РЕШЕНИЕ
№ 1858
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110108419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът АТ. М. П. ЕГН
**********, притежаващ лична карта № ***** действащ чрез мл. адв. Р.Д., член на —
Варненска адвокатска колегия с личен №****, срещу ответника „М."АД, със седалище и
адрес на управление гр.***** отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 2430,06лв.
представляваща цедирано вземане от „А***" АД, в качеството на цедент по договор за
продажба на вземания от 23.06.2011г., сключен със заявителя в качеството му на цесионер,
произтичащо от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ***г., сключен
с цедирания длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.06.2013г. до окончателното и изплащане, сумата от 359,43лв. представляващи лихви
начислени от предишния кредитор по цедираното вземане до 23.06.2011г., сумата от
504,39лв. представляваща лихва за периода от 23.06.2011 г. до 24.06.2013 г. вкл., както и
сумата от 304,70лв. разноски по делото по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013г. по ч.г.д. № **/2013г. по описа на ВРС, както и сумата от
304,70лв. разноски в производството по гр. дело № ** по описа за 2013г. на Варненски
районен съд, 12-ти състав, поради погасено по давност право на принудително изпълнение
за вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. №** по описа за 2013г. на ВРС, 12-ти
1
състав и Изпълнителен лист по гр. д. №** по описа за 2013г. на ВРС 12-ти състав
представляващи предмет на образувано изпълнително дело № № *** по описа за 2019г. на
ЧСИ ****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. №** в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора: гр.***
Претендира се и за осъждане на „М."АД, със седалище и адрес на управление гр.*** вписано
в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, да заплати на АТ. М. П. ЕГН
**********, сумата от 6820,52 лева, представляваща принудително събрана сума от запор
върху банковата сметка на АТ. М. П., за погасено по давност вземане и получена на
отпаднало основание от „М."АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска - 11.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението ,
както и сумата от 98,53лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 6820,52 лева, за периода от датата на неоснователното
обогатяване - 21.04.2021г. до датата на завеждане на иска - 11.06.2021 г., на основание чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство.
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК и в случай, че ответната страна желае да заплати доброволно
размерът на настоящата осъдителна претенция, ведно със сторените разноски в
производството, е посочено, че плащането може да бъде извършено по следната банкова
сметка: „**** (България)" ЕАД IBAN *****, Специална адвокатска сметка по смисъла на чл.
39, ал. 1 от ЗАдв., Титуляр: адв. Р.Д., съгласно изрично пълномощно за получаване на суми
в брой и по банков път.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
силата на Решение № 5503 от 04.12.2013г., постановено по гр.д.№** по описа за 2013г. на
ВРС, 12-ти състав, образувано по реда на чл. 422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, е прието за
установено, че АТ. М. П. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „М."АД, със седалище и адрес на
управление гр.*** вписано в агенция по вписванията -Търговски регистър с ЕИК ***, сума в
размер на 2 430,06лв., представляваща цедирано вземане от „А***" АД, в качеството на
цедент по договор за продажба на вземания от 23.06.2011г., сключен със заявителя в
качеството му на цесионер, произтичащо от незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № ***г., сключен с цедирания длъжник, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.06.2013г. до окончателното и изплащане, сумата от
359,43лв., представляващи лихви начислени от предишния кредитор по цедираното вземане
до 23.06.2011г., сумата от 504,39лв., представляваща лихва за периода от 23.06.2011г. до
24.06.2013г. вкл., както и сумата от 304,70лв. разноски по делото по Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013 г. по ч.г.д. № **/2013г. по описа
на ВРС, както и сумата от 304,70лв. разноски в производството по гр. дело № ** по описа за
2013г. на Варненски районен съд, 12-ти състав. За присъдените суми са издадени
изпълнителни листи съответно на 03.02.2014 г. и на 17.03.2014 г.
Въз основа на издадените изпълнителни листи и по молба на „М."АД, се сочи, че едва на
2
13.02.2019г. е образувано изпълнително дело № *** по описа за 2019 г. на ЧСИ ****, район
на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. №** в Камарата на частните съдебни
изпълнители в Република България.
Счита се от ищецът, че възможността на взискателя да събира вземането си от доверителят
ми по принудителен ред, е погасена по давност, като аргументите ни за това са както следва:
Вземането предмет на гореописания изпълнителен лист попада в категорията на вземанията
които се погасяват с изтичането на петгодишна давност по аргумент на чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай, от 04.12.2013г. когато вземането на кредитора е станало
изискуемо до 04.12.2018г. когато е изтекъл петгодишния давностен срок, срещу ищеца не са
предприемани каквито и да било изпълнителни действия.
Първото валидно изпълнително действие предприето в образуваното на 13.02.2019г.
изпълнително дело № *** по описа за 2019 г. на ЧСИ ****, е налагането на запор върху
банковата сметка на П. разкрита в Банка *** на 14.04.2021г., което е повече от две години
след изтичане на давностния срок за вземането.
Сочи се, че погасителната давност, се разглежда като правен институт, юридически факт и
субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната
давност, на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на
своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото си на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи
за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита
в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Сочи се, че в хода на образуваното след настъпилата погасителна давност изпълнително
производство, посредством наложения запор на банкова сметка, съдебния изпълнител е
събрал от ищеца сумата от 6 820, 42 лв.
Събраните и постъпили по изпълнителното дело суми, се сочи, че представляват
принудителни действия в изпълнително производство, извършени след настъпване на
предвидената от закона 5-годишна погасителна давност в хипотезата на чл. 110 от ГПК.
Въз основа на горното, ищецът настоява, че за него възниква правен интерес от завеждане на
настоящата осъдителна претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД, тъй като принудително
събраните суми по изпълнителното дело са получени от „М." АД на отпаднало основание.
Ответната страна „М."АД, със седалище и адрес на управление гр.*** вписано в агенция
по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, в който излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
3
Сочи се, че в исковата молба, даваща начало на настоящото производство, АТ. М. П. твърди,
че е налице изтекла погасителна давност за вземането на „М." АД спрямо него, което
вземане е потвърдено с Решение № 5503 от 04.12.2013г. по гр. д. № **/2013г. на Районен
съд - гр. Варна, влязло в сила на 04.12.2013г. Това си твърдение, ищецът аргументира с
наличието според него на период от над пет години между датата на влизане в сила на
решението, признаващо дължимостта на вземането и датата на образуване на изпълнително
производство при ЧСИ Даниела П.а Янкова. Поради това и АТ. М. П. претендира да му
бъдат възстановени сумите, удържани му в хода на посоченото от него изпълнително
производство през 2021 г.
Според ответната страна, така предявените искове, а именно: отрицателен установителен
иск за недължимост на сумите по процесиите изпълнителни листа, съединен кумулативно с
осъдителен такъв, за възстановяване на недължимо платено, ведно със законна лихва,
поради изтичането на погасителна давност, се явяват неоснователни, с оглед следните
аргументи: На 25.09.2008г., между „***- клон България" и АТ. М. П., е сключен договор за
потребителски кредит №****/2008г. На 23.06.2011г., между „**** - клон България" и
„М."АД, се сключва договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който
банката прехвърля всички свои вземания спрямо ищеца, произтичащи от описания по-горе
договор за кредит. Вследствие на неизпълнение от страна на АТ. М. П., на задължението му
за изплащане на кредита, „М."АД инициира производство по реда на чл. 410 от ГПК, а след
това исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК. Така с
описаното по-горе Решение № ***от 04.12.2013г., съдът е признал за установеното, че А.П.
дължи на „М."АД следните суми: 2 430.06лв., незаплатена главница, законна лихва върху
главница, считано от 29.06.2013г. до окончателното й изплащане, 359.43 лева, начислени
лихви от предишния кредитор до 23.06.2011г., 504.39 лева, лихва за периода от 23.06.2011 г.
до 24.06.2013 г., 304.70 левау разноски по заповедното производство, като А.П. е осъден да
заплати на „М."АД и 304.70 лева, разноски в исковото производство. За описаните в
предходното изречение суми в полза на „М."АД, са издадени два изпълнителни листа от
03.02.2014 г. и 17.03.2014 г.
Така въз основа на посочените по-горе два броя изпълнителни листа, приложени от ищеца и
към исковата молба, „М."АД инициира изпълнително производство, подавайки молба за
образуване на изпълнително дело, на 17.02.2014г. при ЧСИ ***** при КЧСИ, като същата
молба е входирана при съдебния изпълнител с вх.№ ****/17.02.2014г. и е образувано
изпълнително дело №****/2014г., по което са искани, предприемани и извършвани следните
изпълнителни действия:
• На 17.02.2014г., от „М."АД, е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, в
която е инкорпорирано искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника;
• На 19.02.2014г., съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху няколко
банкови сметки, открити на името на А.П.;
• На 20.03.2014г., е депозирана молба от взискателя за присъединяване на сумите по втория
изпълнителен лист;
4
• На 20.062016г., съдебният изпълнител налага запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, въз основа на който обаче не постъпват суми;
• На 25.09.2017г. съдебният изпълнител е насрочил извършването на опис на движими вещи
на адреса на длъжника.
Без да са изплатени сумите по изпълнителните листа, изпълнителното производство по ИД
№ ****/2014г. по описа на ЧСИ ****, е прекратено и изпълнителните листа са върнати на
„М."АД, след което на 13.02.2019г. е депозирана молба от „М." АД за образуване на ново
изпълнително производство при ЧСИ *****, с per. № **, предвид липсата на
удовлетворяване на вземането на взискателя в предходното при ЧСИ *****. Така по
изпълнителното дело, образувано при ЧСИ **** под № ****/2019г. са искани,
предприемани и извършвани следните изпълнителни действия:
• На 13.02.2019г., от „М."АД е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, в
която е инкорпорирано искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника;
• На 13.02.2019г., е разпоредено от съдебния изпълнител налагането на запор върху банкова
сметка на длъжника;
• На 28.02.2019г., е разпоредено от съдебния изпълнител налагането на запор върху банкова
сметка на длъжника;
• На 04.04.2019г., се присъединява по делото Национална агенция по приходите поради
наличие на задължения на длъжника към държавата;
• На 30.04.2019г,. съдебният изпълнител разпорежда налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника;
• На 16.09.2019г., е депозирана при съдебния изпълнител молба от „М."АД с искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;
• На 08.10.2019г., е разпоредено от съдебния изпълнител налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника;
• На 09.04.2021г., е депозирана молба от „М."АД с искане за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника;
• На 14.04.2021г., е разпоредено от съдебния изпълнител налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника в „Б****" АД;
• На 21.04.2021г., е постъпила по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 6 820.52
лева от запор на банковата сметка в „Б****" АД на длъжника;
• На 29.04.2021г., се присъединява по делото Национална агенция по приходите, поради
наличие на задължения на длъжника към държавата.
Видно от изложената по-горе хронология, се настоява от ответната страна, че не е налице
период от над пет години, през който да е налице дезинтересираност от страна на взискателя
и който би могъл да доведе до изтичането на твърдяната от А.П. погасителна давност.
Ответникът счита, че не е налице изтекла погасителна давност за процесното вземане
5
При преценка дали е налице изтекла погасителна давност, се сочи, че следва да се държи
сметка за целите, които преследва този институт, а именно да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на гражданския оборот.
Става дума за правен факт, с който закона свързва определено потестативно право и правни
последици, а именно длъжникът по едно задължение, станало изискуемо, и по което
кредиторът в продължение на повече от предвидения от законодателя период от време
бездейства, да може едностранно да наложи край на тази своя „вечна" задълженост. За
прекъсване на погасителната давност от съществено значение е дали са извършени от
кредитора действия, с които той показва своята активност при защита на своето вземане, с
които той показва, че е заинтересован от събиране на вземането си, че принудителното
осъществяване не му е безразлично. Предвид че, погасителната давност, е период на
бездействие на кредитора, а с оглед принципа, че същата се прекъсва винаги, когато
кредиторът демонстрира поведение, че използва признатите му от закона процесуални
способи за защита на своето право, то всяко едно действие, с което той използва тези
способи, прекъсва погасителната давност.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.116, буква „в" от ЗЗД „давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение", било то поискано от взискателя
или инициирано от съдебния изпълнител, за да се прекъсне давността. Цитира се
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, което уточнява, че
„прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица." По-долу в текста на решението се казва, че „за това е
нередовна молбата за изпълнение, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ
(чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129
ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността." От така формулираното последно
изречение, по аргумент на противното, тълкувателното решение безспорно приема, че молба
от взискателя с посочен изпълнителен способ прекъсва давността.
В заключение на описаното в настоящата точка, ответникът счита, че предвид
законоустановеното и доразвито и подробно разяснено в задължителната съдебна практика,
всяко едно действие от изложената по-горе хронология прекъсва давността за процесното
вземане, както всяка една молба на взискателя за предприемане на изпълнително действие,
така присъединяването на кредитор, предприемането на действие от съдебния изпълнител
по принудително изпълнение.
Сочи се, че давност по време на изпълнителния процес не тече до отмяната на
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, доколкото съгласно
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давността за едно вземане не тече
6
по време на изпълнителния процес за същото. Това постановление е обявено за загубило
сила с влизането в сила на Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тук ответната страна обръща внимание, че макар че е
общоприето че тълкувателните актове имат обратно действие (приема се че правната норма
която тълкуват е имала същия смисъл още с влизането й в сила), Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС е изключение от това правило. Това е така защото: възможно е след
издаването на един тълкувателен акт да настъпи промяна: в тълкуваната норма; в други,
свързани с нея правни норми; в обществено - икономическите условия и т.н., което прави
вече даденото тълкувание неприложимо и несъответстващо на смисъла на закона. В тези
случаи, се сочи, че е възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде
изоставено вече даденото тълкувание и да бъде възприето ново такова, какъвто е и случаят с
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоява се от ответникът, че
следва да бъде преценен въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт
тълкуване на правната норма. За да бъде даден отговор на този въпрос следва да се държи
сметка за следното: Дадените с тълкувателните актове, било то ППВС или TP, тълкувания на
правната норма, се сочи, че са задължителни за съответните органи и същите следва да се
прилагат в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Не може да бъде изисквано от който и да било орган да съобразява действията
си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните,
преди те да са постановени. С оглед това, се настоява, че следва да бъде прието, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие, а имат действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по сътветния ред. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на
новото тълкувателно решение, което е недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА, се предвижда
само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В този смисъл
ответникът цитира, че е и съдебната практика, част от която са : Решение № 170 от
17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, 4 ГО, по реда на чл. 290 от ГПК; Определение №
735 от 06.11.2019г. по гр. д. № 3982/2019г., ІІІг. к., на ВКС, Определение № 757 от
12.11.2018г. по гр. д. № 4139/2019г., г. к., ІІІг. о. на ВКС.
В заключение на гореизложеното, ответникът счита, че в настоящия случай в периода
17.02.2014г. (образуване на изпълнителното дело) до 26.06.2015г. (влиза в сила отмяната на
ППВС) ,давност за вземането на „М."АД спрямо ищеца не е текла. Започвайки давността да
тече наново от 26.06.2015г., то същата е прекъсвана с всички последващи действия,
предприети по изпълнителното дело, и при всички случаи с действията предприети от
съдебния изпълнител през 2016 и 2017г.
За пълнота на настоящото изложение, ответникът моли да се приеме следното становище
относно приложението на общата петгодишна давност, в настоящия случай, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ГПК. Както е описано и в исковата молба, депозирана от
А.П., за процесното вземане, е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по иск с
7
правно основание чл. 422 от ГПК, а именно Решение №5503 от 04.12.2013г. по ГД №
**/2013г. на Районен съд гр.Варна. Ето защо и за вземането, предмет на настоящото
производство, е приложима давността, уредена в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която
разпоредба „Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години."
В този смисъл, се сочи, че е и съдебната практика, част от която и Решение № 263187 от
18.05.2021г. по в. гр. д. № 6191/2020г. на Софийски Градски Съд, съгласно което дори
вземанията, за които да е издадена заповед за изпълнение и изпълнителния лист, съгласно
чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, давността за тях да е пет години за главница и три за лихви, то в
хипотезата на чл.117, ал. 2 от ГПК, каквато е настоящия случай - вземането е признато
съдебно, то новата давност, която започва да тече е винаги пет години. Така и Решение №
656 от 11.07.2019г. по т. д. № 821/2019г. на Окръжен съд - Варна, Решение № 237 от
21.03.2019г. по т. д. № 88/2019г. на Окръжен съд - Варна.
Така в настоящия случай, според ответната страна, предвид, че давността за процесното
вземане е пет години, и е започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебното
решение (04.12.2013 г), то същата е прекъсната (дори несъобразявайки предприеманите
действия по принудително изпълнение) при всички случаи с молбата за образуване на
изпълнителното дело при ЧСИ ***** (17.02.20214г.) и с молбата за образуване на
изпълнителното дело при ЧСИ ****(13.02.2019г.). Като видно от описаните дати, които се
потвърждават и от представените по делото доказателства (съдебното решение по иска по
чл. 422 от ГПК и копията на изпълнителните дела), между нито една от тях не е налице
период по-дълъг от пет години, поради което и считам претенцията на ищеца за изцяло
неоснователна.
Ангажира се от ответникът и следното становище във връзка с искането на ищеца,
представляваното от него дружество, да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на
6820.52 лева, представляваща принудително събрана сума от запор на банков сметка, на
името на А.М., ведно с обезщетение за забава за периода от датата на удържане от на сумата
до завеждането на иска, като посоченото основание е неоснователно обогатяване. Сочи се,
че предявеният осъдителен иск срещу ответното дружество, с правно основание чл. 55 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, е неоснователен, доколкото претендираната от длъжника сума,
представлява такава събрана по изпълнително производство, което е инициирано и
протичащо изцяло законосъобразно. Аргумент за възстановяване от страна на ответната
дружество на ищеца, на сумата, преведена от съдебния изпълнител, би могло в случая да
бъде единствено възражение за изтекла погасителна давност, но се счита от ответника, че
липсата на изтекла такава се доказва с поисканите и от ищеца, и от ответната страна
доказателства, и е аргументирана от ответника по-горе. Доколкото за претендираната от
А.П. сума, не е налице изтекла погасителна давност и доколкото същата е събрана
законосъобразно в хода на изпълнителния процес, то същата се счита, че категоричо не
може да бъде определена като неоснователно платена, респективно не подлежи на връщане,
а от там и не се дължи обезщетение за забава за същата.
8
Моли се от ответникът, да се вземе предвид, че ищецът в настоящото производство
претендира да му бъде възстановена от страна на „М." АД сума в размер на 6820.42 лева, но
по сметка на представляваното от ответнтика дружество (което ще бъде видно и от книжата
по делото при ЧСИ ****), но е видно и от представеното от самия ищец копие на Протокол
от извършено разпределение по сметка на „М."АД е постъпила сума, в по-малък размер от
претендирания от ищеца, а именно 6072.64 лева. Разликата от 747.78лева, се сочи, че е
удържана от съдебния изпълнител за погасяване на таксите, дължими към него, съгласно
Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители. Поради това,
ответникът сочи, че неоснователно тази сума се претендира от взискателя по делото,
доколкото същността на института на неоснователното обогатяване, на което се основава
претендираната от ищеца сума е разместването на имуществени блага така, че това, с което
едно лице е обедняло е обогатило другото лице, или лицето твърдящо наличието на
неоснователно обогатяване може да претендира от лицето, което счита за обогатило се
единствено до размера на по-малкото. Или в настоящия случай от ответното дружество, и
единствено в случай, че бъде установено наличието на изтекла погасителна давност за
вземането по изпълнителните листа, може да бъде претендирана само сумата в размер на
6072.64 лева.
Моли се да се присъдят в тежест на ищеца, всички разноски в настоящото производство,
като се представя списък за същите по чл. 80 от ГПК.
Прави се от ответникът възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
като се отправя искане същият да бъде присъден в минимален размер, съобразно правилата
на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждени,я с
оглед правната сложност на делото и след представяне на доказателства за заплащането му.
Моли се от ответникът, в случай че бъдат присъдени разноски в полза и на двете страни, да
се извърши прихващане до размера на по-малкото задължение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на предявената искова претенция, съдът намира следното:
В правната наука, погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически
факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез
погасителната давност, на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя
служи за гарантиране на правната сигурност, като допринася за бързото развитие и
уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на
правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на
9
гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се
търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният
интерес.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение
на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен
процес.
В конкретната хипотеза, е налице спор между страните относно съществуването на правото
на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като
приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения, длъжникът има интерес да
установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти,
които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Субективното преобразуващо право на
погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо
исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в
изпълнителния процес.
По основателността на предявената искова претенция, съдът намира следното:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в
качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право. В тежест на
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички
евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са
налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да
се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
10
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
В изпълнителния процес, давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Съответно нова давност започва да тече, от предприемане
на всяко валидно изпълнително действие в изпълнителния процес, като същата се изчислява
от последното валидно предприето изпълнително действие в изпълнителния процес.
Не се спори от страните, а и при служебна справка в деловодна система на ВРС, се
установява, че с Решение № ***от 04.12.2013г., постановено по гр.д.№** по описа за 2013г.
на ВРС, 12-ти състав, образувано по реда на чл. 422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, е прието за
установено, че АТ. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** дължи на „М.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ЕИК ***, със законен представител В****:
сумата от 2430.06 /две хиляди четиристотин и тридесет лева и шест ст./ лева,
представляваща цедирано вземане от „*** – клон България” АД, в качеството на цедент по
договор за продажба на вземания от 23.06.2011 г., сключен със заявителя в качеството му на
цесионер, произтичащо от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ***
г., сключен с цедирания длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.06.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 359.43 /триста петдесет и девет лева и
четиридесет и три ст./ лева, представляваща лихви начислени от предишния кредитор по
цедираното вземане до 23.06.2011 г., сумата от 504.39 /петстотин и четири лева и тридесет и
девет ст./ лева, представляваща лихва за периода от 23.06.2011 г. до 24.06.2013 г. вкл., както
и сумата от 304.70 /триста и четири лева и седемдесет ст./ лева – разноски по делото по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013 г.,
издадена по ч.гр.д. № **/2013 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Със същото решение, А.М. П, ЕГН **********, с адрес: гр.*****, е осъден да заплати на
„М.”АД, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ЕИК ***, със законен представител
В**** сумата в размер на 304.70 /триста и четири лева и седемдесет ст./ лева, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски сторени в исковото производство с правно основание чл.422
ГПК.
Отразено е, че решението, не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
както и че е влязло в законна сила на 04.12.2013г.
Представени по делото са издадени два изпълнителни листа по гр.д.№**/2013г. на ВРС, като
първия изп.лист е за следните суми: сумата от 2430.06/две хиляди четиристотин и тридесет
лева и шест ст./ лева, представляваща цедирано вземане от „**** – клон България” АД, в
качеството на цедент по договор за продажба на вземания от 23.06.2011 г., сключен със
заявителя в качеството му на цесионер, произтичащо от незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № *** г., сключен с цедирания длъжник, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.06.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 359.43
/триста петдесет и девет лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща лихви
начислени от предишния кредитор по цедираното вземане до 23.06.2011 г., сумата от 504.39
11
/петстотин и четири лева и тридесет и девет ст./ лева, представляваща лихва за периода от
23.06.2011 г. до 24.06.2013 г. вкл., както и сумата от 304.70 /триста и четири лева и
седемдесет ст./ лева – разноски по делото по Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013 г., издадена по ч.гр.д. № **/2013 г. по описа на ВРС, ХІІ
състав.
Втория изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ **/2013г. на ВРСК, на дата 17.03.2014г., е за
сумата от 304.70 /триста и четири лева и седемдесет ст./ лева – разноски по делото с правно
основание чл.422 ГПК.
Видно от приложеното във вид на копие изп.дело №1705/2014г., същото е образувано въз
основа на посочените по-горе изпълнителни листи, на 17.02.2014г., по молба на „М.” АД.
По посоченото изп.дело№****/2014г., по описа на ЧСИ *****, рег.№****с р-н на действие
Софийски градски съд, на 19.02.2014г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника
АТ. М. П., а на 16.06.2014г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на посочения
длъжник.
Последното изпълнително действие, по изп.дело№****/2014г., по описа на ЧСИ ****, рег.
№841 с р-н на действие Софийски градски съд, е извършено на 25.09.2017г., като е насрочен
опис на движими вещи на длъжника АТ. М. П..
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №****/2014г., по описа на
ЧСИ ****, рег.№841 с р-н на действие Софийски градски съд, е образувано при действието
на ППВС №3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с
него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира.
От горното следва, че с изпращането на запорни съобщения на 19.02.2014г., е прекъснато
теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение.
След 19.02.2014г., следващото предприето валидно изпълнително действие, е извършено на
16.06.2014г., като е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника АТ. М. П., а
последното изпълнително действие е предприето на 25.09.2017г., когато е насрочен опис на
движими вещи на длъжника АТ. М. П..
В рамките на този период, от 16.06.2014г. до последното изпълнително действие,
предприето на 25.09.2017г., са изминали повече от две години, в които не са извършвани
никакви други изпълнителни действия по делото, при което по силата на закона – чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното дело се счита прекратено на 16.06.2016г.
12
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от прекратяването на изпълнението. В този смисъл постановеното на
22.01.2019г. постановление то ЧСИ Неделчо Любомиров Митев, рег.№841 с р-н на действие
Софийски градски съд, с което е прекратено изпълнителното производство по
изп.дело№1705/2014г., се явява ирелевантно.
Това перемиране на изпълнението, е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен
акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика
(ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично
погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова давност за вземането -
петгодишна. При прекратяване на производството по делото, се преустановява
възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай, че
давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително
дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на прекратяването на
принудителното изпълнение, следва да бъдат третирани по различен начин във времето,
като се налага да бъде отчетена динамиката на юриспруденцията към съответния момент на
развитие на процесуалните отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в
Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС(възприето и от
районния съд) разбиране, че в конкретния случай следва да бъде зачетено задължително
тълкуване, установено с ППВС № 3/18.11.1980г., тъй като както взискателя, така и съдебния
изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди действието му да е обявено за
отпаднало с новоприетото на 26.06.2015г. ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По отношение на
материалноправните последици от образуването на изпълнително производство, следва да
се признае на взискателя възможност да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране
на давността не само с признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение
след връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в който е
липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително производство/от деня на
наложена възбрана – 10.05.2014г. до датата на перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК –
10.05.2016г./.
С постановлението на ЧСИ *****, рег.№*****с р-н на действие Софийски градски съд, от
22.01.2019г., с което е прекратено изпълнителното производство по изп.дело№****/2014г.,
е разпоредено и връщане на взискателя „М.”АД, на издадените по гр.д.№**/2013г. на ВРС
два изпълнителни листа.
Въз основа на така издадените изпълнителни листи, на 13.02.2019г., по искане на взискателя
„*****”АД, е образувано ново изпълнително дело №****/2019г. по описа на ЧСИ ****, рег.
№ **, с р-н на действие Окръжен съд гр.Варна.
От съдържанието на посоченото изпълнително дело се установява, че първите изп.действия,
които са предприети, са осъществени на 28.02.2019г., посредством изпращане на запорни
съобщения до банки, в които длъжника има установени сметки.
На 30.04.2019г., с постановление ЧСИ е наложил запор върху трудовото
13
възнаграждение/ТВ/ на длъжника АТ. М. П., получавано в хотел *****АД - София, ЕИК
****. На 08.10.2019г., ЧСИ ****, рег.№ **, с р-н на действие Окръжен съд гр.Варна, е
наложила запор на ТВ на длъжника, получавано от **** ЕООД - Варна, ЕИК ****. На
14.04.2021г., по изпълнително дело №****/2019г. по описа на ЧСИ ****, рег.№ **, с р-н на
действие Окръжен съд гр.Варна, е наложен запор на всички сметки, банкови касетки и
вземания на АТ. М. П. в Банка ДСК АД.
С разпореждане от 12.08.2021г. на ЧСИ, изпълнително дело №****/2019г. по описа на ЧСИ
****, рег.№ **, с р-н на действие Окръжен съд гр.Варна, е обявено за приключено на
основание чл.433, ал.2 от ГПК.
Действително по отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и
ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата
колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на
въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред
единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма, не може да се придаде
обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако
преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
От 17.02.2014г., датата на образуването на първото изп.дело дело №1705/2014г., по описа на
ЧСИ Неделчо Любомиров Митев, рег.№841 с р-н на действие Софийски градски съд , до
17.02.2016г., датата на която е настъпила перемция по това дело на основание чл.433 ал.1,
т.8 ГПК, давност по това изпълнително производство не е текла, по силата на ППВС №
3/18.11.1980г.
Затова, най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно перемирането по
изпълнително дело №****/2014г., по описа на ЧСИ **** с р-н на действие Софийски
градски съд, настъпило на 17.02.2016г. Всички последващи действия, предприемани от
14
взискателя или овластен от него ЧСИ са без значение, тъй като са осъществени при
изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение и не следва да им се
признават никакви последици по отношение на материалното право. Затова последващото
изп.действие, предприето на 25.09.2017г. по изпълнително дело №1705/2014г., по описа на
ЧСИ ******, рег.№**** с р-н на действие Софийски градски съд, на която дата по
изпълнителното дело е насрочен опис на движими вещи на длъжника АТ. М. П., не се
зачита като прекъсващо давността.
От 17.02.2016г. до 14.06.2021г., датата на която е предявена исковата претенция по чл.439
ГПК, не е изтекъл необходимия петгодишния давностен срок, за погасяване правото на
принудително изпълнение. На практика обаче, този 5-годишен давностен срок е прекъснат
на 28.02.2019г., с изпращане и налагане запори на банкови сметки на длъжника, по
образувано на 13.02.2019г. по искане на взискателя „М."АД, ново изп.дело № ****/2019г. по
описа на ЧСИ ****, рег.№ **, с р-н на действие Окръжен съд гр.Варна
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
На 14.04.2021г., по изпълнително дело №****/2019г. по описа на ЧСИ ****, рег.№ **, с р-н
на действие Окръжен съд гр.Варна, е наложен запор на всички сметки, банкови касетки и
вземания на АТ. М. П. в **** АД, който се явява последното извършено по това
изпълнително производство изпълнително действие.
От 14.04.2021г., на която дата е извършено последното изпълнително действие по
изпълнително дело №****/2019г. по описа на ЧСИ ****, рег.№ **, с р-н на действие
Окръжен съд гр.Варна, до 14.06.2021г., когато е предявено възражението за изтекла давност
чрез отрицателния иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, също не е изтекъл необходимия
петгодишния давностен срок, за погасяване правото на принудително изпълнение. При
изложеното, следва да се приеме, че не е произведен погасителния ефект на общата давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция, е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователна се явява и претенцията, за осъждане на „М."АД, със седалище и адрес на
управление гр.*** вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, да
заплати на АТ. М. П. ЕГН **********, сумата от 6820,52 лева, представляваща
принудително събрана сума от запор върху банковата сметка на АТ. М. П., за погасено по
давност вземане и получена на отпаднало основание от „М."АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 11.06.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 98,53лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 6820,52 лева, за периода от датата
на неоснователното обогатяване - 21.04.2021г. до датата на завеждане на иска - 11.06.2021 г.,
15
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Посочените суми са събрани надлежно в рамките на валидно образувано изпълнително
производство, по отношение на което не са били налице основания за прекратяване.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответната страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски за
ю.к.възнаграждение в размер на 300.00лв., посочено в списък по чл.80 ГПК на л.34 от
делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ заявените отрицателни установителни искови претенции с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявени от ищецът АТ. М. П. ЕГН **********,
притежаващ лична карта № ******/чрез мл. адв. Р.Д./, срещу ответника „М."АД, със
седалище и адрес на управление гр.*** вписано в агенция по вписванията - Търговски
регистър с ЕИК ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземанията, предмет на образувано изпълнително дело №
*****г. по описа на ЧСИ ****, рег.№ **, с р-н на действие Окръжен съд гр.Варна , следните
суми, а именно: сумата от 2430,06лв. представляваща цедирано вземане от „А***" АД, в
качеството на цедент по договор за продажба на вземания от 23.06.2011г., сключен със
заявителя в качеството му на цесионер, произтичащо от незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № ***г., сключен с цедирания длъжник, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.06.2013г. до окончателното и изплащане, сумата от
359,43лв. представляващи лихви начислени от предишния кредитор по цедираното вземане
до 23.06.2011г., сумата от 504,39лв. представляваща лихва за периода от 23.06.2011 г. до
24.06.2013 г. вкл., както и сумата от 304,70лв. разноски по делото по Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **/25.06.2013г. по ч.г.д. № **/2013г. по описа
на ВРС, както и сумата от 304,70лв. разноски в производството по гр. дело № ** по описа за
2013г. на Варненски районен съд, 12-ти състав, за които суми е издаден изпълнителен
лист по гр. д. №** по описа за 2013г. на ВРС, 12-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основани ечл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД
вр. с чл.86 ЗЗД, за осъждане на „М."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати в полза на АТ. М. П. ЕГН ********** , сумата от 6820,52 лева,
представляваща принудително събрана сума от запор върху банковата сметка на АТ. М. П.,
за погасено по давност вземане и получена на отпаднало основание от „М."АД, ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на иска - 11.06.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 98,53лв., представляваща
16
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6820,52 лева, за
периода от датата на неоснователното обогатяване - 21.04.2021г. до датата на завеждане на
иска - 11.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, АТ. М. П. ЕГН **********,
притежаващ лична карта № ****** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „М."АД, със седалище и
адрес на управление гр.*** вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК
***, сумата от 300,00лв., представляваща разноски за ю.к.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17