Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260011/03.02.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 458 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30372/24.04.2019г. от Е.Ш.А., ЕГН ********* ***,
чрез пълномощника си адв. К.Н.К. от ВАК, съдебен адрес *** срещу решение № 1362
от 03.04.2019г. постановено по гр.д. № 3325/2018г. по описа на ВРС, 19-ти
състав.
В жалбата е изложено становище за
недопустимост, евентуално неправилност на решението, като се навеждат следните
оплаквания: районният съд не е разпределил доказателствената тежест по
отношение на ищците; решението е основано на нерелевирани от ищците в исковата
молба факти и обстоятелства; несъобразяване със събрани свидетелски показания
досежно изпълнение на задължения по договор за гледане и издръжка от ищците по
отношение на Д. А.; необсъждане в мотивите на решението манифестираното от страна на въззивника
намерение за владение спрямо съсобствениците Й. и Т. Ж.; съдът не се е
произнесъл по въпроса дали е оборена от ищците презумпцията оп чл.69 от ЗС;
счита, че субективното съединяване на искове по чл.108 от ЗС е недопустимо при
наличието на различни придобивни основания на ищците; намира предявените срещу
втория ответник – К.Б. искове по чл.108 от ЗС за недопустими, тъй като по
делото не е доказано същата да владее за себе си процесния имот; в решението
липсва произнасяне на съда по искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на
ответницата К.Б.. Искането му е за отмяна на атакуваното решение и за
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили
отговори от насрещните страни по жалбата , в които са изложени становищата за
неоснователност на оплакванията срещу решението, което намират за правилно и
законосъобразно.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 38617/30.05.2019г. от К.П.Б., ЕГН ********** ***
срещу решение № 1362 от 03.04.2019г. постановено по гр.д. № 3325/2018г. по
описа на ВРС, 19-ти състав.
В жалбата е изложено становище за
недопустимост, евентуално неправилност и назаконосъобразност на решението, като
се навеждат следните оплаквания: решението е основано на нерелевирани от ищците
в исковата молба факти и обстоятелства, поради което е недопустимо; районният
съд не е разпределил доказателствената тежест по отношение на ищците; намира,
че е ненадлежна страна, доколкото е доказана липсата на намерение за своене и
волеизявление в този смисъл; не е доказано да е била владелец или държател на
имота; в решението липсва произнасяне на съда по искането по чл.537, ал.2 от ГПК по отношение на жалбоподателката.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили
отговори от насрещните страни по жалбата , в които са изложени становищата за
неоснователност на оплакванията срещу решението, което намират за правилно и
законосъобразно.
Образувано е и по частна жалба вх. № 87845/27.11.2019г. от Е.Ш.А. и по частна жалба вх. № 88631/29.11.2019г.
от К.П.Б. срещу определение № 13795 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело №
3325/2018г. на ВРС, 19-ти състав, с което е оставено без уважение молбата на
частните въззивници за изменение на решение № 1362 от 03.04.2019г. в частта му
за разноските.
В жалбите са изложени становища за липса на
правна и фактическа сложност на делото, поради което се оспорва размера на
адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на ищците. Счита се,
че адвокатските възнаграждения не са съобразени с обема на притежаваните права
от всеки от ищците.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК са постъпили
отговори от насрещните страни по частните жалби със становища за тяхната
неоснователност.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по активно и пасивно обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от А.Л.Щ., П.И.Щ. и „Приморска
популярна бизнес-кооперативна организация“ срещу
Е.Ш.А. и К.П.Б. за
приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици при части 1/2 идеална част в съпружеска имуществена
общност за А.Л.Щ. и П.И.Щ. и 1/2 идеална част за „Приморска популярна бизнес-
кооперативна организация“ на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, а именно: жилище,
състоящо се от две стаи и антре, две изби и избен коридор, със застроена площ
от 52 кв. м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор
10135.51.187.2, разположено в поземлен имот с идентификатор 10135.51.187; че ищците са собственици при части ¼ идеална
част, в съпружеска имуществана общност, за А.Л.Щ. и П.И.Щ., и 1/4 идеална част
за „Приморска популярна бизнес- кооперативна организация" на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, а именно: поземлен имот,
целият с площ от 471 кв. м., находящ се в гр. Варна ,ул. „***“ № *,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.51.187, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: ниско
застрояване, с номер по предходен
план: 009, съседи: 10135.71.285, 10135.51.194, 10135.51.603,10135.51.181,10135.51.180 и 10135.51.186 и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на гореописаните недвижимите имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „***“
№ *.
Отправено е и искане да се отмени
нот. акт № 25, том I, рег.№ 749, д. № 17/2018 г. на нотариус peг. № 116 Л. Г., на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба се излага, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на 21.06.2006г., с нот. акт № 173,
том II, вх. per. № 5214, д. № 280/2006г. на нотариус П. С., ищцата А.Л.Щ. и
сестра й Н. Л.Б. са
придобили собствеността при равни части върху жилище с идентификатор 10135.51.187.2 и при равни части
върху 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор 10135.51.187, находящи се в гр. Варна, ул. „***“ № *. Към датата
на прехвърляне на собствеността А.Л.Щ. е била в
граждански брак с ищеца П.И.Щ. и върху
придобитата от нея част от жилищната сграда и поземления имот е възникнала съпружеска имуществена общност. Сочи се,
че „Приморска популярна
бизнес- кооперативна организация" е станала собственик на 08.07.2016г. на 1/2 идеална част от
жилището и на 1/4 идеална част от поземления имот, с постановление от 08.07.2016 г. за възлагане на
недвижим имот от съдебен изпълнител peг. № 807 Н. Д.по изп. дело №
201287040054. Имотите са били
продадени на публична продан по изпълнително дело за задължение на ответницата К.П.Б. и на нейната
майка Н. Л.Б.. На 01.02.2018г. Е.Ш.А.
се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност №
25, том I, peг. № 749. д . № 17/2018
г. на нотариус per. № 116 Л. Г.. Ищците намират, че ответникът А. не е придобил правото на собственост по давностно владение, тъй
като не е осъществявал владение върху жилището и поземления
имот в продължение на повече от 10 години. Същият заживял в жилището едва през
2010г., заедно с К.П.Б., но не е осъществявал владение, тъй
като не е манифестирал по отношение на собствениците, че владее имота като
собственик. На двамата ответници били известни провежданите изпълнителни
действия по отношение на 1/2 идеална част от жилището и по отношение на 1/4
идеална част от поземления имот - опис, оценка и публична продан за задължения
на втората ответница и на майка й Н. Б..
Срещу втория ответник и майка й били образувани изп. дела № 2012807040052 и № 2012807040054 по описа на ЧСИ per. № 807 Н. Д., по
които взискател била
„Приморска популярна бизнес - кооперативна организация". Ответникът Е.Ш.А.
през 2017г. е подал жалби до
Районна прокуратура - Варна срещу ищеца „Приморска популярна бизнес - кооперативна организация, по
които били образувани
преписки N **********/2017
г. и № *********/2017 г. по описа на I РУП- Варна, но по същите било отказано да се образува досъдебно производство, поради
липса на престъпление. Намират,
че владението на Е.Ш.А.,
дори и да е имал намерение да свои имота, не е било осъществявано спокойно, необезпокоявано и без
претенции от страна на трети лица. Сочи се, че ответниците владеят жилището и поземления имот без правно основание и отказват да предадат владението на ищците.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е.Ш.А. е депозирал отговор на исковата молба, в
който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявените искове. Ответникът намира, че предаването на владение на идеална
част от от спорната идеална част от недвижими имот по реда на чл. 108 от ЗС не
бимогло да се претендира, докато не се разреши начина на ползване на имота
между различните съсобственици. Сочи, че до подаване на исковата молба К.П.Б. не се е легитимирала
като владелец или държател на имотите. По тази
причина тя не е била призната
за собственик в изготвеният и вписан НА за собственост върху недвижим имот придобит по
давност, а е била свидетел по нотариално дело № 17/2018г. по описа на нотариус Л.
Г.. Е.А. не е имал възможност да манифестира пред ищеца „Приморска популярна
бизнес - кооперативна организация",
през периода 10.01.200 г. -
10.01.2017г., тъй като през въпросният период същият не се легитимирал като
собственик на имотите предмет на спора по настоящото производство. През месец юли 2017г. А. Любчева Щ. завела жалба до
ВРП за самоуправни действия против Е.Ш.А. и К.П.Б.. По случая е била образувана прокурорска преписка с № 9849/2017г. по описа на ВРП и полицейско производство
с № 433000-15833/2017г. по описа на I-во РУП-Варна, разпитани били Е.Ш.А., К.П.Б. и А.Л.Щ.. Именно показанията на А.Щ., дадени на 30.08.2017г., доказвали неоснователността и неверните
обстоятелства изложени в исковата молба. На 21.03.2017г. Е.Ш.А. завел жалба против
представителите на ППБКО - г-н П. Д.и г-н П. П.и била образувана ПП 3518/2017г.
по описа на ВРП и полицейско производство № *********/2017 г. по описа на I-во РУП Варна. Следващата прокурорска
преписка 7828/2017г. била образувана по жалба до ВРП на 16.06.2017 г. от страна на Е.Ш.А. против В. А. Д.. По този начин
била образувана преписка 7828/2017 г. по описа на ВРП и полицейско производство
№ *********/2017г. по описа на I-во РУП Варна. Подадените и образувани преписки били след момента на
вече изтеклата десет годишна придобивна давност в полза на ответника по
настоящото производство Е.Ш.А., така че за смущаване и обезпокояване по време
на периода 10.01.2007 - 10.01.2017г. нямало как да става дума. Е.А. не бил
завладял с насилие или чрез принуда имота, а това се случило по покана на
ползвателя и предходен владелец Д. Р. А.. След смъртта на Д. А. на 06.07.2011г.
владелецът продължил необезпокоявано да обитава и да владее имота, без да е
нарушавано владението му до
днешна дата и без да е обезпокояван по какъвто и да било начин за периода на
десет годишната придобивна давност изтекла в негова полза. За годините през
които Е.Ш.А. владял имота е извършил
серия от подобрения върху същия , което доказвало, че владелецът е имал господстващо положение и
отношение спрямо имота и го е своял напълно. Твърди се, че никой друг освен Е.Ш.А.
и К.П.Б., не е гледал и не се е грижил за покойната Д. Р. А. и по този начин е встъпил в правата им, тъй като те са обитавали имота, в който се е намирал предходния собственик. От друга
страна владението на Е.А. започнало от 10.01.2007г. и било непрекъсвано,
несмущавано, продължаващо повече от 10 години, включително и до ден днешен,
което се трансформирало в право на собственост. Молбата за образуване на изп.
дело и налагане на възбраната върху недвижимия имот е била подадена на 10.02.2012г. от взискател
„ППБ-КО", а владелецът на имота Е.Ш.А. е установил
владението си много преди тази дата, цели 5 години. Вписването на възбраната в имотния регистър имало правоохранително действие
спрямо разпореждането с даден недвижим имот, но нямало уведомителен и
охранителен характер спрямо трето лице, владелец на определен недвижим имот, за
който тече период на пълна десет годишна погасителна давност. Срещу ответника никога не били водени искове или завеждани дела.
В
отговора на исковата молба от К.Б. се излага становище за недопустимост и
неоснователност на предявения срещу нея иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Сочи, че не е владяла или държала имота за себе си и никога не е предевявала
собственически права спрямо него. Излага, че не е вписана като собственик в
издадения нотариален акт за собственост на процесния имот. Сочи, че до м. март
2017г. не е коментирала с Е.А. факти и обстоятелства за изпълнителното дело,
образувано при ЧСИ Н. Д..
С
обжалваното решение предявените искове са уважени изцяло.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен
на 21.06.2006г., обективиран в нотариален акт № 173, том II, вх. per. № 5214,
дело № 280/2006 г. на нотариус П. С. с peг. № 335, се установява, че Д. Р. А. е
прехвърлила на своите дъщери А.Л.Щ. и Н. Л.Б. правото на собственост на по
½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „***“ № *, представляващ жилище, състоящо се от две стаи и антре, две
изби и избен коридор; ½
ид.ч от дворен тоалет и 1/2 идеална част от дворно
място, с площ от 478 кв. м., представляващо имот 9, в кв. 211,
12 м.р., при съседи: улица, имот
8, имот 14, имот 18, имот 15, срещу задължението им да поемат гледането и
издръжката й. Прехвърлителката Д. А. си e запазила
правото на ползване на имота до нейната смърт.
От
постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2016г., влязло в сила на
28.12.2016г., издадено от ЧСИ Н. Д.по изпълнително дело № 20128070400054, се
установява, че на „Приморска популярна бизнес - кооперативна организация"
е възложено правото на собственост върху ½ ид. ч. от къща с
идентификатор 10135.51.187.2, с площ от 52 кв. м., находяща се в гр. Варна, ул.
„***“ № *, състояща се от две стаи и антре, две изби и избен коридор, 1/4 ид.
ч. от дворен тоалет, ¼ ид.ч. от дворно място с идентификатор
10135.51.187, в което е построена къщата, с площ от 478 кв.м., а по скица с
площ от 471 кв.м., имот № 9, кв. 211, 12 м.р., при граници: улица, имот 8, имот
14, имот 18, имот 15, при съседи: 10135.71.285, 10135.51.194,
10135.51.603,10135.51.181,10135.51.180 и 10135.51.186. Постановлението е влязло
в законна сила на 28.12.2016г.
От НА № 25,
т.I, рег. № 749, дело №17 от 2018г. на нотариус Л. Г. се
установява, че на 01.02.2018г. нотариусът е признал правото на собственост по
давност на Е.Ш.А. върху следния недвижим имот: сграда с идентификатор
10135.51.187.2, находяща се в гр. Варна, ул. „***“ № *, със застроена площ от
52 кв. м., с един етаж, състояща се от две стаи и антре, две изби и избен
коридор, разположена в дворно място с идентификатор 10135.51.187, както и
½ ид.ч. от двора, с площ от 471 кв.м., имот № 9, кв., съседи:
10135.71.285, 10135.51.194, 10135.51.603,10135.51.181,10135.51.180 и
10135.51.186.
От
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че П.И.Щ. и А. Л.Щ. са
съпрузи от 24.06.1984г.
От
представения препис-извлечение от акт за смърт № I-1060/08.07.2011г.
се установява, че Д. Р. А. е починала на 06.07.2011г., в гр. Варна.
От приетата
по делото справка от НБДН (на л. 36 от делото) се установява, че Е.А. е със
заявен постоянен и настоящ адрес *** 24, считано от 06.02.2018 г., като видно
от АУАН (на л. 92 от делото), към 05.04.2017 г., адресът му по лична карта бил
в гр. Нови Пазар.
От
представения по делото АУАН се установява, че ответникът е посочил, че никой от
собствениците на имота не му е давал разрешение за адресна регистрация на ул.
Зограф 24, в гр. Варна.
От
представената приходна квитанция (на л. 85-86 от делото) се установява, че
данъците и таксите смет за процесния имот, за десет години назад (от 2007г. до
2017 г.) са платени в един ден – на 30.08.2017г., от Е.А., в размер на 1473.11
лв., ведно с дължимата лихва за забава.
От
представените фактури и фискални бонове за заплащане на вода и ел.енергия се
установява, че партидата за процесния имот се води на името на Д. А..
По делото са
представени и покана за доброволно изпълнение до К.Б. от 20.11.2012г., молба от
К.Б. до ЧСИ Н. Д., молба от „Приморска популярна бизнес - кооперативна
организация" до ЧСИ Н. Д.; справка от НБДН за адреса и семейното положение
на К.П.Б.; решение от 04.12.2017г. на Административен съд – Варна; протокол за
въвод от 10.05.2017 г.; постановление за отказ да се образува наказателно
производство; обяснения по преписка № 433000-15833/2017 г. по описа на Първо РУ
– Варна; жалби от Е.А. до ВРП; протокол от 01.02.2018 г. на нотариус Л. Г..
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от ищците
свидетели - М. С. А., Д. Н.П. и Я. К. М./първите
двама без родство и дела със страните поделото, а третият - зет на А.Щ./ и от ответниците -
Св. М. А.
сочи, че познава К.Б. и нейната леля А. и свако й П.. Излага, че с К. са били
сгодени и са живели заедно от 2004г. до 2009г при родителите му в кв.
Аспарухово, ул. „***“ *. Посочва, че през този период тя не живяла на друго
място и с друго лице. Разделили се през лятото на 2009г. Тогава била сватбата
на братовчедка й – Ц., която била дъщеря на леля й А.. Познава баба Д.,
посещавал дома й, помагал й, събирали са се по различни поводи. След като се
разделили тя заживяла при родителите си в Аспарухово. Не познава ответника Е.,
но знае, че ответницата след това е заживяла с някого. Преди 2007г. не знае К.
да е имала връзка с друг мъж. Баба Д. имала мъж, но той починал много отдавна
2001г. – 2002г., като преди това живеели в Аспарухово, имали апартамент и после
се преместили в къщата. Баба Д. останала сама след смъртта на мъжа си, като
никой друг не е живял при нея.
Св. Д. П.
излага, че познава А.Щ. от 2004г. - 2005г., скоято са били колежки и приятелки.
Виждала е сестра й Н. . Водела е А. с колата през 2008-2009г. при майка й,
която живеела сама около фабриката „Христо Ботев“, гр.Варна. А. плащала
сметките за ток и вода на майка си. Племеницата й К. живеела с приятеля си в
Аспарухово, а към края на 2009г. или началото на 2010г. заживяла при баба си.
Св. Я. М.излага, че с Ц., дъщерята
на А., се запознали през 2005г., а сключили брак през месец май 2009г. Познавал баба Д. от 2005г. - 2006г. Баба Д. живеела в къщата до училище „Елин Пелин“, ул. „Зограф“. С К. се запознал на рождения
ден на баба Д., през 2006г. Тогава К. живеела при приятеля си М. А., в Аспарухово. Сочи, че по времето, когато е била сватбата им с Ц., К.
е живяла с приятеля си М. . Месец-два след сватбата К. се разделила с приятеля
си и отишла да живие при родителите си в Аспарухово. Посещавал дома на баба Д. по семейни събирания, носили дърва,
въглища, с П.Щ. й закупили хладилник, имала проблеми с осветлението, в мазето на
къщата, което ремонтирали. По това време баба Д. живеела сама. К. отишла да живее при баба Д. през август 2010 г., а после и някакво
момче, зимата между 2010г. и 2011г. Никога не е виждал Е.А.. След 2006г. не знае някой да е живял постоянно
при бабата от нейните дъщери.
Св. Й. Ж.излага,
че от 2004г. живее в гр. Варна, ул. „***“ № *, в съседство с баба Д.. Познавала
Е. от 2007г., живеел заедно с К. в къщата на баба Д.. Баба Д. починала през
2011г. Когато закупили къщата баба Д. била самичка. След като Е. дошъл в имота,
направил големи подобрения – поправили покрива, оградата към улицата, измазал
къщата, посял трева и дръвчета. Е. гледал кучета в двора. Този имот бил на баба
Д.. Дъщерите на баба Д. до 2007г. не ги е виждала. След това видяла Н. , на
един рожден ден, но другата дъщеря не я е виждала никога. Баба Д. починала през
2011г., като преди това Е. я гледал. През 2017г. Е. дошъл при нея с една декларация,
като казал, че има претенции към имота и свидетелката го попитала „ти не си ли
вече собственик на тоз имот“, а той отговорил че не е, и после подписала
декларацията и ходели при нотариус.
Св. Н. И. е син
на свидетелката Й. Ж.излага, че живее на „***“ № * от 2004г. и познава Е. от
2007г. Е. направил много ремонти по двора и по къщата. Баба Д. си живеела сама,
преди да дойде Е. да живеят с К.. Баба Д. починала през 2011г.
Св. И. И.живее
ул. „***“ № *. С Е. се запознали през 2007г., в дома на баба Д.. В последствие
се забелязало, че той се установява да живее там. Той живеел с приятелката си К..
Имотът бил изоставен, но след това го облагородил. Той подновил изцяло къщата -
ограда, мазилки, покрив, ел. инсталации, водопроводни, градината, беседка,
кучета в двора. Само Е. и К. гледали баба Д.. Баба Д. починала 2011г. А. идвала
един или два пъти най-много, като по - често идвала Н. с децата си. Преди това, К. живеела в Аспарухово,
при майка си и баща си. Не е виждал съпруга на А. в имота.
От
представения по делото протокол /постановление/ на нотариус Л. Г. от
01.02.2018г. по н.д. № 17/2018г. се установява, че водените от ответниците
свидетели са били свидетели и по обстоятелствената проверка на нотариуса.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основателното провеждане на
ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно
доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.
108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното
основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това. Наведените
твърдения за това, че ищците са съсобственици на имота, който се владее без
правно основание от ответниците, обуславят извод за допустимост на предявените осъдителни
искове за собственост.
В хода на първоинстанционното
производство ищците, сега въззиваеми, са ангажирали убедителни доказателства в
подкрепа на релевираните от тях твърдения за собственост върху процесния имот,
въз основа на прехвърлителна сделка при условията на СИО за първите двама и въз
основа на постановление за възлагане за третия ищец.
Между страните липсва спор, че към
датата на приключване на съдебното дирене процесният недвижим имот се владее от
въззивниците.
Спорът пред въззивната инстанция е
съсредоточен върху третата предпоставка за основателността на ревандикационнния
иск, а именно налице ли е правно основание за въззивниците да владеят процесния
недвижим имот. Последната се позовава на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Основание за придобиване на правото
на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен срок на
необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Съобразно нормата на чл. 68
от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да
отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои.
В конкретния случай, въззивникът Е.А. твърди да е владял имота от началото на
2007г. до предявяване на иска срещу него. Събраните по делото гласни
доказателства от свидетелските показания на двете страни по делото са
противоречиви по отношение въпроса на началния момент, от който въззиваемият е
започнал да живее в имота. Свидетелите на възиваемите сочат К. и Е. да са
заживели в имота в края на 2009г. или началото на 2010г., докато според
свидетелите на въззивниците това е станало в началото на 2007г. Няма спор между
страните, че и към двата момента в имота е живяла баба Д., която с
прехвърлителната сделка от 2006г., в полза на двете й дъщери А. и Н. срещу гледане и издръжка, е запазила правото
си на ползване и обитаване на имота докато е жива. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че ограниченото
вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално
право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота и изключва възможността на
новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността, тъй като
е придобил така наречената гола собственост. Същевременно, запазилият правото
на ползване разполага с възможността за лично ползване на имота и да събира
гражданските плодове от него. В случая, по делото се установява, че баба Д. е
допуснала внучката си К. и приятелят ѝ Е. да живеят в имота. Въззивникът Е.А.
твърди да е установил владение върху имота, докато върху него право на ползване
е упражнявала бабата на въззивницата К.Б., вкл. и до предявяване на исковете
срещу тях. От анализа на доказателствата по делото и на така установеното обитаване
на имота следва извод, че въззивниците са били държатели, но не и владелци на
имота. Те са допуснати в него от бабата на въззивницата Б. в рамките на
упражняваното от нея вещно право на ползване по смисъла на чл.56 от ЗС. В
случая се касае за упражняване на търпими действия от въззивниците върху имота,
основани на лични и родствени отношения между тях и носителят на ограниченото
право на ползване. Едва след прекратяването на това право със смъртта на Д. А.
през 2011г. е било възможно превръщането на установеното държане във владение.
До снабдяването с констативния нотариален акт от Е.А. на 01.02.2018г. и завеждане
на исковата молба на 02.03.2018г., не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок и въззивникът Е.А. не е би могъл да
придобие имота по давност. Що се отнася до въззивницата К.Б., не се установи
същата да е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение за своене в
нито един момент от нейното обитаване на имота.
Посочената установеност, че ищците
се легитимират като собственици на процесния имот, а ответниците упражняват
фактическа власт върху имота без противопоставимо на ищците правно основание,
обуславя единствения възможен извод за основателност на предявения иск с правно
основание по чл. 108 от ЗС.
Съобразно Тълкувателно решение № 3
от 29.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012г., ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. С оглед на
основателността на предявения ревандикационен иск искането за отмяна на КНА № 25, т.I, рег. №
749, дело №17 от 2018г. на нотариус Л. Г., вписан
в СВ под № 175, том V, дело № 988/2014г., вх. рег. № 2195/01.02.2018г., с който
ответникът Е.Ш.А. е признат за
собственик по давност на процесния имот се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Като е достигнал до идентични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде изцяло потвърден.
По частните жалби по чл.248 от ГПК:
Предмет на двете частни жалби е определение № 13795 от 22.10.2019г., с
което е са оставени без уважение молбите на ответниците Е.А. и К.Б. за
изменение на постановеното по първоинстанционното дело решение, в частта за
разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение.
И двете частни жалби са подадени от
надлежни страни, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и са допустими.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
случая спорът между страните е вещен, каквито спорове обичайно са с по-висока
правна и фактическа сложност. Производството пред първата инстанция се е
развило в четири открити съдебни заседания, в които са събрани множество
писмени и гласни доказателства. Заплатените адвокатски хонорари в размер на по
1600 лв., са съобразени както със сложността на делото, така и с цената на иска
и правилата на Наредба № 1/2004г. Ето защо, частните
жалби на въззивниците се явяват неоснователни.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и предвид
изхода на въззивното обжалване, въззивниците следва да заплатят при условията
на разделност на въззивника А. Щ. направените разноски в размер на 650 лв., а
на въззивника направените разноски в размер на 1000 лв., и двете суми представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по въззивно производство.
Воден от
горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1362 от 03.04.2019г., постановено по
гр.д. № 3325/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 13795 от 22.10.2019г. по гр.д. № 3325/2018г. по
описа на ВРС, 19-ти състав, с
което са оставени без уважение молбите на Е.Ш.А. и К.П.Б. за изменение на решение № 1362 от 03.04.2019г. в частта за разноските, на осн.
чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ш.А., ЕГН ********* *** и К.П.Б., ЕГН **********
*** да заплатят при условията на разделност на А.Л.Щ., ЕГН ********** и П.И.Щ.,
ЕГН **********,*** сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща направените съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ш.А., ЕГН ********* *** и К.П.Б., ЕГН **********
*** да заплатят при условията на разделност на „Приморска популярна
бизнес-кооперативна организация“, ЕИК *********, със седалище и адрес н
ауправление гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ 72, ет.3, ап.4 сумата от 1000
лв. /хиляда лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: