Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 30.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова, като разгледа гр.д.
№ 9192/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 171 ЗУТ вр. чл.
249, т. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът Л.Б. ЕООД (Л.) твърди, че в изпълнение на
сключения с възложителя С. ООД С.) договор от 21.10.2009 г. превъзложил
на Архитектурно бюро Д. ЕООД (АБД) изпълнението му, а именно - извършване на
проектно-проучвателни работи за обект „Производствено-административна сграда“. Договорено
било да се изпълнят следните дейности: предпроектни
проучвания и адаптация на представения от възложителя идеен проект спрямо
българското законодателство, изготвяне на технически и работни проекти за
съответните части, вкл. части Архитектура, БМС, ОВК и ВиК.
При откриване на грешки или пропуски в техническото задание изпълнителят бил
длъжен да уведоми възложителя и да съдейства за тяхното отстраняване, като в
противен случай носел отговорност. Впоследствие с анекси били възложени допълнителни
проектно-проучвателни работи. След изготвяне на проектите между ищеца и инвеститора
С. бил сключен втори договор - за строителство - с предмет изграждане на
проектирания от АБД обект. Сградата била построена и въведена в експлоатация
съгласно Удостоверение за ползване от 11.11.2013 г.
През юни 2014 г. С. уведомил ищеца за проблеми в обекта, в частност – по
отношение на ОВК и БМС, като с тези възражения ищецът запознал своевременно и
проектанта. На 25.09.2014 г. била проведена среща между възложителя, ищеца и И.
ООД (лице, упражняващо строителен надзор), на която присъствал и управителят на
проектантското дружество. На срещата бил подписан Констативен протокол № 1/25.09.2014
г. относно дефектите, проявили се в едногодишния експлоатационен срок на
сградата. Дефектите най-общо били разделени в три групи според причината за
възникването си – дефекти, пряко произтичащи от некачествено проектиране;
дефекти от грешки в изчисленията или некоректен избор на съоръжения; дефекти в
резултат от неспазване на заданието, като проявлението им било в част
Архитектура, ОВК, БМС и ВиК-Поливна система.
Проектантът АБД изразил съгласие за отстраняване на недостатъците, като
възприел предложените графици за това, но не изпълнил необходимите и дължими
съгласно договора за проектиране дейности. В резултат С. възложил на трето лице
(Терм 1994 ЕООД, ТЕРМ) отстраняване на проектните дефекти, като отправил
претенция до ищеца за възстановяване на сумата от 26 550 лв. без ДДС,
представляваща платено от него възнаграждение за преработка на проектите. От
тази сума ищецът възстановил на възложителя сума в размер на 13 275 лв.
без ДДС и уведомил за това проектанта, както и ответника ДЗИ-О.З.ЕАД в
качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка
Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството. По
уведомлението била заведена щета № 21222130096/15. Междувременно разходите по
отстраняване на вредите нараснали до сумата от 158 301,02 лв. без ДДС, за
заплащането на която ищецът отправил отново покана до ответника (след
приспадане на стойността на внесената от проектанта гаранция за изпълнение). Застрахователят
отказал плащане, като приел, че предявената претенция се отнася до нов проект,
с нови по-високи изисквания, които не са били поставени пред проектанта по
време на разработването на проекта по част ОВК, а по отношение на вредите,
свързани с проектирането по част Архитектура и ВиК не
изразил конкретни мотиви за отказ. Ищецът твърди, че възраженията за изключен
риск, заявени от застрахователя, са неоснователни предвид императивния характер
на уредбата на процесното задължително застраховане,
и възразява за нищожност на разпоредбата на т. 3.12 от Общите условия на
застраховката поради противоречието й с чл. 171, ал. 1 вр.
чл. 160 ЗУТ и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за задължителното
застраховане в проектирането и строителството (в
случай че тази разпоредба се приеме за приложима предвид липсата на
доказателства за писмено приемане на общите условия от застрахования). Наред с
това сочи, че от претенцията към застрахователя изрично е изключил разходите,
направени за отстраняване на недостатъци, свързани не с проектирането, а с
лошото изпълнение на проекта. Поддържа, че към момента на предявяване на иска
претърпените вреди възлизат на сумата от 185 447,52 лв. без ДДС и включват
платено възнаграждение на ТЕРМ, разходи за тестове за въздухоплътност,
възнаграждение за преработки на инсталации и почистване, измервания и
настройки, доставка и монтаж на въздухоразпределителни
прибори, преработка на въздуховоди, промяна на
решетки, настройки на климатични камери, доставка и монтаж на изолация, клапа,
помпи, байпас на вентили и др., преработка на тръбни трасета, монтаж на нов топлообменик и пароовлажнител, на
вентилационни решетки, доставка и полагане на кабели, пусково-предпазна
апаратура, присъединяване на нови помпи, корекция на управлението на подовото
отопление, изследване на термичните качества на профила и подобряването им,
коригиране на автоматизираното управление (БМС) на различни инсталации,
доставка и монтаж на допълнителни електрически нагреватели, както и заплатените
възнаграждения на служители на ищеца за положения в периода 01.09.2014 г. –
30.10.2016 г. труд във връзка с отстраняване на вредите. Ищецът счита, че за
всички тези вреди отговорност следва да носи застрахователят на проектанта,
включително за вредите от дейността по предварително проучване, тъй като тя е
част от проектантската дейност и ограничаването й е нищожно предвид императивния
характер на уредбата на процесната застраховка. Наред
с това твърди, че в настоящия случай вредите са пряк в резултат от изготвените
от застрахования технически и работни проекти. Поради изложеното и тъй като
стойността на вредите е в рамките на минималната нормативно установена
застрахователната сума за строежи от първа категория от 300 000 лв., ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер
на 185 447,52 лв. за вреди, причинени от противоправното
поведение на проектанта АБД, комуто ищецът е възложил изпълнение на процесните проекти. Претендира законна лихва и разноски.
Помагачът на ищеца А.Б. АД заявява, че няма основание
за ангажиране на неговата отговорност като застраховател (молба от 01.09.2017
г., л. 466, т. ІV). Оспорва настъпването на вреди за ищеца, както и техния претендиран размер.
Помагачът на ищеца С. ООД счита иска основателен, като
твърди, че проявените недостатъци са в причинна връзка с проектирането,
извършено от застрахования при ответника проектант. Недостатъците били скрити и
се установили в хода на експлоатация на сградата, като помагачът незабавно уведомил
ищеца и започнал процес на отстраняването им. Тъй като проектантът не спазил уговорения
срок за поправяне, страните се съгласили проучвателните дейности да бъдат
възложени на трето лице (ТЕРМ), което срещу заплащане установило конкретните
недостатъци и причината за тяхното проявяване, както и посочило начина за
отстраняването им. Поради изложеното помагачът счита, че разходите за
отстраняване на недостатъците следва да бъдат възложени на проектанта,
респективно на неговия застраховател. Ето защо моли съда да уважи иска.
Ответникът ДЗИ-О.З.ЕАД оспорва исковете с твърдението,
че не е налице покрит риск, тъй като съгласно общите условия, при които е
сключена задължителната застраховка Гражданска отговорност на участниците в
проектирането и строителството“, не се покриват вреди в резултат на дейност по
предварителни проучвания, извършени от застрахования по поръчка на възложителя,
както и вреди, настъпили от действия на подизпълнители на застрахованото лице,
каквито в случая проектантът е използвал (А.К. ООД). Счита, че с процесната застраховка е покрита само деликтната
отговорност на застрахования във връзка с неговата професионална дейност, но не
и отговорността му за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения
(последната съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) се покривала само при
допълнителна договореност и заплащане на допълнителна премия с оглед
използвания от законодателя израз „може да се задължи да покрие“). Наред с това
ответникът твърди, че не е налице противоправно
действие/бездействие на застрахованото лице, спазени са императивните норми на
ЗУТ и подзаконовите актове към него, както и изискванията на възложителя. За
обекта бил подписан Акт обр. 15 без забележки, като е
въведен в експлоатация съгласно издаденото удостоверение. Поддържа, че не е
налице причинна връзка между поведението на застрахования (АБД) и сочените от
ищеца дефекти, а последните се дължат на лошо изпълнение на строителната
дейност. Освен това според застрахования проектант възложителят
не е предоставил коректно задание и идеен проект – представено било задание,
изготвено от чуждестранно дружество (ДинА4), което съдържало множество
недостатъци, вкл. по част Конструкции и част ВиК, и
било изготвено на немски език с подробно описание на строителните работи, но в
останалата част включвало записки без чертежи. Това според ответника водело до
обективна невъзможност за точно изпълнение от страна на проектанта. Всички
действия на проектанта били одобрявани и контролирани от ищеца, инвеститора и от
неговия консултант, поради което наличието на дефекти не можело да се вмени във
вина само на проектанта. Същият не е имал свобода на действията, а
предложенията по целесъобразност на строителния надзор не били приети от
възложителя, за да не се оскъпи проектът. Претенцията на ищеца била по същество
не за обезщетяване на недостатъци, а за изпълнение на ново задание, поставено в
хода на експлоатация на сградата; извършените от ищеца дейности не били
насочени към отстраняване на щети от лошото изпълнение, а заплатеното от С.
възнаграждение в полза на ТЕРМ било за изготвяне на проект със завишени
техническия изисквания, поставени по време на експлоатацията на вече приетия
обект. Наред с това част от претенцията била формирана от стойността на „бъдещи
плащания“ и „прогнозен размер“, което противоречало на изискването за
обезщетяване само на реално настъпили към момента вреди. Не била вреда и
заплащането на възнаграждение на служителите на ищеца за положения от тях труд,
тъй като това произтичало от сключените с тях трудови договори, а и не можело да
се установи, че трудът е положен именно в изпълнение на процесните
дейности. Ответникът сочи също, че неговата отговорност е ограничена до
уговорения лимит за едно събитие, а именно до 150 000 лв. Поради
изложеното моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Помагачът на ответника А.К. ООД оспорва иска, като
поддържа, че проектите са изготвени съобразно договора и нормативните
изисквания, а некачествено извършените от ищеца работи не могат да се вменят
във вина на проектантите. В устни състезания поддържа, че ищецът е участвал в
процеса по проектиране, голяма част от документите носят негов подпис, като
строежът е приет от компетентните органи във всички фази, в които участва и
ищецът. В писмената защита сочи, че липсва задание за проектиране, съобразено с
изискванията на чл. 13 от Наредба 4/2001 г., и тъй като неговото представяне е
задължение на ищеца, неизпълнението му освобождава проектанта от отговорност.
Поддържа също, че в проекта са правени много промени и ревизии, които не са по
инициатива на проектанта. Поради изложеното счита иска за неоснователен.
Помагачът на ответника И. ООД оспорва иска, като
твърди, че проектирането е изпълнено съобразно нормативните изисквания, за
спазването на които помагачът в качеството си на строителен надзор следи. Поддържа,
че няма задължение да следи за съответствието на изготвения проект със
специалните изисквания на възложителя, нито с нормативни изисквания, приложими
извън територията на Република България. Възложителят е могъл да направи
забележките си в хода на проектирането и да поиска отстраняване на
несъответствията. Бил издаден Акт обр. 15, подписан
от всички участници в строителството, и с него било удостоверено, че строежът е
завършен съгласно издадените строителни книжа, заверената екзекутивна
документация и проведените проби и изпитания. Наред с това помагачът твърди, че
спрямо инвеститора С. качеството на проектант има не АБД, а ищецът, тъй като
именно Л. е поел пряко задължението за извършване на проектни работи и
организиране изпълнението на проектирането. Сочи, че разработеният от ДинА4
проект не е нито идеен проект, нито задание за проектиране, а представлява
концепция за проектиране, доближаваща се най-много до предварителни (прединвестиционни) проучвания. В писмената защита заявява,
че основният проблем при липсващото техническо задание е свързан с част ОВК и
БМС (напр. липса на определена група на ОВК инсталациите и степен на необезпеченост,
изчислителни параметри на микроклимата на производствената сграда). Именно
поради липсата на задание за проектиране помагачът не е извършвал проверка и не
е давал заключение за спазване изискванията на възложителя съгласно чл. 2.2.7. от договора. По отношение на необезпечеността помагачът
счита, че проектът отговарял на нормативните изисквания съгласно Наредба
15/2005 г., като не били взети предвид препоръките на строителния надзор да се
премине на по-ниска степен на необезпеченост, но те били по целесъобразност, а
не по законосъобразност. Извън обхвата на възложения строителен надзор били и
действията по изграждане на сондажната система, тъй като тя не била елемент от
одобрените идеен и технически проект и издаденото разрешение за строеж
(процедурата по разрешаването и въвеждането й в експлоатация били приключени по
реда на Закона за водите). Поддържа също, че не му е представян работен проект
за проверка и оценка, като работният проект съгласно събраните доказателства бил
предаден от проектанта на ищеца след съставяне на Акт обр.
15, а именно – на 16.08.2013 г. Поддържа също, че сочените дефекти по част
Архитектура се дължат на лошо изпълнение, а не на проектантска грешка (напр.
лоши уплътнения при изпълнение на фасадни панели и лентова дограма), а детайлите
за дограмата и за връзките между колони, панели и подови конструкции не били
част от одобрения идеен и технически проект. Същевременно била изменена
нормативната уредба относно изискванията за оптималните стойности на скорост и
движение на въздуха, като при въвеждане на строежа в експлоатация били спазени
действащите към този момент изисквания, но след тяхната промяна инвеститорът
възложил на ТЕРМ препроектиране с цел съобразяване с
новите изисквания. Обстоятелството, че от въвеждане на сградата в експлоатация
до проявяване на твърдените дефекти е минал период от десет месеца, сочело на
добри и удачни проектни решения и добро изпълнение на проекта. Няма данни дали
твърдените дефекти са отстранени. Поради всичко изложено помагачът моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По правната
квалификация:
Искът е за заплащане на застрахователно обезщетение за
реализирало се застрахователно събитие, което представлява причиняване на
имуществена вреда в причинна връзка с поведението на застрахования по повод
извършено от него проектиране. Следователно събитието, за което се търси
обезщетение, включва във фактическия си състав поведение на застрахования и настъпване в причинна връзка от него на вреда.
Ето защо то се счита за настъпило с осъществяване на последния факт от този фактически състав, а именно – с настъпване на
вредата. Вредата настъпва с нейното проявление, а не с нейното отстраняване.
В настоящия случай всички факти от фактическия състав на застрахователното
събитие, включително проявлението на недостатъците, които съставляват вреда, се явяват осъществили се по време на
действието на КЗ, отм. (според твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба, спрямо които съдът квалифицира иска, протоколите, с които се констатират
недостатъците, датират от 2014 г.).
Когато всички факти от фактическия състав на съдебно
предявеното вземане са се осъществили при действието на един материален закон,
режимът на вземането се подчинява на правната уредба на този закон, макар и
вече отменен, без да е необходимо изрично законодателно разрешение. Поради
това с доклада на делото съдът е квалифицирал иска без позоваване на пар. 22 от сега действащия КЗ – тази разпоредба е
насочена да уреди само случаите, в които част
от фактите от фактическия състав са се реализирали при действието на КЗ (отм.),
а друга – при действието на КЗ (в сила 2016), в частност – когато
застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016
г., но събитието е настъпило след тази дата.
Ето защо, макар твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че пар. 22 от сега действащия
КЗ касае само застраховките по част ІV от КЗ (отм.), но не и задължителните застраховки
по част V, да е вярно, то е неприложимо в настоящия случай – тъй като правната
квалификация се определя с оглед действалия към момента на осъществяване и на
последния факт от фактическия състав на вземането закон без
помощта на темпорални норми.
По
основателността:
Безспорно
между страните е, че: 1). на 21.10.2009 г. между ищеца Л. и помагача му С. е
сключен договор за извършване на проектно-проучвателни дейности с предмет
организиране проектирането на производствено-административна сграда, а на
09.08.2011 г. е подписан и договор за строителство, с който на ищеца се възлага
и цялостното изграждане на проектирания обект; 2). на 26.10.2009 г. между Л. и
АБД е сключен договор, с който ищецът превъзлага
извършването на проучвателните и проектните дейности; 3). договорът между ищеца
и АБД е изменен с Анекс 6 от 07.06.2012 г., с който е възложено допълнително
извършване на преработка на работния проект в части Вик, ОВиК
и Електро и препроектиране на връзките между
сондажните кладенци и сградата с оглед увеличения общ дебит на подпочвената
вода, както и с Анекс 9 от 26.10.2009 г., с който е възложено допълнително препроектиране във фаза Работен проект на озеленяване на
покриви, ограда и поливна система; 3). проектантът АБД от своя страна е превъзложил проектирането на част ОВКИ на помагача А.К. ООД
съгласно договор от 01.11.2010 г.; 4). строителният надзор е осъществяван от
помагача И. ООД съгласно договор, сключен с инвеститора на 03.12.2009 г. 5). на
08.06.2015 г. между ответника ДЗИ-О.З.ЕАД и проектанта АБД е сключена
задължителна застраховка Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството, за което е издадена полица № 212215213000254 с ретроактивна дата 09.06.2010 г., като ответникът е бил
предходен застраховател на този проектант по идентична задължителна застраховка;
6). сградата е построена и въведена в експлоатация съгласно Удостоверение №
1109/11.11.2013 г.; 7). на 08.10.2015 г. ищецът е
уведомил ответника относно настъпване на застрахователно събитие, като въз
основа на уведомлението е образувана щета № 21222130096/15.
Спорни
са следните въпроси: 1). дали по задължителната застраховка Гражданска
отговорност на проектанта е покрит рискът от настъпване на вреди в резултат на
договорно неизпълнение и ако да - 2). дали в процесния
случай са настъпили вреди в причинна връзка с виновно противоправно
поведение на застрахования проектант; ако да – 3). в какъв размер са те и в
какъв размер следва да се покрият от застрахователя с оглед установения
застрахователен лимит.
В тази последователност съдът ще разгледа спорните
въпроси.
Относно съдържанието на застрахователното
правоотношение:
Застраховката Гражданска отговорност на проектанта
има задължителен характер и нейната уредба се съдържа в чл. 171 - чл. 174 ЗУТ и
в Наредбата за условията и реда за
задължително застраховане в
проектирането и строителството. В посочените актове е определено по императивен начин покритието,
което тя дава, и всяко отклонение от него не може да се противопостави на трети
лица, вкл. на увредения. Това следва от задължителния характер на
застраховането, при който държавата законодателно определя минималните граници
на отговорността на застрахователя (Решение
№ 215/01.01.2019 г. по т. д. № 3650/2018 г. на САС).
Ето защо ирелевантен е
въпросът дали покритите рискове са ограничени в общите условия към
застраховката и поради това съдът няма да изследва въпроса за действието им към
процесния договор. Възражения, черпени от общите
условия на задължителна застраховка, могат (евентуално) да се противопоставят
на застрахования, но не и на увредения.
Съгласно нормативно определените граници на
отговорността на застрахователя процесната
застраховка покрива отговорността на проектанта за смърт или за телесна
повреда на други участници в строителството и/или на трети лица,
както и за материални вреди върху имуществото на други участници
в строителството или
на трети лица, причинени от лицата по
чл. 171, ал.
1 ЗУТ (чл. 3 НУРЗЗПС). Не се покрива изплащането на обезщетения
за вреди, произтичащи от война или тероризъм; пряко или косвено действие
на йонизираща радиация или радиационно
замърсяване; неправомерно използване на запалими или
взривни материали; глоби, санкции
и неустойки, дължими от лицата по
чл. 171, ал.
1 ЗУТ; вреди, нанесени на собствени служители
и/или работници (чл. 4 НУРЗЗПС).
От изложеното е видно, че не е налице ограничение на
застрахователната отговорност от гледна точка на условията, при които са
причинени вредите – дали те са в резултат на деликтно
поведение или са в причинна връзка с неизпълнение на договорно задължение. Делението
деликтна/договорна отговорност на проектанта е е само от гледна точка на увредените лица – разбира се,
когато вредите са причинени на трети на договора за проектиране лица (напр.
телесно увреждане на лице в причинна връзка с проектиране в нарушение на
изискванията за безопасни условия на труд), то отговорността на проектанта ще е
деликтна, но когато вредите са по отношение на
имуществото на други участници в строителството, то те могат да бъдат причинени
както в резултат от деликт, така и от договорно
неизпълнение. Единственото противопоставимо на
увредения ограничение от тази гледна точка е отговорността на проектанта да не
е неустоечна – и това е разбираемо, тъй като неустоечното задължение произтича от договор, сключен между
застрахования и увредения, а това съгласно общите правила на застраховането не
обвързва застрахователя (израз на този
принцип е и разпоредбата чл. 228 КЗ, отм., възпроизведена в чл. 16 НУРЗЗПС).
Тоест изключението на чл. 4 НУРЗЗПС предвижда неотговорност на застрахователя
за предварително уговорен размер на дължимото от проектанта обезщетение, без
необходимост от доказване на действителните вреди (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД),
тъй като това би противоречало на изискването застрахователят да дължи
обезщетение, равно на действителния размер на вредата към деня на настъпването
й (чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ, отм.). Че застраховката по чл. 171 ЗУТ покрива и
вреди от договорно неизпълнение се приема константно и в съдебната практика
(вж. напр. Определение № 202/02.04.2018 г. по т. д. № 2788/2017 г., ТК, ІІ ТО, ВКС). Ето защо съдът приема, че отговорността
на застрахователя по процесната застраховка би могла
да се ангажира и за вреди от договорно неизпълнение, ако са налице останалите
предпоставки за това (вина, причинна връзка, вреда).
Неоснователно е и възражението, че отговорността не
покрива вреди, причинени от подизпълнители.
На първо място, както беше посочено по-горе, такова ограничение не е нормативно
закрепено, а и не съществува възможност за диспозитивното
му установяване с противопоставима на третите лица
сила. На следващо място, дори проектантът да превъзложи
изпълнението на цялата/на част от дейността, спрямо своя възложител той отговаря като единствен изпълнител, т.е.
отговаря и за вредите от поведението на
лицата, комуто е превъзложил дейността (впрочем
именно по същата причина спрямо
инвеститора С. отговорността е единствено на ищеца и тъкмо поради това
ищецът претърпява вреда – тъй като спрямо инвеститора е длъжен да възстанови
недостатъците, причинени от действията на своя
подизпълнител). Или с други думи,
противоправното действие/бездействие на лицата,
комуто проектантът е превъзложил своите задължения по
проектирането, се приема за противоправно
действие/бездействие на самия проектант по смисъла на чл. 172 ЗУТ. Да се приеме
обратното, би означавало да се елиминира действието на всяка задължителна
застраховка по чл. 171 ЗУТ чрез простото превъзлагане
на дейността, което може да бъде
извършено дори без знанието на възложителя.
В полицата е посочена ретроактивна
дата 09.06.2010 г., като няма спор, че процесните
действия, квалифицирани като неизпълнение на проектанта АБД, са извършени след
тази дата. Дори да се приеме, че вредите са настъпили преди срока на договора съгласно
чл. 172, ал. 1, т. 2 ЗУТ (тъй като тяхното настъпване, както вече беше посочено,
не е обвързано с плащането от ищеца на разходите по препроектирането,
а с проявлението на недостатъците, довели до необходимост от препроектиране), то отговорността на ответника за тях следва
да се ангажира на основание предходната
задължителна застраховка, чието съществуване ответникът не е оспорил (нещо
повече – този факт е потвърден от
застрахования в т. 10 на попълнения от него въпросник (л. 382, т. І), който документ е представен от самия ответник
с отговора. Ето защо, въпреки че съдът не е уважил направеното от ищеца
искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи полицата,
действала за предходния период, няма пречка съществуването й да се приеме за
установено при условията на чл. 153 ГПК (като неоспорено обстоятелство).
Относно наличието на противоправно
поведение, причинна връзка и вреда:
За да се отговори на въпроса налице ли е вреда от
неизпълнение на договорното задължение на проектанта, за която вреда
застрахователят да носи отговорност, е необходимо да се установи какви
са били задълженията на
застрахования, изпълнени ли са и ако е налице лошо изпълнение – дали то се
дължи на причина, която може да му се вмени във вина. За установяване на
тези факти съдът съобрази следното:
С договора от 21.10.2009 г., сключен между С. и Л.,
на ищеца е възложено извършване на проучвателни работи и организиране
проектирането на обект „Производствено-административна сграда“, което включва предпроектни проучвания, адаптация на представения от
възложителя проект, изготвен от чуждестранни проектанти (Архитектурна
работилница ДинА4), в съответствие с българското законодателство; изготвяне на
технически и работни проекти по части Архитектура, Конструкции, ВиК, Електро, ОВКИ, Технология, Водочерпене
от сондажен кладенец, Пожароизвестяване, БМС,
Вертикална планировка, Ограда и ПБЗ.
В изпълнение на този договор ищецът е превъзложил на проектанта АБД с договор от 26.10.2009 г. изпълнение
на проучвателни и проектни работи за обекта, дефинирани основно като предпроектни проучвания, адаптация на представения от ДинА4
проект, изготвяне на технически и работни проекти по посочените части, както и екзекутивни
чертежи. В договора е посочено, че проектните разработки следва да бъдат
извършени съобразно изискванията на Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти, като всяка фаза трябва да съдържа чертежи,
обяснителни записки, количествени сметки и данни в обем и минимално описани в
Наредба 4/2001 г.
От изложеното е видно, че ищецът е възложил, а
проектантът е приел да изпълни дейност по трифазно
инвестиционно проектиране на база данните, съдържащи се в изготвените от
чуждестранния проектант ДинА4 документи, наименовани
от страните като „идеен проект“. Дали разработката, изготвена от ДинА4 и обозначена
от страните по договорите като „идеен проект“, има правните характеристики на идеен
проект по смисъла на Наредба 4/2001 или поне на задание за проектиране,
е въпрос, многократно разискван и от вещите лица, и от ответника и неговите
помагачи. Вещите лица Я. и К. сочат, че изготвеното от ДинА4 задание било с
„непрофесионален превод на български език“ и по същество съставлявало „тръжна
документация“, изготвена по правилата на Международния съюз на
инженерите-консултанти и съдържаща подробни изисквания към начина на изпълнение
на строителните работи, но „изключително бегли“ обяснения по отношение на
функционално-пространствената характеристика на сградата и изискванията към
работната среда; че липсвали указания, пряко свързани с производствения процес,
който се предвижда да се осъществява в сградата, както и съществени за
създаването на работещ механизъм данни в технологичната част, макар да е имало
твърде големи подробности за крайните детайли по изпълнението (цвят на мивки и
т.н.). В о.с.з. на 05.12.2018 г. вещото лице Я. уточнява, че заданието на ДинА4
не отговаря на българските изисквания към конструкцията за земетръс, за
натоварване, за пътища за евакуация. За да се преработи то, би била необходима
генерална промяна, изразяваща се в изработване на нов проект, а не адаптация. Наред
с това документацията на ДинА4 била съставена от лица, за които няма данни да
притежават пълна проектантска правоспособност съгласно българското
законодателство, като отделните проектни части не били описани в съответствие с
Наредба 4 и ЗУТ и липсвал проект по Енергийна ефективност; топлотехническите
изчисления били направени със софтуер, за който няма данни да е признат за
работа в Република България, и се отнасяли за град в Република Австрия. Ето
защо вещите лица заключават, че тръжната документация би могла да послужи за
съставяне на идеен проект по българското законодателство, но той не би бил
„адаптационен“. Вещото лице К. сочи, че в „тръжната документация“ не се
съдържат ясни указания относно конкретни стойности за температура, влажност,
дебит на въздуха в отделните помещения, топлоотделяне,
както и за предвижданите за инсталация съоръжения на обекта. Недостигът на
информация относно производствения процес, който се предвижда да се осъществява
в сградата, повлиял според вещите лица непосредствено върху конкретните
проектни решения.
В о.с.з. на 01.07.2019 г. вещите лица по
разширената експертиза също са разпитвани по въпроса дали насоките за
проектиране на ДинА4 са били достатъчно пълни, за да осигурят точното
проектиране във фаза Идеен и Технически проект. Според вещото лице А. заданието
е съдържало достатъчно яснота („за част
ОВК е било достатъчно, за да се изпълни ОВК“), макар и в голяма част
непреведено на български език и без правните характеристики на задание за
проектиране по смисъла на българското законодателство; в заданието имало
таблица, в която според обясненията на вещото лице „точно са написани какви трябва да са параметрите на помещенията без
помещенията „чиста стая“, защото те се изграждат много след това.“ Според
вещото лице Ц. в частта БМС заданието на ДинА4 е било общо, защото в БМС „не
може да се каже каква точно да бъде логиката“, налице е „цял набор от технически изисквания към БМС системата, без никъде да е
дадена логиката, по която се програмира, но
тя се разработва от БМС проектанта. Заданието
е било достатъчно пълно като технически изисквания и разработване, ако имаше
комуникация с ОВК“ (л. 1276,
т. V).
От изложеното е видно, че документацията,
изработена от ДинА4, не е имала правната характеристика на идеен проект по
смисъла на българското законодателство (впрочем въпрос, неоспорван от ищеца), а
по отношение на неговата пълнота като техническо
задание са налице противоречиви експертни становища. Според настоящия
състав обаче и двата въпроса – дали чуждестранната разработка съставлява идеен
проект или техническо задание с достатъчна пълнота – се явяват ирелевантни по
две съображения:
На първо място, съгласно Наредба 4/2001 г. в
редакцията, действала към момента на сключване на договора, инвестиционното проектиране се извършва в съответствие
с изискванията на заданието за проектиране, а когато няма задание за проектиране – в съответствие с изискванията на договора за проектиране. При необходимост и по преценка на инвеститора
за изработване на заданието за
проектиране и/или на проекта може
да се възложат
предварителни (прединвестиционни)
и обемно-устройствени проучвания. (чл. 5-6). От цитираните по-горе разпоредби на Наредба 4/2001 г. е видно,
че наличието на задание за проектиране не е абсолютно задължителна предпоставка
за изготвяне на инвестиционните проекти, тъй като е предвидено неговата липса
да бъде заместена от изискванията на договора за проектиране.
На следващо място, отговорността на проектанта е да
изпълни това, което му е възложено и прието от него за изпълнение, а
ако то е неясно/непълно/неточно – в негова тежест е или да уведоми за това възложителя и да изиска допълването/доизясняването
му, или да откаже изпълнение,
позовавайки се на забавата на кредитора за предоставяне на точни и ясни насоки
за проектиране. Проектантът не може да се освободи от отговорност с
твърдението, че предоставеното му задание е непълно/неточно/неясно или пък че
не съставлява идеен проект (по съдържание и правоспособност на лицата, които са
го създали), тъй като той е приел да изработи инвестиционни проекти в условията
на трифазно проектиране при спазване на насоките, дадени от чуждестранния
проектант, независимо от това дали те са „облечени“ в правната или техническата
форма на техническо задание/идеен
проект. Впрочем, това е изрично записано в договора – съгласно чл. 14.1.
изпълнителят е отговорен продуктът на неговия труд да притежава гарантирани
качества и да няма дефекти, които намаляват или унищожават стойността или
годността според използването му. Проектът трябва да е изготвен така, че да
осигури безпроблемното функциониране на сградата и на която и да е част или
инсталация от нея, като във връзка с това изпълнителят е длъжен в срок от две
седмици да прегледа представеното от възложителя техническо задание и в
случай че констатира грешки или непълноти, да уведоми писмено възложителя и да
съдейства активно за тяхното отстраняване. В случая се установява, че
заданието е предоставено на АБД с протокол от 17.11.2009 г. и няма данни в определения в ч. 14.2 от
договора двуседмичен срок проектантът да е уведомил писмено ищеца за
констатирани непълноти или грешки на заданието, нито да възразил относно
липсата/неточността на превода на документите.
Нещо повече, страните са се договорили, че ако в
хода на изпълнението проектантът констатира неправилно взети решения от
възложителя, той отново е длъжен писмено да го уведоми, и само ако възложителят
не се съобрази с така направените препоръки, проектантът се освобождава от
отговорност. При разпита в о.с.з. на 05.12.2008 г. вещото лице К. сочи, че
„липсата на съществени данни е могла да бъде преодоляна, но трябва едно
допълнително задание от българския възложител“. Именно тази липса е следвало да
бъде установена от проектанта преди да започне изпълнение на възложеното и той е следвало да поиска
предоставяне на информация относно тези „съществени“ за проектирането данни,
свързани основно с производствения процес в сградата. Едва при отказ на
възложителя да предостави тези данни би отпаднала проектантската отговорност.
В обобщение съдът приема, че с процесния
договор ищецът е възложил, а проектантът е приел да изпълни инвестиционно
трифазно проектиране въз основа на данните, предоставени му при
сключване на договора, независимо от тяхната правна същност – дали това
е задание за проектиране, идеен проект (каквато юридическа характеристика няма)
или нещо друго, което няма нормативна уредба като документ/етап на
проектирането. Ако съдържанието на тези насоки за проектиране не е било пълно,
ясно или технически издържано, проектантът АБД е следвало да уведоми за това
възложителя. Щом не го е направил (с изричен писмен акт, който еднозначно да
сочи упражняване на правата по чл. 260, ал. 1 ЗЗД), това означава, че за
него насоките са били ясни/пълни или че е проявил небрежност при
изпълнение на работата и поради това и в двата случая не би могъл да се
освободи от отговорност.
Освен че e определен видът и обемът на възложеното проектиране, с договора между Л. и
АБД е уговорено и качеството, което страните приемат за точно изпълнение -
съгласно чл. 18 проектът трябва да бъде изработен от проектанта при прилагане
на следните принципи на проектирането: оптимизиране на проектните решения с цел
минимизиране на разходите, висока технологичност,
еднозначност на проектните решения, съответствие на работния проект с
изискванията. Ето защо може да се приеме, че ищецът е възложил на проектанта изпълнение с висока грижа и задължение за
такова изпълнение е прието с подписване на договора. Всяко отклонение от
вида, обема и качеството на изпълнение спрямо договореното, стига да е
съществено, може да обоснове отговорност на проектанта за вреди.
Следва да се отговори на въпроса изпълнени
ли са така вменените с договора задължения и с какво качество е
изпълнението. За отговор на този въпрос са приети многобройни писмени
доказателства, както и са изслушани основна и повторни заключения на СТЕ, а
също и свидетелски показания.
От събраните писмени доказателства се установява,
че АБД е предал на Лиднер изработените проекти във
фази Идеен, Технически и Работен проект в договорените части. Идейният проект е
одобрен на 14.09.2010 г., като въз основа на него е издадено Разрешение за
строеж № 182/21.092010 г. за „Производствено-административна сграда“. Одобрен е
и проект във фаза Технически проект, което се установява от съдържанието на
Удостоверението за въвеждане в експлоатация от 11.11.2013
г. Според вещите лица, изготвили повторното заключение на СТЕ, строителството е
започнало и е било извършено по одобрените проекти във фаза Технически проект. На
09.08.2013 г. е съставен Констативен акт обр. 15 за
установяване годността за приемане на строежа, съгласно който строителството е
изпълнено в съответствие с разрешението за строеж, с одобрения от ДАГ-СО
инвестиционен проект във фаза Идеен проект от 14.09.2010 г. и във фаза
Технически проект от 07.07.2011 г., както и с
екзекутивната документация, при наличие на несъществени отклонения по
определени части, документацията за които е заверена от участниците в
строителството, вкл. от възложителя. Строежът е въведен в експлоатация с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 11.11.2003
г. Няколко месеца след началото на експлоатацията на
сградата обаче започнало проявлението на дефекти - недостатъци в работата на
системите за отопление, вентилация и климатизация и системата за управлението
им, както и в поливната система, сондажни кладенци и дефекти по фасадата,
изразяващи се в образуване на конденз в отделни
участъци на фасадното остъкляване и липса на водо- и въздухоплътност. За установяването им бил съставен Констативен протокол 1/25.09.2014 г. (л.
136 и сл., т. І), в който са описани дефектите и причините за тяхната поява,
както и са определени предписания и срокове за отстраняването им. Видно от протокола,
същият е съставен, за да удостовери констатациите на комисия, състояща се от
представители на инвеститора, строителя и строителния надзор, като според
удостовереното върху началната страница на протокола, при съставянето му, вкл.
при установяване на недостатъците, е присъствал и инж. Д. Д. – управител и
главен проектант в АБД. Тъй като документът съдържа неизгодни за проектанта
факти, а също и с оглед характера му на частен свидетелстващ документ, имащ
случаен за процеса характер, съдът кредитира удостоверените в него
обстоятелства относно вида на възникналите дефекти. Нещо повече, данните в този
протокол напълно съответстват на
останалите писмени доказателства, удостоверяващи водената впоследствие между
страните кореспонденция по повод отстраняване на така констатираните
недостатъци (л. 299 и сл., т. ІІІ). Съгласно основното заключение на СТЕ наличието
на дефекти по фасадата било обективирано и в протокол
от 14.05.2015 г., подписан от проектанта, в който са поети задължения за
отстраняване на недостатъците, в частност – за съобразяване на проекта в частта
за енергийна ефективност с изискванията на Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти.
Следва да се отговори на въпроса дали появата
на описаните в констативния протокол недостатъци е в причинна връзка с лошо
проектиране от страна на застрахования при ответника или е резултат от
неправилно изпълнение на проекта от страна на ищеца.
От първото заключение на комплексната СТЕ,
изготвено от вещите лица К. и Г. (л. 934, т. V), се установява, че инсталациите
е следвало да бъдат изградени на базата на проекта, изработен от ДинА4, в който
са отразени изискванията за микроклимат за отделите зони и помещения и
необходимото количество въздух. Основната задача на проектанта била да даде
решения относно разположение на оборудването, тръбна разводка
на линиите за топло- и студозахранване, подово
отопление, организация на въздухообмена, включващо
разработка на въздуховодната мрежа и начин на
подаване и засмукване на въздуха. За осигуряване на топло- и студоносител бил разработен топло- и студов
център в състав от два агрегата (ТПА1 вода/вода,
монтиран в техническо помещение и ТПА2 вода/въздух, монтиран на покрива на
сградата). Като основен източник на енергия бил предвиден термопомпен
агрегат ТПА1, който използва сондажна вода, а излишната топлина/студ се отвежда
към топлообменник U1/U3, съответно от изпарителя/кондензатора. Тръбната линия на сондажната част била
оразмерена за дебит 151 л/сек, като се е очаквало това количество да премине
едновременно през топлообменници U1, U2 и U3. Според вещите лица обаче поради
нарушен хидравличен баланс в резултат от липсата на проектен разчет се
е получила неритмична работа на агрегата „по неизвестни съображения“ не били
предвидени баланс вентили на основните щрангове и
пред колекторните табла, необходими за балансиране на хидравличния
режим на системата, който се нарушавал при изключване на част от серпентините. След
въвеждане на обекта в експлоатация била установена неефективна работа на
подовото отопление в резултат от хидравлично небалансиране на отделните щрангове и кръгове, както и неподходящо подбрани части от
циркулационните помпи. Установено било, че помпа Р22 е с недостатъчен
дебит и напор, в резултат на което била заменена с нова, а пред всяко
колекторно табло бил монтиран допълнително регулиращ вентил за измерване на
диференциалното налягане. По отношение на климатизацията са констатирани
проблеми с постигане на заложените в проекта показатели за микроклимат поради
неподходящо подбрани и недостатъчно вихрови дифузори и регулиращи клапи, при което се достигало
до високи скорости в работната зона, предизвикващи дискомфорт,
недостиг на топлинна мощност на някои от камерите, недостатъчен капацитет на пароовлажнителите и нарушаване на топлинния баланс в едно
от помещенията. По отношение на въздуховода вещото
лице К. сочи, че „не е отчетен много добре в проекта – през зимата охлажда
допълнително помещението, като през него се транспортира студен въздух, а през
лятото – обратното.“ В доклад за въздушните течения в работна среда от
04.12.2015 г. било отразено достигането на дебита според заложените му
стойности, но при започване на работата било установено, че при този дебит
поради високите скорости и неравномерното подаване и засмукване на въздуха от
помещението се създава дискомфорт.
Поради констатираните проблеми инвеститорът
възложил извършване на допълнителни проучвания от трети лица, при извършването
на които било установено също, че профилът на ивичното
остъкляване е неподходящ, поради което при определени условия се образува конденз по вътрешната страна. Според вещите лица в
тази част е налице несъответствие с разпоредбите на Наредба 4/2001 г. за
обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти в частта относно изискването
за съставяне на технически чертежи на архитектурно-строителните детайли и
елементи с детайлно описание към всеки детайл на геометричните, топлофизичните и оптичните характеристики на продуктите,
въз основа на които са разработени детайлите. Не е спазено и изискването на чл.
18, ал. 2 от Наредба 7/2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия
в сгради (със сегашно наименование Наредба за
енергийна ефективност на сгради) „външните ограждащи конструкции и
елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства да се
изчисляват на евентуален конденазционен пад
…“. Детайлът на връзката на профилите с ивичното
остъкляване н фасадните панели бил приложен в техническия и работния проект без
адаптиране въпреки възложената с договора адаптация. Установената липса на въздухоплътност и водоплътност и
наличието на термомост в зоната на конструктивните
фуги на ивичното остъкляване компрометирали според
вещите лица работния детайл в проекта за връзките между профилите на дограмата
и фасадните панели. При разпита си в о.с.з на 27.06.2019 г. (л. 1013, стр. 2, т.
V) вещото лице Г. сочи, че детайлът (дограма и профил) не е обследван съгласно
изискванията на Наредба 4/2001 г., като е нарушено изискването на чл. 90 от
Наредбата, съгласно който „обхватът, съдържанието,
чертежите и обяснителната записка на част
Енергийна ефективност
се разработват при спазване изискванията
на Наредба № 7 за енергийна ефективност,
топлосъхранение и икономия на енергия в сгради
и съдържа на фаза технически и работен проект изчислителна част за определяне на
показателите по чл. 4, чл.
19, ал. 2
и чл. 20, ал. 1; технически
чертежи на архитектурно-строителни детайли и
елементи с детайлно описание към всеки
детайл на геометричните, топлофизичните и оптичните характеристики на продуктите, въз основа на
които са разработени детайлите, технически
спецификации и характеристики
на вложените в строежа строителни и енергоефективни продукти. Според вещото лице Г., ако е било
извършено обследване, това би довело до други практически резултати.
Във връзка с извода за причинната връзка между лошото
проектиране и недостатъците, свързани с появата на кондез,
е изложено противоположен експертен извод от вещото лице Я.. В о.с.з. на
05.12.2018 г. експертът заявява, че образуването на конденз
в част от помещенията се дължало на това, че там има различен температурно-влажностен режим (дограмата, на която се
образува конденз, е на етажа, на който се намира
стаята за чисто производство и тя е с особен температурен, влажностен,
климатизационен режим и нивата на влага в нея са по-високи).
В предпроектната документация били поставени
изисквания относно вида на профилите и коефициентите на проводимост
на отделните елементи на фасадите. В съответствие с това бил подбран профилът и
според предварителните изпитания, проведени от изпълнителя му, елементите на
дограмата отговаряли на заложените изисквания за топлопроводимост. Вещото лице
сочи, че не би следвало да се търси грешка в проекта, тъй като в него е
посочено, че дограмата трябва да е изолирана, като „не е в задълженията на
проектанта да изработва индивидуален проект за дограмата“ и „изпълнителят
следва да положи необходимите мембрани на съответните места“. Експертът
обобщава, че липсата на уплътнителна лента има
отношение към появата на конденз, но поставянето на
такава лента е „в ангажиментите на изпълнителя на дограмата“, който следва да я
положи, независимо дали е в детайлите. Допълва обаче, че „след направените ремонти представа да прониква външна вода“, че
„след намесата и поставяне на по-големите ленти въпросът е решен“, както и че „сложената лента е била с недостатъчна
дължина. Заложеното е било недостатъчно“, „това, което не е сложено между отделните елементи, не е било
достатъчно, в резултат на което са се получили течовете ... „ Вещото лице
потвърждава, че „в проекта на АБД няма данни от проверка за кондензационен
пад, но според него „проектантът не е бил длъжен да прави такова изчисление,
особено когато в насоките за проектиране има подробно описани материали, които
трябва да се влагат, вкл. номенклатурата на съответните профили“ („Не вменявам
във вина на проектанта това, че не е направил изчисленията за лентата и за
падовете“). Въпреки това експертът добавя, че ако проектантите бяха направили
изчисление, „евентуално биха открили този проблем с ниската вътрешна
температура ….„. Според вещите лица К. и Я. кондез
върху части от дограмата може да се получи и при определен режим (настройка) на
климатичната инсталация, а некачественият монтаж на дограмата би могъл да
повлияе на въздухопропускливостта и водонепропускливостта й. Наред с това вещото лице Я. добавя,
че появата на кондез по долните профили на ивичното остъкляване (дефект 91) се дължи на решението на С.
за замяна на подпрозоречните первази от алуминиева ламарина с ПВЦ, с което се
премахва полезен термомост от помещението към профила
на остъкляването. При разпита в о.с.з. на 26.06.2019 г. вещото лице Я.
уточнява, че в проектите бил предвиден алуминиев подпрозоречен перваз, като при
замяната на този елемент с такъв с по-лоша топлопроводимост се получил конденз. Решението за смяна на алуминиевия перваз според
експерта „идва от решението на възложителя“. В чертежа, представляващ редакция
на първия проект (извадка от работен проект), бил отбелязан и подпрозоречен
перваз от ПВЦ профил като пожелателен, възможен
вариант, като „в крайна сметка детайлът бил изпълнен с пластмасовия профил“ (л.
1245, стр. 2, т. V). В о.с.з. на 01.07.2019 г. вещото лице Я. уточнява, че не знае кой е направил „избор между двата
възможни варианта“ и че „не съм видял протокол за това … Правя извод по
документите, че всяко нещо, което е влагано, е с ясното създание и след избор
на възложителя“.
Съдът не възприема изводите на вещото лице Я. в
тази част, тъй като на първо място, от нормативната уредба следва задължението
на проектанта при изготвяне на работния проект да представи решения за
„необходимите строителни материали и изделия за изпълнение на
СМР и за начина на тяхната
обработка, полагане и/или монтаж; за изпълнението на хидроизолациите
и топлоизолациите на обекта; за изпълнението на дограмата, настилките,
облицовките и другите видове довършителни СМР в помещенията, покривите и фасадите (чл. 36 от Наредба 4/2001 г.).
Следователно предвиждането на уплътнителна лента с
подходящо местоположение и размер е част от решенията на работния проект
и предоверяването на изпълнителя или на
доставчика на дограмата не освобождава проектанта от отговорност. На
следващо място, при разпита вещото лице Я. уточнява, че видът на материала на
перваза (ПВЦ) е посочен в проекта като „пожелателен“,
което означава, че самият проектант е допуснал възможността за такъв избор. Нещо
повече, ако изборът на възложителя е бил самоволен, за да се освободи от
отговорност, проектантът е следвало съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД да предупреди
за недостатъците на този избор. Такова предупреждение няма – напротив, както
беше посочено, в редакцията на работния проект профилът от ПВЦ е посочен като
„възможен“ вариант. Ето защо съдът приема, че наличието на недостатъци,
свързани с конденза, е в причинна връзка с начина на
проектиране на съответните детайли, относими към водо- и влагонепропускливостта на
дограмата и наличието на термомост, т.е. в причинна
връзка с лошото изпълнение на проектанта относно наличието и размера на уплътнителната лента и материала на подпрозоречния перваз.
Вещото лице Я. сочи също, че „в приложените по
делото австрийски детайли топлоизолацията (минерална каменна вата), разположена
зад фасадния панел, е била предвидена с дебелина 12 см. В българския проект за
топлотехническа ефективност също е предвидена минерална вата с дебелина 12 см.,
а в детайлите на ищеца с гриф „За изпълнение“, предвидената вата е с дебелина 5
см. (л. 1093). При разпита в о.с.з. на 26.06.2019 г. вещото лице Я. уточнява,
че дебелината на ватата „вероятно също влияе, в случай че е изпълнена на 5 см.
…ако е изпълнено 12 см., вероятно би било по-добре …“. Този извод обаче следва да се
приеме за неотносим, тъй като – както сочи и
помагачът И. ООД – реално изпълнената дебелина е 12 см. съгласно посочения паспорт за енергийна ефективност и посочването на
дебелина от 5 см. е резултат от техническа грешка.
Инвестиционните проекти по части ОВК и
Енергийна ефективност са предмет на изследване от вещото лице А. като
част от разширената повторна експертиза. Той заключава, че по част ОВК във фаза
Идеен проект изчисленията на
топлинните загуби и охладителните товари били направени с австрийски софтуер
без да има превод и без да е спазено условието на ДинА4 за външна температура на въздуха
през зимата -16 градуса. Графичната част на идейния проект съдържала
чертежи, изцяло заимствани от проекта на ДинА4, които в по-голямата си част не
са преведени; липсвала легенда с означения, забележки за пояснение, номерация
на вертикални щрангове, данни за типа и размера на
арматурите, на някои от чертежите липсва номерация на помещения с вътрешните им
зимни и летни изчислителни температури, а за вентилационните инсталации липсвала
скорост и относителна влажност на въздуха. Инвестиционният проект във фаза Технически проект по част ОВК за разлика
от идейния проект предвиждал осигуряването на необходимата топлинна енергия за
покриване на топлинните загуби да се осъществи чрез два термопомпени
водохлаждащи агрегата, работещи в паралел, единият е
разположен на покрива, а другият – в сутерена. Параметрите на въздуха съгласно
проекта се поддържали чрез вентилационна инсталация и чрез подово лъчисто
отопление/охлаждане. Промените в техническия проект спрямо идейния третирали
начина на топло- и студопроизводство, смукателната
вентилация в подземните гаражи и дебита на част от венитлационните
инсталации, както и в противодимната завеса на атриума. Въпреки тези промени обаче нови изчисления на топлинните
загуби и охладителните товари в техническия проект няма. Стойностите на тези величини били изцяло
заимствани от одобрения идеен проект и били приети от проектанта за верни и
в съответствие с насоките за проектиране на ДинА4, макар параметрите на
микроклимата в отделните помещения в сградата да не били съобразени със
заданието за проектиране на ДинА4 и с изискването изчисленията да са направени
при външна температура -16 градуса, както и с чл. 83 от Наредба 4/2001 г. В
чертежите отново липсвала легенда, в чертежите за отоплителните инсталации на
места липсвали данни за типа арматура, а в чертежите за вентилационните и
климатичните инсталации - данни за скоростта на въздуха и относителната
влажност. Според вещото лице А. е налице връзка между необезпечността
и проявилите се дефекти, свързани с наднормена скорост на движение на
въздуха. Във фаза Работен проект
проектът по част ОВК бил изработен на 02.04.2012 г. и не съдържал нови изчисления на топлинните загуби и охладителните
товари, топлинният баланс във всяка една фаза не бил преведен и стойностите в
таблицата не били променяни. Обяснителната записка и изчисленията не
отговаряли на изискванията на чл. 87 и 88 от Наредба 4/2001 г., като липсвали
доказателства за одобряване и съгласуване на чертежите с инвеститора и
строителния надзор.
В о.с.з. на 01.07.2019 г. вещото лице А. сочи, че
изчисленията и изборът на решетки бил направен без корекции, изцяло заимстван
от насоките за проектиране. След като били избрани, някои от решетките надвишавали
скоростта на въздуха, но не били сменени в проблемните помещения. Тези
решетки били записани в работния проект, даден от проектанта на възложителя. Експертът
заявява, че „за две от тях (решетки –
бел.с.) откровено личи (от насоките
за проектиране на ДинА4 – бел.с.), че
сложат ли ги, ще има по-голяма скорост, но никой не е казал на срещите защо ще
се слагат тези решетки“.
По отношение на установения проблем с винтилите вещите лица Ц. и А. заявяват в о.с.з. на
01.07.2019 г., че „от гледна точка на ОВК е могло да се съобразят“, „в част ОВК
като задание ги е нямало, но с грижата на добрия проектант е могло да се
предвидят тези трипътни вентили за нуждите на
конкретния обект“. Във връзка с проектирането на трипътните
винтили е разпитан и свидетелят П.З. (л. 944, т. V).,
работила в периода 2008 г. – 15.08.2013 г. като системен инженер ОВК при ищеца
и технически проектов ръководител на процесната сграда. Според Запрянова е имало текущи проблеми
по проектите, но те били отстранявани своевременно, по време на изпитанията не
били констатирани недостатъци. Свидетелят сочи, че тя не е установила непълноти
в проектите, които били преминали през проверка както от нейна страна, така и
от страна на представители на външни консултанти, вкл. определени от
инвеститора. Ищецът искал да се промени проектът с цел поевтиняването му, но
това желание не било одобрено от С. и съответно не било реализирано. Според
свидетеля „построеното изцяло се припокрива с идейната фаза“, като видът на
вложените материали и производителят им бил избиран от консултантите на ищеца и
на инвеститора. Запрянова разяснява, че „при колекторните табла не е имало
балансиращи вентили, защото те според проекта, който изпълнявахме, не са
нужни“. Тези показания не противоречат, нито опровергават посочения
по-горе експертен извод, че от страна на проектанта е могло да се
предвиди необходимостта от поставяне на съответните винтили,
осигуряващи оптимално функциониране на инсталацията. Обстоятелството, че ищецът
сам, чрез своите служители, не е предвидил тяхната нужда, е ирелевантно,
тъй като – както беше посочено – именно за това свое неизпълнение той
отговаря пред инвеститора (пред когото е поел задължение за
проектиране), а пред него като възложител на подизпълнителя АБД отговорност носи
последният.
При разпита на вещите лица в о.с.з. на 01.07.2019
г. се установява още, че изпитанията били направени през лятото, преди издаване
на Акт обр. 15, а по принцип – макар да не е
нормативно установено - те би следвало да се проведат в различни сезони, както
и при пълна мощност на съоръженията. Посочва се също, че „елементите температура и влажност на някои помещения се различават от
зададените от инвеститора. В насоките за проектиране има таблица, в която са
зададени влажността, типът на помещенията с номерацията им. Таблицата е с леко
разминаване за някои помещения от това, което е взето при изчисленията във фаза
идеен и работен проект. Елементите вътрешна влажност и температура се
различават за част от помещенията – приети са като обикновени помещения, а те
са били лаборатории, в които е необходима по-голяма влажност на въздуха. ...
Трябвало е изчисленията да бъдат направени с по-голям диапазон, но само за
строго определени помещения. Това е повлияло за част от дефектите по част ОВК,
трябвало е да има по-голям диапазон за влажността на въздуха – между 30 % и 70
%, а той е 40 %.“ В о.с.з. на 26.06.2019 г. вещото лице А. сочи, че
„дефектите в техническия проект са прехвърлени в работния от техническия“.
Инвестиционният проект по част Електрическа-БМС (система
за контрол, разделена на три нива: мениджмънт, управление и полева автоматика) е
изследван от вещото лице Ц.. Експертът сочи, че във фаза Идеен проект не се
съдържала част БМС, а в техническия проект не било отразено наличие на честотни
регулатори на различните двигатели, същите са управлявани на принципа on/off, а не с плавно изменение на оборотите; не било
отразено, че климатичните камери не притежават собствено управление, каквото
имат чилърите, поради което в проекта били поставени
в режим на мониторинг; не била отразена необходимостта от връзка между етажните
разпределителни табла за подово отопление и БМС системата, поради което
контролерите на етажните табла не получавали автоматично информация в какъв
режим да работят; не били предвидени всички необходими сензори или били
поставени сензори на неподходящи места, поради което БМС системата не получавала
нужната информация за доброто управление на инсталациите; не били описани
подробно параметрите на БМС системата, поради което не ставало ясно при какви
условия и как се променя управлението на дадена инсталация. Техническият проект
не бил разработен в тясно сътрудничество с ОВК проектанта, „от което са
породени и всички пропуски или неточности в него в областта на управлението на
инсталациите и съоръженията. Вещото лице заключава, че работният проект по част Електрическа-БМС припокрива в известна
степен техническия проект, без да са правени промени в техническата записка,
описанията на устройства и елементи от инсталациите, логиката на управление на
определени устройства, връзките между устройствата и др., поради което не са отстранени
грешките и пропуските на техническия проект; отново не било дадено
описание на работата на топло- и студовия център
(абонатна) и на сондажната система, липсвало задание за програмиране, не била
описана добре локалната аспирация, не били зададени изисквания към пусково-наладъчните дейности, не били описани какви сигнали
и параметри трябва да се следят на системите и къде трябва да става това. Според
вещото лице Ц. описанието на алгоритмите и на функционирането на съоръженията е
общо, не е имало нужното взаимодействие между ОВК и БМС проектанта, поради
което не са изяснени изискванията към системите и инсталациите, които да
залегнат като алгоритми в БМС, както и изискванията за наличие на сензори за
събиране на коректна информация за параметрите на системата. В о.с.з. на
26.06.2019 г. вещото лице Ц. потвърждава, че не е имало „никаква съгласуваност
между ОВК-проектанта и БМС-проектанта. ОВК-проектантът е трябвало да даде детайлно задание на БМС“, но това
не е сторено, а според вещото лице А. „не може да се установи идентичност
между проектантите на работния и на техническия проект за БМС, това значи, че
комуникацията между тези хора е била нарушена, защото едните не са разбрали
какво са правили другите“ (вж. обяснения, дадени в о.с.з. на 01.07.2019 г.); „БМС-проектантът трябва да направи такава
логика на БМС системата, че да постигне параметрите на ОВК системата, ето защо
трябва ОВК-проектантът да посочи какво се иска, за да може БМС проектантът да
разработи необходимата логика … в случая или не е изготвено задание, или е
изготвено частично. Такова задание има единствено в проекта на ТЕРМ“. Добавя
се, че „БМС-системата е работила, но по начин, по който не могат да се
постигнат параметрите на ОВК, т.е. някъде няма да получите нужната влажност или
температура, или флуидът на чилъра ще бъде с
параметри, които го вкарват в авариен режим … Това се дължи на обстоятелството,
че междинното ниво с контролерите не е имало нужната информация за състоянието
на системата поради липса на датчици или поради поставянето им на места, които
дават изкривена информация“ (вж. обяснения, дадени в о.с.з. на 01.07.2019 г.).
Едната грешка на БМС-системата е била в невъзможността „да си събере правилна и достоверна информация, за да работи“ (напр.
липсващ или неправилно поставен датчик за влажност), „вторият проблем е, че
за да работи чилърът, неговите параметри на входа и
изхода трябва да се следят от останалите системи, в противен случай влиза в
авариен режим… Помпите е трябвало да бъдат регулирани честотно, т.е. да може да
се променя дебитът и налягането, а не да се управляват в режим „он/оф“ (вкл./изкл.). Ето
защо чилърът не е могъл да работи в зададените
параметри от производителя и е влизал в авариен режим. Въпреки че е имало
честотни регулатори в таблата на БМС, отново са управлявани в он/оф режим. Липсвала е връзка
между етажните табла, не е имало пуснат информационен кабел, който да указва на
локалния контролер на етажното табло за подовото отопление в какъв режим да
работи и това е ставало ръчно“. Вещото лице заключава, че „таблата на БМС-системата са изпълнени правилно, но тя не ги е
управлявала правилно и „това идва от проектанта на БМС–системата“.
Контролерите на разпределителни табла на помпите и на клапаните за управление
не били свързани с БМС и не получавали информация в какъв режим да работят -
дали да отопляват, да охлаждат или да не работят. Това според вещото лице е
направено впоследствие, след реализиране на проекта на ТЕРМ.
В о.с.з. на 01.07.2019 г. вещото лице Ц. сочи, че
по анализирания от него работен проект са нанесени многобройни поправки и
ревизии, но не от проектанта, а в хода на строителството. Изрично се заявява
обаче, че „тези поправки и ревизии не
касаят процесните дефекти, те са елементи в самата система и по-скоро, ако не са били направени,
дефектите щяха да са много повече.“
В обобщение вещите
лица Я. и К. заключават, че идейният и техническият проект, изготвени от АБД,
съответстват на българските стандарти и на изискванията на възложителя, но
останалите експерти поддържат становище, че е налице неизпълнение на конкретни
изисквания към добрата проектантска практика, в причинна връзка с което
са настъпили процесните дефекти. Нещо повече, в
о.с.з. на 05.12.2018 г. вещото лице К. също сочи, че много от дефектите могат
да се конкретизират като пропуск в монтажа или проектантска грешка на АБД.
Наред с това, изводът на вещите лица Я. и К., че проектите са съобразени с
изискванията на възложителя, почива – както се изяснява при разпита им – на
факта, че е налице приемане чрез Констативен протокол обр.
15. Това в настоящия случай е ирелевантно – тъй
като се касае за дефекти, имащи скрит характер – тяхното проявление не би могло да
се установи от прегледа на проектната документация, а също и по време на
72-часовите проби, т.е. било
е необходимо да измине определен период на експлоатация, в който тези
недостатъци да се проявяват (в частност вещите лица от разширената експертиза
сочат, че „при тестването на БМС системата инсталациите и съоръженията са
тествани поотделно и без натоварване, при което е констатирана тяхната
работоспособност, но след въвеждане на сградата в експлоатация, когато
системите заработват съвместно и се натоварват, се появяват първите дефекти“; при
разпита в о.с.з. на 27.06.2018 г. вещото лице К. сочи, че някои от дефектите не
биха могли да се проявят по време на 72-часовите проби, а само когато
производственото помещение се запълни с хора и технологично то се натовари на
100 % … тъй като хората отделят топлина, работните съоръжения също отделят
топлина“). Поради скрития характер на недостатъците всички възражения на
ответника и неговите помагачи, както и заключенията на вещите лица Я. и К., че щом проектите са приети от възложителя,
то същите са били съобразени с неговите изисквания, се явяват неоснователни.
Въз основа на всичко изложено съдът приема, че в
причинна връзка с лошото проектиране са настъпили вреди, констатирани от
участниците в строителството и изразяващи се в горепосочените и обсъдени от
вещите лица дефекти. Следва да се даде отговор на въпроса, какъв е размерът
на обезщетението, дължимо за отстраняване на тези вреди.
По силата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Вредата, както беше посочено по-горе,
възниква в момента на проявление на недостатъците, а не след отстраняването им
от увредения. За да се дължи застрахователно обезщетение, няма никакво законодателно изискване увреденият вече да е отстранил последиците от неизпълнението (да е
поправил вещта) – напротив, често плащането на обезщетението от
застрахователя е предпоставка това да бъде сторено, още повече когато
обезщетението е „в натура“съгласно чл. 209 КЗ (отм.).
Ето защо, при определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се изходи от пазарната
стойност на ремонта, а не от стойността на платените разходи, освен ако са
платени всички ремонтни дейности и техният размер е по-малък от установената в
процеса действителна пазарна цена, какъвто не е настоящият случай.
Установява се, че инвеститорът е възложил отстраняване
на недостатъците на трето лице – ТЕРМ, което въз основа на договор от
30.04.2015 г. е изработило Етап 1: Анализ и технически предложения за решение
на някои проблеми в работата на ОВК системите и Етап 2: Технически проект по
част ОВК. Вещото лице К. сочи, че „отстраняването на дефектите било извършено
по проекта на ТЕРМ, но това не съставлявало нов проект – тъй като решението е
дадено при вече съществуващи и монтирани основни съоръжения.“, възложената на
ТЕРМ дейност съставлявала „отстраняване и допълване на установените непълноти в
проекта на АБД за постигане на заложените проектни параметри за микроклимат. Новият
изпълнител коригирал, допълнил и предложил решения „в рамките на съществуващия
проект“ и направените предложения са реализирани, в резултат от което е
осигурено нормално функциониране на инсталациите. Вещото лице А. потвърждава,
че разработката на ТЕРМ „цели да конкретизира дефектите, да получи независимо
становище и конкретни мерки за отстраняването им“, като „причината за
изработването й е за улесняване на инвеститора и главния изпълнител при
ремонтните дейности за отстраняване на констатираните дефекти (л. 1238, V). Разработеният
от ТЕРМ проект в Етап 2 разработва подробно задание към БМС проектанта, въз
основа на което Н.С.ООД доработва проектната документация и изпълнява БМС
системата“. В о.с.з. на 01.07.2019 г. експертът заявява, че в проекта на ТЕРМ
има много промени – от изчисления до параметри на влажността, трасета на тръби,
въздуховоди и т.н., като те служат не само за
отстраняване на грешки, а и за подобряване на самата инсталация. „Пример за
отстраняване на грешки е смяната на решетките на въздуховодите,
а за подобрения – смяна на трасето на въздуховода“. От претендираните с исковата молба дефекти обаче вещото лице А.
счита, че „всички са дефекти, а не подобрения“ (л. 1269, т. V). Допълнително
сочи, че „поставянето на трипътни вентили на всяко
колекторно табло е подобрение, но с него се решава проблемът с температурата и
недобрата работа на подовото отопление. Ако не се сложат тези вентили, могло е
проблемът да се реши с добри настройки на системата, които в случая е трябвало
да се направят ръчно, тъй като БМС не е могъл да работи. Вариантите за
отстраняване на проблемите с температурата са или да се направят ръчно нови
настройки на ОВИ системата, или да се управляват от БМС системата на сградата,
или да се сложат вентили.“, но „по част ОВК не може да се получи прецизно с
ръчни настройки“. Вещото лице Ц. уточнява, че когато е поставен двупътен вентил, не може да се изпълни цялата логика на
ОВК, като дори да има работещ БМС, вентилът трябва да е трипътен,
„с двупътен вентил не е могло да се постигне
желаното, независимо от настройките“.
Във връзка с недоброто проектиране на въздуховода вещото лице К. сочи, че се е наложило той да
бъде изолиран и да се съкрати трасето му, като заключава, че „без нещата, които са предприети за
отстраняване на дефекта, не би могло да се постигне оптимално комфортна работна
среда“ и само промяната на настройките не би била достатъчна. Вещите лица Я.
и К. също сочат, че при промяна на настройките могат да се постигнат различни
от проектните стойности, включително по-комфортни, като намаляване на скоростта
на вентилационния въздух и по-правилното му разпределение, но „не винаги
промяната на настройката води до подобряване работата на инсталацията“.
От своя страна вещото лице К. сочи, че представеният
от ТЕРМ технически проект е некомплектован и е с
подпис само на проектанта, не е съгласуван с проектантите по другите части,
вкл. с БМС и ВиК, и след реализирането му ОВК-инсталациите
са станали по-сложни за управление, „следователно се поставят по-високи
изисквания към цялостната ОВК система“. Според съда обаче този експертен извод не
изключва причинната връзка между недостатъците и изработването на проекта на
ТЕРМ, тъй като когато изначално инсталацията е следвало да бъде
проектирана като „по-сложна за управление“, то последващото
й проектиране съобразно този необходимост – макар обективно да я подобрява, се
явява отстраняване на последиците от първоначалното неизпълнение. Ето защо,
кредитирайки показанията на другите експерти, съдът приема, че възлагането
изработката на „нов проект, по който да се изпълни ремонтът“, е пряко следствие
от процесното неизпълнение, а частта, в която
възлагането е включвало подобрения, е отчетена от ищеца и нейната стойност не се
претендира като застрахователно обезщетение.
Наред с това обезщетението следва да обхване и
стойността на строителните дейности, които е следвало да се предприемат въз
основа на проекта на ТЕРМ. Според вещите лица К. и Г. пазарната оценка на
извършените и подлежащите на извършване дейности във връзка констатираните
недостатъци е съответна на стойностите, посочени от ССчЕ.
Съгласно ССчЕ ищецът е заплатил на С. разходи,
свързани с отстраняване на констатираните на 25.09.2014 г. дефекти, в размер на
88 720,21 лв., а осчетоводени, но незаплатени към 15.12.2016 г. са разходи
в размер на 18 315 лв. След 15.12.2016 г. са осчетоводени и фактура №
4956/2017 на стойност 2 563,20 лв. с ДДС и фактура № 5131/2017 на стойност 1 290
лв. с ДДС. При разпита в о.с.з. на 13.10.2017 г. (л-543, стр. 2, т. ІV) вещото
лице уточнява, че общата стойност на дейностите по представените оферти е
30 622,37 лв., като в експертизата е посочена само сумата от 5 533,20 лв.,
тъй като към момента на изготвянето й само тя от офертните
стойности е била фактурирана.
В обезщетението следва да се включи също и
стойността на възнагражденията за труд, които ищецът е следвало да заплати по
повод дейността на неговите служители във връзка с отстраняване на
недостатъците и възлизащи според заключението на ССчЕ
и представените работни карти на 47 789,95 лв. Възражението на ответника, че
тези суми се дължат по силата на трудово правоотношение, по което ищецът е
работодател, и няма причинна връзка с отговорността на застрахования, е
неоснователно. Стойността на вредата се съизмерява
със стойността
на средствата, които увреденият трябва да заплати за положения за
отстраняването й труд, независимо от това дали лицето, което полага
труда, е изпълнител по договор за изработка или служител по трудов договор. Щом
не се поставя въпросът за липса на причинна връзка между неизпълнението и
възлагането на ремонта на трето лице въз основа на договор за изработка, няма
правна причина този въпрос да се поставя и когато вредата се отстранява от
лица, с които увреденият е свързан с трудов, а не с изпълнителски, договор. С
други думи причинната връзка произтича не от вида правоотношение, по силата на
което увреденият е извършил плащането, а от необходимостта да бъдат извършени
действията, които са заплатени. Щом тези действия са извършени във връзка с
отстраняване щетите от неизпълнението, то тяхната пазарна стойност – било като
трудово възнаграждение или възнаграждение по договор за изработка – подлежи на
обезщетяване. В настоящия случай от огромния
по обем доказателствен материал във връзка с
провежданата между участниците в строителството кореспонденция по повод
недостатъците може да се заключи, че отразеното в ССчЕ
относно броя часове, отработени по повод конкретния случай, отговаря на
обективната действителност. Ето защо за ищеца това е вреда – ако не се бяха
проявили тези недостатъци и не бе възникнала нуждата негови служители да
извършват дейност по отстраняването им (каквато
видно от кореспонденцията е извършвана и то в дълъг период от време), тези
служители биха полагали труда си в друга възложена от работодателя дейност, от
която той да реализира приход.
Относно границите на отговорността на
застрахователя:
Посочените по-горе размери формират обезщетението,
което проектантът би дължал на ищеца.
Отговорността на застрахователя обаче се
разпростира до размера на застрахователната сума или друг надлежно установен
лимит.
С Наредбата за условията и реда за задължително
застраховане в проектирането и строителството, приета в съответствие с дадената
в чл. 171, ал. 2 ЗУТ делегация, е въведена освен минимална застрахователна сума
според категорията строежи, също и възможност за установяване на лимит за всяко
отделно събитие (чл. 5, ал. 1 и ал. 8). В случая застрахователната сума
е определена в нейния минимум, като е определен и лимит – 150 000 лв. (не
се спори, че такова е съдържанието и на предходната задължителна застраховка,
сключена между ответника и АБД). Съгласно чл. 5, ал. 8 от Наредбата лимитът се
определя „за едно събитие“, като обемът на понятието е нормативно установен в
Допълнителните разпоредби на Наредбата – съгласно § 1, т. 2 и т. 3 „лимит за едно събитие" е максималната парична сума, която
застрахователят се задължава да изплати
за всички обезщетения и разноски, дължими за едно
застрахователно събитие, а "едно застрахователно събитие" е действие или бездействие
на застрахования, довели до настъпване на една
или повече вреди. Ако вследствие на две
или повече действия или бездействия
на застрахования са настъпили едни
и същи вреди, те се считат
за едно и също застрахователно събитие.“
Следователно възражението на ищеца, че в случая е
налице кумулативност на множество „искове“ по смисъла
на полицата е неоснователно - касае се за „повече вреди“, настъпили от едно и също
събитие, поради което спрямо процесното
обезщетение следва да се приложи лимитът, установен от застрахователя в
съответствие с нормативната уредба.
Ето защо искът следва да бъде уважен до сумата от
150 000 лв.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат пропорционално
на уважената част от иска, а именно – 9 706,25 лв. Това важи и за
разноските за държавна такса и депозит да ССчЕ, които
следва да се присъдят съобразно уважения размер – 6 000 лв. за държавна такса и
404,43 лв. депозит за ССчЕ. Разноските за вещи лица
за СТЕ обаче следва да се присъдят изцяло, тъй като те са насочени към
установяване наличието на недостатъци, причинната връзка и вината и нямат
отношение към отхвърлянето на иска по размер. Ето защо за тях (2 900 лв.)
ответникът носи изцяло отговорност. Общо на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 19 010,68 лв.
По изложените съображения на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, изчислено пропорционално на
отхвърлената част от иска, а именно – 86,02 лв.
На помагачите не се дължат разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ-О.З.ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Л.Б. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 208 КЗ (отм.) сумата от 150 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията на
застрахования проектант Архитектурно бюро Д. ООД по договор за извършване на
проектно-проучвателни работи от 26.10.2009 г. и неговите изменения, ведно със законната лихва от 15.12.2016 г. до
погасяването, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 19 010,68 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 208 КЗ (отм.) до
сумата от 185 447,52 лв.
ОСЪЖДА Л.Б.
ЕООД, ЕИК ********, да заплати на ДЗИ-О.З.ЕАД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 86,02 лв. разноски.
Решението е
постановено при участието на А.Б. АД и С. ООД като помагачи на ищеца и на А.К.
ООД и И. ООД като помагачи на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: