№ 820
гр. Сливен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230103845 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.19 ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит № **** сключен между ищеца и ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 26.02.2025г. сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит № ***, по силата на който получил сума в
размер на 1 600 лв., при ГЛП 28.80% и ГПР 49.65%, срок на договора - 24
месеца. В раздел V,чл.10(1) била предвидена неустойка при неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение /един поръчител/ в размер на 7.78
лв. плюс 0,162% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и
0,162% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът
не бил обезпечен или 1 866.24 лв., платима разсрочено заедно с всяка вноска,
при добавяне на сумата от 77.76 лв. за срока на договора.
Счита договорът за нищожен, тъй като не бил приложен реалния ГПР.
Последният бил посочен в размер на 49,65%, но от съдържанието на договора
не можело да се направи извод кои точно разходи се включвали и по какъв
начин бил формиран. Сочи, че при сключването на договора било
предвидено, че неустойката по чл.10 се заплащала разсрочено, заедно с всяка
вноска по договора, като общият й размер бил 1 866.24 лв., при отпуснат заем
от 1600 лв. или повече от 100 % от кредитната сума, а видно от погасителния
1
план към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавяла допълнително
сумата от 77.76 лв. за целия срок на договора. Сочи, че непредставянето на
обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който следвало
да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставяне на заем към датата на сключване на договора, с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая било
предвидено неустойката да се кумулира с погасителните вноски и по този
начин тя се отклонявала от обезпечителната и обезщетителната си функция и
водела до скрито оскъпяване на кредита. Така на практика се явявала добавък
към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за
заемодателя. Налице било разминаване между посочения в договора ГПР и
действителния му размер, което водело до недействителност на целия
договор.
Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните
договор за потребителски кредит № ***/26.02.2025г.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който признава
изцяло искът, като основателен. Счита, че не е дал повод за завеждане на
производството, доколкото не е пристъпвал към принудително изпълнение по
договора, поради което не дължал разноски. Евентуално прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца с искане за неговото
редуциране под минималния размер, с оглед признанието на иска и ниската
правна и фактическа сложност на делото.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски кредит № **** че страните са в облигационни
отношения, като ответното дружество предоставило на ищеца в заем сума в
размер на 1600 лв., със срок на погасяване 24 месеца, респ. 24 бр. вноски,
включващи главница, лихва и неустойка при непредставяне на обезпечение
на кредита. Посоченият в договора ГЛП е 41%, ГПР 49,65%; общ размер на
всички плащания по договора за кредит в размер на 2 123,40 лв. без
дължимата неустойка, а с нея 3 989,76 лв.
В чл.20 от договора страните договорили, ищецът да предостави в срок
2
от три работни дни от сключването на договора обезпечение по кредита с
поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора и отговарящо
на определени условия, визирани в чл.20, ал.3 от договора. В чл.10 от
договора страните уговорили задължение за ищецът кредитополучател да
заплати неустойка в случая, че не предостави обезпечение. Неустойката била в
размер на 11,04 лв. плюс0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден
на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за
който кредитът не е обезпечен.
Не се спори между страните, че неустойката не е включена в ГПР по
договора.
На 26.06.2025г. ищецът погасил главницата в размер на 1 600 лв., видно
от разписка № 0300026078149236 на ИЗИ ПЕЙ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните, както и от направеното
признание на иска от страна на ответника.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № № ****
сключен между ищеца и ответното дружество е допустим, а разгледан по
същество основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
3
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен
реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен,
поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10,
вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
В случая не е спорно, че в договора за кредит в посочения ГПР от
49,65% не е включен разхода за дължимата неустойка, макар този разход да е
включен в погасителния план.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва
заплащане на неустойка. Това се установи и от стандартния европейски
формуляр и ищецът не би могъл да избира дали да предостави обезпечение
или не. При това положение обезпечението по кредита е условие за
предоставяне и усвояване на сумата по него. Следователно представлява
разход, който следвало да се включи в ГПР и липсата му е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в този см.
Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о. ВКС/.
4
Уговорената в договора неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за кредит, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на
обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално
допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва.
Всъщност така уговорена неустойката представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал. 1 ЗПК не е включена
в годишния процент на разходите.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на неустойка. Това плащане обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включено в общия
дълг към месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е оповестило
действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило
5
изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за
платена държавна такса в размер на 159,59 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 698 лв. Последното е определено в минимален размер, съобразно
цената на иска, но възражението за прекомерност е основателно.
Съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на Съда на ЕС,
съдът при определяне на адвокатско възнаграждение не е длъжен да се
съобрази с минимално определените размери, посочени в Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа. Така в случая, съобразно цената на иска,
занижената фактическа и правна сложност на делото, приключило с едно
открито съдебно заседание, в което лично участие не е взел пълномощник
адвоката на ищцовата страна, както и изобилната съдебна практика по сходни
казуси и най-вече поради признанието на иска от ответната страна, съдът
намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 360 лв. Така
ответното дружество бива осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на
519,59 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит № **** сключен между С. Я.
Я., ЕГН: ********** от **** и „КИНТИ БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление *** представлявано от управител В Г С.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КИНТИ БГ“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управител В
6
Г С ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Я., ЕГН: ********** от ****, сума в размер на
519,59 лв. /петстотин и деветнадесет лева и 0,59 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7