№ 16694
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110111166 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 422 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от *** АД срещу ***.
В исковата си молба, ищецът *** АД твърди, че между него и *** е
сключен договор за застраховка „Щети имущества“, застрахователна полица
№ ***, със срок на действие 07.08.2019 г.-07.08.2020 г. На 20.11.2019 г. в гр.
*** настъпило прекъсване на електрозахранването на електрическата мрежа и
било нарушено електроподаването. В резултат на това било увредено
захранването на климатик модел ***. След представена декларация от
застрахования, по щета № *** застрахователят изплатил сумата 910лв.
Застрахователят поканил ответника да му плати по регрес сумата, като
поканата била получена от ответника на 12.6.2020 г. Сумата не била платена.
При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 910,00 лева, представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор Имущество № ***, ведно със законна лихва за
период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 290,41
лева – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
09.07.2020 г. до 22.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 684/08.01.2024 г. по ч.гр.д. №
71390/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба,
като възразява, че не е уточнено правотивоправното действие, което е
извършено от негов служител. Излага доводи, че дори да е било налице
прекъсване на захранването на процесната дата, то е било в рамките на
1
допустимо и правомерно отклонение от качеството на електрическата
енергия, поради което отговорността на дружеството не следва да се
ангажира. Сочи, че регистрираното прекъсване на електрозахранването не е
могло да се предвиди и предотврати, а освен това при наличието на добра
защита на вътрешната инсталация и техниката на застрахованото лице
имуществените вреди не биха настъпили. Поддържа, че задължение на
потребителя е да поддържа и експлоатира технически безопасно и правилно
собствените си уреди и съоръжения, като задължението на *** за това
съществува до границата на собственост. Възразява, че възможна причина за
повредите би могла да е нормалното износване на застрахованото имущество
в резултат на продължителната употреба, така и прекъсване на захранването,
което се дължи на процеси, възникнали в съоръженията на застрахованото
лице след границата на собственост, поради деинсталирана защита срещу
пренапрежение, ниско напрежение или претоварване. Ответникът твърди, че
*** е подал до декларация за изгорели уреди, в която е посочил климатика, но
и че повредата е възникнала вследствие на предполагаеми проблеми с
електрозахранването, възникнали на 20/21.11.2019г. За този период
ответникът извършил проверка и сочи, че не е установил регистрирани
изключвания или смущения на съоръженията, от които се захранва обекта на
клиента. Оспорва, че ищецът е собственик на повредената вещ. При тези
твърдения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач - ***, изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно, обективно съединени, установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 82, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 910,00 лева, представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор Имущество № ***, поради прекъсване на
захранването на електрическата мрежа на 20.11.2019г. в гр. ***, ведно със
законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
от 290,41 лева - мораторна лихва върху главницата, начислена за период от
09.07.2020 г. до 22.12.2023 г.
За основателността на предявения главен иск по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр.
чл. 82, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца *** АД е да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/. валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредените уреди по
застраховка „Имущество“, 2/. плащане от застрахователя на застрахователно
обезщетение в твърдения размер по реализиран покрит риск, 3/. характерът и
размерът на вредите и 4/. наличието на валидно облигационно
правоотношение за използване на ел. мрежа между увреденото лице и ***, 5/.
да са налице предпоставките за възникване на договорна отговорност за *** –
прекъсване на електрозахранване по електроразпределителна мрежа и
настъпване на имуществени вреди в твърдения размер, причинна връзка
2
между прекъсване на електрозахранването и вредите.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията и оспорванията си, както и да докаже заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
16002 от 13.04.2024 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните факти: между ищеца ***,
като застраховател и ***, като застрахован, е бил сключен договор за
застраховка „Щети имущества“, застрахователна полица ***, със срок на
действие 07.08.2019 г. – 07.08.2020г. На 20.11.2019г. в гр. ***, било увредено
захранването на климатик модел ***. След представена декларация от
застрахования, по щета № ***, застрахователят изплатил сумата 910лв.
Застрахователят поканил ответника да му плати по регрес сумата, като
поканата била получена от ответника на 12.6.2020 г. Сумата не била платена.
Спори се относно вината, противоправността, причинно-следствената
връзка между вредите и поведението на служителите на ответника,
допринесъл ли е пострадалият за настъпването на вредите.
От приобщения по делото констативен протокол за нанесени
имуществени щети № 45 от 22.11.2019 г. се установява, че въз основа на
заявление от 22.11.2019 г., представители на *** /сега ***/, са посетили обект
находящ се в гр. ***, *** и са констатирали, че климатик марка ***, не работи.
Видно от представения по делото Протокол за сервиз от 20.01.2020 г.,
съставен от представител на ***, след преглед на климатичната техника е
установено, че са налице изгорели платки на външни тяло 2 бр.
От представените по делото документи по застрахователната преписка,
образувана по повод уведомление от застрахованото лице ***, е видно, че
ищецът е съставил Доклад по щета № *** г. и експертно заключение по щета
от 12.02.2020 г., с което е определено е застрахователно обезщетение в размер
на сумата от 910 лв., при 30% овехтяване на уреда – придобит през 2013 г.,
съгласно представени документи.
Видно от приобщеното по делото писмо с изх. № 4648 от 23.04.2020 г.,
ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно изпълнение,
която е получена на 24.04.2020 г., но плащане не е последвало. Изготвено е
становище от 26.11.2019 г., с което е изразена позиция за неоснователност на
регресната покана, доколкото след направена справка от бюлетините за
смущенията и авариите в ***, ответникът е констатирал, че на 20-21.11.2019 г.
няма регистрирани изключвания или смущения на захранващия адреса
електропровод.
От представената по делото декларация, подписана от застрахованото при
ищеца лице ***, се установява, че същият е декларирал, че вследствие на
предполагаеми проблеми с електрозахранването, възникнали на 20/21.11.2019
г., в апартамента му на адрес гр. ***, ***, е повреден климатик ***.
По делото са приети без възражения от страните основно и допълнително
3
заключение на съдебно-техническа експертиза, които съдът намира за
изчерпателни, компетентни и обективно изготвени. В основното заключение
на СТЕ се сочи, че след извършена проверка в електронния масив на *** и
***, експертът е констатирал, не са установени данни за изключвания и
смущения на извод 20КV на електропровод *** и ТП *** гр. ***, към който е
присъединено застрахованото имущество. Вещото лице е установило, че няма
данни за подадено по-високо напрежение в разрез със стандарт БДС. В
заключението на СТЕ е посочено, че е възможно повредите в техниката да
настъпят, както след границата на собственост /например неизправност,
неинсталирана защита на съоръженията, или други причини и процеси,
възникнали в съоръженията след границата на собственост/, така и поради
обичайното ползване продължително време и съответно настъпило износване,
както и поради прегряване/претоварване вследствие на липса на обслужване
или неправилно обслужване, а също и в резултат на неинсталирана защита
срещу комутационни и атмосферни пренапрежения или поради неизправност
на вътрешната инсталация на имота след електромера (границата на
собственост). В изготвеното по делото допълнително заключение на СТЕ,
експертът е извършил повторна проверка в електронния масив на *** и ***, с
която е установил, че няма данни за изключвания и смущения на извод 20КV
на електропровод *** и ТП *** гр. ***. Вещото лице сочи, че в диспечерските
дневници на ответното дружеството се отразяват всички настъпили събития в
електроразпределителната система на ниво високо напрежение, средно
напрежение и ниско напрежение, всички смущения и нарушения,
включително и т.н. АПВ (автоматични повторни включвания), там
където има въведени, с продължителност около секунда или малко повече,
каквито в случая не се установяват.
С оглед горното, съдът намира, че ищецът не успя да проведе пълно и
главно доказване на твърденията си, че прекъсване на електрозахранването в
процесния обект е довело до увреждане на застрахованото имущество, поради
което не се установява причинно-следствена връзка с настъпилите
имуществени вреди. Следователно не са налице кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на предявения иск, респ. предпоставките за
възникване на правото на ищеца на регрес поради което предявеният иск е
неоснователен, като недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи възникването на главния дълг и забава в погасяването на същия
за процесния период. Предвид извода за неоснователност на главния иск, то
неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за забава, поради
което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ответника. Такива се претендират, съобразно
списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 252.50 лв. – депозит за СТЕ,
която следва да бъдe възложенa в тежест на ищеца, заедно със сумата от 100
4
лв. – юрк. възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.
410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 82, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 910,00 лева
- главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователен договор Имущество № ***, поради прекъсване на
захранването на електрическата мрежа на 20.11.2019г. в гр. ***, и за сумата от
290,41 лева - мораторна лихва върху главницата, начислена за период от
09.07.2020 г. до 22.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 684/08.01.2024 г. по ч.гр.д. №
71390/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 352,50 лв. (триста петдесет
и два лева и 50 стотинки) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - ***.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5