РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Русе,
21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII – ми състав в публично заседание на
28 май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от
съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 159 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на Н.С. ***
против Решение № 67 от 20.01.2021 г. на Трети специализиран постоянен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е
установено, че Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, представлявана от старши
комисар Теодор Атанасов Атанасов, не е осъществила дискриминация по смисъла на
чл.4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т.
7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение“, по отношение на Н.С.С. и е
оставена без уважение жалба вх. № 44-00-2931 от 19.09.2019 г. и допълнения към
нея вх. № 44-00-3096 от 03.10.2019 г. и вх. № 44-00-3291 от 17.10.2019 г. по
описа на КЗД, подадени от жалбоподателя в настоящото производство. С жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна, като
се навеждат съображения в подкрепа на направеното искане. Претендира се и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът
в производството – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния
представител - юрисконсулт В. Главчев, в представено по делото писмено становище
вх. № 1475 от 12.04.2021 г. по описа на
съда, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се постанови решение, с
което се отхвърли жалбата, като се излагат доводи в тази насока. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за
прекомерност на адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение, в случай на претендирано такова над установения
минимален размер. (л. л. 18 – 20 от делото).
Заинтересованата
страна ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д., оспорва
жалбата и счита решението за правилно. Претендира разноски – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 44 от делото).
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, становищата на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
По
фактите
Производството
по преписка № 859/2019 г. пред КЗД – София е било образувано с Разпореждане №
1970 от 04.11.2019 г. на Председателя на КЗД (л. 41 от преписката) въз основа
на подадена жалба от Н.С. ***.09.2019 г. с приложение – копие на АУАН с № на
бланката 060145 от 21.08.2019 г. (л. л. 3 и 4 от преписката) и допълнения към
нея вх. № 44-00-3096 от 03.10.2019 г. с приложения (л. л. 8 - 33 от преписката)
и вх. № 44-00-3291 от 17.10.2019 г. (л. л. 35 и 36 от преписката) по описа на
КЗД срещу ОД на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А., с адрес: гр.
Русе, бул. „Скобелев“ № 49, с наведени твърдения за дискриминация по признак
„лично положение“, състояща се в това, че Н.С. е бил третиран по-неблагоприятно
в сравнение с водачите на тролеи, също движещи се без регистрационни номера,
така както и водачите на велосипеди с двигател и на инвалидни колички с
двигател, които могат да се движат без регистрационни номера. Предвид
оплакванията за дискриминация по признак „лично положение“, преписката била
разпределена за разглеждане от Трети специализиран постоянен заседателен
състав, като в разпореждането за образуване на производството поименно са
посочени и членовете му: С.Й., С.С. и Н. А.
На
02.12.2019 г. С. е уведомен лично за образуваното по жалбата му производство
пред КЗД (л. 44, гръб от преписката).
Видно
от доклад за определяне на председател и докладчик по преписката, за председател
на състава е избрана С. С., а за докладчик по преписката е определен Н. А. (л.
45 от преписката).
В жалбата и допълненията към нея С.
съобщава, че на 21.08.2019 г. до ПГ-МТ „Юрий Гагарин“ – гр. Русе в кв.
„Възраждане“ до Парк на младежта се е движел с атракционен влак „WARAN 212“ с инд. № XB9ED308004212. Същият представлявал композиция от
влекач и два броя вагони, но тогава е бил само с влекача-локомотив, без вагони.
Засякъл се на кръстовището до спирката на механотехникума до парка с полицейски
автомобил, който го спрял за проверка. Сочи, че полицейският служител Цв. Т. го
попитал защо се движи без регистрационни номера на влекача. Отговорил му, че
локомотивът се движи съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Полицаят отговорил, че са повикали „катаджии“, които
ще кажат дали е така. Същите не се съобразили с това, че С. им заявил, че той
може да се движи с влака без регистрационни номера, така както водачите на
тролеи, на велосипеди с двигател, на инвалидни колички с двигател и др.,
изброени в чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба. Съставили му АУАН с № на
бланката 060145 от 21.08.2019 г., като актосъставител бил Г. Енчев от сектор ПП
при ОД на МВР – Русе. В полето за възражения С. написал, че не е нарушител и
връчването е станало като са му взели контролния талон.
С. се чувствал дискриминиран от
действията на полицейските служители на ОД на МВР – Русе с така съставения му АУАН,
тъй като водачите на тролеи, също движещи се без регистрационни номера, така
както и водачите на велосипеди с двигател и на инвалидни колички с двигател
могат да се движат без регистрационни номера, като само на него бил съставен
АУАН за описаното деяние, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на
чл.140, ал. 1 от ЗДвП, а на другите водачи от изброените в наредбата - не.
Конкретизиран бил периодът, в който
се твърди, че са били извършени дискриминационните действия – от 21.08.2019 г.
/съставяне на АУАН/ до 20.09.2019 г., когато с писмен отговор началникът на
сектор ПП при ОД на МВР – Русе отказва по искане на С. да състави АУАН и на
другите водачи, изброени в чл. 1, ал. 4 от наредбата – л. 28 от преписката,
като в този писмен отговор е посочено също така, че действително притежаваният
от С. атракционен влак не подлежи на регистрация по Наредбата, но същият следва
да се движи само по определения му маршрут, посочен в протокол на общинската
комисия по организация и безопасност на движението и ако се отклони от този
маршрут /какъвто бил и случаят/, то тогава ще е налице и нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП/.
Предвид изложеното С. е поискал на
основание чл. 50 от ЗЗДискр. КЗД да образува производство и да установи налице
ли е неравно третиране. В свое становище от 05.12.2019 г. жалбоподателят
поддържа оплакванията си, като уточнява, че служителите на МВР нямат правомощия
да проверяват кои МПС-та се движат по маршрутите си (л. л. 47 – 49 от
преписката).
Комисията е провела проучване по реда
на чл. чл. 55 - 59 от ЗЗДискр. В хода на проучването са изискани становища,
информация и доказателства от конституираната ответна страна в производството
по заявените оплаквания в жалбата. С вх. № 90-04-9 от 17.01.2020 г., в
Комисията е получено писменото становище от ОД на МВР – Русе (л. л. 54 и 55 от
преписката), представлявана от комисар П. Коджахристов, изпълняващ длъжността
директор на ОД на МВР – Русе, съгласно Заповед № 336з-92 от 13.01.2020 г., за
неоснователност на оплакването на жалбоподателя относно извършена спрямо него
дискриминация по защитения,
съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, изразяваща се в
съставяне на АУАН с № на бланката 060145 от 21.08.2019 г.
Според ответната в производството
пред КЗД страна, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.,
било необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В чл. 9 от същия
закон е транспонирана Директива № 2000/43 на ЕС относно тежестта на доказване в
производството за защита от дискриминация, съгласно която разпоредба в
производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е
дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. Сочи, че в настоящия случай срещу С.
бил съставен АУАН серия АА с бл. № 060145 за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП за това, че в 22:10 часа на 21.08.2019 г., в гр. Русе,
атракционен влак „WARAN 212“,
който той управлявал, се движел без регистрационни табели по пътищата, отворени
за обществено ползване. След съставянето на акта АНО преценил, че били налице
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което и на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било
прекратено. По случая било образувано Досъдебно производство № 439/2019 г. по
описа на ОД на МВР - Русе, което до момента на депозиране на становището все
още не е приключило.
Посочил още, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна
мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С Наредба № 1-45 от 24
март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, в сила от 14.04.2000 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, са определени условията и реда за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически
лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане
на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно чл. 1, ал. 4 от
Наредбата, не подлежат на регистрация по този ред тролейбусите; верижните,
строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни
средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с
допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавно
движещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност; както и каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Анализирайки
цитираните разпоредби, отнесени към фактите по случая, ответната в
производството пред КЗД страна възразила, че управляваният на 21.08.2019 г. от С.
влекач не попада в нито една от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1-45 от
24 март 2000 г., които изключват регистрация по съответния ред. Твърдяла още,
че за процесния период - м. юни - м. септември 2019 г., от служители при ОД на МВР
- Русе срещу множество различни лица са били съставени 23 бр. наказателни
постановления за нарушения на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и 37 бр.
преписки по чл. 345 от НК, с оглед на което твърдението на жалбоподателя, че
спрямо него е извършено неравно третиране заради негови личностни
характеристики, тъй като само по отношение на него е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
не било основателно и доказано. В производството не се установявало спрямо
жалбоподателя да е осъществено съзнателно нежелано поведение по някой от
посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци и/или неравно третиране поради
някакви определени негови личностни характеристики, а е налице изпълнение на
законови функции от страна на служители при ОД на МВР - Русе.
По образуваното административно
производство било представено и становище с приложени писмени доказателства от
началника на сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР – Русе за неоснователност на
оплакването на жалбоподателя относно извършена спрямо него дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. признак „лично положение“, изразяваща се в съставяне на АУАН с № на
бланката 060145 от 21.08.2019 г. (л. л. 56 – 126 от преписката). В него се
посочва, че нямало данни за извършени нарушения на ЗДвП, КЗ и Наредба №1-45 от
24 март 2000 г от полицейски служители при извършената на 21.08.2019 г.
проверка на С. и съответно при съставяне срещу него на АУАН за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка със съставения АУАН, АНО е преценил, че има
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, АНП било прекратено. Мотивите за това решение били, че при констатиране
на нарушението, водачът се движел по път отворен за обществено ползване,
каквато се явява ул. „Доростол“ в гр. Русе, а не по разрешения му маршрут от
Община Русе - в Парк на младежта. По случая било образувано досъдебно
производство № 439/2019 г. по описа на ОД на МВР - Русе, водено от ст.
разследващ полицай Петко Рашев, което до момента на депозиране на становището
все още не било приключило. Сочи още, че с писмо вх. № 108500-18492 от 17.09.2019
г. била постъпила информация, че има приета Общинска транспортна схема,
съгласно която тролейбусите се движат по строго определени маршрути и че с
Протокол № 2/09.02.2018 г. на Общинската комисия по организация и безопасност
на движението е определен маршрут за движение на атракционния влак, а именно:
от „Вазата“ в Парка на младежта по централната алея, покрай тенис корта, алея
„Младост“ и алея „Перистери“ до „Вазата“, като са приложени и копия на тези
документи. От това можело да се направи извод, че маршрутът за движение на
атракционния влак бил затворен, точно определен и че движейки се по път отворен
за обществено ползване, С. го е нарушил. Във връзка с указаното в писмо изх. №
90-04-1/03.01.2020 г. по описа на КЗД да бъде представена справка за броя на проверките
на ППС от екипите на сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР - Русе и за колко от
тях има съставени АУАН и НП за движение без peгистрационни табели в периода м. юни - м. септември
2019 г. уведомява, че няма техническа възможност да бъде изготвена такава за
броя на съставените АУАН. За процесния период били съставени общо 23 бр.
наказателни постановления за нарушения на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, справка за които била представена в административното производство. За
същия период в системата на МВР фигурирали общо 37 бр. преписки по чл. 345 от НК.
След
приключване на проучването бил изготвен доклад-заключение по преписката, с
който докладчикът предлага да се насрочи открито заседание за разглеждането й
(л. л. 132 – 135 от преписката).
Със
Заповед № 12-11-3362 от 28.09.2020 г. относно заместване на член на заседателен
състав, подписана със запетая за председателя на КЗД доц. д-р А. Д., на
основание чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД, поради обективна
невъзможност Н. А. да участва като докладчик на Трети заседателен състав в
открито заседание на 28.09.2020 г. от 12:00 ч. по преписка № 859/2019 г. е
наредено същият да бъде заместван от Б. Х. (л. 144 от преписката).
Комисията
е провела едно открито заседание – на 28.09.2020 г., за което страните са били
редовно уведомени, не са се явили, като са представили писмени становища, с
които поддържат заявеното до момента по случая (л. л. 137 – 143, л. л. 145 –
149, л. л. 150 и 151 от преписката).
Въз
основа на така подадената жалба и допълненията към нея, както и от събраните
доказателства по преписката Комисията за защита от дискриминация с Решение № 67
от 20.01.2021 г. на Трети специализиран заседателен състав по преписка №
859/2019 г. е приела, че от страна на ОД на МВР – Русе, представлявана от
старши комисар Т. А. А., не е упражнено дискриминационно отношение спрямо Н.С.С.
по признак „лично положение“ и жалбата е отхвърлена като неоснователна (л. л.
158 – 161 от преписката).
Решението
е получено лично от С. на 10.02.2021 г., а
жалба срещу него е подадена от С. чрез административния орган до АдмС –
Русе по пощата на 17.02.2021 г. (л. 7 от делото).
В хода на съдебното производство, по
повод дадени указания от съда на ответника, от последния са представени писмени
доказателства относно компетентността на органа-издател във връзка с надлежното
заместване на член на заседателния състав. Заповед № 12-11-3362 от 28.09.2020
г. относно заместване на член на заседателния състав, с която е разпоредено
Баки Хюсеин да замества Н. А. като докладчик на Трети заседателен състав в
заседанието на 28.09.2020 г. по процесната преписка, е подписана от Б. Х. –
зам. председател на КЗД /л.114 от преписката/. На сочената дата А. В. Д., на
длъжност председател на КЗД, е била в платен годишен отпуск, което се
установява от представените заверени преписи от заявление на А. В. Д. и Заповед № 0-283/16.09.2021 г. за
ползване на платен годишен отпуск за периода 28.09.2020 г. – 30.09.2020 г.
/л.41 от делото/. В същата заповед е посочено, че Джумалиева през време на отпуска ще бъде
замествана от Б. Х., на длъжност зам.-председател на КЗД, за което е била
издадена и нарочна заповед - Заповед № 74/16.09.2020 г., с която председателят
на КЗД определя, че правомощията му по чл. 9 от Правилника за устройството и
дейността на КЗД за времето на отсъствието му ще се осъществяват от Б. Х. –
зам.-председател на КЗД (л. 21 от делото).
От страна на жалбоподателя е
представено писмено доказателство - заверен препис от постановление от
08.04.2021 г. на прокурор от РП – Русе за прекратяване на досъдебно наказателно
производство, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като преписката е
изпратена по компетентност на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Русе (л.
л. 24 – 27 от делото).
По
правото.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен
ред. Спазен е и преклузивният 14 дневен срок за обжалване, предвид датата на
съобщаване на решението на Н.С.-10.02.2021 г. и датата на подаване на жалбата
срещу акта по пощата - 17.02.2021 г.. Жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден
от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на
закона. Преценката за законосъобразност следва да се извърши съобразно правните
и фактическите основания, посочени в оспореното решение.
С оглед разпоредбите на чл. 40, чл.
48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. решението е взето от компетентен орган.
Съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр. Комисията разглежда и решава
заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от
председателя на комисията, а председателят на комисията определя постоянни
състави, които се специализират в материята по дискриминация.
В чл. 11, ал. 1 от Глава трета
"Заседателни състави" на Правила за производство пред Комисията за
защита от дискриминация
/Приети с Решение от 11.10.2005 г. на Комисията за защита от дискриминация/, е
посочено, че Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в
постоянни заседателни състави, определени от председателя на Комисията. В ал.4
на чл.11 от Правилата е предвидена
възможност за промяна на постоянните състави при необходимост, което се
извършва с разпореждане от председателя на КЗД, който разполага и с
правомощието да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни
състави ad hoc. В чл. 12, ал. 1 и ал. 2 на Правилата е посочено, че постоянните
заседателни състави са в състав от трима членове на Комисията, освен в случаите
на множествена дискриминация, които се разглеждат от разширен състав от петима
членове, като поне един от членовете на заседателния състав трябва е с
юридическо образование. Промяна в опредения първоначално заседателен състав
може да се извърши по изключение единствено от председателя на КЗД и то с нарочен
акт /аргумент и от чл. 9, т. 4 от Правилник за
устройство и дейността на КЗД/.
В разглеждания случай
горецитираните изисквания са спазени.
Преписката в КЗД е образувана под
№859/2019 г. с разпореждане на председателя на комисията и е разпределена на
трети заседателен състав, състоящ се от трима поименно посочени членове.
Промяна в опредения първоначално постоянен заседателен състав на КЗД по
обективни причини – заместване на Н. А. като докладчик в заседанието на състава
на 28.09.2020 г. по процесната преписка, от Б. Х., е станало въз основа на
нарочна заповед от зам. председателя на КЗД, издадена в условията на заместване
на титуляра, разполагащ с правомощието за това - председателя на КЗД.
Фактическият състав на заместването е безспорно установен – отсъствието на
титуляра на законово основание /ползване на платен отпуск/ и оправомощаване за
заместване на заместника с нарочен акт, издаден от председателя на КЗД и в съответствие
на чл. 10, т. 2 от Правилник за
устройство и дейността на КЗД.
Изводът е, че оспореното решение е
издадено от компетентен за това орган. Постановеното
решение съдържа всички реквизити, посочени в правната норма на чл. 66 от
ЗЗДискр. и е спазена установената от закона писмена форма. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна му.
Правилата, по които се провежда
производството пред КЗД, са регламентирани в Глава ІV, Раздел І от ЗЗДискр. В
случая производството е започнало по писмена жалба на засегнато лице. Не е
изтекъл срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Не са налице и пречките по чл. 52,
ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. След образуване на производството е определен
заседателният състав. Последният е определил председател и докладчик. Проведено
е проучване, дадена е възможност на страните да се запознаят със събраните
материали. Изготвено е заключение от докладчика по преписката и е насрочено
открито заседание, за което са призовани редовно всички страни. По надлежния
ред на основание чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД, при
условията на заместване, председателят на Комисията, поради необходимост, е
променил постоянния състав на Трети заседателен състав, като в проведеното
открито заседание на 28.09.2020 г. докладчикът по преписката Н. А. е бил
заместван от Б.Х.. Страните са били уведомени за възможността да сключат споразумение
с уведомленията за призоваване, като така е спазено изискването на чл. 62, ал.
1 от ЗЗДискр., предвид и обстоятелството, че те са били редовно призовани, но
не са се явили, представяйки писмени становища, че поддържат заявените до
момента доводи по случая. Тъй като до датата на провеждане на заседанието не са
постъпили искания за водене на помирително производство и сключване на
споразумение, е било прието, че страните не са постигнали споразумение, и производството
по спора е продължило. След изясняването му от фактическа и правна страна,
председателят на състава е закрил заседанието. Решението съдържа мотиви, от
които се установяват фактическите и правни основания за издаването му.
Оспореното решение е съответно и на
материалноправните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр.
По делото няма спор относно
установените факти, а именно, че в 22:10 часа, на 21.08.2019 г. жалбоподателят Н.С.
е бил спрян от автопатрул на сектор ПП при ОД на МВР - Русе за управлявания от
него атракционен влак „WARAN 212“.
Съставен му е бил АУАН серия АА с бл. № 060145 за това, че управляваният влак
се движел без регистрационни табели по път, отворен за обществено ползване - нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата до съда са преповторени фактите,
за които се твърди, че обосновават дискриминационно третиране, а именно съставянето
на АУАН с № на бланката 060145 от 21.08.2019 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, докато на водачи на тролеи, също движещи се без регистрационни номера,
както и на водачи на велосипеди с двигател и на инвалидни колички с двигател,
не били съставяни актове.
ЗЗДискр. съдържа абсолютна забрана за
дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „защитен признак“, но съгласно
константната практика на ВАС, тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. дава
определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то
препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за
дискриминация се свързва с „признаците“, които са посочени в чл.4, ал. 1 от
ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр. урежда и специалната защита срещу
неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на
нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на
различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл.
1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо, следва във всеки отделен случай да се
конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а
в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им
характер, е необходимо да се уточни съдържанието им.
В настоящия случай, нито в жалбата,
нито в производството пред КЗД или в съдебното производство жалбоподателят е
въвел твърдения, съответно не е посочил доказателства, за конкретни свои
качества, които да изпълват със съдържание сочения защитен признак „лично
положение“.
Според непротиворечивата и утвърдена
практика на ВАС, за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно
присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно,
изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване
и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде
прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната
забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателя не е посочен какъвто и да
е значим, иманентно присъщ му белег, сравним по значение с останалите защитени
признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се
приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“, за да
се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този
белег, съответно признак.
Както
правилно е отчел ответника, в производството пред КЗД жалбоподателят не сочи на
индивидуализиращ съществен личностен, обективен и характерен само за него белег
и който да е в основата на негово неравно третиране, допуснато от
заинтересованата страна в настоящото производство. Качеството „водач“ на
атракционен влак „WARAN
212“ с инд. № XB9ED308004212,
респ. водач на превозно средство, неподлежащо на регистрация по силата на чл.1,
ал.4, т.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., не би могло да се квалифицира
като признак „лично положение“. Освен това, съставянето на АУАН от страна на
служители при ОД на МВР – Русе за извършено административно нарушение от
жалбоподателя, в качеството му на водач на превозното средство, не е
дискриминационно действие, а правно регламентирана дейност в ЗАНН, с която
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от ЗАНН се поставя началото на административнонаказателно производство. Доколко
отразеното в АУАН като констатирано нарушение отговаря на обективната истина и
дали действително то е съставомерно, са въпроси, които се установяват в хода на
административнонаказателното производство, проведено по реда на ЗАНН, а не в
други различни производства, включително и не по такива по реда на ЗЗДискр.
Независимо от посоченото, следва да
бъде съобразено, че С. е бил запознат с Общинската транспортна схема, съгласно
която тролейбусите се движат по строго определени маршрути и че с Протокол № 2
от 09.02.2018 г. на Общинската комисия по организация и безопасност на
движението е определен маршрут за движение на притежавания и управляван от него
атракционен влак, а именно: от Парка
на младежта в гр. Русе по централната алея, покрай тенис корта, алея „Младост“
и алея „Перистери“ до „Вазата“ отново. АУАН серия АА с бл. № 060145 за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е съставен от служители на сектор ПП при ОД
на МВР - Русе именно в нарушение на указания маршрут, по който следва да се
движи атракционния влак. Процесното превозно средство се е движело по път,
отворен за обществено ползване - ул. „Доростол“ до спирката на Професионала
гимназия по механотехника.
КЗД
не може да установи наличие на дискриминационно третиране спрямо жалбоподателя,
ако не е доказано наличието на негов защитен признак, въз основа който е
допуснато по-неблагоприятното му третиране.
Комисията
е разгледала събраните по преписката доказателства и ги е обсъдила в тяхната
съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителния извод, че спрямо
жалбоподателя не е осъществена дискриминация по личен признак, който да го
отличава от останалите лица, третирани според него по-благоприятно и не е установена
причинна връзка между поведението на полицейските служители на ОД на МВР - Русе
спрямо него именно във връзка с „личен признак”, по-конкретно „лично
положение“.
В този смисъл, при липсата на
установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка
причинно-следствена връзка между третирането и признака, обосновано КЗД е
приела липса на дискриминация по признака „лично положение“, съответно правилно
в оспорваното решение е приложен
материалният закон. В този смисъл са Решение № 3429 от 16.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 10485/2020 г.; Решение № 690 от
20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2020
г., V о.; Решение № 14268 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2020 г., V о. и мн. др.
С
оглед изложеното съдът намира, че така оспореното решение на КЗД е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата като
неоснователна - да се отхвърли.
По
разноските
При този
изход на делото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответният административен
орган има право на разноски по делото като съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото представителство в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК
заинтересованата страна също има право на разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.С. ***
против Решение № 67 от 20.01.2021 г. на Трети специализиран постоянен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което е
установено, че Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, представлявана от старши
комисар Т. А. А., не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 2 от
ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗДискр. по признак „лично положение“, по отношение на Н.С.С. и е оставена без
уважение жалба вх. № 44-00-2931 от 19.09.2019 г. и допълнения към нея вх. №
44-00-3096 от 03.10.2019 г. и вх. № 44-00-3291 от 17.10.2019 г. по описа на
КЗД, подадени от Н.С.С..
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Комисията за защита от
дискриминация гр. София сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР - Русе сумата
от 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаването му, чрез
АС-Русе пред Върховен административен съд.
Съдия: