Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Е. РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1176 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на параграф 1, т.24 от ДР на ЗЕ и
въз основа на лицензия № Л – 032 – 03/15.11.2000 година, изменена с решение №
ИЗ – Л – 032/10.10.2011 година на ДКЕВР осъществява дейност по производство на
електрическа и топлинна енергия чрез две топлоцентрали – ТЕЦ „София“ и ТЕЦ
„София Изток“. Чрез тези топлоцентрали ищецът е произвеждал електрическа енергия
в периода от 06.03.2015 година до 31.07.2015 година, която е предоставял чрез
съоръженията на „Е.С.О.“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД)
на ответника „Н.Е.К.“ ЕАД ( „НЕК“ЕАД). За доставките на произведената от
ищеца ел. енергия са съставяне двустранни месечни протоколи между негови
представители и служители на „ЕСО“ ЕАД, което е собственик на електропреносната
мрежа, чрез която единствено е възможен пренос на ел. енергия от производител
до обществения доставчик „НЕК“ ЕАД. В съставените протоколи се съдържа
информация за произведената и подадена ел. енергия от 00 часа на първия ден до
00 часа на последния ден от съответния месец. Въз основа на тези протоколи
ищецът е издавал фактура за произведеното количество ел.енергия, в която, при
спазване на изискванията на счетоводството, са посочени мярка на доставената
стока (MWh), количество и цена (съответна преференциална цена,
определена от КЕВР).
Фактурите са връчвани с писма на ответника „НЕК“
ЕАД, надлежно депозирани в деловодството на дружеството, които са връщани в
последствие от ответника, с възражение, че по тях не се дължат плащания. В
приложената кореспонденция между страните са изложени съображения за всяка
фактура, като дори и след повторното им връчване на обществения доставчик,
фактурите са връщани, като се отрича да е налице основание за плащане на ел.
енергия, защото не следва да се изкупува ел. енергия, произведена от ТГ 8,
поради липса на законово основание, предвид изтичане на 3-годишния срок, за
който е изкупувало произведената от ищеца ел. енергия – липсва задължение на
ответника да изкупува произведената от ТГ 8 ел. енергия по преференциална цена.
Страните са били в съдебен спор, възникнал по
предявени от ищеца частични искове за заплащане на доставената на „НЕК“ ЕАД ел.
енергия за месеците март – юли 2015 година, произведена от турбогенератор 8, по
който е образувано т.д.№5598/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав. Делото е
приключило с решение №16/03.01.2018 година, с което предявените искове са отхвърлени.
Влязло е в сила на 27.04.2018 година. В мотивите на постановения съдебен акт е
посочено, че произведената от ТГ8 електрическа енергия е доставена към
ответника и се дължи заплащането и от последния. Като в тежест на ищеца е да
докаже какъв би бил размера на индивидуалната цена, която се следва за тази
енергия. Следователно, съдът е приел, че ел. енергията е доставена, но за нея
не се дължи цена в претендирания размер и това е така, тъй като не се касае за
ел. енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство и поради
това ответникът не е длъжен да изкупува тази ел. енергия съобразно нормата на
чл.162 ЗЕ и параграф 198, ал.1,т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Ищецът твърди, че между страните по делото преди
процесния период е действал договор за продажба на ел.енергия, произведена от
комбинирано производство, но този договор е прекратил своето действие преди
повече от година преди процесния период март – юли 2015 година. Именно такова е
и възражението на ответника. Доставените от „Т.С.“ ЕАД количества през
процесния период от време възлизат общо на 26 151, 57 МВтч. Ищецът твърди,
че в таблицата на лист 4 от исковата молба, средната пазарна цена на ел.
енергия за месец е посочена в колона четири (4), а в колона пет (5) е посочена
средната пазарна цена за цялото доставено количество ел. енергия през
съответния месец.
Тъй като ищецът не е в договорна връзка с ответника
за този период от време, поради което ответникът не е имал задължение, дори и
нормативно установено, да изкупува тази ел. енергия, то доставката на ел.
енергията е извършена при начална липса на основание. Ето защо ищецът твърди,
че има вземане, чието основание е в института на неоснователното обогатяване и
доколкото ел. енергията е потребима вещ, била е изразходвана, то база за
определяне на това вземане е паричната равностойност на тази стока, определена
на база действащите през съответния месец средни пазарни цени, чийто общ размер
е сумата от 2 587 254,68лева. Тази стойност е формирана (съобразно
справката по чл.366 ГПК), както следва: сумата от 789 713,88лева без ДДС,
представляваща пазарна стойност на ел. енергия, произведена от ТЕЦ „София“ и
доставена на ответника през м. март 2015г. – 8 185 МВтч х 80,40лева/МВтч; сумата от 171 944,50лева без ДДС,
произведена от ТЕЦ „София“ и доставена през м. април 2015 г. – 2 028
МВтч х 70,63лева/МВтч; сумата от 477 512,55 лева без ДДС,
произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м.май 2015 година –
5 775,43 МВтч х 68,90лева/МВтч; сумата от 524 956,64лева без ДДС,
произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м. юни 2015 година –
5 886,22МВтч х 74,32лева/МВтч и сумата от 623 127,10лева без ДДС,
произведена от ТЕЦ „София“ и доставена на ответника през м. юли 2015 година –
4 275,96 МВтч х 121,44лева/МВтч.
Моли съда след като съобрази изложените факти, да
приеме предявения иск за основателен и осъди ответника да заплати на ищеца
съдебно заявеното вземане, ведно със законната лихва върху него от датата на
подаване на исковата молба. Претендира разноските по делото.
В срока за
отговор ответникът „Н.Е.К.“ ЕАД („НЕК“ЕАД) не спори по допустимост на
предявения иск, оспорва неговата основателност.
Твърди, че за процесното количество енергия,
обективирана във фактури №№6563/31.03.2015г.; 6589/30.04.2015г.;
6641/31.05.2015г.; 6728/31.06.2015г. и 6767/31.07.2015г., ищецът е предявил иск
тази ел. енергия да му бъде заплатена по преференциална цена, по който иск е
образувано т.д.№5598/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав, приключило с влязло
в сила на 27.04.2018г. решение №16/03.01.2018г.,
с което исковете са отхвърлени като неоснователни. Твърди, че изложените от
съда мотиви по този съдебен акт са задължителни за страните по делото.
Ответникът твърди, че от разменената кореспонденция
между страните, която е представена към исковата молба, както и информацията,
черпена от т.д.№5598/2015г. прави впечатление, че ответникът „НЕК“ ЕАД оспорва
както приемането на тази енергия, така и заплащането и по преференциални цени.
Следва да бъде отчетена промяната в ЗЕ от
06.03.2015г. в нормата на чл.162, ал.1 ЗЕ, съобразно която общественият
доставчик (ОД), съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от
производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество
електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, по
преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл.36, ал.3, с
изключение на количеството ел. енергия, необходимо за осигуряване
експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над
количеството ел. енергия от комбинирано производство и количествата, които
производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла
на чл.119, ал.1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел
седми, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е
потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които
производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с
топлинна енергия. Количествата ел. енергия от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия се изкупуват до размера на
количествата, определени с решение на комисията за определяне на индивидуална
цена за инсталациите. Съобразно алинея 2 на чл.162 ЗЕ производителят може да
продава количествата електроенергия извън тези по ал.1 по свободно договорени
цени по реда на глава девета, раздел седми или на балансиращия пазар.
Промяната на закона (ЗЕ) е довела до промяна на
задълженията на обществения доставчик (ОД) по отношение на изкупуването на ел.
енергия, произведена по комбиниран начин, като го задължава да изкупува
единствено количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за
произход.
Ответникът твърди, че относимата към периода на
правния спор редакция на закона, който е приложим, изключва от задълженията на
ОД изкупуване на електрическа енергия, различна от електрическа енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия,
регистрирана със сертификат за произход. Волята на законодателя е ясно изразена
и с разпоредбите на раздел седми от глава девета на ЗЕ, където регламентация получават
сделките по свободно договорени цени – ОД има право само на продажба на
електрическа енергия по свободно договорени цени, но не и задължение за
изкупуване на такава енергия.
Ответникът твърди, че електроенергийната система
на страната е изграждана като единни система и първоначално е включвала всички
дейности- производство, пренос, разпределение и доставка на ел.енергия и
енергийните обекти на ищеца са част от тази единна система.
В изпълнение на Втория и предимно Третия енергиен
либерализационен пакет от европейски регламенти и директиви, транспонирани в
нашето законодателство (Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13.07.2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО- транспонирана в ЗЕ през
2012година) се предвижда отделяне на дейностите по производство, пренос,
разпределение и доставка. Независимо от това, произведената от присъединените
производители, в това число и ищецът, ел
енергия, постъпва единствено и само в електроенергийната система и за ОД не
съществува възможност принудително да ограничи или спре постъпване на
произведената от процесния туброгенератор енергия в системата, както и да я
„разпознае“ предварително или дори текущо дали това е енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, докато за тази
енергия постфактум не се издаде сертификат за произход. Обстоятелството, че
тази енергия не е енергия от високоефективно комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия със сигурност е било известно на ищеца, който
много добре познава приложимата нормативна база и задълженията на ОД за
изкупуване на определена енергия, както и възможността за разпознаване и
отказване приемането от страна на ОД на енергията от ТГ8, което показва
неговата недобросъвестност във връзка с произвеждането и изнасянето в мрежата
на енергия от ТГ8, която ОД не е задължен да изкупи.
По основателността на претенцията.
Ответникът счита, че ищецът „Т.С.“ ЕАД е бил недобросъвестен
през целия процесен период, като е произвеждал и доставял енергия, която ОД не
е бил задължен да изкупи, съзнавайки, че произведената енергия не е такава от
високоефективно комбинирано производство и знаейки, че процесният период не
попада в преференциалния такъв по смисъла на параграф 198, ал.1,т 2 ПЗР на ЗИД
на ЗЕ. Без да е налице договор за продажба на енергия с ОД ищецът
недобросъвестно е предавал в електроенергийната система и фактурирал по преференциални
цени към ОД енергия, която не може да бъде изкупувана от него. Ето защо
неговото поведение е неправомерно и целящо облага и поради това забраната за
неоснователно обогатяване следва да се замести, като регулатор на спорните
отношения между страните, с постулата, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение. По тази причина ответникът счита, че не дължи
плащане на процесната енергия.
Освен това възражение за неоснователност на
осъдителния иск, ответникът формира и друго, касателно цената - поради
недобросъвестността на ищеца ответникът заявява становище, че ако нещо въобще
се дължи на ищеца, то тази цена следва да бъде определена по най-малката от
стойностите – стойността на енергията по най-ниска цена на произведена или
внесена енергия в страната за периода, без включена печалба или само да бъдат
заплатени индивидуалните разходи за производство на фактурираната енергия,
отчитайки единствено преките променливи разходи (разходите за производство),
без да се начисляват разходи за собствени нужди, работни заплати и др. и без да
се калкулира печалба.
Прави погасително възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендирани вземания съгласно фактури
№№6563/31.03.2015г.; 6589/30.04.2015г. и 6641/31.05.2015г., тъй като се касае
за периодични плащания. Излага доводи в тази насока.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноските
по делото.
В допълнителната искова молба ищецът не оспорва
твърдението на ответника, че между страните не е налице продажбено
правоотношение, но твърди, че е налице хипотеза на преминаване на блага от един
патримониум в друг, в резултат на което ответникът се е облагодетелствувал от
произведената от ТГ8 ел.енергия.
По твърдението за наличие на неправомерно
поведение, целящо облага, твърди, че това твърдение не е основателно и това е
така, тъй като сертифицирането на ел. енергия като произведена от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
става в последствие и липсва законодателна воля несертифицираната ел. енергия
да се придобие безвъзмездно. Именно поради това приложение следва да намери
институтът на неоснователното обогатяване.
Твърди, че ел. енергията следва да се оцени по
пазарни цени, а не както се сочи от ответника.
Оспорва да е изтекла погасителна давност, тъй като
се касае за неоснователно обогатяване.
В допълнителния отговор ответника ответникът
поддържа заявената теза за неоснователност на иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не се спори, а това се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, че между същите страни е бил висящ
спор по т.д.№5598/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав, който е приключил с
влязло в сила решение №16/03.01.2018 година, с което исковете на „Т.С.“ ЕАД, с
правно основание чл.79 ЗЗД, предявени срещу „Н.Е.К.“ ЕАД, за заплащане на
сумата от 6 999 710,74лева за
доставена ел. енергия, произведена в ТЕЦ“София“ по фактури №№6563/31.03.2015г.
– на стойност 2 316 978,10лв с ДДС; 6589/30.04.2015г.- на стойност
547 212,35лева с ДДС; 6641/31.05.2015г. – на стойност
1 557 841,66лева с ДДС; 6728/31.06.2015г. – на стойност
1 587 725,71 и 6767/31.07.2015г. – на стойност 989 952,90лева с
ДДС са отхвърлени. Отхвърлена е и акцесорната претенция за заплащане на
претендираното обезщетение за забава в общ размер на 153 475,16 лева.
Актът на съда е влязъл в сила на 27.04.2018 година.
Мотивите на съда обосновали този извод са, че
липсва основание за приложение на нормата на закона, даваща възможност за
заплащане на преференциални цени на произведената и доставена ел. енергия. В
постановените мотиви съдът е приел, че поради извършена доставка на ел. енергия
от ищеца към ответника, то на ищеца се дължи заплащане на цена за тази
доставка.
По делото е
представена осъществена кореспонденция между страните в това производство,
касателно издадени от ищеца фактури, описани в исковата молба, ведно с
протоколи за измерена ел. енергия за процесния период от време от страна на
„ЕСО“ ЕАД, на „Т.С.“ ЕАД, ведно с придружителни писма от ищеца, отправени до
ответника и искане от страна на последния да се посочи, че произведената от
ищеца ел. енергия е от съответната електрическа централа и тази ел. енергия
представлява продукт от високоефективно и комбинирано производство. От тази
кореспонденция се установя, че страните са били в спор относно получаване на
фактурите, издадени от ищеца, от страна на „НЕК“ ЕАД, както и спор относно това
дали производителят на ел. енергия следва да декларира, че доставената от него
ел. енергия е в резултат на високоефективно
и комбинирано производство. Не се спори по делото, че ответникът е отказал да
получи издадените от ищеца фактури, като е обосновал това, че в качеството си
на ОД, след 06.03.2015 година ( промяната на чл.162 ЗЕ) няма задължение да
изкупува ел. енергия от некомбинирана електрическа енергия и електрическа
енергия от комбинирано производство без постигнати показатели за
високоефективност съгласно чл.162, ал.1 ЗЕ, поради което ответникът е уведомил
ищеца, че не следва да подава графици към ОД в системата ММS към „ЕСО“ ЕАД, а при желание за
продажба на ел. енергия на „НЕК“ ЕАД- търговец му отправя предложение да
проведат преговори – листове 23-78 от делото.
По делото е изслушана СТЕ,
депозирана от вещото лице проф. В.К. на 18.02.2019 година.
Съобразно тази експертиза и направените в нея
констатации и изводи от вещото лице, се очертава следното:
Вещото лице е констатирало, че през процесния
период от време ищецът, чрез двете си топлоцентрали, е произвеждал ел. енергия,
която е предоставял на ответника. За доставките са съставяни двустранни месечни
протоколи между представители на „ЕСО“ ЕАД и „Т.С.“ ЕАД, от съдържанието на
които е видно, че съдържат информация за произведената и подадена ел. енергия
от 0,00часа на първия ден до 0,00 часа на последния ден от месеца. Въз основа
на това ищецът е издавал фактури, които изпращал на ответника, а последният е
връщал, поради липса на законово основание да изкупува ел. енергия от ТГ№8 по
преференциална цена, тъй като чл.162 ЗЕ и параграф 198, ал.1,т.2 ПЗР на ЗЕ са
неприложими.
Вещото лице е констатирало, че ответникът „НЕК“
ЕАД е дружество, което оперира на пазара на ел. енергия на база издадени от
КЕВР лицензии за дейностите „Производство на ел. енергия“ – „НЕК“ЕАД-
производител и „Обществена доставка на ел. енергия“ – „НЕК“ ЕАД- обществен
доставчик (ОД).
През процесния период ответникът, като ОД няма
законово право да изкупува по свободно договорени цени ел. енергия внос от
енергийните борси на Румъния и Унгария, както и от АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Вещото
лице е посочило цените за ел. енергия през всеки месец от процесния перио: март
– юли 2015г. на борсите в Румъния и Унгария, едновременно с това е посочило
систематизирани минимални цени в тръжните документи на ТЕЦ „Марица Изток 2“ с
период на доставка месец и повече, като в тези цени не са включени цени за трансграничен
капацитет, който през процесния период от време е 10 лева/МВч. Направило е
извод, че крайната цена за процесния период от време е в диапазона на 65-75лева/МВтч,
като се забелязва рязко увеличение на цената на ел. енергията през м.юли
2015година, която достига до 100лева/МВтч. Направило е извод, че минималните
цени, посочени в тръжната документация на ТЕЦ „Марица Изток 2“ не надхвърлят
70лева/МВтч.
Вещото лице е посочило, че не разполага с данни за
минимални цени за продажби на ел. енергия на АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД.
Вещото лице е посочило, че най- ниската цена на
пазара на ел. енергия е цената на излишък, която се формира по следния начин:
В чл.8 от Методика за определяне на цени на
балансираща енергия, в сила от 26.07.2013г., издадена от ДКЕВР, приложение към
чл.105, ал.4 Правила за търговия с ел.енергия, е посочено, че независимият
преносен оператор „ЕСО“ ЕАД, определя цена за излишък на балансиращия пазар за
периода на сетълмент. В параграф 1, т.11 от ДР на Правилата за търговия с
електрическа енергия, е посочено, че период на сетълмент е 1 час. Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, цената на излишък на балансиращия пазар се прилага
при изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници за
количества, надхвърлящи размера на нетното специфично производство. Към 10-то
число от месеца „ЕСО“ ЕАС публикува в MMS системата за администриране на пазара на цената за
излишък в лева за всеки един час от месеца. За определен месец общата стойност
в лева на всички измерени количества ел. енергия по цени за излишък на
балансиращия пазар се определя като се сумират стойностите в лева за всеки час,
получени като произведение на измереното почасово количество ел. енергия в
МВтч. Следно претеглената месечна цена за излишък в лева/МВтч се изчислява като
обща стойност, получена чрез сумиране на стойностите за всеки час и се раздели
на общото количество ел. енергия, получено като сбор от измереното почасово
количество ел. енергия за месеца.
Вещото лице е посочило, че за процесния период, на
база представения сетълмент за цената в излишък и количества, средно претеглени
месечни цени за излишък, са както следва: за м. март -8,92; за м.април – 11,09;
за м. май – 6,54; за м. юни – 8, 09 и за м. юли – 11,68. Това е стойността на
процесната енергия по най-ниска цена на произведената или внесена енергия в страната
в периода, без да е включена печалба и която представлява цената на ел. енергия
за излишък.
Тъй като процесният период обхваща 3 ценови
периода, то цената на излишъка е за първото тримесечия на 2015г. –
79,06лева/МВтЧ; за 2-рото тримесечие – 68,65лева/МВтч и за 3-тото тримесечие –
63,48лева/МВтч. Тези изчисления се отнасят за стойност на горивната компонента
за производството на 1 МВтч от ТГ8, което представлява стойност на
индивидуалните разходи на фактурираната енергия, отчитайки единствено преките
променливи разходи (разходи за производство), без да се начисляват разходи за
собствени нужди, работни заплати и пр. и без да се калкулира печалба.
В допълнителното заключение вещото лице е
констатирало, въз основа на представените от ищеца фактури в процесния период, че през целия процесен период от време
настоящият ищец „Т.С.“ ЕАД, с двете си топлоелектрически централи, е участник в
координираната от ответника специална балансираща група. „ЕСО“ ЕАД, в
качеството му на независим преносен оператор, изготвя сетълмент за всеки час, в
който отчита общото отклонение(физически небаланс) между утвърдения график и
измерените стойности на произведената ел. енергия от всички участници в
специалната балансираща група (СБГ) на „НЕК“ ЕАД – обществен доставчик.
Съобразно това, че сетълментът е система за индивидуално изчисляване на
небалансите/отклоненията на реално произведената или потребена електрическа
енергия от договорените количества за даден период, по методика, уредена в
Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), „ЕСО“ ЕАД, на база изчисления
общ физически и финансов небаланс на СБГ на ответника, в системата MMS, изпраща извлечение за общия
финансов сетълмент на „НЕК“ ЕАД. „ЕСО“ ЕАД издава фактура за задълженията на
„НЕК“ ЕАД за количествата ел. енергия в недостиг, а от своя страна „НЕК“ ЕАД
издава фактура към „ЕСО“ ЕАД за вземания за количествата ел. енергия в излишък.
В процесния период от време- март – юли 105г., „НЕК“ ЕАД в качеството му на
координатор на специалната балансираща група на „НЕК“ ЕАД – ОД, с методиката за
разпределение на задължения по небаланси в СБГ, определя приходите на „Т.С.“
ЕАД за агрегиран излишък в СБГ на „НЕК“ ЕАД – ОД, на база цените на излишък на
баласиращия пазар, определени от „ЕСО“ ЕАД. Изчислените от вещото лице
средночасови цени за излишък на баласиращия пазар за периода март – юли 2015
година са същите, каквито са определени от вещото лице и в основното
заключение, а именно: за м. март -8,92; за м.април – 11,09; за м. май – 6,54;
за м. юни – 8, 09 и за м. юли – 11,68.
Въз основа на тези заключения експертизата,
изготвена от вещото лице С.М. изготвя варианти, с които определя сумарната цена
на електрическата енергия, произведена от ТГ8 на ищеца, както следва: при база
за определяне на тази стойност цените на борсата на Румъния –
1 960 063,39лева; при база цените на борсата в Унгария –
2 130 793,14лева, а средно аритметичната цена е
2 045 428,27лева; на база товар – 1 878 362,35лева; на база
средно претеглени месечни цени за излишък на балансиращия пазар –
230 844,84лева; на база единствено цената на природния газ, изразходван в
ТГ8 – 1 858 407,12лева и на база средноаритметична цена на ел.
енергията за излишък на балансиращия пазар – 241 160,36лева. Вещото лице
приема, че отчитайки средноаритметичната цена на електрическата енергия за
излишък на балансиращия пазар – сумарната величина е 241 117,47лева.
При така установеното от фактическа страна съдът
достига до следните изводи:
Спорът между страните е дали на ищеца се дължи
заплащане на обезщетение на база предявения от него кондикционен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, като на това искане ответникът
противопостовя възражение, че не дължи нищо на ищеца, защото последният е
действал недобросъвестно – чрез неговите действие е постъпила в патримониума на
ответника електрическа енергия, която не е произведена по високоефективен
начин, а ответникът не е бил в състояние да разграничи тази енергия от другата
и да откаже да я приема. Тази недобросъвестност не следва да бъде толерирана
чрез заплащане на обезщетение и това е така, тъй като забраната за
неоснователно обогатяване е дерогирана от принципа, че никой не може да дири
блага от собственото си недобросъвестно поведение.
По виждане на състава възражението на ответника за
недължимост на каквото и да е обезщетение на ищеца не може да се сподели.
Действително ищецът е бил наясно, че произведената
от него ел. енeргия
е несертифицирана, поради което за ответника не е била налично задължение да я
изкупува, с оглед промяната в нормативната база за процесния период от време. В
този смисъл съдът възприема тезата на ответника за наличие на недобросъвестно
поведение от страна на ищеца, тъй като последният е имал знание за фактите и
действащата към този момента регулация на този п.тип обществени отношения. Но
дори и да се приеме теза за наличие на недобросъвестност, то тази
недобросъвестност не може да бъде санкционирана по искания от „НЕК“ ЕАД начин,
защото това пък би довело да нарушение на принципа на справедливостта и забраната
за неоснователно обогатяване, които се явяват основни принципи и неписани
правила, представляващи част от база на регулацията в търговските
взаимоотношения, включително и създадените облигационни отношения между
търговците.
Действително между страните липсва договорни
връзки за изследвания период от време, но по делото е безспорно установено, че
за периода от март 2015 година до юли 2015 година, включително, ищецът чрез
двете си топлоцентрали, е произвел ел. енергия, включително и чрез ТГ8. Макар
факта, че произведената от ТГ8 електрическа енергия да е несертифицирана, като
непроизведена по високоефективен начин, тя е постъпила в електроенергийната
система, част от който са и енергийните обекти на „Т.С.“ ЕАД. По делото няма
спор, че начинът на действие на тази енергийна система не предвижда възможност
за отделяне на дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на
електрическата енергия. Ето защо за „НЕК“ ЕАД, в качеството му на Обществен
доставчик (ОД), не съществува възможност принудително да отграничи или спре
постъпване на произведената от ТГ8 енергия, както и да разпознае същата.
Едновременно с това следва да бъде съобразена и
действащата нормативна база, съобразно която „НЕК“ ЕАД, в качеството му на ОД,
е длъжен да изкупува от производители, присъединен към съответната мрежа само
ел. енергия, произведена по високоефективен начин, която се явява
сертифицирана, съобразно изискванията на закона – чл.162 ЗЕ, в редакцията към
процесния период от време.
Както е посочено и по-горе, по делото не се спори,
че произведената от ТГ8 електрическа енергия е несертифицирана, която изключва
възможността да се изкупува по цени, посочени от ДКЕВР, както не е налице и
хипотеза по чл.162, ал.2 ЗЕ от цитираната разпоредба, която предполага наличие
на договорна връзка.
Ето защо ищецът е предявил иск, намиращ
основанието си в института на неоснователното обогатяване, с оглед на факта, че
„НЕК“ ЕАД, в качеството си на обществен
доставчик, купува и продава електрическа енергия в страната както по регулирани
цени, определени от Държавната агенция за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР),
така и по свободно договорени цени на пазара на електрическа енергия.
Спорът
между страните се концентрира по два въпроса: дължи ли парична равностойност на
произведената от ищеца несертифицирана ел. енергия ответникът и ако дължи,
каква е тази равностойност?
Смисълът
на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е да не се допуска неоснователно
обогатяване, при наличие на предаване, респ. получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато липсва основание за преминаване на благата от
имуществото на едно лице в имуществото на друго лице.
При
наличие на такова разместване получилият нещо при начална липса на основание
следва да го върне на този, който му го предал и само когато е невъзможно да се
възвърне в натура неоснователно придобитото имущество, се дължи заплащане на
стойността му.
По
делото безспорно се установява, че ищецът е предал на ответника определено и
посочено от него количество произведена от ищеца електрическа енергия, която
като несертифицирана няма преференциална цена, определена от регулатора,
съобразно нормата на чл.162 ЗЕ в редакцията и към 06.03.2015 година. Липсва
договорна връзка между страните, причина за тази престация. Т.е. налице е
престация, която е при липса на начално основание за това, което налага
реституция на даденото без основание.
Безспорно
електроенергията представлява вещ по смисъла на чл.110, ал.2 ЗС, но тъй като
тази вещ е потребима и може да бъде предмет на разпореждане, ето защо липсва
възможност ответникът да я „върне“ на ищеца - производител предадената
несертифицирана ел. енергия, тъй като тя е постъпила в енергийната система,
която не предвижда подобна възможност, както правилно отбелязва ответникът. Поради
това ответникът следва да заплати нейната парична равностойност на
производителя.
Въпросът
е за това каква ще е базата за определяне на паричната равностойност на
произведената от ищеца и предадена от ответника за периода март- юли 2015
година несертифицирана ел. енергия – 26 151,54 Мвтч.
В
тази връзка настоящият състав на съда намира, че следва да съобрази
разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД, съгласно която, ако се дължи връщане на
определена вещ, която е отчуждена или изразходвана, след като получателят е
узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или
получената цена за нея, когато последната е по –висока, но ако я е изразходвал
преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на
плодовете. Следователно, законодателят ограничава отговорността на
неоснователно обогатилия се в зависимост от неговата добросъвестност- тя ще
бъде в рамките на действителната стойност или получената цена, ако е по-висока,
при знание, че държи вещ без основание и ще се ограничи, като обем, в рамките
на това, от което се е възползвал, ако не знае, че държи вещта без основание.
Знанието се предпоставя от отправяне на покана за връщане от обеднелия.
В
настоящия случай като покана от ищеца до ответника е получаването на настоящата
искова молба. По делото няма спор относно това, че преди получаването на
преписа от исковата молба ответникът не е имал знание относно това, че „държи“
без основание несертефицираната произведена от ищеца ел.енергия, постъпила в
електроенергийната система на държавата в имуществото на ответника. В тази
връзка вещото лице проф. В.К. изрично отбелязва, че не съществува техническа
възможност по време на едновременното производство и постъпване на ел.енергията
в електроенергийната система да се установи, че процесната енергия от
инсталацията за комбинирано производство на топлинна и ел. енергия, ТГ№8, в
ТЕЦ“София“, не е високоефективно комбинирано производство на топлинна и е електрическа
енергия, която общественият доставчик няма задължение да изкупува, и
следователно да не бъде фактически прието от него – лист 174 от делото. Ето
защо настоящият състав приема, че поканата за реституция от ищеца е направена с
настоящата искова молба, а не с тези, въз основа на която е образувано
т.д.№5598/2015г. по описа на СГС, тъй като основанието за претенциите на „Т.С.“ ЕАД по това дело е наличието на
договорна връзка между същите страни.
Следва
изрично да се отбележи и че през процесния период от време свободен пазар на
произведена електроенергия на територията на Републиката не е съществувал. Това
прави обективно невъзможно да се изчисли каква е пазарната цена на предявената
от ищеца на ответника ел. енергия.
Липсата на национален пазар, като съвкупност от социално-икономически
отношения и като място за търговия, представляваща централно явление в
стопанската дейност, който да е място, където става сблъсък на интересите на
производителите-продавачи, предлагащи своите стоки и услуги и на
потребителите-купувачи, търсещи тези продукти, с цел извличане на изгода чрез
размяна помежду им и в процеса на което взаимодействието между продавачите
(предлагането) и купувачите (търсенето) да се определят цените, количеството и
разнообразието на разменящите се продукти, не е основание механично да се приемат
за даденост и относимост към настоящия спор цените на борсите в Румъния и
Унгария. Ето защо дадените стойности на цените в тези борси се явяват
неотносими към този спор. В качеството си на обществен доставчик през процесния
период от време ответника „НЕК“ ЕАД няма законово право да купува по свободно
договорени цени ел. енергия внос от енергийните борси в Румъния и Унгария,
както и от Атомната централа в гр.Козлодуй.
По делото няма спор относно това, че ищецът е
участник в специална балансираща група на „НЕК“ ЕАД, който факт е установен и
от вещото лице проф. В.К., който в своите заключения сочи, че във всеки период на сетълмент, който е 1 час,
всеки производител на ел. енергия изпада в излишък или недостиг, а за процесния
период ответникът е продавал енергия на баласиращия пазар, при наличие на
излишък, измерен от „ЕСО“ ЕАД, като финансовият небаланс е дължимата от
търговския участник левова равностойност на физическия небаланс. Установеният
от вещото лице излишък за процесния период в специалната балансираща група,
чийто координатор е „НЕК“ ЕАД е 304 042,24 Мвтч.
Следователно, ответникът е ползвал излишъка, чиято
средно претеглена цена е посочена в таблица 2 от второто заключение на вещото
лице проф. К., а вещото лице С.М. е определила като сумарна цена на доставената
от ищеца на ответника ел.енергия, при средно претеглена месечна цена за излишък
на балансиращия пазар, за процесния период от време в размер на сумата от
230 844,84 лева.
Съдът приема, че в този размер претенцията на
ищеца следва да бъде уважена, опирайки се на разпоредбата на чл.57, ал.2,
изречение второ ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е оперирал/продавал на балансиращия пазар ел. енергия
при определените от проф. К. средно претеглени цени на този пазар при излишък.
т.е. от произведената от ищеца ел. енергия ответникът се е възползвал,
реализирайки продажби на балансиращия пазар, в качеството си на ОД.
Представените от ищеца фактури, касаещи заплатени
от него суми на ответника във връзка с участието му в специалната балансираща група
с координатор ответника, вещото лице проф. К. определя като плащания за
услугата балансиране. Поради това съдът приема, че тези доказателства се явяват
неотносими към спора, тъй като касаят други договорни взаимоотношения между
страните.
При липса на свободен
пазар, на който ответникът да е оперирал, следва да се вземат предвид цените на
балансиращият пазар, на който ответникът е сключвал сделки.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се явява основателно предявен и доказан до
размер на сумата от 230 844,84 лева, в който размер следва да се уважи.
Възражението на ответника за погасителна давност
се явява неоснователно. Касае се за обезщетение, дължимо на база института на
неоснователното обогатяване, за който е приложима общата 5-годишна давност,
която започва да тече от момента на постъпване на имущественото благо от патримониума
на обеднелия в патримониума на обогатилия се. Отчитайки началния момент на
давностия срок, който започва да тече от първия
месец на процесния период – март 2015 година, явно е, че към датата на
подаване на исковата молба, 08.06.2018 година, този срок не е изтекъл. Още
по-малко това може да се счита за останалата част от исковия период. Ето защо
това правопогасително възражение се явява неоснователно, макар и своевременно
въведено в предмета на делото. Поради това съдът намира, че следва да го остави
без уважение.
По разноските.
И двете страни своевременно са направили искане за
присъждане на разноските по делото. И двете страни в последното о.с.з. са
представили списъци по чл.80 ГПК.
Ищецът претендира заплащане на разноски в общ
размер на 143 998,19 лева, която сума е формирана от заплатената държавна
такса в размер на 103 490,19лева; адвокатско възнаграждение в размер на
39 708лева и депозит за вещо лице в размер на 800лева. Всички претендирани
от тази страна разноски са доказани като реално извършени.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 74 350лева,
формирани от 72 00лева адвокатско възнаграждение; депозити за вещи лице в
размер на 1 850лева и депозит за ССЕ в размер на 500лева. Всички
претендирани разноски са реално заплатени от страната.
Разноските следва да се разпределят между страните
на база нормата на чл.78 ГПК, като на ищеца се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска, а именно сумата от 12 848,07лева.
На ответника следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част от иска, съобразно чл.78, ал.3 ГПU, а именно сумата от 67 716,21лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал., предл.1 ЗЗД, „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Д.Д., сумата от 230 844,84 лева двеста и тридесет хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и 84ст., представляваща парична равностойност на
произведената и предадена от ищеца на ответника, в периода 06.03.2015 година до
юли, вкл. 2015 година, от ТГ №8 от ТЕЦ „София“, несертифицирана електрическа
енергия общо от 26 151,57Мвтч,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.06.2018 година до
окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до
предявения размер от 2 587 254,68лева, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Д.Д., сумата от 12 848,07лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.Е.К.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 67 716,21лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС В
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: