№ 74863
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско
дело № 20251110124667 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадено от А – Бургас, заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Л. Ш Б., въз основа на издадена по
реда на чл. 14а, ал. 1 от ЗСПД, заповед на Директора на ДСП – Бургас.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите в заявлението,
материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, след като провери дали документът по чл. 417 ГПК е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В настоящия случай в заявлението се съдържат твърдения, че длъжникът е
получил еднократна помощ за записано дете във втори клас на основание чл. 10а, ал. 1
ЗСПД, като съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 7, т. 3 ЗСПД дължи връщането й
поради отписване на детето от училище за втория срок.
Настоящият съдебен състав намира, че цитираната заповед не представлява
документ по чл. 417 ГПК, въз основа на който да е допустимо издаването на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК. Разпоредбата на чл. 417, т.
1 ГПК предвижда възможност допускането на изпълнението на акт на
административен орган да е възложено на гражданските съдилища, т. е. такава
възможност следва да е регламентирана в нормативен акт. В изпълнение на
последното, в разпоредбата на чл. 14а, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца е
изрично предвидена възможността принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14,
ал. 3 ЗСПД да бъде допуснато по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по
реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПД - при писмен сигнал за недобросъвестно получени
семейни помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално
подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.
Логическото и граматическо тълкувате на чл. 14, ал. 1 ЗСПД обуславя извода, че
заповедта по чл. 14, ал. 3 ЗСПД се отнася до недобросъвестно получени средства от
семейни помощи. Касае се за вземания за възстановяване на отпуснати семейни
помощи, при които изначално не са били налице предпоставките за отпускането
им, например поради обстоятелството, че лицето, получило помощта, е представило
неверни данни, за да я получи. Настоящият случай не е такъв – заявителят не основава
1
претенцията си на твърдения, че еднократната семейна помощ е незаконосъобразно
отпусната (т. е. че не са били налице основанията за това), а на твърдения, че
впоследствие са настъпили основания същата да бъде върната. Тази хипотеза не се
обхваща от нормата на чл. 14а, ал. 2 ЗСП, поради което предвиденият в нея ред за
допускане на принудително изпълнение по чл. 418 ГПК е неприложим.
В допълнение, следва да се отбележи, че административният акт, на който се
основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е влязъл в сила
– липсват данни същият да е бил връчен на заинтересованото лице и да е изтекъл
срокът за обжалването й, респ. такова да е било инициирано и заповедта да е била
потвърдена, като същевременно законът не предвижда предварителното изпълнение на
акта.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „А“ – Бургас, Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. № 149130/28.04.2025г., насочено против Л. Ш Б., ЕГН
**********, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2