Р Е Ш Е Н И Е
№ 190 18.12.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателно отделение
На четвърти декември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2. ГЕОРГИ ИВАНОВ
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВНОХ дело № 1167 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260024/02.10.2020 г.
по НОХД № 920/2020 г., Бургаският районен съд
признал подсъдимата М.Н.Д.,
ЕГН ********** за невиновна в това, че на 17.10.2019 г. в жилищен имот в с. К., общ. К., обл. Бургас,
обитаван от лицата М.Н.Д., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН **********, сама осъществила неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
гр. Пловдив, ЕИК *********, посредством неправомерно монтиране /закачване/ на
меден проводник тип СВТ със сечение 2х4 кв. мм. с твърди жила, оформени като
куки, които са закачане неправомерно на проводници на изхода от порцелановите
изолатори, т.н. „чашки“, монтирани на външна фасада на жилищния имот, като
медния проводник тип СВТ, завършващ с тригнезден
разклонител, е прекаран през счупено стъкло на прозорец в стаята на къщата,
която е била обитавана от М.Н.Д., ЕГН ********** и
семейството й, с което създала условия за неотчитане на потребената
електрическа енергия преди средство за търговско измерване – електромер,
заведен в системата на разпределение „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив
с фабричен № *********, на името на В.Х.С., ЕГН **********
като абонат с клиентски номер 10000200652 и измервателна точка /ИТН/ 2551712,
констатирано по съответния ред на 18.10.2019 г. – престъпление по чл. 234в, ал.
1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по
повдигнатото обвинение.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурорът,
който с подаден пред настоящата инстанция въззивен протест моли същата да бъде отменена
и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас не поддържа подадения въззивен протест, като не
го оттегля. Счита, че авторството на деянието е недоказано, поради което
предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата
не се явява, редовно призована. Защитникът й – адв. Ваня Радиева от АК – Бургас
намира постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, като
моли същата да бъде потвърдена.
След като се
запозна с подадения протест, изслуша становищата на страните в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като
извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от
посочените в протеста основания, съдът намери следното:
Подсъдимата
М.Н.Д. е родена на *** ***. Същата е *** гражданка, ***,
*** образование, работи временно в ***.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, Д. е ***.
Подсъдимата
М.Д. и М.С. живеят на
съпружески начала, като живеят с децата си и работят в Република Г.. През месец октомври
2019 г. те се прибрали в Република България в обитаваната от тях къща в с. К., общ. К., обл. Бургас,
собственост на бащата на С., починал през 2013 г.
В
„Електроразпределение Юг“ сутринта на 18.10.2019 г. бил получен сигнал за
неправомерно прикачване към електроразпределителната мрежа в дом с партида,
водеща се на името на В.Х.С., ИТН 2551712, електромер
с фабричен № *********. Тъй като лицето било починало отдавна, абонатът бил с
прекъснато ел. захранване. На място бил извършен оглед в присъствието на М.В. и подсъдимата М.Д., В имота
било констатирано, че е налице неправомерно свързване с кабел на ел.
инсталацията в жилището с ел. инсталацията, прикрепена към фасадата на къщата и
по-конкретно посредством неправомерно монтиране (закачване) на меден проводник
тип СВТ със сечение 2х4 кв.мм. с твърди жила, оформени като куки, които били
закачени неправомерно на проводници на изхода от порцелановите изолатори или
т.нар. „чашки“, монтирани на външна фасада на жилищния имот. Медният проводник,
тип СВТ, завършващ с тригнезден разклонител бил
прекаран през счупено стъкло на прозорец в стаята на къщата. С оглед на това
били създадени условия за неотчитане на ползваната електрическа енергия преди
средството за измерване – електромер, който бил заведен в системата на
„Електроразпределение Юг“ЕАД с № ********* на името на покойния В.Х..
На
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че след като обектът е бил
изключен от преносната мрежа, поради неплатени сметки към доставчика на ел.
енергия, по-късно чрез неправомерно монтиране е налице ново /закачане/ на меден
проводник тип СВТ, със сечение 2х4 кв.мм., с твърди оформени като куки жила и
закачени на проводници с дължина между 25 и 25 см, с което се осигурява ток в
къщата, но без да се отчита на електромера. На изхода на порцелановите
изолатори (т.нар. чашки) е консумираната електрическа енергия, като същата не
преминава през средство за търговско измерване на къщата /електромер/ и
отчитане, като по този начин са създадени условия за нерегламентирано свързване
към електрическата мрежа и неотчитане на потребената
енергия. Също така е посочено, че консумираната от живущите в къщата ел. енергия
не е могла да бъде отчетена.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство, а именно
показанията на свидетелите Т.П., А.Т.,
П.К. и Д.Т., от писмените
доказателства – справка за съдимост на подсъдимата, от назначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза и от другите събрани писмени доказателствени
материали.
От тези доказателства се установява
категорично, че електрозахранването в дом, находящ се в с. К.,
общ. К., обл. Бургас,
обитаван от подсъдимата М.Д. и М.С.,
било прекъснато. Също така се установява, че електромер, заведен в системата на
„Електроразпределение Юг“ЕАД гр. Пловдив, с фабричен № ********* се води на
името на В.Х.С., който е починал, като абонат с
клиентски номер ********** и измервателна точка номер /ИТН/ 2551712. По делото
по безспорен начин е установено, че на посочената дата в посочения имот е било
осъществено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, посредством неправомерно монтиране
/закачване/ на меден проводник тип СВТ със сечение 2х4 кв.мм. с твърди жила,
оформени като куки, които са закачени неправомерна на проводници на изхода от
порцелановите изолатори, т. нар. „чашки“, монтирани на външна фасада на
жилищния имот, като медния проводник тип СВТ, завършващ с тригнезден
разклонител, е прекаран през счупено стъкло на прозорец в стаята на къщата,
довело до неотчитане на потребената електрическа
енергия преди средство за търговско измерване – електромер.
Бургаският
окръжен съд намира възраженията на районния прокурор при РП – гр. Бургас,
депозирани във въззивния протест за неоснователни. Настоящата инстанция изцяло
споделя правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд, че от
доказателствата по делото не може да се обоснове безспорен и категоричен извод
относно авторството на деянието. За да достигне до този извод, решаващият съд е
извършил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, съпоставяйки
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. В мотивите
към присъдата подробно са посочени кои свидетелски показания са кредитирани и
кои – не. От доказателствата по делото може да се направи единствено
категоричен извод относно извършване на повдигнатото с обвинителния акт престъпление
от обективна страна. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че свидетелите
Т.П. – служител в сектор Пътен контрол в РУ – гр.
Камено, А.Т. – мл. инспектор в същото управление, П.К. и Д.Т., последните двама
служители в „ЕР ЮГ“ ЕАД, КЕЦ – Бургас не са преки свидетели относно
обстоятелството, че подсъдимата е автор на инкриминираното деяние. Държавното
обвинение твърди, че от доказателствата по делото може да се направи обоснован
извод, че Д. е автор на инкриминираното деяние, като се позовава на дадените от
нея на досъдебното производство показания в качеството й на свидетел, както и
на показанията на свидетелите И.Д. – мл. инспектор в
РУ – Камено, провел беседа с Д. и снел писмено сведение по случая и М.С., живеещ на съпружески начала с подсъдимата, но отказал
да дава показания по време на съдебно следствие. Първоначално при направеното
самопризнание пред свидетеля Д., Д. е заявила, че тя е направила манипулацията,
понеже е виждала как става. Разпитана в качеството й на свидетел на досъдебното
производство, Д. също дава показания, че тя е автор на инкриминираното деяние.
Впоследствие обаче, при привличането й в качеството на обвиняем същата не е
дала обяснения в тази насока. Пред първоинстанционният съд подсъдимата не се
признава за виновна, като посочва, че от страх е признала пред разследващите
органи вината си. Заявява, че преди инкриминираната дата тя и семейството й са
били на работа в Република Гърция. След като се прибрали в Република България -
в с. К., те забелязали, че
вратите на къщата са били отворени, като имало счупени стъкла на прозорците. Д.
е изразила и предположение, че докато ги е нямало, някой се е бил нанесъл в
дома им. В показанията си полицейският служител е преразказал заявените пред
него извънпроцесуални „самопризнания“ на подсъдимата,
които тя е направила в полицейското управление. Тези показания обаче могат да
се ценят единствено като източник на косвени, производни доказателствени факти.
За да могат да обусловят несъмнен извод относно възпроизведения факт –
авторството на неправомерното включване към електропреносната мрежа, те трябва
да бъдат подкрепени или с преки доказателства, или с достатъчно на брой други
косвени доказателства. Недопустимо е само върху тях да се правят осъдителни
изводи. При това положение, показанията на полицейския служител – свидетеля Д.
остават единствения източник на косвено доказателство, което обаче на може да
послужи като несъмнена доказателствена основа за осъждането на Д. по
повдигнатото й обвинение. При това положение, единственото правилно решение на
съда, до което е достигнал и БРС, е било да приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК и да оправдае подсъдимата по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. В
този смисъл правилно е приложен законът.
Както
и по-горе бе посочено, по делото не са налични категорични и безспорни
доказателства за авторството на деянието. С оглед на това, изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението по чл. 234в, ал. 1 от НК
са законосъобразни. За да бъде постановена осъдителна присъда, от
доказателствата по делото трябва по категоричен, безспорен и несъмнен начин да
бъде доказано извършено престъпление от обективна и субективна страна. В
конкретния казус обвинението от субективна страна се гради на предположение,
което от своя страна води до оправдаване на подсъдимата, тъй като присъдата не
може да почива на предположение.
С оглед на изложеното, Бургаският окръжен съд намира,
възражението на районния прокурор при РП – гр. Бургас, депозирано във въззивния
протест за неоснователно.
В заключение, може да се
направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната
присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведените в
нея изводи почиват изцяло на събраните по делото доказателства.
При цялостната
проверка на присъдата съдът не констатира други нарушения, водещи до извод за
нарушаване на процесуални правила, поради което като цяло присъдата следва да
бъде потвърдена.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 260024 / 02.10.2020 г. по НОХД № 920/2020 г. по описа на Бургаския районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.