Р Е Ш Е Н И Е
№440
гр. Враца 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.11.2022 г. / двадесет
и втори ноември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 569 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Враца, предявена чрез и.д.
Директор / по заповед за заместване №369з-1939/11.08.2022г./, против Решение
№ 253 от 29.07.2022г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 466/2022г.,
с което е отменен електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 5844601, издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за наложено наказание „глоба“ в размер на
200/двеста/ лв. на С.М. М.Х. ***, за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2 вр.ал.1 от същия закон.
В жалбата са изложени подробни съображения
за неправилност на решението на
първата съдебна инстанция, като постановено в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се твърдението, че първостепенният
съд не е обсъдил всички възражения против депозираната пред него от
санкционирания водач жалба , като
необосновано е приел, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението от настоящия
ответник. Изразява се становище, че необосновано
съдът е приел, че не е доказано
наличието на посочения като нарушен пътен знак В26, ограничаващ скоростта, защото получената информация от ОПУ Враца
не е точна, тъй като знакът не се
намира в точката, обозначена като място на извършване на нарушението, а е
няколко метра преди него. Освен това,
незаконосъобразен е и изводът, че не е доказано извършването на
нарушението в условията на повторност,
защото не е посочено точно кога е влязъл в сила предходният ЕФ. Иска се
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ.
Ответникът С.М.М.Х. , чрез
пълномощника си *Г.Г., в писмен отговор и становище оспорва касационната
жалба и развива съображения
за правилност на решението и липса на
посочените в касационната жалба пороци при постановяването му.
Представителят на ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната
жалба, а оспореното решение намира за неправилно, като прави искане за отмяната
му и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
постановяването му. Изтъква, че съдът, за да аргументира крайния си акт, се е
позовал единствено на писмото на ОПУ Враца, без да обсъди останалите писмени
доказателства, от които е видно, че пътният знак е бил поставен на
посоченото място и е бил нарушен от
водача на МПС.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол е Решение № 253 /29.07.2022г., постановено по АНД № 466/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменен
ЕФ серия К № 5844601, издаден на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който
е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200/двеста/ лв. на С.М. М.Х. ***, за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2 вр.ал.1 от същия закон.
За да стигне до този извод, Районният съд е приел, че процесният ЕФ е
издаден в съответствие с утвърдения образец на Министъра на вътрешните работи и
съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити относно
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС и
собственика му, описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата. По съществото на спора районният съд е приел, че с
обжалвания електронен фиш неправилно е приложен материалният закон, тъй като не
е безспорно доказано извършването от наказаното лице и при сочените
обстоятелства нарушение. Аргументирайки
се в този смисъл, въззивният съд е приел НП за незаконосъобразно и го е
отменил.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на
съдебния си акт Районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на страните по
делото, нито е допуснал нарушения на
материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно
решение. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими
към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се
е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за незаконосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са възраженията на оспорващия и са
формирани изводи за основателността на
същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен
състав. Касаторът не е оспорил писмото на ОПУ Враца пред инстанцията, пред която е представено
като доказателство, нито е представил доказателства в обратния смисъл. Анализ
на съдържанието на писмото се прави едва
с касационната жалба, но и пред касационната инстанция не се
представят писмени доказателства, които
да оборват изложените от ОПУ
факти, че на посоченото място от пътната мрежа няма ограничаващ скоростта знак. Само това
обстоятелство е достатъчно да се приеме, че
НП е незаконосъобразно, поради
недоказаност на нарушението и неговото авторство. При така констатираното е било безпредметно обсъждането дали
нарушението е извършено при условията на повторност, поради което неустановяването на датата
на предходно нарушение,
санкционирано чрез ЕФ, не е
съществено процесуално нарушение.
Достигайки до тези
изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за незаконосъобразен, въззивният съд
не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен
акт.
При служебна проверка
на решението относно неговата валидност,
допустимост и материална законосъобразност, касационният състав не намира
основания извън посочените в касационната жалба за отмяната му. Решението е
постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон.
По тези съображения оспореното решение следва да
бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да се
отхвърли.Гореизложеното обосновава заключение за правилност на изводите на
първата съдебна инстанция, които след проведено процесуално законосъобразно съдебно
производство са мотивирали потвърждаването на процесния електронен фиш с
валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон решение, което
следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него да се остави без
уважение.
Направеното искане
за присъждане на адвокатско
възнаграждение на *Г.Г., оказала
безплатна помощ на адресата на ЕФ пред въззивната и касационната
инстанция, следва да се остави без уважение.
Адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ на страна по делото, съгласно
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, се дължи само ако насрещната страна е осъдена да заплати
разноски. Такива не са присъдени нито
пред въззивната инстанция, нито пред
настоящата, поради което искането следва да се отхвърли.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253/29.07.2022г., постановено
по АНД № 466/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменен ЕФНГ серия К, № № 5844601, издаден
от ОДМВР – Враца.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на адвокат Г.Д.Г., ***, за заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ
на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.