Решение по дело №2359/2019 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 55

 

                                  гр. Габрово 04.02.2020 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                    

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2359 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 179 ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР.

В исковата молба се твърди, че ищецът И.П.П. работи в Районно управление - Дряново при Областна Дирекция на МВР – Габрово  от 14.09.2001г. като понастоящем заема длъжността „младши оперативен дежурен.”

Ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на смени, както дневна, така и нощна от 22.00 - 06.00 часа, с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР.

Съгласно, обаче чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Въпреки това, ищецът П. за периода 02.12.2016г. – 02.12.2019г. е работил между 6-8 нощни дежурства месечно, за които не е получавал трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв .

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период, обхващащ времето от 02.12.2016г. – 02.12.2019г. е действала Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г. ( обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г. ), като в нея липсва изрична норма, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен, аналогична със тази на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 11.08.2014 г.

Това обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките.

При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно соченият нормативен акт, в чл.9, ал.2 - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното място.

В настоящия случай, през процесния период обхващащ времето от 02.12.2016г. – 02.12.2019г., ищецът е работил 2 056 часа нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 възлиза на 2350 часа или извънреден труд 294 часа. Респективно сумата, която ответникът дължи на ищеца за положения от него нощен труд е сумата 1 943.00 лв. Ищецът по иска не е получавал възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 02.12.2016г. – 02.12.2019г., което поражда правния му интерес да заведе настоящия иск срещу ОД на МВР Габрово, който е пасивно процесуално легитимен да отговаря по иска, тъй като е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от ЗМВР.

Предвид гореизложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Областна Дирекция на МВР - Габрово да заплати на ищеца  И.П.П. на основание чл.178, ал.1, т.З във вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР сума в размер 1 943.00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 02.12.2016г. – 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на вземането.

В хода на делото след приемане заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, на осн. чл. 214 от ГПК , е допуснато намаляване на размера  на иска, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1821.22 лева.

Ответникът в депозирания отговор заявява, че не оспорва, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от ЗМВР статута на тези служители се урежда единствено от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, поради това в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Ако нещо следва да се допълва, изменя или променя, то трябва да стане със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на работещите по служебно правоотношение като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои отосновно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

За процесният период правната уредба на нощният труд на служителя в МВР е регламентирана в чл.179, ал.1 от ЗМВР във вр.ап.З и чл.187, ал.1 и ал.З от същия закон, както и в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени както с функциите на МВР, така и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в МВР и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да се прилага както субсидиарно, така и по аналогия.

От друга страна в чл.187, ал.З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, а в чл.187,ал. 5,т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 ч. на отчетен период. Ноторно известно е, че извънредният труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното за него работно време, като това не е налице в конкретния случай.

Ищецът П. ***, като за периода от 02.12.2016г. – 02.12.2019г. е заемал длъжността „младши оперативен дежурен.”  в РУ Дряново при ОД МВР Габрово. За посочения период същият е осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредба на чл.187,ал.З от ЗМВР. В процесният период от 02.12.2016г. – 02.12.2019г. по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г. влязла в сила от деня на обнародването й.

 Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл.2, ал.З НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там може да се направи обоснован извод, че същата е и неприложима за държавни служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон.

В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период е действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22,00 ч. - 06,00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

На ищеца редовно е заплащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което ответникът представя платежни бележки по месеци от месец ноември 2016 г. до месец ноември 2019 г. включително. От тях е видно, че за положения нощен труд ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Трудът положен между 22.00 -06.00 часа следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.

Претенцията на ищеца П. за заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положения от него като работещ на 12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните.

На следващо място чисто теоретично погледнато, за да се приложи разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, относно нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и ал. 3 от ЗМВР, трябва да са налице нейните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; г) трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените 4 необходими предпоставки, две- по б."в" и „г" не са налице. В чл.187,ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и 250 КТ.

На държавни служители - полицейски органи в МВР работещи на нормирано работно време им се заплаща цялата продължителност на съответната 12 часова смяна, като в нея влизат и ползваните от служителя време за хранене от 30 минути, време за отдих - два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути - регламентирани със Заповед 264з-1082/18.08.2016 г., Заповед №264з-327/26.02.2018 г., Заповед № 264з-2403/28.11.2018 г„ Заповед №264з-1376/30.05.2019 на Директор ОДМВР - Габрово, относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР – Габрово..

Също така направеното от ищеца искане да му се изплати по един допълнителен час - 13 -ти ( извънреден), за всяко нощно дежурство, за посочения в исковата молба период, който дефакто не е заработил, а е получил като е умножил 8 X 1.143 и е получил 9.144 часа и към тези часове е прибавил 4 часа дневен труд и е получил 13 часа отработени, при 12 часова смяна. Като прибавим към неговата смяна и часовете на другата дневна смяна 12 часа излиза, че тези служители на МВР работят извън времето, само в пространството, защото заработват 25 часа при 24 часово денонощие.

Тази сбъркана ситуация се получава, като се взема на готово един коефициент от НСОРЗ, пришива се към ЗМВР, без да се осмисли как е получен този коефициент - чл.9, ал. 1 от НСОРЗ (който е равен на отношението на нормалната продължителността на дневния труд - 8 часа и нормативно определената продължителност на нощния труд по КТ от 7 часа ), умножават се по него отработените нощни часове и се претендира по един час извънреден труд на всяко 12 часово дежурство, което е в периода от 20,00 ч. до 08,00 часа.

При разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела" е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на  дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд.

В разпоредбата на чл.32,ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. е определено компенсирането на положения труд извън редовното време при условията и в размерите, определени в ЗМВР.

ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не ги дискриминира, напротив дават им се допълнителни привилегии и права, които на другите държавни служители не са предоставени. Това е така поради спецификата на работата, която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Ето защо служителят, когато е постъпвал на работа се е запознавал с условията на труд, с предвидените законови възнаграждения и е приел тази работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен труд и допълнителни възнаграждения са посочени в ЗМВР от законодателя, те не се определят от работодателя, а той е длъжен да спазва стриктно закона. Ако законодателят е бил счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то той би изразил тази си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно служебните правоотношения на държавните служители в МВР, а щеше да посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение - чл.142, ал.5 от ЗМВР :  " Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон."

Предвид изложеното становище ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното :

Между страните няма спор  относно това, че ищецът И.П.П. за периода 02.12.2016г. – 02.12.2019г. е заемал длъжността „младши оперативен дежурен.”  в РУ Дряново при ОД МВР Габрово В този период ищецът е осъществявал трудовата си дейност съгласно утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени и при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредба на чл.187,ал.З от ЗМВР.  Последното се установява и от представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 6.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РУ МВР - Дряново.

По делото са представени и платежни бележки за възнаграждението на ищеца за периода от 01.11.2016 година до 30.11.2019 година .

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, прието от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните, за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1842 часа, за които му е начислено допълнително възнаграждение за нощен труд  в общ размер на 460.50 лева. След превръщането на положеният нощен труд в дневен с коефициент 1,143 незаплатения труд е в размер на 263 часа . При изчисляване заплащането на този труд на база дневна ставка, увеличено с 50%, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, претендираното като допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд е в брутен размер от 1821.22  лева. Видно от представената експертиза  в заключителната й чист погрешно е посочен исковия период, но от констативно – съобразителната част е видно, че изчисленията са направени за исковия период от 02.12.2016г. до 02.12.2019г.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от  правна страна предявеният иск за неоснователен и недоказан :

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът П. през процесния период от 02.12.2016г. до 02.12.2019г. е полагал труд като държавен служител в системата на МВР, по служебно правоотношение на длъжността „младши оперативен дежурен.”  в РУ Дряново при ОД МВР Габрово. Работното му време е било организирано  на 12 - часови смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. През исковия период ищецът е полагал труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като отработените часове нощен труд не надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период.

Като полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, се урежда от ЗМВР, който е специален закон. Това е изрично предвидено в чл. 142 ал.2 от ЗМВР.

Претенцията за присъждане на допълнително възнаграждение за "извънреден труд", който се получава след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143, се основава на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, която ищецът счита за приложима, поради това, че според него липсата на специален регламент за служителите на МВР се дължи на празнота в уредбата на тези отношения. Аргументите му се основават на съществуването в миналото на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 11.08.2014 г. / отм./, който е предвиждал преизчисляването на положения от работещите по служебно правоотношение нощен труд към дневен със съответен коефициент.

Посочената Наредба № 8121з-407 11.08.2014  не е действала в процесния по делото период, когато в сила е била Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г. ( обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г., която не предвижда такова преизчисление. С оглед на това, ищецът счита, че липсата на регламентация за преобразуване на часовете нощен труд в дневен такъв следва да бъде попълнена посредством приложението на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.

Както беше посочено по-горе статутът на държавните служители в системата на МВР е уреден изцяло в специалния ЗМВР.

 Така в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Възприетата уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудово правоотношение, също предвижда петдневна работната седмица с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа и продължителност на работното време през деня до 8 часа, съгласно чл.136 ал.3 от КТ.

Чл.187 ал.3 от ЗМВР, обаче предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с продължителност от 8,-12- 24 - часа, като работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, а не подневно. Съгласно посочения текст на закона при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., при което работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период , или това е нормална продължителност на работното време за този вид служители в МВР. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/.

Следователно, за разлика от общата уредба на нощния труд установена с чл.140 ал.1 от КТ, ЗМВР установява за държавните служители  работещи на смени, какъвто е ищецът по делото, различна продължителност на нощния труд и допуска полагането на такъв през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.

Така регламентирана по ЗМВР нормалната продължителността на работното време през нощта надвишава продължителността на нощния труд допустим по КТ с един час. Или законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както е предвидено за работещите по трудово правоотношение  8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на спецификата на работата и преследваните цели по чл.2 от ЗМВР.

Същото разрешение е възприето и в мотивите на Решение № 197/07.10.2019г. по гр.д.№ 786/ 2019 г. четвърто гражданско отделение на ВКС на Република България, както и в решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ г.о., съгласно които  „ При работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР (съответно – ГДИН) се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове”.

Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г., в чиито  чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период , което е изцяло в съответствие с чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР. В чл. 31 на Наредбата е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Подробно е уреден и редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд - същият се отчита почасово с протокол, който се утвърждава от ръководителя на структурата, протоколът се вписва в специална книга, като в зависимост от вида на компенсацията на извънредния труд, екземпляр от протокола се изпраща на съответното финансово звено или в звено „Човешки ресурси”.

Липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., съответстваща на чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд в дневен със съответен коефициент, не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е в съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което не може да се приеме, че е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Изричната уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по трудово правоотношение.

Неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по - неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по ТПО, тъй като специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица компенсационни механизми за ограниченията, които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по трудово правоотношение не се ползват.            

С оглед на горното съдът намира предявеният иск по чл. 179 ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева определено на осн. чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

                              Р          Е          Ш          И         :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** - чрез адвокат Рада – Мария Харамильо - Косева против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ГАБРОВО, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Орловска” № 50, представлявана от Директора  Борислав Муеров, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 1821.22 лева / хиляда осемстотин двадесет и един лева и двадесет  и две стотинки / представляваща неизплатено трудово възнаграждение  положен извънреден труд за времето от 02.12.2016г. до. 02.12.2019г., на осн. чл. 179 ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** - чрез адвокат Рада – Мария Харамильо - Косева ДА ЗАПЛАТИ на  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ГАБРОВО, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Орловска” № 50, представлявана от Директора  Борислав Муеров 150.00 лева / сто и петдесет лева / юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски ОС в двуседмичен срок считано от 14.02.20120г.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :