№ 61
гр. Перник, 10.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Търговско дело № 20221700900021 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
За дружеството кредитор се явява адв. С..
За дружеството длъжник се явява адв. Ч..
Явява се в.л.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне самоличността на в.л. както следва:
Р. Р. С. – 46 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл.291 НК. Вещото
лице обеща да даде заключение по съвест и знание.
В.л. С.: Поддържам представеното заключение.
Адв. С.: Имам доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства, които моля да приемете преди изслушване на в.л., а именно:
договор за поръчка между „Солар Енерджи Съпорт“ ООД и „Нови Глобални
Решения“ ЕООД, който урежда отношенията между страните, свързани с
извършването на плащания от „Нови Глобални Решения“ и съответно за
1
съхраняването на лични средства на „Солар Енерджи Съпорт“ по банковата
сметка на „Нови Глобални Решения“; отговор на въззивна жалба от „Солар
Енерджи Съпорт“ по ТД 1191/2022 г. на СГС, подадена чрез адв. Ч.. В този
отговор изрично с подчертан шрифт се посочва, че парите, съхранявани в
банковата сметка на „Нови Глобални Решения“ са лични средства на
ответника „Солар Енерджи Съпорт“; молба по ТД 1864/2021 г. от 25.05.2024
г., подадена в СГС от адв. Ч. в изпълнение на задължение по чл.190 ГПК с
приложени към нея ГФО за 2021 г. и 2022 г. и междинни от 31.10.2021 г.,
30.04.2022 г. и 31.10.2023 г. Считам, че тези писмени доказателства имат
пряко отношение към експертизата, която ще слушаме, още повече, че според
мен мястото на ФО, по които експертизата работи е по делото, защото ако
това не е така не можем да разберем и да проверим данните, по които
експертизата е работила. Видях, че е постъпила молба от в.л. за определяне на
допълнително възнаграждение. В тази връзка представям сходна молба,
депозирана по ТД 1864/21 г. на СГС, което утре ще се слуша доста сходна
експертиза на в.л. Р. С.. В двете експертизи има съвпадение, включително в
референтните дати. Считам, че е налице дублиране на часове, подадени пред
СГС и подадени пред Вас, защото се разглеждат едни и същи дати, едни и
същи документи, но работата по проверки и изчисления се отчита и пред
двата съдебни състава. Това ми е доказателственото искане. Преписи от
молбите, подписани от адв. Ч. ги представям.
Адв. Ч.: Запознат съм с тези писмени доказателства. Част от
представените доказателства от молителя, макар и преклудирано искането му
за представяне на доказателства, веднъж Вие сте се произнесли. Искането е
преклудирано за представяне на доказателства, с изключение на молбата по
ТД 1864 по отношение договора за поръчка и отговора на въззивната жалба
считам, че са преклудирани. В самото начало на производството ние
представихме целия комплект от документи, касаещи вземането на решение
от Общото събрание на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ за
изключване на молителя „Грийн Енерджи България“ като съдружник в
„Солар Енерджи Съпорт“. Тогава адв. С. заяви, че тези документи и
изключването на доверителя му като съдружник било неотносимо към
настоящото производство. Сега, когато не му харесва заключението на
експертизата, изведнъж договорът за поръчка, касаещ изключването на
„Грийн Енерджи България“ и отговора на въззивната жалба, станаха
2
относими. В тази връзка моля молителят да конкретизира каква точно е
връзката на производството по оспорване изключването на доверителя му
като съдружник с настоящото производство, доколкото са налице
противоречиви твърдения от негова страна, съгласно конкретния процесуален
момент. Оставям на преценката на съда дали да бъдат приети. Само ще
посоча, че в експертизата е цитиран договора за поръчка и са цитирани две
платежни нареждания от по 150000 лв., които са извършени от „Енергийни
Колектори“ за поемане дела на изключения съдружник именно по сметката,
посочена в договора за поръчка. Освен, че са преклудирани, няма спорни
обстоятелства, които да се установят с тези писмени доказателства. По
отношение на ГФО за 2021 г. и 2022 г. не възразявам да бъдат приети,
доколкото предстои да бъде извършена повторна съдебно оценителна
експертиза, която би следвало да отрази състоянието на дружеството не само
към 2021 г. и 2022 г., а конкретно за „Енергийни Колектори“ в този случай
може би и към 2023 г. след изготвянето на ГФО. По отношение на договора за
поръчка и отговора на въззивната жалба считам, че искането е преклудирано
и неотносимо. По отношение на ГФО не възразявам, като този за 2021 г. дори
е представен по делото.
Адв. С.: Искането, което направих за договора за поръчка и отговора на
въззивната жалба не е преклудирано, защото сега за първи път ще се слуша
експертиза, според която използваният метод на оценка наличните парични
средства следва да се добавят към свободния оперативен паричен поток и
същевременно разбираме от тази експертиза, че такива парични средства към
референтните дати на оценка няма. Т.е. разбираме, че всички пари на
дружеството ответник се съхраняват в банкова сметка на трето лице, въпреки
че според този договор за поръчка и изявленията на адв. Ч., че това са
парични средства на дружеството ответник. Сега се появява информацията,
че дружеството няма и една стотинка в собствените си банкови сметки. Що се
отнася до неговата относимост, считам, че тя е повече от очевидна, защото
това дали дружеството, което се оценява има или няма парични средства, е от
значение за оценката му.
Адв. Ч.: В самия договор няма как да съдържа данни дали едно
дружество разполага или не с парични средства или не разполага. Това е
договор за поръчка, с който молителят разполага от преди половин година.
Многократно сте заявявали, че се извършва повторна експертиза и в договора
3
за поръчка изрично е записано, че това са средства на „Солар Енерджи
Съпорт“ и ако има такива, те се осчетоводяват като вземания или задължения
на „Солар Енерджи Съпорт“, а в.л. е посочило, че е работил съгласно
указанията на съда и е бил немалко време в счетоводството на „Солар
Енерджи Съпорт“, сравнявайки всички първични счетоводни документи със
софтуерната програма така, че реално, ако е имало плащания по този договор,
те са отразени в експертизата, но не под формата на кеш, а под формата на
счетоводни записи, съгласно вземания, респективно задължения на „Солар
Енерджи Съпорт“.
Съдът намира, че представените в днешното с.з. от страна на адв. С.
писмени доказателства следва да бъдат приети с оглед обстоятелството, че
молбата за откриване на производство по несъстоятелност е от 21.04.2022 г., а
всички доказателства се явяват нововъзникнали и новоузнати от страна на
кредитора, включително и договора за поръчка, който е представен във
връзка с определение на СГС от 06.06.2023 г., поради което същите следва да
бъдат приети.
Възражението срещу размера на възнаграждението на в.л. се явява
неоснователно, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага представените в днешното с.з. писмени
доказателства от страна на адв. С..
ОСТАВЯ без уважение искането за намаляване на окончателния размер
на възнаграждението на в.л. по настоящото дело от 6267,67 лв.
Пристъпи към разпит на в.л.
На въпроси на адв. С.
В.л. С.: Извърших проверка на 15.12.2023 г. в счетоводството на
ответното дружество с предварително уговорен ден и час. Там изисках да ми
се представят първичните счетоводни документи, свързани с разходите
основно, които трябваше да се прегледат, тъй като включват различни пера,
не е само един вид. Сверявал съм отразяването на фактурите в счетоводната
програма. Беше ми предоставен достъп до електронните регистри на
счетоводната програма. Счетоводството се намира в кв. Симеоново, над
лифта, от дясната страна в една нова сграда на първия етаж. Само на
4
15.12.2023 г. съм бил там, но проверката продължи целия ден до късно
вечерта. Целта беше да се запозная с цялостното отчитане на приходите и
разходите на дружеството. От другата страна, молбата да се извърши
проверка, тъй като има изрично посочено такова искане, за себе си да
придобия представа как се извършва отчитането в счетоводството. Възможно
е в молбите, които съм депозирал по настоящото дело да съм посочил, че съм
посетил няколко пъти счетоводството. Няколко пъти ми е предоставяна
информация. Първоначално изисках информация, но в процеса на работа съм
искал минимум 4-5 пъти допълнително необходими документи. За
следващите пъти не съм ходил там на място, изпращана ми е по имейла, тъй
като става въпрос за счетоводни справки, генерирани от счетоводен продукт.
Преди това на 08.12.2023 г. имахме среща, на която изяснявахме какви
документи ще ми трябват. На тази среща не съм посещавал счетоводството.
Същинската проверка беше на 15.12.2023 г. Единственото, което ми направи
впечатление в счетоводството на ответното дружество съм го описал в
отговора на втора задача, последния абзац на стр.9 в края на задачата –
неточно отчетена стойността на собствения капитал в баланса на
дружеството. По принцип моята проверка, аз гледам приходите и разходите
на дружеството, капитала също го гледам как са осчетоводени и как са
отразени. Изследвал съм дълга към „Линеридж Холдингс Лимитед“ Кипър
също съм го отчел. Според мен малко по-късно е отчетен.
На стр.10 – по представена изрична счетоводна справка съм отчел
дълга. Има несъответствие между аналитичната справка по сметка вземания
по съдебни спорове от 26.05.2021 г. и междинния баланс, който ми беше
представен към 31.10.2021 г., т.е. балансът е към по-късна дата, но в него не
фигурираше това задължение към „Линеридж Холдингс Лимитед“.
Функцията на оборотната ведомост е да обобщи оборотите и движенията по
всички счетоводни сметки към определена дата и на база тази оборотна
ведомост да се направи счетоводен баланс.
На стр.10 в началото, втори абзац – не мога да дам отговор как в
оборотната ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. се е
изплъзнал счетоводния запис за задължението към „Линеридж Холдингс
Лимитед“. Очевидно има разлика в аналитичната справка от сметка за
съдебни вземания и оборотната ведомост. Между оборотната ведомост и
записа в счетоводната сметка би трябвало първичното да е записа по
5
счетоводната сметка, тъй като той предхожда създаването на оборотната
ведомост. Оборотната ведомост е обща и отчита цялото движение по всички
сметки, които дружеството ползва. Записът не фигурира в оборотната
ведомост, като аз не мога да обясня на какво се дължи това. Би трябвало това
да е автоматизиран процес на счетоводната програма при задаването на
определени критерии те включват цялото движение на сметките. Задава се
период и се генерира оборотната ведомост.
Принципно съдебните задължения би трябвало да са краткосрочни до
една година, но е възможно при някакви обстоятелства или основания този
дълг да бъде отчетен като задължение над една година. Когато е налице
изпълнително дело, дългът следва да се води до една година.
В баланса и в оборотната ведомост фигурира запис за 400000 евро към
„Грийн Енерджи България“ във връзка с договор за цесия по придобито
вземане. Става въпрос за вариант 3 на заключението от стр.32 нататък.
Вземането на „Солар Енерджи Съпорт“ в размер на 400000 евро фигурира в
счетоводния баланс в раздел други вземания. По принцип е въпрос на
преценка на счетоводството и на ръководството спрямо това в какъв период
се очаква да бъде събрано. Може да бъде дългосрочно, може да бъде и
краткосрочно. Доколкото разбрах от счетоводството все още тече съдебен
спор по отношение на това вземане.
Вземанията в размер на 400000 евро са основно перо в раздел други
вземания на „Солар Енерджи Съпорт“ в ГФО. Не съм установил прихващане
между вземането и задължението, т.е. те се водят поотделно към „Солар
Енерджи Съпорт“, така са отразени във финансовите отчети. Изрично питах
да ми се каже, ако има прихващане, да ми се покаже как е оформено. В случая
не ми е предоставена информация и аз не съм установил, че е извършено
прихващане. Съгласно отразяванията във ФО според мен няма извършено
прихващане.
На стр.4 договорът за цесия гласи, че „Солар Енерджи Съпорт“ следва
да прехвърля получените парични средства от продажба на енергия на „Нови
Глобални Решения“, който се явява цесионер. Също така по указания и
инструкции на „Солар Енерджи Съпорт“ „Нови Глобални Решения“ с тези
средства трябва да покриват разходите на „Солар Енерджи Съпорт“. „Нови
Глобални Решения“ дефакто управляват чрез разходите от дейността на
6
„Солар Енерджи Съпорт“ с парични средства на „Солар Енерджи Съпорт“.
Доколкото това, което аз разбрах от договора за цесия и договора за поръчка
е, че парите са на „Солар Енерджи Съпорт“ и с тези договори „Солар
Енерджи Съпорт“ възлага на „Нови Глобални Решения“ да покрива разходите
на „Солар Енерджи Съпорт“ с паричните средства от продадената енергия.
„Солар Енерджи Съпорт“ продава на дружеството което изкупува, купувачът
плаща енергията на „Солар Енерджи Съпорт“, „Солар Енерджи Съпорт“
прехвърля парите от продажбата на енергия на „Нови Глобални Решения“ и
му предоставя инструкции и справки какви разходи „Нови Глобални
Решения“ да покрие на „Солар Енерджи Съпорт“, какви разходи да покрие по
този начин. С паричните средства се покриват на практика задълженията на
„Солар Енерджи Съпорт“ чрез „Нови Глобални Решения“. Ако вземанията са
цедирани, по принцип продавачите директно трябва да плащат на „Нови
Глобални Решения“. Самите парични потоци отиват в „Нови Глобални
Решения“, но приходите от продажбата остават в продавача на енергията
„Солар Енерджи Съпорт“. Самият приход от продажбата е изцяло за „Солар
Енерджи Съпорт“.
На стр.5 съм описал решения на КЕВР, които не мога да цитирам в
момента, те касаят изменението в преференциалната цена за изкупуване на
електрическа енергия от фотоволтаични централи, с характеристики
идентични с централата на ответника.
За норма на възвращаемост двата показателя са различни, но в някои
случаи в практиката за норма на възвращаемост може да се приложи средно
притеглена цена на капитала. Това е по индивидуална преценка. Няма
някакво изискване двата показателя да се приравнят и да се използват едни и
същи стойности, но може и стойностите да са различни за двата показателя.
Нормата на възвращаемост може да се каже, че са близки сами по себе си.
Когато е по-ниска стойността на средно притеглената цена, тогава ще имаме
оптимистична прогноза за развитието на бизнеса, който се оценява. От своя
страна, когато се определя средно притеглената цена на капитала, трябва да се
разгледа сектора, в който функционира предприятието, каква е тенденцията
на развитие на този сектор. В тази връзка съм разглеждал решенията на КЕВР,
защото от 2015 г. до 2022 г. се наблюдава трайна тенденция към драстичен
спад на изходната преференциалната цена на електрическа енергия. Създаде
се възможност дружествата купувачи да не изкупуват цялата произведена
7
енергия от производителите, а да изкупуват определено количество. В този
случай, когато един производител произведе повече, тази енергия отива на
свободния пазар, на енергийната борса. С оглед обстоятелството, че от своя
страна на енергийната борса се наблюдава свръх предлагане в голяма част от
месеците от годината, от м.април до м.октомври, това предлагане е повече от
търсенето. На практика цената на свободния пазар тогава намалява.
Приходите на „Солар Енерджи Съпорт“ не са спаднали, тъй като мисля че
2018 г. КЕВР взе решение за сключване на договори за компенсиране с
премии. Това са договори, сключвани от производителите на енергия от една
страна и фонд СЕС – сигурност на енергийната система. В началото тези
премии варираха около 150-176 лв., после ги намалиха. Тези премии,
доколкото съм запознат, последните 2022-2023 г. тези цени са под 100 лв., т.е.
премията е под 100 лв. Те компенсират намалената преференциална цена, тъй
като договорите за изкупуване на енергия са сключени с по-висока цена
около 500 лв. без ДДС.
Високата стойност на средно притеглената цена на капитала, т.нар.
WACC означава, че дружеството функционира в условия на несигурност, т.е.
прогнозата и тенденцията за неговия икономически растеж, на база
тенденцията в изменението на цените изцяло в намаление, условията, при
които се налага да функционират производителите на фотоволтаична енергия,
функционират в условия на несигурност. Заради тази несигурност, която се
изразява чрез по-висока средно притеглена цена на капитала. Компенсациите
са ниски и на практика те не достигат, за да може едно дружество да
функционира при нормални условия. При свободния пазар, когато България
има много голяма инсталирана мощност от фотоволтаични централи, когато
има свръх предлагане, цената на свободния пазар не е конкурентна дори на
преференциалната цена, на която се изкупува. Т.е. тази цена е по-ниска и се
предполага да бъде още по-ниска за времето в бъдеще като прогноза. От
друга страна, с оглед на това свръх предлагане на енергия, тази година се
очаква да бъдат въведени часове с нулеви ставки, т.е. те ще произвеждат
енергия, но тази енергия няма да им се плаща, за определени часове от
денонощието. Всички тези промени, които се случват показват, че има свръх
производство, което драстично сваля цената на произведената електрическа
енергия. Затова казвам, че дружеството функционира в условията на
несигурност и от 2015 г. се наблюдава нормативно как се намалява изкупната
8
цена и всички дружества, включително и процесното, са пряко зависими от
решенията на КЕВР и решенията, които Правителството ще вземе. Рискът
нараства и затова изчисленията са направени в този вид. Създавайки
прогнозата съобразявам всички тези обстоятелства.
На стр.14 таблица 2 последния ред – разликата в редно притеглената
цена на капитала се дължи в различните стойности към различните моменти,
които съм изчислявал, се дължи на структурата на собствения капитал спрямо
общия капитал. Общият капитал включва собствения капитал плюс
привлечения капитал, т.е. задълженията. Когато тази структура се измени,
тогава се променя и пропорцията и се получават различни проценти и затова
се определя относително тегло на собствения капитал спрямо общия капитал,
относително тегло на задълженията спрямо общия капитал и след това тези
относителни тегла се събират и те формират средно притеглената цена на
капитала.
Задължението на „Солар Енерджи Съпорт“ към „Линеридж Холдингс
Лимитед“ е отчетено при приложението на средно притеглената цена на
капитала, тъй като той е част от пасива на баланса. Както се вижда на стр.14,
таблица 2, ред 14 и ред 15, последната колона – коефициентът дълг –
собствен капитал, т.е. стойността на дълга спрямо общия капитал е 0,97, а
стойността на собствения капитал спрямо общия капитал е 0,03 това са
коефициенти, а не проценти. Заради тази рязка промяна в структурата се
променя и посочената сума от 8,61% в ред 16 на таблицата. Целият анализ е в
тази таблица. Определянето на средно притеглената цена на капитала се
базира на счетоводните данни на дружеството към съответния момент. Ред
10, цена на собствен капитал 75,27%, се умножала по 0,03. Другият
компонент е цената на дълга, ред 13, която е 6,56%, умножено по 0,97 и тук се
получава формираната средна цена на капитала. Средна цена на собствен
капитал 2,25 плюс средна цена за привлечен капитал 6,36%, сборът прави
8,61%. Така се определя по методиката, представена в таблица 2, която от
своя страна се използва за норма на дисконтиране – това е стандартна
практика.
Според документите, които разглеждах в дружеството видях, че за
разходите, които дружеството е осчетоводило, са разходи за дейността.
Според мен, разходите на дружеството са от съществено значение за
9
определяне на справедлива стойност на дружеството, тъй като е
препоръчително при определяне на справедлива стойност по метода на
дисконтираните парични потоци, да се вземат предвид и разходите за
дейността. Виждал съм оценки, които изчисляват справедлива пазарна
стойност на база само входящи парични потоци, което според мен не е
коректно, тъй като едно дружество има не само приходи, а и разходи.
Определянето на норма на дисконтиране чрез средно притеглената цена на
капитала е задължително при изчисляване на справедлива стойност. При
дисконтиране с по-висока дисконтова норма, респективно с по-висока
стойност на средно притеглена цена на капитала, получената настояща
стойност е по-малка, ако дисконтираме с норма на дисконтиране 10% или по-
ниска от 24%. Т.е. при по-ниска дисконтова норма получената настояща
стойност на свободния паричния поток ще бъде по-висока и като резултат
води до по-висока оценка.
На стр.15 и стр.16, таблица 4.1, ред 13 – свободният оперативен паричен
поток това са нетния паричен поток след приспадане на прогнозните разходи,
т.е. това, което остава на практика. Когато е положителен това са парите,
които остават след като се покрият паричните разходи. Те не са
предназначени за дейността на фирмата. Уточнявам, че става въпрос за
оценка към 22.06.2016 г., като от 2016 г. нататък всички стойности са
прогнозни на приходите и на разходите, те не са по отчет.
На стр.18 таблица 7.1, ред 13 – стойностите са по-ниски с около 300000
лв.
Приходи от продажби и паричен поток са две различни неща.
Свободните пари представляват печалбата от дейността. Тя не отива никъде.
Моделът за определяне на окончателната справедлива стойност на
дружеството към определена дата, тези свободни нетни парични потоци се
събират и те формират оперативната стойност на компанията. Тях ги няма в
дружеството, защото това са прогнозни изчисления. От датата на оценка
напред до м.6.2032 г. се създава прогноза за приходите и разходите. На база
на тази прогноза се определя нетния паричен поток, в една година е
отрицателен, в друга е положителен. Тези стойности служат за формиране на
справедливата стойност на дружеството. Това са прогнозни стойности и не
фигурират в счетоводството.
10
Приходите и разходите фигурират в счетоводството. Разликата или
т.нар. счетоводна печалба между приходите и разходите служи само за
определяне на справедливата стойност. Приходи и разходи те не включват
ДДС. Паричните средства, които реално се плащат при купуването на
енергията включват и ДДС. Експертизата се базира на приходи и разходи, не
на парични потоци. Парите на практика отиват в „Нови Глобални Решения“
самите парични средства, но от тези парични средства „Солар Енерджи
Съпорт“ отчита приходите от стойността на електрическата енергия, която е
произвел и съответно е фактурирал. Запознал съм се с договора за поръчка от
10.05.2022 г., чел съм го, доколкото е относим за експертизата. Аз за целите
на оценките към съответните дати съм се позовал на счетоводните данни на
„Солар Енерджи Съпорт“ – ФО, оборотни ведомости, цялата информация,
която дружеството е отчело, т.е. образно казано моментна снимка на
стойността на предприятието.
Във връзка с договора за поръчка, както посочих в началото, „Нови
Глобални Решения“ е плащало разходите на „Солар Енерджи Съпорт“ с
паричните средства от продажбата на електрическа енергия. Аз не съм
установил наличие на свободни парични средства към датата на оценка и
затова не съм ги отчел. С изключение на един или два периода, когато са
влезли пари и те са отишли за покриване на някакви разходи, парите ги няма.
Съдът направи официална забележка на адв. Ч. да не се обажда по време
на разпита на в.л. без да му е дадена думата.
В.л. С. /продължава/: „Нови Глобални Решения“ се появява в един по-
късен момент. Първата цесия е от м.май 2018 г. Констатацията за свободните
парични средства, които са налични, собственост на „Солар Енерджи Съпорт“
са само единствено към датите на оценка, а не за всеки един момент да има
свободни парични средства, за да мога да ги добавя към сумата на свободните
парични потоци. На място, когато бях в счетоводството „Солар Енерджи
Съпорт“, отчита договора за цесия по отделна разчетна сметка и от там беше
видно, че към датите на оценка реално тази сметка отчита парите, които са
прехвърлили по договора за цесия и съответно разходите, които „Нови
Глобални Решения“ е направило за „Солар Енерджи Съпорт“ и когато
салдото е 0 означава, че няма свободни налични пари.
Разглеждах отчитането на договорите за цесия при „Солар Енерджи
11
Съпорт“. Видях парите, които се осчетоводяват като пари, които са
представени като задължение на „Нови Глобални Решения“ на основание
договора за цесия. Когато „Нови Глобални Решения“ извърши плащане за
някакви разходи, съответно с покритите разходи от „Нови Глобални
Решения“ се закрива това задължение към тях. Към датите на оценка тези
отношения между дебит и кредит са били еднакви, т.е. не е имало салда. Не
съм констатирал разлика между дебита и кредита и затова няма стойности на
парични средства. Като парични средства са наличните пари към конкретните
дати, т.е. свободните пари, които са останали и не са разходени за нищо. Аз
съм ги гледал като цялостно движение, при положение, че става въпрос за
оценка към конкретна дата, не съм разглеждал цялото движение. Въпрос на
допълнителна проверка е да се установи как се стига до тези нулеви салда.
На стр.3 съм описал проверените документи. Данни за елементите на
разходите на дружеството имам от оборотната ведомост и от ФО от 2021 г.
насам. Има ги по отделни пера като счетоводни сметки по оборотната
ведомост и отделно съм разглеждал първичните документи по различните
класьори, но те са за много малък период. Данни от 2016 г. до 2020 г. нямаше.
От „Солар Енерджи Съпорт“ ми беше отговорено, че няма данни за разходите
преди 2021 г. Отговорът беше, че е имало друг счетоводител и дружеството
не разполага с тези документи, че документите са останали при стария
счетоводител. Колежката, която ми оказа съдействие и с която разглеждах
документите, ми обясни, че тя няма отношения преди 2021 г. и не знае нищо.
Аз поисках от „Солар Енерджи Съпорт“ тези стари документи, но те казаха,
че не могат да ми ги предоставят, защото те не разполагат с тях и били
останали при стария счетоводител. Това е основната причина. От друга
страна, при разглеждането на оригиналите на документите в дружеството
прецених, че няма разход, който да е относим за дейността на дружеството.
Също така дружеството отчита тези разходи като разходи, свързани с
дейността му. Това дружество развива една единствена търговска дейност по
производство и продажба на електрическа енергия. Ако развиваше някаква
друга стопанска дейност, тогава би следвало да се направи диференциация.
Поради тази причина подходих по този начин като прецених, че тези разходи
са относими за дейността на дружеството. Относимите разходи са за купуване
на части, ремонт на централата, енергията, която е необходима за захранване
на централата, разходи за ФРЗ, социални осигуровки и данъци, разходи за
12
мениджърски възнаграждения които ги разглеждам като разходи за ФРЗ.
Не е възможно мениджърите на „Солар Енерджи Съпорт“ да си
изплатят възнаграждение по половин милион лв. на месец. Въпросът е твърде
общ и хипотетичен. Реално при изготвянето на оценката се взимат
осчетоводените приходи и разходи към конкретната дата. Според мен, не
може един оценител или в.л. да извади някакво перо от разходите, защото е
голямо. В общи линии оценката се базира изцяло на данните от ФСО и на
базата тези данни се създава прогноза. Може да се генерират много варианти,
но според мен, това би изкривило и не би дало адекватната стойност към
съответния момент. Оценката представлява нещо като снимка към конкретна
дата, на база работата от дейността на дружеството. Аз не бих могъл да
направя такъв извод, при който разходите да са изкривени.
Не съм разглеждал оценката на предишното в.л. По отношение на
пазарна цена на труд според мен е много широко понятие, тя може да не е
20000 лв. да не е 100000 лв. на месец. Не знам преди 2021 г. на какви нива са
били мениджърските възнаграждения, особено за годините 2013-2017 г.
Тези вноски за увеличението на капитала се дължат от 2014-2015 г., тъй
като дружеството първоначално е учредено със собствен капитал 5000 лв.,
като в последствие в периода 2014-2016 г. е извършено увеличение на
капитала на дружеството. Това е някакъв пропуск в счетоводството на „Солар
Енерджи Съпорт“, че към 22.01.2019 г. в баланса не е вписан като актив
записан, но невнесен капитал, а към 09.11.2021 г. в баланса е отбелязан
записан, но невнесен капитал в размер на 295000 лв. В пероида 2015-2016 г.
до 2022 г. е имало множество подадени заявления в ТР. Може във ръзка с
някакво забавяне да е имало някакви промени в ТР, може да е имало пропуск
от страна на счетоводството или други причини, на аз не мога да кажа.
На стр.9 за отразените две плащания ми бяха предоставени двете
платежни нареждания за двете плащания. Тази сметка фигурираше в самите
платежни нареждания и титуляр беше „Солар Енерджи Съпорт“. Тези
платежни нареждания бяха по делото. В самото платежно нареждане като
получател на сумата е посочен „Солар Енерджи Съпорт“.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
13
ДАВА 10 минути почивка.
Заседанието продължава в 11,26 часа.
В.л. С.: Сметките са описани в експертизата. От представения ми
договор за поръчка виждам, че банковата сметка на „Нови Глобални
Решения“, явяващ се довереник, е идентична с банковата сметка, която съм
посочил на стр.8, по която „Енергийни Колектори“ е внесло двете суми с
получател „Солар Енерджи Съпорт“, Т.е. в платежното нареждане е посочена
банковата сметка на „Нови Глобални Решения“, а за получател е посочено
дружеството „Солар Енерджи Съпорт“ и затова съм посочил, че банковата
сметка е с титуляр „Солар Енерджи Съпорт“, тъй като съм приел, че
банковата сметка е на получателя, който е посочен в самия платежен
документ. Аз не съм ги питал чия е тази сметка, предоставени ми бяха
платежните, видях ги и съм ги описал по самите платежни нареждания така,
както са попълнени.
Под вноска в капитала се разбира и се предполага, че ще бъде вноска
по банкова сметка на съответното дружество. Но в случая има договор за
поръчка, в който се казва, че всички парични средства ще бъдат превеждани
от името и за сметка на „Солар Енерджи Съпорт“ по сметка на „Нови
Глобални Решения“, които се явяват довереник. Това са взаимоотношения
между фирмите. При нормални условия, когато се прави вноска по капитала
на дружеството, се внася по банковата сметка на дружеството. Според мен е
некоректно платежното нареждане, защото е можело получател да бъде
„Нови Глобални Решения“ и в основанието да се добави текст, че е по
договор за поръчка.
На стр.20 в таблица 9 числата са на база балансови стойности. В края на
периода тези балансови стойности се дисконтират, за да се приведат към
датата на оценката. Към 2021 г. балансовата стойност на неамортизираните
активи и земята, след дисконтиране на активите е 23000 лв. В оценката, във
всички варианти, е заложено, че по отношение на съоръженията и
оборудването е заложен линеен процент на амортизация, при който до края на
прогнозния период 2032 г. се обезценява и се изхабява цялото оборудване и
съоръжения, остава само земята. Тази балансова стойност се дисконтира и се
прибавя към сумата на свободните парични средства. Защото е приложена
тази стойност в изчислението, тъй като самият метод на дисконтиране на
14
парични потоци работи с данните по отчета на дружеството. Тези данни се
преизчисляват и се получават съответните стойности. Цитираната от Вас
пазарна оценка, която е 347000 лв. тя не фигурира в счетоводния баланс.
Не смятам, че един оценител може да бъде лесно манипулиран. Говорим
за две несъпоставими стойности: едната е балансова стойност на земята,
която е постоянна за целия период на анализа, и пазарна стойност, определена
към 2021 г., изготвена от оценител. Нормално е да има разлика между двете
стойности, защото са коренно различни. Пазарната стойност на земята би
имала значение когато се изчислява ликвидационната стойност на
дружеството. Когато дружеството се обяви в ликвидация за прекратяване на
дейността, тогава съответният ликвидатор извършва оценки на всички активи
и пасиви и пристъпва към тяхното осребряване, за да може да покрие
задълженията. Тогава се прави пазарна оценка на активите и пасивите,
включително ДМА, но за целите на ликвидационната стойност на
компанията, но тогава съществен елемент са разходите за ликвидация, които
се прибавят към ликвидационната стойност на компанията, които могат да
бъдат и 30%.
В отразеното на стр.20, долната половина под месечен обем на
търгуване предполага компании, които се търгуват на фондовата борса. В
случая дружеството не се търгува на фондовата борса и затова стойността е 0.
Приходите от продажба са променливите в тази формула. Това са модели за
изчисляване на отбиви, които са възприети и се прилагат за определяне
стойност на отбив на база отчети за приходи и разходи на фирмата със
съответните коефициенти, които участват във формулата.
Отговор на въпрос № 3 съм дал в края на всеки един вариант на
изчисление – това е стойността на 1% от капитала, т.е. разликата между 49% и
50%, като в края на всеки един от вариантите съм направил рекапитулация и
съм посочил какви са разликите, т.е. каква е стойността на 50% стр.22 т.1, 2 и
3 и същия тип изчисления за всеки един вариант.
Считам, че съм отчел тази промяна в стойността на притежаваните
дялове в намаление от 50% на 49%, като съм изчислил отделно отбив за липса
на контрол. Изчислението на тази промяна, съобразяването с тази промяна е
извършено в оценката чрез отбив за липса на контрол, което е представено на
стр.21 от заключението. На база таблица 2, според стойността на
15
притежаваните дялове, посочени в колона 1, съм изчислил стойността на този
отбив, който за 50% е 5,29%, а при дял от 49% е 8,24% и на база този отбив
съм направил изчисления на този 1%, с който са намалели дружествените
дялове на ищеца. Би могла да се приложи и за други дружества. Аз съм
изчислил разликата между справедлива стойност на 50% дялово участие и
49% дялово участие. Съдружник с 49%, видно от колона 2, има по-малко
права от този, който е имал 50%. С оглед на това, че първоначално двамата
съдружници са имали равни дялове по 50%, изчислението на отбива за липса
на контрол е на база налице ли е мажоритарност или не. Затова има изчислена
стойност на отбив при 50% дялово участие и изчислена стойност на отбив за
липса на контрол с 8,24% с оглед намалените права на съдружника с 49%.
Считам, че това е приложимо и често срещано в много дружества, не говорим
за някакъв прецедент. Смятам, че съдружието е абсолютно типично и
стандартен тип дружествени отношения. Би било възможно разходите да не
скочат, ако съдружниците имат равни дялове в дружеството, ако не се
съгласи с нещо да не позволи да се случи. Според изчислението е 3,05%. Не
мога да кажа за в бъдеще дали би била релевантна към някаква бъдеща
оценка, но в случая за целите на задачата съм приложил това изчисление и
това е резултатът.
Адв. С.: Нямам повече въпроси. Оспорвам изцяло експертизата.
Адв. Ч.: Бих желал да направя едно уточнение, става въпрос по
отношение на въпрос 3, на стр.2, в.л. след справка в счетоводството да
отговори дали са налице отразявания на задължението къмо „Линъридж
Холдингс Лимитед“ и има допълнителна задача в.л. да провери в
счетоводството на „Солар Енерджи Съпорт“ дали в същото е налице вземане
на „Солар Енерджи Съпорт“ срещу „Грийн Енерджи България“ в размер на
400000 евро. Считам, че в.л. правилно е отговорило на така поставения
въпрос, тъй като въпросът е към 09.05.2022 г. Уточнението, което бих желал
да направя е, че договорът за цесия, с който „Енергийни Колектори“
прехвърля своето вземане за неустойка в размер на 400000 евро. Към
09.05.2022 г. няма осчетоводено прихващане, но тъй като се направи
внушение, че на в.л. А. се предоставя една информация, а на в.л. С. е
предоставена друга информация за времето около една година бих желал да
направя уточнението, че на 25.04.2024 г. е постъпил допълнителен въпрос от
в.л. С. по отношение наличието на прихващане. Това е датата, когато е
16
депозирано заключението му, което днес изслушваме. На тази дата са му
предоставени допълнителни справки: аналитичен регистър на „Солар
Енерджи Съпорт“ към края на 2022 г.; аналитичен регистър към сметка 499 и
аналитичен регистър към сметка 491, от които е видно, че е осчетоводено
въпросното прихващане. В тази връзка моля да ми бъде предоставена
възможност за следващото с.з. да представя въпросните документи, които сме
предоставили на в.л. По отношение на методологията на въпросното
заключение имам въпроси към в.л.
В.л. С.: Аз не си представям съдружник, който иска да си продаде дела,
да го обяви някъде и да го продаде на някое външно лице. Доколкото аз съм
запознат, той трябва първо да предложи на неговите съдружници да му
изкупят дяловете. Няма вариация в това отношение. Продажбата на дялове от
съдружник съм приел по този начин – първо да се предложи на
съдружниците, ако те не са съгласни, тогава да се търси друг начин.
Не съм установил източника на паричните средства, с които е погасено
задължението към „Банка Пиреос“. Кредитът е изцяло погасен, но не съм
изследвал източника на средствата. Кредитът е погасен предсрочно, не е
съобразно погасителния план, някъде 2020-2021 г.
На стр.4 последен параграф – основанията за плащане на двете вноски
по 150000 лв. са от една страна, единият превод в размер на 150000 лв. е с
основание вноска в капитала на „Солар Енерджи Съпорт“ от „Енергийни
Колектори“ това е бил делът от невнесения капитал. Втората вноска от
29.06.2022 г. е също в размер на 150000 лв. е платена с основание вноска
поемане на дялове на „Грийн Енерджи България“ ООД по решение на Общо
събрание на съдружниците от 24.06.2022 г. Не мога да го коментирам
решението в момента, това е правен документ, просто съм го прочел, за да
видя от къде произтича основанието за самия превод. След като има
изплащане на сума за поемане на дяловете на напуснал съдружник, дяловете
се прехвърлят от напусналия съдружник на платеца на вноската за поемане на
дяловете. Според мен, ако съдът приеме, че ищецът е бил изключен като
съдружник, и се приеме, че това плащане е покрило неговите дялове, логично
е, че стойността на дяловете е 0. Въпросът е правен. В счетоводството на
„Солар Енерджи Съпорт“ е отразено попълването на дяловете и изплащането
на двете вноски по 150000 лв. Към настоящия момент съдружници са
17
„Енергийни Колектори България“ и едно физическо лице.
На стр.7 съм посочил, че енергийната ставка е от 0,5% до 1,5%, а съм
ползвал 0,5%, защото тя е най-масово ползваната ставка. Това намаление с
0,5% е намаление на приходите от предходната година спрямо текущата.
Други намаления и спадове в цените на енергията не съм отчел, въпреки
трайно запазващата се тенденция към спад на преференциалните цени, а съм
стъпил на цената от последната година от периода, като ги намалявам
единствено от 0,5% заради стареене на самите съоръжения. Реалните приходи
от продажби на фирмата, които е отчела са намерили отражение единствено в
оценката към оценката за 01.01.2024 г. тъй като 2023 г. се явява прогнозна
години и там стойностите не се базират на счетоводни данни. За периода след
тази дата на оценка се изчисляват прогнозни стойности.
На стр.11, при изчисляването на вариант 3, цената не е отчетена.
Отчетена е само стойността на актива, т.е. стойността на придобитото вземане
от 400000 евро. Ако се извърши прихващане на вземането с цената ще се
получи вероятно по-ниска стойност, която съответно ще промени и крайната
стойност на изчислението. В случая е взета стойността на вземането от
400000 евро, съобразно условието на задачата, но ако се направи прихващане
с цената, ще се получи по-ниска стойност на това вземане и разликата ще е
положителна, тъй като ще бъде приспаднато с цената за неговото
придобиване.
Наясно съм, че има наложен запор от КПКОНПИ на дружествените
дялове на ищеца. Земята по баланс е 68000 лв., а след дисконтиране е 23000
лв. и то към съответната дата. Има вещни тежести върху земята с оглед на
това, че съдружникът с неговото дялово участие, без значение колко процента
е, при евентуално осребряване на тези ДМА, би могъл кредиторът да бъде
удовлетворен, в случай, че се пристъпи към такова нещо. Според мен, при
наличие на ипотека не би следвало да се извършва корекция на пазарна
стойност. Ипотеката се налага в полза на кредитор срещу някакво
финансиране. При запор или възбрана на земя, би могло и много често от
практиката знам, че при продаване на земи на публична продан те се
осребряват от съдебния изпълнител на по-ниска цена от пазарната стойност,
която пазарна стойност се определя от оценител.
На стр.21, в таблица 10, съм отчел обстоятелствата, които касаят именно
18
„Солар Енерджи Съпорт“ съобразно учредителния акт на дружеството, това,
което е договорено между съдружниците аз ги приемам като стандартни
отношения, не ги приемам като някакви специфични или прецедентни
отношения, за които трябва да се правят някакви специфични допускания.
Адв. Ч.: Нямам други въпроси.
Адв. С.: Оспорвам изцяло експертизата. Оценява се компания, която
крие всичките си парични ресурси зад договори за цесия и договора за
поръчка с „Нови Глобални Решения“. Става въпрос за компания, която
ежегодно има приходи от около милион и двеста хиляди лева, но се оказва, че
няма нито една стотинка по собствените си сметки. При положение, че
приходите надвишават разходите, би трябвало да има някакъв остатъчен
паричен ресурс, който да принадлежи на „Солар Енерджи Съпорт“, дори да не
е по негови банкови сметки. Окзава се, че поне по счетоводни данни, такъв
свободен паричен ресурс няма. Не знаем защо няма, но така или иначе,
оценката е изготвена към 2019-2021 г. при допускане, че дружеството няма
парични ресурси, което според мен не отговаря на действителността. Според
мен в.л. е можело да изиска допълнителна информация. На следващо място
в.л. е работило с необосновано завишен дисконтов фактор за 2019 г., което е
над два пъти по-високо при подобни оценки и е три пъти по-висок от този, с
който КЕВР работи на относимия пазар, КЕВР работи със 7%. В.л. е
изготвило оценката на базата на изкусвено завишени от „Солар Енерджи
Съпорт“ разходи, които се покачват от 25% до 50-60%, без в.л. да е
изследвало относимостта на тези разходи, които са стандартни, а именно:
такси към ФЕС, разходи за охрана, за поддържане на панелите и при подобен
подход се оказва, че не се оценява бизнес, а на практика се оценява компания,
която за мен е ясно, че се източва от нейните мениджъри. Пряко
доказателство за това, което казвам, е че ГФО за 2022 г. при приходи от
1577000 лв. са направени разходи за 900000 лв. за 2022 г., т.е. 57% от
приходите отиват за разходи. Лесно можем да се досетим, че договора за
поръчка и цесиите към „Нови Глобални Решения“ спомагат за това драстично
увеличение на разходите. Това са ми съображенията по експертизата.
Искането ми е да допуснете допълнителни задачи на експертизата, а именно:
при оценката да се изготви вариант, при който прогнозните разходи се
определят на база на необходимо присъщите за оценявания бизнес, а не
директно на база на осчетоводените от „Солар Енерджи Съпорт“ разходи, т.е.
19
искането ми е да се използва подходяща и обоснована оценителска норма на
разходите спрямо приходите, която е съответна на оценявания бизнес има
присъщите за него разходи, като за целите на оценките осчетоводените от
„Солар Енерджи Съпорт“ разходи бъдат коригирани съобразно тази
оценителска норма. Втората задача, която моля да допуснете: кумулативно с
варианта на предходната допълнителна задача, която формулирах да се
изготвят варианти на оценката към референтните дати, при които варианти
акумулираните по сметки на „Нови Глобални Решения“ парични ресурси от
продажбата на електрическа енергия по договорите за цесия и по договора за
поръчка от 07.05.2022 г. се считат за целите на оценката за парични средства
на „Солар Енерджи Съпорт“ след приспадане на осчетоводените от „Солар
Енерджи Съпорт“ разходи. При този вариант да бъдат съобразени договорите
за цесия с „Нови Глобални Решения“, договора за поръчка от 10.05.2022 г.,
отчетите към този договор за поръчка, осчетоводените разчети между двете
дружества и съотношението между приходите и разходите по съответно
извършвани от банковата сметка на „Нови Глобални Решения“ на основание
на цесионните и мандатни отношения между страните. В.л. да отговори дали
към края на съответните години и към референтните дати на оценката „Солар
Енерджи Съпорт“ е водило счетоводно свои вземания към „Нови Глобални
Решения“ във връзка с договора за поръчка. Ако такива вземания към края на
съответната година и към референтните дати на оценка не са водени, но са се
водили към други предходни или последващи моменти, в.л. да установи
конкретните основания за погасяване на тези вземания, извън извършените
разходи чрез „Нови Глобални Решения“. Да се отговори на въпроса дали и на
коя дата „Солар Енерджи Съпорт“ е осчетоводило договора за цесия с
„Енергийни Колектори“ за вземането от 400000 евро и дали и на коя дата е
осчетоводено прихващане между това вземане и насрещното вземане на
„Грийн Енерджи България“ съответно на „Линеридж Холдингс Лимитед“.
Ако тези счетоводни операции не са съобразени при оценката, да се направят
нужните корекции.
Адв. Ч.: Ще направя едно искане за допълнителна задача, а именно:
моля да бъде допусната допълнителна задача към в.л. по въпрос 1 и 2 от
допълнителното заключение като в.л. посочи стойността на дружествените
дялове, съответно в размер на 50% и на 49% от капитала на „Солар Енерджи
Съпорт“ към използваните до този момент референтни дати и посочи
20
алтернативно стойностите при вариант 1, използвайки норма на сконтиране и
амортизация в размер на 1% и вариант 2 в размер на 1,5%.
Адв. С.: Моля повторната допълнителна СОЕ да се възложи на същото
в.л.
Адв. Ч.: По отношение на въпрос 4 не възразявам. По отношение дали е
осчетоводен договора за цесия и на коя дата, този отговор е даден от в.л. А. и
не бе оспорен от адв. С.. Доколкото ще се проверява прихващането дали е
извършвано е безпредметно да се повтаря на коя дата. По отношение на
въпрос 3 считам, че е крайно неясен въпросът, самият представен договор за
поръчка между „Нови Глобални Решения“ и „Солар Енерджи Съпорт“ е от
22.03.2022 г. и ако има някакви задължения по този договор на „Солар
Енерджи Съпорт“ и „Нови Глобални Решения“, той е на база облигационното
мандатно правоотношение по договора за поръчка. Фокусът в настоящото
производство е „Енергийни колектори“. До сега съдът толерираше всички
въпроси по отношение на третото, неучастващо по делото лице „Солар
Енерджи Съпорт“ с презумцията, че се касае за свързани дружества. Тук
отиваме да реализираме отношения с четвърто, неучастващо по делото лице,
поради което моля да се съобразим с предмета, рамкиран от самия молител за
откриване на производство по несъстоятелност и да се фокусираме върху
„Енергийни Колектори“ ООД, който е ответник по делото, а не „Солар
Енерджи Съпорт“. Противопоставям се на третия въпрос. По отношение на
първия въпрос, също се противопоставям и моля да не бъде допуснат. Адв. С.
по повод наше искане многократно е записано да не учим в.л. как да си
върши работата, сега той започва да учи в.л. В условия на свободна пазарна
икономика едно фунциониращо търговско дружество, да се вменява на в.л.
някаква дискреция, да работи с някакви норми. По част от въпросите той
отговори, че се касае за правни въпроси. В случая се касае за някакви въпроси
дори по целесъобразност. Ние може да въртим всякакви варианти, но все пак
се касае за едно функциониращо при условията на свободна конкуренция
частно дружество. Ако е формирало някакви приходи, то си е негово решение
какво възнаграждение ще заплати на своите мениджъри и как ще реинвестира
печалбата си. Да вкарваме в едно производство по несъстоятелност в някакви
планови рамки, мисля, че нещата излизат извън контрол. Доколкото въпрос 2
и 3 са свързани, съдът да определи някакви рамки. Молителят е формулирал
21
едни имагинерни свои вземания за обезценката на дружествените си дялове и
търси всякакви теоретични модели, за да се доближи до тези модели и така
производството на първа инстанция може да продължи още 2-3 години. Целта
на производството по несъстоятелност е и бързина. Ние сме убедени, че
коефициентите не говорят за неплатежоспособност или свръх задлъжнялост
на „Енергийни Колектори“ и чрез това шиканиране на производството реално
се осъществява един тормоз, доколкото при една реална справка в системата
на съда се вижда, че има такава молба, без да се познават детайлите. Това
причинява репутационни вреди на дружеството и моля да сложите някакви
рамки в процеса и да вървим към изслушване на СОЕ. Ответник е „Енергийни
Колектори“, имаме достатъчно други производства, при които се дублира
информация, с цел да се осъществява тормоз.
Съдът намира, че заключението на повторната допълнителна съдебно
оценителна експертиза следва да бъде прието, на в.л. следва да бъде
изплатено възнаграждение от внесения депозит в размер на 1000 лв. от страна
на дружеството кредитор.
Дружеството кредитор следва да заплати по сметка на ОС Перник и да
представи вносната бележка в 7 дневен срок от днес още 3178 лв.
„Енергийни Колектори“ ООД следва да бъде задължено в 7 дневен срок
от днес да заплати 2089,22 лв. възнаграждение за в.л.
Следва да бъде назначена нова повторна допълнителна СОЕ със същото
в.л., която да отговори на формулираните в днешното с.з. въпроси от страна
на двете страни.
Следва да бъде определен първоначален депозит на в.л. в размер на
2000 лв., вносими от „Грийн Енерджи България“ ООД чрез адв. С. в 7 дневен
срок от днес и 1000 лв., вносими от „Енергийни Колектори“ ООД чрез адв. Ч.
в 7 дневен срок от днес по сметка на ОС Перник, като в същите срокове
вносните бележки бъдат представени по делото, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на повторната допълнителна СОЕ вх.№
2765/26.04.2024 г.
На в.л. Р. Р. С. да се изплатят 1000 лв. от весения депозит от „Грийн
Енерджи България“ ООД.
22
ЗАДЪЛЖАВА „Грийн Енерджи България“ ООД да доплати още 3178,44
лв., а „Енергийни Колектори“ ООД да заплати 2089,22 лв. в 7 дневен срок от
днес по сметка на ОС Перник, в който срок да бъдат представени и вносните
бележки
НАЗНАЧАВА нова повторна допълнителна СОЕ с в.л. Р. Р. С., която
след като извърши необходимите проверки, да отговори на същите задачи,
както в приетата в днешното с.з. СОЕ, така и на формулираните от двете
страни въпроси в днешното с.з. и в съответните варианти.
ЗАДЪЛЖАВА „Грийн Енерджи България“ ООД чрез адв. С. да внесе
2000 лв. депозит за тази експертиза в 7 дневен срок от днес и да представи
вносната бележка в ОС Перник.
ЗАДЪЛЖАВА „Енергийни Колектори“ ООД чрез адв. Ч. в 7 дневен
срок от днес да внесе 1000 лв. депозит на новата експертиза и да представи
вносната бележка в ОС Перник.
Отлага и насрочва делото за 30.09.2024 г.
Адв. Ч.: На тази дата аз имам дело в гр. Омуртаг.
В.л. С.: Аз имам дело в СГС.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 04.10.2024 г. от 9,15 часа, за която дата и
час страните и в.л. се уведомиха.
Заседанието завърши в 13,10 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
23