РЕШЕНИЕ
№
Гр.Плевен , 12.04.2012 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение , в
публично съдебно заседание
на деветнадесети март , през две хиляди
и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря И.М.
и в присъствието на Прокурора
................., като разгледа докладваното
от Съдията Данчев т.д.№ 199 /
Постъпила е искова молба от „ГАРАНТ-СТРОЙ„ООД - гр.Севлиево против „Албос „ АД- гр.Плевен и против Р.И.А. и С.А.А. с която е предявен за разрешаване търговски спор по иск с правно осн. чл. 538, ал.1 във вр. с чл. 535 от ТЗ , а по отношение на вторите двама ответници и във вр. с чл. 537 във вр.с чл. 485, ал.1 от ТЗ и вр. с чл. 483 от ТЗ за солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца сумата 140 352 лв. , представляващи вземане по запис на заповед, издаден на 20.03.2008 г. от „Албос „АД в полза на „ГАРАНТ-СТРОЙ„ООД, както и за законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
Съдът е приел ,че се касае за търговски спор , доколкото предмет на иска е право , породено от търговска сделка –запис на заповед и свързаната с него друга търговска сделка - авал .
В исковата молба се твърди ,че на 20.03.2008 г. ” Албос „АД е издал запис на заповед с който се е задължил да заплати на ищеца сумата 140 352 лв. , като задължението е с падеж – 04.04.2011 г. Твърди се също така,че задължението по записа на заповед е било авалирано от Р.И.А. и С.А.А.. Твърди се ,че нито издателят,нито двамата поръчители са изплатили задължението по записа на заповед.
Поради това ищецът предявява осъдителен иск срещу тримата ответници – главен длъжник и поръчителите / авалисти /солидарно за вземането по записа на заповед ,както и за законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.
В писмения отговор от „Албос” АД се прави възражение, че записът на заповед е нищожен поради липса на задължителни реквизити – липсва в основното текстово съдържание на документа изразът „запис на заповед” ; посоченият в документа Булстат *** на „Албос „ АД - гр.Плевен , *** бил неистински ,тъй като действителния ЕИК на това дружество е *** ; били посочени две различни дати на плащане – на определен ден и на предявяване ,което също правело записа на заповед недействителен.
Оспорва се и действителността на задължението на поръчителите по записа на заповед с оглед на това,че задължението за което е дадено това поръчителство е недействително именно поради недостатък във формата – чл. 485, ал.2 от ТЗ .
В допълнителния писмен отговор се въвежда и ново възражение срещу иска – че записа на заповед е бил издаден като обезпечение на сключена между страните каузална сделка,без обаче в този допълнителен отговор ответникът да сочи каква е тази сделка и дали неговите задължения по каузалната сделка са изпълнени или не .В отговор на изрично поставен от съда въпрос едва в първото по делото заседание ответникът „Албос „АД уточнява ,че според него записът на заповед е издаден във връзка с каузална сделка между същите страни , а именно договор за заем от 20.03.2008 г. между „ Гарант строй „ ООД като заемодател и „ Албос „ АД – гр.Плевен като заемател за сумата 60 000 лв. , от която обаче ответникът твърди ,че е получил реално само 50 000 лв. и че записът на заповед служи като обезпечение за изпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума.
Не е спорно че представеният с исковата молба документ ,наречен запис на заповед е подписан от посочените в него лица,първият ответник като негов издател ,представляван от Р.А. , респ. от втория и третия ответник като поръчители.
Доказателствената тежест е върху ищеца за следните обстоятелства от фактическата обстановка ,които имат значение за изхода на делото :
1. че е налице действителен запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория и третия ответник за соченото в исковата молба парично вземане .
Ищецът не носи доказателствена тежест за установяване на отрицателния факт на неплащане на паричното задължение по записа на заповед .
Ответникът „Албос „АД носи доказателствената тежест да докаже твърдението си ,че процесният запис на заповед е свързан с определена каузална сделка между страните по делото , а не както ответникът счита в допълнителния си писмен отговор ,че тежестта е върху ищеца ,който следвало да докаже действителността на каузалното правоотношение.
І. По първия и най-съществен за изхода на делото според въпрос – дали представения с исковата молба запис на заповед от 20.03.2008г. е действителен или не поради неспазване на необходимата форма за неговата действителност,съдът съобрази задължителното за него Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2004г.,на ОСГК в което изрично и недвусмислено е даден отговор на въпроса за да е редовен записът на заповед от външна страна ,достатъчно ли е изразът „запис на заповед „ да е посочен само в заглавието или следва да е включен и в съдържанието на документа по чл. 535,т.1 от ТЗ .Според тълкувателното решение „документ , който не съдържа наименованието запис на заповед в своя текст , не е запис на заповед според чл. 536, ал.1 от ТЗ , т.е. не е достатъчно същият само да е озаглавен запис на заповед , а този израз следва да съществува в текста на документа на езика на който е написан.
В процесния документ , представен с исковата молба изразът „запис на заповед „ е налице само в заглавието на документа , както и в даденото поръчителство / авал / от Р.А. и С.А. , за които е посочено „ че като физически лица авалират задължението по настоящия запис на заповед при условията по него”.
В самия текст на документа ,наречен запис на заповед , обаче липсва наименованието „запис на заповед „ , а същото е заместено от израза „ с настоящия..„. Няма основание да се приеме ,че законът позволява заместването на наименованието „запис на заповед „ в текста на документа с други изрази , дори същите логически и в контекста на пълния текст на документа да могат да бъдат свързани с израза „запис на заповед „ . След като предвидената в чл. 535 от ТЗ във вр. с чл. 536, ал.1 от ТЗ форма на записа на заповед е форма за неговата действителност ,то всяко отклонение от задължителните реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ /разбира се извън случаите на чл. 535 ал.2 , 3 и 4 от ТЗ / е недопустимо , а наличието на такова отклонение опорочава тази форма за действителност и прави недействителна тази сделка - записа на заповед.
Поради тези съображения и макар съдът в този състав да не споделя мотивите, изложени в посоченото по-горе Тълкувателно решение № от 28.12.2005 г. на ВКС - ОСГК , е длъжен да се съобрази с него и да приеме,че процесният документ не е запис на заповед , доколкото в неговия текст не се съдържа наименованието „запис на заповед „ , а този израз е налице само в заглавието му.
Не може да се приеме също така,че посоченият порок на сделката се отстранява от обстоятелството ,че изразът „ запис на заповед „ фигурира в авалирането на задължението по записа на заповед от Р.А. и С.А. ,тъй като авалът бил част от текста на записа на заповед. Вярно е , че авалът се извършва върху записа на заповед съгласно чл. 537 от ТЗ във вр. с чл. 484 , ал.1 от ТЗ ,но това в никакъв случай не прави авалирането част от сделката запис на заповед. Авалирането не е нито задължителен реквизит от формата за действителност на записа на заповед,нито неин факултативен елемент за да има основание да се позоваваме на авала като част от текста на документа,отразяващ търговската сделка запис на заповед и да попълваме чрез него евентуални пропуски от съдържанието / от задължителните реквизити / на записа на заповед.
Цитираното от ищеца решение № 590/ 12.10.2005 г. на ВКС по т.д.№ 121 / 2005 г. достатъчно ясно акцентира върху това ,че поръчителството по запис на заповед е правоотношение , отделно от правоотношението по издаването на записа на заповед; разглежданият с това решение основен проблем е за характера на авала като търговска сделка,което се извлича от връзката му и неговата обусловеност от записа на заповед и в т.см. не следва да се абсолютизира последната част от израза във въпросното решение според което ” авалът е търговска сделка като записа на заповед, част от която е . „. Не може задължителните реквизити на записа на заповед / извън посочените в чл. 536, ал.2, 3 и 4 от ТЗ случаи /да се попълват чрез позоваване на други сделки – в т.ч. и авал ,пък били те и тясно свързани със записа на заповед. Текста на записа на заповед следва да се преценява отделно и съвсем самостоятелно що се касае до това дали съдържа всички необходими реквизити за да има качеството на „запис на заповед „ .
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че основното възражение на ответника „Албос „АД за това ,че представеният с исковата молба документ не съдържа задължителния реквизит по чл. 535 т.1 от ТЗ в текста на документа, е основателно .
Поради това въпросният документ не представлява запис на заповед.Следователно не е налице вземане на ищеца срещу „Албос „АД, което е посочено като издател на процесния документ, произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 20.03.2008 г. в размер на исковата сума.
В случая ищецът не претендира конверсия на процесния документ в друг - напр.в разписка за получена от „Албос „АД сума назаем , а дори напротив -отрича каквато и да било връзка на представения с исковата молба документ ,наречен запис на заповед ,издаден на 20.03.2008 г. с друга каузална сделка, сключена между „ Гарант строй „ ООД и „Албос” АД – гр.Плевен,каквато самият ответник твърди, че има. Не е направено и изменение на предявения иск в смисъл същата сума да се претендира на основание договор за заем .
С оглед на тези съображения по основания спорен въпрос за това дали представеният с исковата молба документ е запис на заповед или не е такъв ,става безпредметно да се обсъждат по същество и другите възражения на ответника по иска –„Албос „ АД,развити при условията на евентуалност - в случай ,че съдът приеме ,че е налице действителна търговска сделка – запис на заповед от 20.03.2008 г.
Само за яснота съдът ще посочи ,че нито липсата на печат от издателя на записа на заповед –„Албос „АД ,нито пък грешката в посочения Булстат на издателя на записа на заповед представляват такива пороци ,които сами по себе си или дори заедно взети да водят до недействителност на записа на заповед.
Що се отнася пък до твърдението на ответника ,че в представения с исковата молба документ ,наречен запис на заповед били посочени две различни дати на плащане – на определен ден и на предявяване , което също правело записа на заповед недействителен,то това не отговаря на действителността .Записът на заповед, издаден на 20.03.2008г. е с точно определен падеж на задължението по него – 04.04.2011 г. , а не е платим на предявяване . Това ,че в него е посочено „предявена за плащане на ….” е нещо съвсем различно от евентуална клауза в записа на заповед, която да предвижда ,че той е платим на предявяване или от хипотезата на чл.536, ал. 2 от ТЗ.
Що се отнася до ответниците Р.И.А. и С.А.А. ,които в качеството си на физически лица са авалирали задължението по „записа на заповед „ от 20.03.2008 г. ,то като се има предвид изложеното по –горе за недействителност на записа на заповед от 20.03.2008 г. поради недостатък във формата му и като се съобрази нормата на чл. 537 от ТЗ във вр. с чл. 485, ал.2 от ТЗ , следва ,че и поръчителството / авалът / за недействителното задължение по опорочения запис на заповед също така страда от този порок , т.е. и то е недействително.
Поради тези съображения , предявеният от „ Гарант строй „ ООД против „Албос „АД и против Р.И. А. и против С.А. А. иск за солидарното им осъждане да заплатят сумата 140 352 лв. –главница по запис на заповед издаден на 20.03.3008 г. ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на завеждане на иска до пълното и изплащане следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради
изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ГАРАНТ-СТРОЙ„ООД - гр.С. *** , *** , със съдебен адрес –гр.С. , ***, адв . Г.В. против „Албос „ АД- гр.П. *** , с ЕИК- *** и против Р.И.А., с ЕГН- ********** и С.А.А. ,с ЕГН- ********** , и двамата от гр.Плевен , *** иск с правно осн. чл. 538, ал.1 във вр. с чл. 535 от ТЗ , а по отношение на вторите двама ответници и във вр. с чл. 537 във вр.с чл. 485, ал.1 от ТЗ и вр. с чл. 483 от ТЗ за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата 140 352 лв. , представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 20.03.2008 г. от „Албос „АД в полза на „ГАРАНТ-СТРОЙ„ООД, както и за законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :