ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V - 894 11.05.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети въззивен гражданска състав
На: единадесети май
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
619
по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх.№ 11810/22.03.2018 г. от П.К.Н. ***, подадена чрез пълномощник
адв.П.Н.,***, офис 6, против решение № 292/22.02.2018 г., постановено
по гр.д.№ 1622/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е отхвърлен иска на П.К.Н. *** Нова“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Скобелев“ № 10, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на
честта, опозоряване, обида, потъпкване на достойнството, смущение, нервност,
стрес, в резултат на разпространени от ответника, чрез сайта му www.e-burgas.com и публикувана в него статия на
08.03.2012 г. със заглавие „Пуснаха под домашен арест биячите от Джубокс“,
позорящи, унизителни и преписващи престъпление твърдения, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.03.2012 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита
същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва,
че за да отхвърли иска като неоснователен, районният съд неправилно е приел, че
липсва противоправност на деянието, като въззивникът счита, че с ползваните в
статията на ответника изрази се цели именно читателите й да възприемат като
сигурен и доказан факта на побоя и целящи да унижат П.Н.. Изразява се
несъгласие с извода на съда, че чрез израза „смляха от бой“ се е целяла
по-голяма експресивност, което не е противоправно и е от преценка на
журналиста, написал статията как да бъде поднесена една информация. В тази
връзка се посочва, че свободата на словото и печата не важи за информация,
която обижда, шокира или смущава държавата или която и да е част от
населението, за което въззивникът се позовава на решение № 7/04.06.1996 г. на
Конституционния съд. За неправилна се счита преценката на районния съд, че
въпросната статия е била написана по повод прессъобщение до медиите от БРС, тъй
като съдът не е взел предвид факта, че това прессъобщение е с дата 13.03.2012
г., а статията е написана на 08.03.2012 г., както не е взел под внимание и
текста на прессъобщението, в което е записано, че „лицата са привлечени като
обвиняеми …“. Поради това се изразява несъгласие с извода на съда, че не е
налице клеветническо действие чрез създаването и разпространението на статията,
наречена „Пуснаха под домашен арест биячите от „Джубокс“, тъй като законът прави
разлика между „смляха от бой“, „биячите“ и „привлечени като обвиняеми за
извършен побой“. В тази връзка се посочва, че чрез публикацията е направен опит
да се манипулира общественото мнение, чрез прокарване на внушения за
извършителство на престъпление и разпространяване на позоряща и невярна
информация, като статията е достигнала до широк кръг от хора, които след
прочитането й са формирали вътрешното си убеждение за вината на въззивника и е
предизвикан широк обществен отзвук при отразяване на случая. Статиите могат и
до днес да бъдат прочетени, без в тях да се съдържа опровержение за оправдаването
на Н. от БРС по наказателното дело, по което е бил обвиняем, като ответникът
многократно е припомнял и подчертавал, че ищецът е криминално проявен, защото е
извършил деяние, за което всъщност е оправдан. Изложени са и съображения за
вредите, които въззивникът е търпял, като осъществени през продължителен период
от време от м.април 2012 г. до настоящия момент и с различно проявление – загубите
във фирмата на майка му, в която той е бил пълномощник, оттеглянето на дадените
му пълномощия, временната раздяла със съпругата му, прекъсване на обучението му
в БСУ, влошаването на здравословните му проблеми, преживян стрес, притеснения и
депресия, за които са събрани доказателства по делото. Изложени са съображения
и за това, че с клеветническото твърдение в статията, че въззивникът е бил един
от „биячите в Джубокс“, се вреди на доброто му име в обществото, засяга се
честта и личното му достойнство. В тази връзка се счита за неправилен извода на
съда, че не всяка дума с негативно съдържание е обидна, тъй като това може да бъде
така само, ако негативната дума не е унизителна за честта и достойнството на
ищеца, т.е. важно е как той е възприел публикацията и дали това е причинило
болка и страдание у него, а в случая изводите на БРС са, че ищецът наистина е
получил душевни травми от прочитането на статията, но въпреки доказаните вреди
съдът е приел, че с написването на статията не е извършено противоправно
действие.
В заключение, моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 5 000 лв. обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането. Не са направени
нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника П.К.Н. чрез
пълномощника адв.Н. на 06.03.2018 г., като въззивната му жалба е подадена по пощата
на 19.03.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика. Следователно въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е допустима.
При извършената проверка
за редовност на въззивната жалба съдът констатира, че е налице противоречие
между обстоятелствената й част и заявения
до въззивния съд петитум. Във въззивната жалба не е изрично посочено
постановеното от БРС решение да се
обжалва частично, поради което следва да се приеме, че същата е насочена против
решението в неговата цялост за отхвърляне на иска за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Същевременно с това, в петитума на жалбата се моли първоинстанционният съдебен
акт да бъде отменен и да се постанови от въззивния съд друго решение, с което предявения
иск да се уважи за сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди. Предвид това, на въззивника П.Н. следва да се укаже, че да конкретизира
петитума на въззивната жалба, като уточни изрично дали обжалва решението в
неговата цялост досежно отхвърления от районния съд размер на иска от 20 000
лв. или обжалва
първоинстанционното решение частично само до размера на сумата от 5 000
лв., заявена в петитума на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Медийна Група Бургас Нова“ ЕООД,
подаден чрез пълномощник адв.М., в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че въззивникът неоснователно
оспорва извода на съда за липса на противоправност при отразяване на фактите и
публикуване на процесната статия, като се позовава не на конкретни правни
аргументи, извлечени от релевантни за делото факти, а на общи съждения и
принципно тълкуване на свободата на изразяване, както и се позовава на
презумпцията за невиновност, без да се обоснове как същата е нарушена с
публикацията и как това нарушение води до претендираните от него вреди. На
следващо място се посочва, че с въззивната жалба отново недопустимо се
претендират вреди, претърпени от трети лица или такива, които нямат пряка
причинно-следствена връзка със статията. Посочва също, че твърдението на ищеца
за претърпени неимуществени вреди е неоснователно, но дори и да се приеме, че
публикацията в някои свои части прекрачва прага на добросъвестното упражняване
на свободата на словото и печата, то няма установени и доказани вреди точно от
тази публикация, при положение, че самият ищец твърди, че всички пишели за него
и претендира обезщетения от всички медии за всички публикации. В тази връзка,
въззиваемият счита, че ищецът не е установил и доказал по делото как точно
процесната публикация в ел.издание е узната от него, докато е бил в ареста и
как точно тази статия е довела до твърдяните вреди. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Не са направени нови
доказателствени искания.
Предвид горното и след проверка допустимостта на въззивната
жалба и писмения отговор, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 619/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца П.К.Н. и постъпилия
писмен отговор от въззивамия-ответник „Медийна Група Бургас Нова“ ЕООД.
УКАЗВА на
въззивника П.К.Н. в едноседмичен срок от съобщението и най-късно до датата на съдебното заседание да конкретизира петитума на въззивната
жалба, като уточни изрично дали обжалва решението на първата инстанция в
неговата цялост досежно отхвърления от районния съд размер на иска от
20 000 лв. или обжалва
първоинстанционното решение частично само до размера на сумата от 5 000
лв., заявена в петитума на въззивната жалба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от настоящото определение.
ДА СЕ УВЕДОМИ въззивника за
дадените му от съда указания чрез процесуалния му представител по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.