Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.12.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Колева
в.н.ч.д. № 3281/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 01.07.2020 г., постановено по н.ч.д. № 4690/2020 г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 101-ви състав на основание чл. 306, ал. 1,
т. 2 от НПК и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил осъденият К.К.М. да
изтърпи наложеното му по н.о.х.д. № 17222/2018 г. по описа на СРС, НО, 12-ти
състав, наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за извършено на
27.05.2018 г. деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Срещу определението в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Г.С. – служебен защитник
на осъденото лице К.М., в която се посочва, че атакуваното определение е
неправилно и моли същото да бъде отменено изцяло, като делото да бъде върнато на
СРС за произнасяне по същество от друг състав. Изложени са доводи, че съдията
по делото не е провел съвещание по реда на чл. 300 от НПК, което е грубо
процесуално нарушение и което се констатира от протокол от 01.07.2020 г., като
не е съобразен факта дали наложеното наказание на лицето е изтърпяно или не. В
тази връзка е приложен препис от протокол от 28.05.2019 г. и справка върху него
от 11.09.2019 г.
В закрито заседание СГС е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не е налице
необходимост от разпит на осъдения, на свидетели и вещи лица.
В открито съдебно заседание
представителят на Софийска градска прокуратура моли жалбата да бъде оставена
без уважение и моли да се потвърди първоинстанционното определение като
законосъобразно и обосновано.
Упълномощеният защитник на осъдения М.
поддържа жалбата, като посочва, че прокуратурата не е обърнала внимание на
приетото от СРС, НО, 12-ти състав, че осъденият е изтърпял наказанието, както и
че СРС е извършил процесуално нарушение като не е разяснил правото на осъдения
да иска отвод.
Осъденият Л.поддържа казаното от
защитника си и моли да бъде уважена жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното.
С определение от 28.05.2019 г. е
одобрено споразумение за решаване на н.о.х.д. № 17222/2018 г. по описа на СРС,
НО, 12-ти състав, между СРП и адв.И.З. като служебен защитник на К.К.М., с
което последният се е признал за виновен в това, че на 27.05.2018 г., около
19:05 часа, в гр. София, ж.к. „*********“, с посока на движение от ул. „***“
към ул. „***“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Хюндай“, с рег. № *********с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а имено 2,97 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдия,
обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0210 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи на
основание чл. 58 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие при първоначален
строг режим и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година и два месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето,
през което К.М. е бил лишен от право да управлява МПС.
На 22.07.2019 г. главният прокурор на
Република България е входирал искане до Софийски апелативен съд да се възобнови
н.о.х.д. № 17222/2018 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, да се отмени
определението от 28.05.2019 г., с което е одобрено споразумението за решаване
на делото в съдебно производство в частта, с която е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наложеното на осъдения К.М. наказание в размер на
три месеца лишаване от свобода и да се определи първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
С решение от 12.03.2020 г.,
постановено по н.д. № 19/2020 г. по описа на САС, НО, 3-ти състав е възобновено
н.о.х.д. № 17222/2018 г. на СРС, НО, 12-ти състав в частта, в която на осъдения
К.М. е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от три месеца за извършеното престъпление, като
делото е върнато за разглеждане от друг състав на СРС в отменената му част от стадия
на съдебното заседание в производство по чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. За да
постанови решението си САС е съобразил, че СРС, НО, 12-ти състав е приложил
неправилно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, вместо тази по чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като М. е извършил умишлено престъпление след
изтичане на предвидените срокове (пет години) след настъпване на реабилитацията
за първото осъждане и изтичане на сроковете по чл. 88а от НК.
Правилно СРС, НО, 101-ви състав при повторното
разглеждане на делото в отменената част е посочил, че от приложената по делото
справка за съдимост, ведно с бюлетин към нея, К.К.М. е осъждан както следва:
- с присъда по н.о.х.д. № 412/1982 г.
по описа на РС – Сливница, в сила от 10.06.1983 г., за деяние, извършено за
периода от есента на 1980 г. до м. 06.1980 г., за което на основание чл. 252,
ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и
т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и
за деяние, извършено през м. 06.1981 г., за което на основание чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, като на основание чл. 23 от НК му е определено едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години от
влизане на присъдата в сила;
- с присъда по н.ч.х.д. № 269/1984 г.
по описа на РС – Сливница, в сила от 13.12.1984 г., М. е признат за виновен за
деяние, извършено на 18.07.1984 г., за което на основание чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 54 от НК му е наложено наказание поправителен труд три месеца 10 % удръжка
от трудовото му възнаграждение;
- с присъда по н.о.х.д. № 12792/2007
г. по описа на СРС, в сила от 04.03.2010 г., М. е признат за виновен за
продължавано престъпление, извършено на 22.04.2006 г. за времето от 07:00 до
12:30 часа, за което на основание чл. 152, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 59
от НК при изпълнение на наказанието е било приспаднато времето, през което е
бил задържан под стража, считано от 22.04.2006 г. до 15.09.2007 г.
За първите две осъждания е настъпила
реабилитация по право по чл. 88а от НК, поради което осъжданията и последиците
им са заличени. По отношение на наказанието лишаване от свобода за срок от две
години, наложено на М. по н.о.х.д. № 12972/2007 г. по описа на СРС, и
приспадането на времето, през което е бил задържан под стража, считано от
22.04.2006 г. до 15.09.2007 г., правилно СРС е преценил, че към момента на
извършване на деянието, предмет на н.о.х.д. № 17222/2018 г. по описа на СРС
(27.05.2018 г.), е изтекъл предвидения в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИЗНС
петгодишен срок, същото не е извършено в изпитателния срок на условното
осъждане и не се касае за наказание лишаване от свобода за срок от повече от
пет години, поради което въззивният съд споделя крайния извод на
първоинстанционния, че са налице предпоставките за определяне на първоначален
общ режим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на
определеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
Следва да бъдат разгледани и
изложените във въззивната жалба и в открито съдебно заседание оплаквания на
защитата за нарушение на материалния закон и процесуалните правила от страна на
СРС. На първо място, в жалбата е посочено, че съдията по първоинстанционното
дело не е провел съвещание по реда на чл. 300 от НПК, което след служебна
проверка, настоящият състав констатира, че не отговаря на действителността,
доколкото в протокола от 01.07.2020 г. от проведеното открито съдебно заседание
изрично е посочено, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване
на определението. По отношение на оплакванията на защитата, че
първоинстанционният съд не е разяснил правото на отвод на осъдения М., същото
отново се явява неоснователно, тъй като видно от протокола от 01.07.2020 г.,
съдът е разяснил правата на осъденото лице, а последното е посочило, че разбира
правата, които има, знае за какво е делото и не е направило искания и
възражения за отвод. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и възраженията
на защитата, че първоинстанционният съд не е съобразил факта дали наложеното на
осъдения М. наказание е било изтърпяно, тъй като въззивният съд събра служебно информация
от СРП, че осъденият М. не е изтърпял наложеното наказание по н.о.х.д. №
17222/2018 г. лишаване от свобода за срок от три месеца, поради малкия размер
на наложеното наказание лишаване от свобода и внесеното искане за възобновяване
на делото с цел промяна на първоначалния режим от строг на общ. От същия документ – писмо от СРП от
07.10.2020г. се констатира, че наказанието лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година и два месеца е
изтърпяно от 27.05.2018 г. до 27.07.2019 г..
Доводите на защитника в
жалбата,свързани с отметка: „лишаването
изтърпяно, 11.09.2019г.“ върху копие на протокол
от съдебно заседание от 28.09.2019г., и отнасянето им към наказанието лишаване
от свобода, е неоснователно. На първо
място, неясно кой, кога и по повод кое
от двете наказания е вписал посочената забележка и именно поради тези причини
са изискани официални данни от СРП. Софийска районна прокуратура, в случая, е единственият орган, оправомощен да предприема
действия по привеждане в изпълнение на влезлия в сила акт, с който са наложени
наказания на М., съгл. чл. 416, ал.2 от НПК, поради което и на посочената в официалните документи от тоз орган информация следва да се базират фактическите и
правните изводи. Искането да се съберат данни и от ГД“Изпълнение на наказанията“, не държи сметка, че наказанието лишаване от
свобода не е привеждано от прокурора, поради
което от ГДИН релевантна информация не би могла да се получи, макар ГДИН да е орган, осъществяващ
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби, съгл. чл. 12 ЗИНЗС. Ето защо, възражението на защитника с
посочената насоченост е неоснователно.
В случая следва да се посочи и това, че
жалбоподателят пред първия съд сам е заявил, че не е търпял наказанието
лишаване от свобода за срок от три месеца, а книжката“ си я е взел обратно“,
т.е. развиваната от защитника теза за
това, че е изтърпяно лишаване от свобода
е неоснователна.
Доказателствата, представени пред въззивния
съд и доводите, свързани с това, че М. има тежки заболявания, които са
несъвместими с пребиваване в местата за лишаване от свобода, не могат да
доведат до претендирания резултат - отлагане изпълнението на наложеното наказание.
С оглед горното и при обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на обжалваното
определение, въззивната инстанция не констатира основания за неговото изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдено, а жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.07.2020 г., постановено по
н.ч.д. № 4690/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
101-ви състав относно определяне на първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието три месеца лишаване от
свобода, по нохд № 17222/2018г. на СРС,12 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: