РЕШЕНИЕ
№
Гр. Русе, 23.05.2023 г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 25 април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участието на
секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като
разгледа докладваното търговско дело № 213
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са обективно
кумулативно съединени, с правно основание чл. 694, ал. 2, т.1 от ТЗ.
Делото е образувано по
искова молба на „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“АД Ямбол, ЕИК202297239 против
„РУСЕНСКА КОРАБСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД Русе. Ищецът „Русенска
корабостроителница“АД Ямбол твърди, че предявил в производството по
несъстоятелност на ответника по т.д.н.№182/2016г. по описа на РОС свои
вземания, както следва: 1. По договор за продажба на търговско предприятие от
28.02.2014г., изменен с допълнителни споразумения №1 от 09.06.2015г. и №2 от
29.07.2015г., по силата на който прехвърлил на ответника търговското си предприятие
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. По силата на
договора и допълнително споразумение №1 ответникът се задължил да му заплати
сумата 8000000 евро /левова равностойност 15646640 лв./, съгласно чл.4, ал.3,
т.2 и чл.4, ал.4 от договора, считано от 13.08.2015г. Въз основа на договора и
двете допълнителни споразумения е сключен договор за особен залог на търговско
предприятие от 29.07.2015г., по силата на който обезпечил вземането си относно
задължението в размер на 8000000 евро. Предвид това твърди, че ответника му
дължи сумата 8000000 евро. 2. Твърди, че по договор за заем от 03.08.2015г.
предоставил на ответника сумата 259320.38лв., като претендира заплащане и на
сумата 27487.92лв. върху просрочена главница за периода 3.08.2016г.-14.03.2019г.,
както и 2868.08лв.-законна лихва за периода от 15.03.2019г. до 16.04.2019г. 3. Твърди, че по договор за заем от
18.05.2016г., изменен с анекси №1 от 19.05.2016г. и №2 от 30.06.2016г. в
качеството на заемодател, се задължил
да отпусне заем в размер на 3000000лв. на ответника. Съгласно договора и
анексите била отпусната сума в общ размер 1200000лева, която била предоставена
на ответника, до датата на запечатването му-24.02.2017г. Според договора и
анексите ответника се задължил да върне дадения заем до 18.05.2018г. Ответникът
се задължил да заплати неустойка в размер на 0.1% на ден върху просрочената
сума. Твърди, че с определение №183/21.05.2020г. по т.д.№182/2016г. съдът
оставил без уважение възражението на „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“АД срещу
неприетото вземане в общ размер 23360903.63лв., основано на договора за
покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г., изменен с двете
допълнителни споразумения, обезпечено с договор за особен залог на търговско
предприятие от 29.07.2015г., както и по договор за заем от 18.05.2016г.,
изменен с анекси №1 и 2. Твърди, че има вземане от ответника, произтичащо от
посочените договори, поради което претендира съдът да постанови решение, с
което да признае за установено съществуването на вземания по: 1.Договор за покупко-продажба на
търговско предприятие от 28.02.2014г.-15646640лв.,
равностойност на 8000000 евро-главница, 5847775.25лв.-законна
лихва върху просрочена главница за периода 13.08.2015г.-18.04.2019г.; 2. По договор за паричен заем от 03.08.2015г.-259320.38лв.-главница, 27487.92лв.-лихва върху просрочена
главница за периода 03.08.2016г.-14.03.2019г., 2868.08лв.-законна лихва за периода 15.03.2019г.-16.04.2019г.; 3. По договор за заем от 18.05.2016г.- 1200000лв.-главница, 361200лв.-неустойка в размер на 0.1% на
ден върху просрочена главница за периода 18.05.2018г.-14.03.2019г., 15612лв.-законна лихва върху просрочена
неустойка за периода 15.03.2019г.-16.04.2019г., общо 23360903.63лв. Твърди,
че вземанията представляват задължения на ответника, неприети от съда по т.д.
за несъстоятелност №182/2016г. по описа на РОС. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответникът не е подал
отговор на исковата молба, призован по реда на чл.50, ал.4 ГПК.
Синдикът Ц.М. е взел становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди,
че липсват убедителни доказателства, че вземането, произтичащо от договора за
покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г., съществува, както и
акцесорните вземания. Вземането, произтичащо от договор за заем от
03.08.2015г., доколкото той е реален договор, твърди, че е недоказано, тъй като
не е доказано предаване на сумата, съответно и акцесорните вземания.
Вземанията, произтичащи от договор от 18.05.2016г., анекси №1 и №2 към него също
счита за недоказани, по съображения, аналогични на тези, касаещи договора за
заем от 03.08.2015г. Сочи, че договорът от 18.06.2016г., от който произтича последната
претенция е предмет на прокурорска проверка по пр.№3607/2017г. на РОП.
Становището се поддържа и от настоящия синдик М.Н..
Като трето лице-помагач на
ответника е встъпила „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност,
ЕИК831184677, която застъпва становище, че исковете са неоснователни. По
отношение вземанията, претендирани като произтичащи от договора за
покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г., счита, че те не
съществуват, с оглед Раздел II „Цена и начин на плащане“ от договора-чл.4, ал.3, т.1 и 2, по изложени
съображения. Сочи, че клаузите в допълнителните споразумения, с които се
предвижда заличаване на условията за заплащане на сумата 8000000 евро и
уговаряне на дължимостта и, са нищожни поради липса на основание и
противоречието им с морала и накърняване на добрите нрави. Счита, че вземанията
по договора за заем от 03.08.2015г. не съществуват, като основани на нищожна
сделка по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. Тази сделка е симулативна, сключена между
свързани лица, с цел генериране на вземания към несъстоятелния длъжник. Не са
представените никакви първични счетоводни документи, установяващи вземането,
договорът не разполага с достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК.
Оспорва сключването на договора, реалното предаване на сумата, както и
редовността на воденото от длъжника и от ищеца счетоводства. Аналогични
възражения релевира и по отношение на вземанията, претендирани на основание
договора от 18.05.2016г. Иска претенциите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно, че ищецът е предявил вземанията, предмет на установяване по делото,
в производството по несъстоятелност на ответника по т.д.н.№182/2016г. по описа
на РОС /с вх.№4556/19.04.2019г./, вземанията са включени в списък на неприети
вземания, ищецът е подал възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, което съдът е оставил
без уважение с определение №183/21.05.2020г.
Искът е предявен е
в срок от 14 дни от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по
чл.692, ал.4 ТЗ по т.д.н.№182/2016г. /28.05.2020г./.
Представен е по делото договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г., с нотариална заверка
на подписите, вписан в Служба по вписванията, вписан в ТРРРЮЛНЦ на 11.03.2014г. Видно от него,
„Русенска корабостроителница“ЕАД Русе, ЕИК202297239, продава на „Русенска
корабстроителница запад“АД София, ЕИК *********, чиито правоприемник е ответника,
правото на собственост върху търговското си предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ,
като комплекс от права, задължения и фактически отношения, подробно описани,
срещу цена, която купувача заплаща на продавача при условията на договора. В чл.4,
ал.1 от договора, Раздел II Цена и начин на плащане е посочено, че купувача придобива правото на собственост
върху търговското предприятие срещу цена в размер на 28500000 евро или тяхната
левова равностойност 55741155лв. В ал.2 е прието, че цената е определена с
оглед тежестите, вписани върху отделни активи-част от предприятието, като
купувача декларира, че е запознат с правата на „КИК ДИЗАЙН“ООД като ипотекарен
и заложен кредитор по отношение на част от активите, включени в предприятието и
приема да носи риска от противопоставимостта на тези права спрямо тези, които
придобива по силата на договора. В ал.3 е посочено, че цената е платима при
следните условия и в срокове: 1. Частта от 20500000 евро или тяхната левова
равностойност от 40094515 лв.-по посочена от продавача негова банкова сметка ***,
след вписване на договора в ТР по партидите на продавача и купувача и в срок не
по-късно от 7 дни от датата на вписване на договора в имотния регистър, при
условие, че върху недвижимите имоти, включени в търговското предприятие няма
вписани други тежести и/или други права на трети лица, противопоставими на
купувача, с изключение на посочените в чл.3, както и тежести, ипотеки и/или
други права, вписани в полза на „КТБ“ АД; 2. Остатъкът от цената в размер на
8000000 евро или тяхната левова равностойност 15646640лв., е платима от
купувача по посочена от продавача негова сметка или сметка на трето лице-в срок
не по-късно от 15 дни от датата, на която продавачът е представил на купувача
доказателства, че описания в чл.3, т.4 по-горе особен залог в полза на
„Емпорики банк-България“ЕАД върху дълготрайни материални активи, движими вещи,
машини и оборудване е заличен и посочените доказателства са представени не
по-късно от 6 месеца след подписване на договора. Ако в срок от 6 месеца след
подписване на договора продавачът не осигури заличаване на посочения особен
залог и/или не представи на купувача доказателства, че залогът е заличен от
ЦРОЗ1, уговорената цена за търговското предприятие в размер на 28500000 евро се
намалява автоматично със сумата, предмет на т.2 до общо 20500000 евро или
левовата им равностойност. В ал.4 е уговорено между страните, че извън
посоченото в т.2 на предходната алинея, условие за дължимостта на цената от
8000000 евро, допълнително условие за дължимостта и е и точното навременно
изпълнение от страна на продавача на задължението по чл.6, ал.2. В чл.6,
ал.2 е посочено, че продавачът е длъжен
да осигури заличаването на особените залози, описани в чл.3, т.5 и 6, в
15-дневен срок след плащане на цената по чл.4, ал.3, т.1, като в същия срок
представи на купувача доказателства, че особените залози върху търговски
предприятия, описани в чл.3, т.5 и 6 са заличени от ТР, имотния регистър и
ЦРОЗ. С допълнително споразумение №1 към договора за покупко-продажба на
търговско предприятие, от 09.06.2015г., с нотариална заверка на подписите на
представляващите ги, страните са се
съгласили да се измени първото изречение на чл.4, ал.3, т.2 от договора, като
след тирето придобие следната редакция-„в срок не по-късно от 15.06.2015г.“, а
чл.4, ал.4 придобие следната редакция: „ Продавачът се задължава да осигури
заличаването в ЦРОЗ на описания в чл.3, т.4 особен залог в полза на „Емпорики
Банк България“ЕАД, с актуално наименование „Търговска банка Виктория“ЕАД, в
срок до 09.06.2020г. вкл., но не и преди пълното изплащане от страна на
купувача на цялата договорена цена, както е уговорено в чл.4, ал.3 от договора.
Чл.6, ал.2 и 3 от договора се премахват, всички останали клаузи остават в сила
без изменения. Представени са договор за особен залог на търговско предприятие
от 29.07.2015г., Приложения №1 и 2 към него /л.85-124/, с който „РКЗ“АД
–залогодател обезпечава вземането на „Русенска корабостроителница“ЕАД в размер
на 8000000 евро или тяхната левова равностойност, определени съгласно чл.4,
ал.3, т.2 от договора за продажба на търговско предприятие, изм. с допълнително
споразумение №1 от 09.06.2015г. и допълнително споразумение №2 от 29.07.2015г.
Представен е по делото договор от 18.05.2016г. /л. 125-139/, с който
„Русенска корабостоителница запад“АД-наемодател/заемател, отдава под наем на
„Русенска корабостроителница“АД-наемател/заемодател, за временно и възмездно
ползване съвкупност от имоти, сгради, машини и съоръжения, МПС и друг
производствен инвентар за строителство и ремонт на кораби, подробно
индивидуализирани в Приложения №1 и 2, която съвкупност представлява част от
активите на наемодателя, наричана в договора „предприятието“ /чл.1.1 от
договора/. Според чл.1.2 заемодателят се
задължава да предостави на заемателя паричен заем в размер на 3000000лв., за
осигуряване на необходимите на заемателя средства във връзка с изплащане на
негови задължения. В чл.1.3 е уговорено, че заемът ще бъде усвояван на части,
по искане на заемателя и ще се осъществява чрез директно плащане по банков път.
В раздел VI, чл.25.2 от договора е
посочено, че заемателя следва да върне заетата сума до 18.05.2018г., а в
случай, че задължението не бъде изпълнено на падежа или ако бъде обявено за
предсрочно изискуемо –ако не бъде платено до срока, даден с поканата за
изплащането му, заемателят заплаща на заемодателя и неустойка в размер на 0.1%
на ден върху просрочената сума, за всеки ден забава /чл.25.5/. Представени са
анекс №1/ л.143/ и анекс №2/30.06.2016г. към договора от 18.05.2016г.
/л.144-156/, с втория от които договорът е прекратен по отношение на ДМА,
описани в Приложение №1 към него. С анекс №1 страните се съгласяват, че описани
в чл.1 недвижими имоти са вече отдадени под наем и няма да бъдат предмет на
договора.
Представен е договор за паричен заем от 03.08.2015г. /л.140-142/ по силата
на който „Русенска корабостроителница“АД-заемодател и „Русенска корабостроителница
запад“АД-заемател, се съгласяват заемодателят за предостави на заемателя
паричен заем с лимит до 1000000лв., с цел покриване на временна необходимост от
оборотни средства, при 4% годишна лихва, на части, за срок от 12 месеца,
считано от датата на нареждане на сумата от заемодателя. Синдикът на ответника
„Русенска корабостроителница Запад“АД /н./ е заявил /вх.№260599/20.04.2023г./,
че при встъпването му в длъжност не са му предоставени никакви документи, които
да са част от търговските книги на ищеца „Русенска корабостроителница“АД, нито
му е известно такива да се съхраняват на територията на предприятието, както и
че не разполага с такива. Счита, че тъй като от м.юли 2016г. седалището и
адреса на управление на ищеца са в гр.Ямбол, това е указание, че документацията
му не може да се намира в гр.Русе.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
са с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ-за установяване съществуването на
неприети вземания. Съдът ги намира за процесуално допустими, като предявени от надлежна
страна-кредитор на дружеството в несъстоятелност с неприето вземане, който е
направил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, но съдът е оставил възражението му без
уважение. Исковете са предявени в
срок от 14 дни от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл.692,
ал.4 ТЗ по т.д.н.№182/2016г. /28.05.2020г./.
Разгледани по същество, съдът намира предявените от „Русенска
корабостроителница“АД искове за неоснователни, като съображенията за това са
следните:
По претенциите за установяване на вземания от 8000000 евро, с левова
равностойност 15646640лв. и от 5847775.25лв.-лихва върху просрочена главница за
периода 13.08.2015г.-18.04.2019г., основани на договора за покупко-продажба на
търговско предприятие от 28.02.2014г.:
Не се спори по делото, че сумата 20500000 евро е преведена на продавача
„Русенска корабостроителница“АД на 25.03.2014г., като по този начин е изпълнена
задължението на купувача по чл.4, ал.3, т.1 от договора. При това положение, с
оглед уговореното в чл.4, ал.3, т.2 от договора, остатъкът от цената-8000000
евро, предмет на претенцията, се дължи не по-късно от 15 дни от датата, на която
продавачът му представи доказателства, че е заличен особения залог в полза на
„Емпорики банк България“ЕАД и тези доказателства са представени не по-късно от
6 месеца от подписване на договора за продажба на предприятието. Т.е., крайния
срок до който следва да бъдат изпълнени тези условия, за да възникне задължение
за купувача да заплати остатъка от цената е 28.08.2014г. По делото не са
представени доказателства за изпълнение на посочените две условия в този срок. Ето защо, не са налице условията за заплащане
на уговорената в чл.4, ал.3, т.2 сума 8000000 евро-остатък от цената, тъй като на
29.08.2014г. са настъпили предпоставките за нейната недължимост, посочени в
чл.4, ал.3, пр.последно от договора. Сключеното на 09.06.2015г. допълнително споразумение №1 към
договора, с което е изменена клаузата на чл.4, ал.3, т.2 от същия, досежно 15
дневния срок и е премахнато второто изречение, по отношение условията за
недължимост на сумата 8000000 евро, съдът счита, че е нищожно, поради липса на
основание, съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД и не е произвело правно действие. Това е
така, тъй като към момента на неговото сключване вече са били настъпили
условията, посочени по-горе, обуславящи недължимост на сумата. Отделно от това,
допълнителното споразумение №1 от 09.06.2015г., доколкото с него се изменят
клаузи от договора за покупко-продажба на търговското предприятие подлежи на
вписване в ТР, то не е вписано, поради
което и е непротивопоставимо на трети лица. По делото ищецът не е представил
допълнително споразумение №2 към договора за покупко-продажба на търговско
предприятие, от 29.07.2015г., на което се позовава в исковата молба. С оглед
гореизложените съображения, съдът намира, че искът за установяване
съществуването на вземане за сумата 8000000 евро, с левова равностойност
15646640лв. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Като акцесорен
досежно основателността си на главния иск, неоснователен се явява и искът за
установяване на вземане за сумата 5847775.25лв.-законна лихва върху просрочена
главница за периода 13.08.2015г.-18.04.2019г., който също следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира за неоснователни
и исковете за установяване на вземания, произтичащи от договор за заем от
03.08.2015г., а именно: за сумата 259320.38лв.-главница, 27487.92лв.-лихва
върху просрочена главница за периода 03.08.2016г.-14.03.2019г. и
2868.08лв.-законна лихва за периода 15.03.2019г.-16.04.2019г.
Недоказано е по делото, че
ищецът е предал на ответника претендираната за връщане сума, доколкото
договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаване на сумата,
според разпоредбата на чл.240 ЗЗД. От заключението на вещото лице, прието по
делото, което е работило със справки и документи, предоставени му от ответника,
при изготвяне на експертизата по т.д.н.№182/2016г., е установено, че към
31.08.2016г. в счетоводството на последния е осчетоводено задължение към ищеца
като заем за оборотни средства в размер на 259320.38лв.-задължения за главница
и лихви, като липсва информация след тази дата има ли извършени плащания и други
усвоявания. Вещото лице не е изследвало счетоводната документация на ответника,
поради което заключението не може да бъде ценено като надлежно доказателство. От
друга страна, обстоятелството, че такова вземане е осчетоводено, не е
доказателство за неговото съществуване, предвид посочения по-горе характер на
договора и липсата на доказателства ищецът да е предал сумата на ответника.
Искът за сумата 259320.38лв.-главница следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен, както и акцесорните искове за лихва за забава, които също са
неоснователни.
По исковете за установяване съществуването
на вземания, произтичащи от договор от 18.05.2016г.-главница 1200000лв.,
361200лв.-неустойка по 0.1% на ден върху просрочена главница за периода
18.05.2018г.-14.03.2019г., 15612лв.-законна лихва върху просрочена неустойка за
периода 15.03.2019г.-16.04.2019г.
Договорът от 18.05.2016г.
съчетава в едно договор за наем и договор за заем. В частта, уреждаща заема от
3000000лв. и усвояването му, е посочено, че това ще стане на части, като
усвояването ще се осъществи чрез директни плащания по банков път, при посочени
условия. По делото не е доказано предаване на претендираната сума 1200000лв. от
ищеца на ответника, нито по банков път, нито по друг начин. Тъй като договорът
за заем е реален договор и се счита сключен с предаване на сумата, според
разпоредбата на чл.240 ЗЗД, факт, който не е установен по делото от ищеца,
искът следва да бъде отхвърлен. От заключението на вещото лице не може да се
направи извод за доказаност на договорно правоотношение по заемен договор, по
същите съображения, като изложените по-горе, касаещи договора за заем от
03.08.2015г. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователни са и
исковете за неустойка и законна лихва за посочените периоди, като акцесорни
досежно основателносттта си на него. Предвид неоснователността на исковете,
съдът не се произнася по останалите доводи на третото лице-помагач.
Всички предявени искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по гореизложените съображения.
Предвид изхода на делото, в
тежест на ищеца е дължимата държавна такса
от 233630.35лв., определена според разпоредбата на чл. 694, ал.7 ТЗ върху
¼ от вземането, предмет на всеки един от осемте иска, тъй като се касае
до тяхното обективно съединяване.
По тези съображения, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Г. Сава Раковски“№23,
представлявано от И.К.Г.против „РУСЕНСКА
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-в
несъстоятелност, ЕИК202855295, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул. „Матей Стойков“№5, представлявано от М.С.Д., искове, с които да се признае
за установено съществуване на вземания по: 1.Договор
за покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г.-15646640лв., равностойност на 8000000
евро-главница, 5847775.25лв.-законна
лихва върху просрочена главница за периода 13.08.2015г.-18.04.2019г.; 2. По договор за паричен заем от
03.08.2015г.-259320.38лв.-главница, 27487.92лв.-лихва върху просрочена
главница за периода 03.08.2016г.-14.03.2019г., 2868.08лв.-законна лихва за периода 15.03.2019г.-16.04.2019г.; 3. По договор за заем от 18.05.2016г.- 1200000лв.-главница, 361200лв.-неустойка в размер на 0.1% на
ден върху просрочена главница за периода 18.05.2018г.-14.03.2019г., 15612лв.-законна лихва върху просрочена
неустойка за периода 15.03.2019г.-16.04.2019г., общо 23360903.63лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Г.
Сава Раковски“№23, представлявано от И.К.Г.да заплати по сметка на Окръжен
съд-Русе държавна такса по исковете в размер на 233630.35лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика
на „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА
ЗАПАД“ АД Русе-в несъстоятелност,
ЕИК *********, на основание чл.694, ал.4 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, като трето лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: