№ 693
гр. С.З., 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501579 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 32, ал. 2
от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС и във връзка с чл.129, ал.1 и 2 и 3 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 7587 от
23.08.2021 год. против: Разпореждане с № 1621 от 29.07.2021 г. по гр.д №
2834/2021 г., III гр. състав по описа на СтЗРС от жалбоподателката ИВ. К. Ч.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул. „****, чрез адв. С.С. А.
съдружник в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес: гр. П., **, ул.
”******, тел/факс: 032/52 ***; 0898/ 70 ****; 0898/ 51 ****
www.advokatamaudov.com; e-mail: ****@**************.***
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение се явява
неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът
е приел, че ищеца не е внесъл дължимата ДТ за предявяването на иска, което
се явявало неправилно.
На 13.08.2021 г. получили съобщението, с което им било връчено, а
именно Разпореждане с № 1621 от 29.07.2021 г. по Гр.Д № 2834/2021 г., III гр.
състав по описа на СтЗРС, с което съдът ВРЪЩА исковата молба и
приложенията по гр.д. № 2834/2021г. по описа на Районен съд - С.З. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. с № 2834/2021г. по описа на Районен
съд - С.З., поради това, че ищецът не е отстранил в срок нередовности в
исковата молба. Считат така постановеното от съда разпореждане за
неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и
необоснованост. Доводите ни за това са следните: Било налице съществено
нарушение на процесуалния закон.
За да е редовна една искова молба, необходимо е същата да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК и чл.128 от ГПК. Доверителката му при
1
предявяването на иска не е внесла дължимата по делото държавна такса
видно от материалите по делото, но в последствие в дадения от съда срок с
горепосоченото му Разпореждане е внесла дължимата ДТ в пълния й размер и
своевременно е представила платежния документ по делото.
Твърди, че по своята правна същност констатирането на нередовностите
по ИМ от съда представлявало едно временно прекратяване на каквито и да
било процесуални действия до момента в който страната е предприела
мерките за отстраняването им. В този смисъл това произнасяне на съда се
явявало преждевременно, неправилно и необосновано.
Твърди, че съобразно константната практика на ВКС и ВС на РБ
досежно нередовностите на искова молба, съдът е определил срока за
отстраняването им и следователно била налице висящност на тези
констатации, като според жалбподателката производството по делото не
следвало да се прекратява, тъй като тя своевременно и в срок е отстранила
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя
ИВ. К. Ч. чрез адв. С.А. от Адв. колегия – П., са изложени в подадената от
него частна жалба вх. № 7587/23.08.2021 год.
В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено,
и делото върнато на РС-С.З. за продължаване на съдопроизводствените
действия ведно със законните последици от това.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от другите страни по
делото.
Окръжен съд – С.З., след като обсъди направените в частната жалба
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,
намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 2834/21г. по описа на РС-С.З. е
образувано по исковата молба от жалбоподателя ИВ. К. Ч. чрез адв. С.А. от
Адв. колегия – С.З. против ответниците И.Г.Т., Д.Ж.Т., И.Г.К. и С.А.К. по
исковата молба с правно основание чл. чл.32, ал.2 от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС.
Въззивният съд намира, че на практика са предявени два обективно
съединени иска, в единия от които жалбоподателят претендира да се извърши
разпределение на ползването върху процесния недвижим имот, подробно
описан в петитума на исковата молба и второто искане в петитума на ИМ се
състои в това, евентуално да бъде присъдено и съответното обезщетение в
тежест на ответниците, за дължимите процесни суми, ако бъде отхвърлен
първоначалния иск. Подробните съображения и доводи са изложени в
обстоятелствената част на исковата молба.
С Разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание под №
1007/23.06.2021 год. по гр.д.№ 2834/2021г. по описа на РС – С.З. се оставя без
движение производството по същото дело и се дава едноседмичен срок на
ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба /ИМ/ и да внесе
2
дължимата ДТ в размер на 144 лева и в съответствие с посочената от този съд
практика на Върховните съдилища на Републиката, като ищецът е бил
изрично предупреден, че при неизпълнението на указанията в срок исковата
молба ще се върне и производството по същото дело ще се прекрати.
На датата 13.08.2021 г. ищцата и пълномощникът й са получили
съобщението, с което им било връчено последващо Разпореждане с № 1621
от 29.07.2021 г. по Гр.Д № 2834/2021 г., III гр. състав по описа на СтЗРС, с
което съдът ВРЪЩА исковата молба и приложенията по гр.д. № 2834/2021г.
по описа на Районен съд - С.З. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
2834/2021г. по описа на Районен съд - С.З., поради това, че ищецът не е
отстранил в срок нередовности в исковата молба.
Въззивният съд счита, че така постановеното от съда разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на
процесуалния закон и необоснованост.
Доводите на настоящата инстанция за това са следните:
Налице е съществено нарушение на процесуалния закон, поради
следното:
За да е редовна една искова молба, необходимо е същата да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК и чл.128 от ГПК. Жалбподателката при
предявяването на иска не е внесла дължимата по делото държавна такса
видно от материалите по делото.
С разпореждане под № 1007 от 23.06.2021 година, постановено по Гр.Д
№ 2834/2021 г., по описа на СтЗРС, съдът е оставил без движение исковата
молба, на основание чл.129, ал.2, от ГПК, като е дал едноседмичен срок на
ищеца от получаване на съобщението да внесе дължимата по делото
държавна такса и да представи банково бордеро по делото. Разпореждането е
връчено на пълномощника на ищеца на 02.07.2021 година. Тогава е започнал
да тече определения едноседмичен срок за внасянето на дължимата такса.
Срокът изтича на 09.07.2021 година, съгласно чл.60, ал.4 от ГПК.
От името на жалбподателката на 07.07.2021г. надлежно по банков път с
интернет банкиране по сметка на Районен съд - С.З. по гр. д. № 2834/2021г.,
ЗС. СТЗРС е внесена дължимата от нея държавна такса в размер на 144 лева,
като са представени по делото и доказателствата за това - изпратена е молба,
ведно с доказателство за извършеното плащане - платежно нареждане.
Молбата е изпратена до официалния e-mail /електронен адрес/: на PC С.З., а
именно ************@******.** и същата е входирана в деловодната система на
съда с вх. № 5082/08.07.2021г. и е получена един ден преди изтичане на
срокът за отстраняване на нередовности в исковата молба. Поради което
указанията на съда са били изцяло изпълнени от жалбподателката надлежно и
в указания от съда срок, поради което неправилно първоинстанционния съд е
прекратил производството по делото.
Неправилно в обжалваното разпореждане съдът приема, че срокът за
3
отстраняване на нередовности в исковата молба е започнал да тече от
23.06.2021г. - датата на постановяване на разпореждането. Това противоречи
и на съдържанието на самото разпореждане с № 1007 от 23.06.2021 година,
постановено по Гр.Д № 2834/2021 г., по описа на СтЗРС. В диспозитива на
същото е посочено, че съдът „ДАВА едноседмичен срок на ищеца от
получаване на съобщението да отстрани следните нередовности...”. Никъде в
разпореждането на съда, не е посочено, че срокът е започнал да тече от датата
на постановяване на същото. Приемайки различно начало на срокът за
отстраняване на нередовности в исковата молба, от това което е посочил в
първото разпореждане съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване правата на ищеца и като противоречащо на
процесуалния закон разпореждането на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено, и да бъде върнато делото с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
На следващо място, процесното разпореждане се явява неправилно,
защото с влизането в сила на последното ще се стигне до липса на защита на
материалното право на доверителя ни, което от своя страна се явява отказ от
правосъдие.
Съдът счита, че разпореждането е постановено при нарушение на
процесуалния закон и тъй като съдът в обжалваното разпореждане не е
изложил необходими ясни и подробни мотиви по всички съществени въпроси.
Съгласно чл. 254, ал. 1 от ГПК към обжалваното разпореждане съдът трябва
да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на обстоятелствата, фактическите констатации и
правните изводи на съда, което в настоящия случай липсва. Правните изводи
на съда /включително тези относно преюдициалните въпроси/, съдържащи се
в мотивите към разпореждането, не могат да са декларативни, а следва да са
мотивирани и обосновани. Съдът следва да обсъди всички относими към
решаването на въпроса обстоятелства и искания на страните в тяхната
съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни, а отхвърля други и да
обсъди всички относими доводи на страните, факти и материали по делото,
независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не,
като даде в мотивите такъв отговор, че да станат ясни основанията му, което в
случая не е сторено. В случая доводите на доверителя ни намират опора в
приложените писмени доказателства, но са били игнорирани от съда.
Първоинстанционният съд е изложил лаконични доводи относно
постановеното от него в обжалваното разпореждане, които обаче не почиват
на един всеобхватен анализ на относимите обстоятелства и представените от
ищцата доказателства и материалите по делото.
Съдът е нарушил и принципа залегнал в чл. 12 от ГПК, тъй като
съдържанието на обжалваното разпореждане не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда. Вярно е,
че оценъчната дейност на съда е въпрос на вътрешно убеждение на самия съд,
но тя не може да бъде резултат на изопачено формиране на това убеждение в
4
противоречие с основен принцип на гражданското съдопроизводство и преди
всичко с този по чл. 10 от ГПК. Съгласно тази норма съдът дава възможност
за установяване на относимите факти, но след това в разпореждането си той
следва да ги обсъди в цялост и детайлно. Този ред е предвиден от
законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране
на субективната увереност на съда относно фактите по делото, които се
разглеждат с разпореждане, както и гаранция за това, че това вътрешно
убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере как е била
формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде поставено на
контрол от следващата инстанция.
Неизследването в пълнота на фактическите твърдения на
жалбоподателката и релевантните обстоятелства относно предмета на
постановеното разпореждане, без да им се даде мотивиран отговор, сочи на
необективно, невсестранно и непълно изследване на всички относими
обстоятелства относно обжалваното разпореждане, което е процесуално
нарушение. Цитирането на правни норми и на законови разпоредби не
представляват излагане на мотиви, както в настоящия случай
първоинстанционният съд е постъпил, във връзка с което въззивният съд
счита, че разпореждането е лишено на практика и от мотиви и не става ясно
как съдът анализира относимите обстоятелства и материали по делото на този
процесуален етап, как сформира вътрешно убеждение, за да стигне до своята
констатация.
Определението на първостепенния съд се явява неправилно и
незаконосъобразно само поради горните съображения, но и поради следното:
Въззивният съд намира, че определението на първоинстанционният съд
е неправилно защото, на практика жалбоподателят е подал в срок молбата си
по чл.129, ал.2 от ГПК съответно с вх. № 5082/08.07.2021 год. по
електронната поща на РС-С.З., като към нея е приложил и копието от
съответния платежен документ от датата 07.07.2021 год. за внесената
дължима ДТ от 144 лева именно по сметката на РС-С.З. /лист 75 от
първоинст. дело/. Съдът необосновано е приел, че в процесния случай така
заведената от жалбподателя допълнителна писмена молба не се отстраняват
нередовностите по иска. Поради което исковата молба неправилно и
незаконосъобразно е била върната и производството по делото прекратено.
По делото е представена и Справката от лицето Е.К.К. – съдебен
деловодител при РС-С.З., от която се установява, че на 23.08.2021 год. при
обработката на доклада и обработката на гр. дело с № 2847/2021 год. на СТРС
на доклад при съдия А.Г. към преписа от въззивната жалба установила, че
прикачена именно молбата с вх. № 5082/08.07.2021 год. подадена по
електронната поща на РС-С.З., по процесното гр. дело с № 2834/2021 год. по
описа на РС-С.З. с настоящия докладчик – съдия Е..
Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на
правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че
5
съдът се произнася само по редовните искови молби, а когато при проверка на
исковата молба съдът констатира, че тя е процесуално недопустима или
нередовна, той е длъжен, да остави исковата молба без движение, като
прекратява производството по делото единствено и само при хипотезата че не
бъдат отстранени нередовностите по тази искова молба.
В разглежданата хипотеза, като не се е съобразил със задължението си
да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните
и с обстоятелството, че са били отстранени в срок констатираните
нередовности, Районен съд -С.З. е допуснал неправилно приложение на
закона, и не е приложил същия в правилния му и точен смисъл.
Първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт е стигнал до
неправилния и незаконосъобразен извод, че нередовностите по исковата
претенция на жалбоподателя ИВ. К. Ч. по чл.32, ал.2 от ЗС и по чл.31, ал.2 от
ЗС, предявена чрез пълномощника й адв. С.А. от Адв. колегия – П., не са
били отстранени в срок, поради което неправилно и незаконосъобразно е
било прекратено и производството по делото.
На основание чл. 129, ал.3 от ГПК, тъй като не е предвиден специален
ред за обжалване на това определение, и поради това, че то не прегражда по-
нататъчния ход на делото, същото не подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от
ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция и
производството по частната въззивна жалба, но тъй като въззивният съд
намира, че такива разноски не са поискани с частната жалба на
жалбподателката и не са налице доказателствата за направени такива
разноски пред настоящата инстанция, то и такива разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане с № 1621 от 29.07.2021 г. по Гр.Д №
2834/2021 г., III гр. състав по описа на Старозагорския РС, с което съдът
ВРЪЩА исковата молба на жалбоподателката ИВ. К. Ч., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З., ул. „****, чрез адв. С.С. А. съдружник в адвокатско
дружество „А. и У.”, със съдебен адрес: гр. П., **, ул. ”********, тел/факс:
032/52 ***; 0898/ 70 ****; 0898/ 51 **** и приложенията по гр.д. №
2834/2021г. по описа на Районен съд - С.З. и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 2834/2021г. по описа на Районен съд - С.З., поради това, че ищецът
не е отстранил в срок нередовности в исковата молба като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на РС – С.З. за продължаването на
6
съдопроизводствените действия по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7