достатъчна да обезщети
справедливо неимуществените вреди, претърпени от гр.ищец. Обезщетението се дължи от
двамата подсъдими, при условията на солидарност, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане. В случая подсъдимите са осъдени
поотделно да заплатят по 5 000 лв. или общо 10 000 лв. - обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди. При това положение те нямат интерес от изменяване
на присъдата и солидарно осъждане за вреди от деликт, тъй като ще се влоши положението
им, защото пострадалият-граждански ищец може да претендира от всеки от двамата 10 000
лв., независимо, че помежду им дължат по 5 000 лв. При индивидуалното осъждане на
подсъдимите от ДнРС да плати всеки от тях 5 000 лв., гр.ищец не би могъл да претендира
повече от 5 000 лв. от всеки. Затова КнОС счита, че подсъдимите нямат интерес от
изменение на присъдата, в горния смисъл.
ДнРС неправилно е осъдил поотделно вместо солидарно подсъдимите , но доколкото
липсва жалба от гражданския ищец срещу гражданско-осъдителната й част и не е в интерес
на подсъдимите да се изменя присъда, чрез солидарното им осъждане, както и не са налице
основания за отмяната й, следва да се потвърди присъдата в тази й част.
9
Основателна е жалбата на подс.С. срещу присъдата в частта й относно дължимите
разноски от подсъдимите.
Поради признаване на подсъдимите за виновни, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
правилно подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото разноски. Неправилно е
определен от ДнРС дължимия от всеки от двамата размер. Общият размер на направените
на досъд.п-во разноски възлиза на сумата от 928,20 лв., но от тях дължими от подсъдимия С.
са 189.60 лв. (1/2 от дължите от двамата подсъдими разноски 379.20 лв. ), а подс. В. дължи
738.60 лв.( 1/ 2 от 379.20 лв.-разноски относно обвинението на двамата или 189.60 лв. и
сумата от 549.00 лв.- разноски за назначената относно В. психолого-психиатрична
експертиза ). В този смисъл следва да се измени първоинстанционната присъда в частта
относно разноските.
Правилно съгл. чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ДнРС е осъдил всеки от подсъдимите да заплати сумата от 200 лв.,
представляваща държавна такса 4 % върху уважения размер на гражданския иск. ДТ се
дължи не в полза на държавата, а в полза на Висш съдебен съвет, по сметка на Дупнишки
районен съд. В този смисъл следва да бъде изменена присъдата
По изложените съображения и като не намери др.основания за изменение или за
отмяна на присъдата, КнОС счете, че следва да я измени само в частта й относно
разноските, а в останалата й част, следва да я потвърди.
Воден от горното и по арг. на чл.337, ал.1 и на осн. чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК,
КнОС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260062/13.10.2021 г., постановена по НОХД № 707/2020 г. по
описа на Дупнишки районен съд, в частта й относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на дължимите от подсъдимия А.К. С. разноски по делото от
464.10 лв. на 189.60 лв.
УВЕЛИЧАВА размера на дължимите от подсъдимия Л,. АТ. ВЛ. разноски по делото
от 464.10 лв. на 738.60 лв.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта й относно получателя на Държавната такса върху
уважения размер на гражданските искове, като постановява, че сумите от по 200 лв.-ДТ
върху уважения размер на гражданските искове подсъдимите дължат в полза на Висш
съдебен съвет, по сметка на Дупнишки районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не може да се обжалва и протестира. То подлежи на проверка по реда на
гл.33 от НПК, озаглавена „Възобновяване на наказателни дела“
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11