№ 470
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, против съдебно решение №623/25.05.2021г., постановено
по Гр. д.№515/2021г. по описа на РС – Велико Търново, с което ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, с
ЕИК *******, да заплати на И. И. Р., с ЕГН 37040112187, сумата от 4372,84лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура №**********/17.09.2020г.,
начислена за период 18.03.2017г. – 24.03.2020г. по кл.№11600045591 за аб.№**********,
ведно със законна лихва от подаване на иска – 16.02.2021г. до окончателното изплащане,
както и е осъдено „Е. С.“ АД гр.В. да заплати на И. И. Р. сумата от общо 724,91лв.,
представляваща направени по делото разноски. Развити са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Твърди се, че правно
необосновани са изводите на първоинстанционният съд, че не е доказано по делото кога и
по какъв начин е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера,
поради което не може да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество енергия
реално е потребено от ищеца. Твърди се, че са осъществени както първият, така и вторият
юридически факти, предпоставящи приложението на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕЕ, а
именно приложеният по делото КП е съставен изцяло в съответствие с установените за това
нормативни изисквания по чл.49 от ПИКЕЕ, както и е установен и втория юридически факт,
предвиден в хипотезата на правната норма на чл.55 ПИКЕЕ, а именно – извършена на
средството за измерване метрологична проверка, при която да е установено наличието на
1
измерени количества ел. енергия в невизуализиран регистър. Сочи се, че от последващата
метрологична проверка на СТИ, извършена на 20.02.2017г., т.е. преди монтажа му в обекта
на ищеца, се установява, че СТИ е регистрирало показания само във видимите регистри /Т1
и Т2/, които факти изключват възможността в скритите регистри на електромера към този
момент да са налице записи на показания. Моли съда, да постанови съдебно решение, с
което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Претендира всички направени по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца И. И. Р., чрез пълномощника му адв.Илчев от ВТАК, с който
оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, по съображения, развити в отговора на жалбата.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена,
поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно
решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения,
изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира всички направени по делото
разноски, като за направените разноски във въззивното производство представя списък по
чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна И. И. Р., редовно призован, не се явява, не се представлява.
С писмена молба от 21.10.2021г., чрез пълномощника си адв.Христова от ВТАК, моли
делото да бъде разгледано в негово отсъствие, оспорва подадената въззивна жалба и
поддържа отговора на същата. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и
законосъобразно, по съображения, изложени в приложено към молбата писмено становище.
Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. С писменото становище релевира възражение по чл.78 ал.5
ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адв. възнаграждение.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно
2
съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от И. И. Р. против „Е. С.“ АД със седалище гр.В. осъдителен иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4372,84лв., представляваща заплатена без основание сума по фактура
№**********/17.09.2020г. за периода от 18.03.2017г. до 24.03.2020г. за недвижим имот с
адрес на потребление в с.Г., общ.Д., определена от ответника по негови изчисления, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 24.03.2020г. от служители
на ответното дружество е извършена техническа проверка на СТИ, измерващо ел. енергията
в процесното място на доставка в с.Г., общ.Д., за което ищецът е потребител на ел. енергия,
за която е съставен КП №5600244/24.03.2020г., процедурата по съставяне на който е изцяло
оспорена от ищеца. Сочи се, че след спиране на 16.11.2020г. на ел. енергията в имота, на
17.11.2020г. ищецът е бил принуден да заплати исковата сума по издадената му корекционна
фактура. Твърди, че исковата сума, начислена след извършена корекция на сметката му, се
явява платена от него при първоначална липса на основание, тъй като е начислена
неправомерно за ел. енергия, която реално не е потребена. Претендирал е разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Е. С.“
АД гр.В. – жалбоподател е заел становище за процесуална допустимост, а по същество е
оспорил изцяло предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като неоснователен и
недоказан, с довод, че ищецът дължи заплащане на исковата сума от 4372,84лв., начислена с
фактура №**********/17.09.2020г., на основание чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което и
заплащането й от ищеца не е без основание. Сезирал е съда с претенция за съдебни
разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният
съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал по
правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, поради което настоящата
въззивна инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и
препраща към установената такава от първостепенният съд, като не намира за нужно да я
възпроизвежда повторно.
Предмет на делото е осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена на иска от 4372,84лв., ведно с акцесорна претенция
за законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на ИМ – 16.02.2021г. до
окончателното изплащане.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, са
правилни. Въззивната инстанция, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд
за основателност и доказаност в пълен размер на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1
3
пр.1 от ЗЗД, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата,считано от датата на
предявяване на ИМ – 16.02.2021г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й
характер,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към тях.
В допълнение и по оплакванията във възивната жалба въззивният съд излага
следното:
Уважаването на осъдителен иск за неоснователно обогатяване на предявеното
основание по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за връщане на получено без основание, предполага
установяване от ищеца, че е престирал на ответника дадена парична сума, респ. в тежест на
ответника е да докаже основание за задържане на престацията.
В процесният случай безспорно ищецът, като ползвател на разпределителната мрежа
на ответното електроразпределително дружество за снабдяването му с ел. енергия за
процесното място на доставка в с.Г., общ.Д., има качеството на „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на §1 т.41б б.Б от ДР на ЗЕ. Безспорно установен по делото е и факта на
заплащане от ищеца на ответника на 17.11.2020г. на исковата сума от 4372,84лв. с вкл. ДДС,
представляваща начислена му корекционна такава с процесната фактура
№**********/17.09.2020г. в резултат от извършена корекция на сметката му на основание
чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, съставляваща преизчислено количество ел. енергия за процесното място
на доставка в с.Г. за исковия период 18.03.2017г. до 24.03.2020г., остойностено на база цена
за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа
на ответника. Поддържаното основание от ответника за дължимост на исковата сума е
начислена в резултат от извършена корекция на сметката на ищеца на основание чл.55 ал.1
ПИКЕЕ, чийто фактически състав в случая не е осъществен, поради което и платената от
ищеца сума в исковия размер от 4372, 84лв. по фактура №**********/17.09.2020г. се явява
платена без основание и подлежи на връщане от ответника на ищеца на основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД, което обуславя изцяло основателност и доказаност на предявеният
осъдителен иск за неоснователно обогатяване, ведно с претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 16.02.2021г. до окончателното й
изплащане, предвид акцесорният й характер.
В процесният случай техническата проверка на СТИ, измерващ ел. енергията в
процесното място за доставка на ел. енергия с потребител – ищеца, е извършена на
24.03.2020г., т.е. по време на действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г./, приложими в случая. За да е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, която
да породи право на ответника за извършване на корекция на сметката на ищеца, следва въз
основа на извършена метрологична проверка на СТИ да е установено наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, в който случай операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Съгласно чл.55 ал.2 ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. За да е
4
налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ не е достатъчно само установяване чрез
метрологична проверка на средство за измерване, че има измерени количества енергия в
невизуализираните регистри на СТИ. Разпоредбата на чл.55 ал.2 от ПИКЕЕ следва да се
тълкува в нейната взаимовръзка с ал.1 от същата, съгласно която, при установени измерени
количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ в тези регистри.
В процесният случай КП №5600344/24.03.2020г. е съставен в присъствие на
ползвателя – ищец и при спазване на реда, предвиден в чл.49 от ПИКЕЕ. По делото обаче от
ответника, в чиято тежест е, не е установено пълно и главно, при метрологичната проверка
на процесното СТИ да са измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на СТИ и то след монтажа на СТИ на процесния адрес за доставка на ел. енергия
на ищеца, поради което не е налице фактическият състав по чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, съответно
не е породено правото на ответника да коригира сметката на ищеца на това основание и
платената от ищеца на ответника искова сума се явява платена без основание по смисъла на
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, което обуславя доказаност изцяло по основание и размер на
предявеният осъдителен иск за неоснователно обогатяване. Действително от т.5 от КП
№368/24.08.2020г. от метрологична експертиза на електромер, както и от изслушаната в
първоинстанционното производство СТЕ, се установява, че при софтуерно четене на
електромера е установено наличие на регистрирана енергия по сборната тарифа 1.8.0. –
0033335,6 кВтч., която не е визуализирана на дисплея на електромера. Видно от СТЕ, при
софтуерния прочит на процесното СТИ е установено несъответствие между показанията,
записани в сумарния регистър 1.8.0. и сбора от показанията на активните за потребителя
регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, като ВЛ по СТЕ заключава, че това несъответствие най -
вероятно се дължи на наличие на цифрови показания в регистър, ненастроен за отчет. Т.е.,
по делото е установена не сигурност на наличие на измерени и то след монтажа на СТИ на
процесния адрес на потребление на ищеца количества ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ от 23 042 кВтч., с които е завишено, в резултат от проведената
корекционна процедура по чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, потреблението на абоната, а една вероятност
за това, с която се обяснява установеното несъответствие между показанията, записани в
сумарния регистър 1.8.0 и сбора от показанията на активните за потребителя регистри 1.8.1,
1.8.2 и 1.8.3. Сборната тарифа 1.8.0 е невизуализирана на екрана на СТИ, но същата , видно
от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ пред РС, е математически сбор от показанията по отделните
регистри на СТИ. Видно от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ, в протокола от БИМ са отчетени
показанията в общия регистър, но те представляват моментни стойности при натоварването
на СТИ, общият регистър и невизуализираните тарифи не са изследвани в БИМ с
натоварване, изследвана е само тарифа 15.8.2 – дневна, като при проверката за точност на
електромера, същият работи в класа си на точност. Видно от обясненията на ВЛ в СЗ в
първоинстанционното производство, не може да се установи каква е конкретната причина за
констатираното несъответствие между показанията, записани в сумарния регистър 1.8.0., и
сбора от показанията на активните за потребителя регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, и в кой
невизуализиран регистър са натрупани показанията, от които се извлича разликата между
5
стойностите на визуализираните и стойността на общия регистър. Не се установява и
констатираното несъответствие между показанията, записани в сумарния регистър 1.8.0., и
сбора от показанията на активните за потребителя регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, да води
началния си момент след монтажа на СТИ на обекта на ищеца, каквото е изискването на
чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, поради което в случая не е налице фактическият състав на чл.55 ал.1
ПИКЕЕ. Видно от СТЕ, процесният СТИ е произведен през 2007г., преминал е последваща
метрологична проверка през 2017г., резултатите от която са обективирани в Протокол от
20.02.2017г., според който СТИ съответства, но при която последваща метрологична
проверка не са записани показанията в невизуализираните регистри на СТИ и в сборната
тарифа. Действително, СТИ в периода след последващата метрологична проверка на
20.02.2017г. до монтажа му на процесния адрес за доставка на ел. енергия на ищеца – на
17.03.2017г., видно от СТЕ, не е измервал потребена ел. енергия на друг абонат, но същият
преди последващата метрологична проверка е работил при друг абонат, и както заявява и
ВЛ по СТЕ в СЗ, винаги има налични данни по общия регистър, а в процесният случай при
монтажа на СТИ на адреса на ищеца на 17.03.2017г. са записани показанията само по
активните, визуализирани на дисплея на СТИ нощна, дневна и върхова тарифи, но не и при
какви показания по сборната тарифа 1.8.0 и по трите невизуализирани на екрана на СТИ
регистри е монтиран на адреса на ищеца. Доколкото не е ясно при какви показания по
сборната тарифа 1.8.0 и по трите невизуализирани на екрана на СТИ регистри е монтиран на
адреса на ищеца, то по делото не е доказано от ответника, в чиято тежест е, пълно и главно,
установеното при метрологичната проверка несъответствие между показанията, записани в
сумарния регистър 1.8.0., и сбора от показанията на активните за потребителя регистри
1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, да се дължи на измерени количества ел. енергия в невизуализирани
регистри на СТИ и кои точно са тези регистри, както и не е доказано начислението от 23042
квТч. да съставлява измерено след монтажа на СТИ на адреса на ищеца количество ел.
енергия в тези регистри, поради което не е налице фактическият състав по чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ и платената от ищеца искова сума, начислена като корекционна такава на основание
чл.55 ал.1 ПИКЕЕ се явява платена без основание, поради което подлежи на връщане от
ответника на ищеца по реда на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, с което предявеният иск по чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД за сумата от 4372,84лв. се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата на ИМ
до окончателното изплащане. Не на последно място, доколкото, видно от разпита на ВЛ в
СЗ пред първата инстанция, не може да се установи каква е конкретната причина и в кой
регистър са натрупани показанията, от които се извлича разликата между показанията на
визуализираните и показанията на общия регистър, то не е доказано и констатираното
несъответствие като цифрово показание от 23042 квтч. да съставлява измерени, т.е.
потребени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ и то след монтажа му
на процесния адрес на ищеца по смисъла на §1 т.1 от ДР на ПИКЕЕ, която разпоредба под
„измерване“ визира регистриране на произведена или потребена активна и реактивна
електрическа енергия. Не се установява по категоричен начин, че при монтажа на
електромера той е бил с нулеви показания в ненастроените за отчет регистри, няма данни и
6
за показанията на общия регистър. От самия факт, че СТИ е монтиран в обекта на ищеца
след като е преминал метрологична проверка, не следва еднозначен и категоричен извод, че
при монтажа на СТИ той е бил с нулеви показания в ненастроените за отчет регистри.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното съдебно решение се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба
отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
По разноските:
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, съобразно което и съдът не следва да се произнася по направеното с писмено
становище възражение от въззиваемата страна по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззивника адв. възнаграждение.
Изходът на спора обосновава основателност на претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на направените съдебни разноски за въззивното производство, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в
доказан размер от 550лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №623/25.05.2021г. , постановено по Гр.д.№515/2021г.
по описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В. В. 258, В.
Тауърс – Е, с ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Р. от с.Г., общ.Д., с настоящ адрес
гр.В.Търново, ул.“К. П.“ №5, вх.Д, ап.15, с ЕГН **********, сума в размер на 550 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното
производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8