№ 45
гр. Пазарджик, 16.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20245220102170 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 11:13 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. А. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. Г., редовно преупълномощена от адв. Т. Ж.,
назначена за особен представител на ищеца по делото.
Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ищеца адв. Г., с
вх. № 1000/14.01.2025 г., с която уведомява съда, че на 14.01.2025 г. от 10:30
часа е служебно ангажирана по гр.д. №1112/2024 г., по което ще бъдат
разпитвани и свидетели. Моли да бъде изчакана, при възможност, за
разглеждане на настоящото дело.
За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява юрк. Р.,
редовно упълномощен да го представлява с пълномощно по делото.
Явяват се свидетелите Д. П. Г. и С. А. Я., редовно призовани.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.
ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Моля да ми се свалят помощните средства -
белезниците от ръцете и колана от кръста, както и белезниците от краката, тъй
като се чувствам вързан като магаре, животно. Живеем в 21-ви век и за да си
осигурим равенство между страните. Заставям и се представлявам като
гражданин на ЕС по силата на чл. 20 от договора за функциониране на ЕС, за
да може да се чувствам свободно. В този смисъл е нарушение от правото на
ЕС чл. 1, 4, 52, 53, 54 от ХОПЕС и чл. 3, 17 от Европейската конвенция за
1
защита на правата на човека, във вр. с 53 от хартата за човешките права в ЕС.
В този смисъл има вече над 200 протокола в съдебната практика в Република
България, че са ни разпоредени от решаващите състави на граждански,
административни и наказателни дела, за да може да се спазва правото на
граждани от ЕС. Считам, че настоящия състав да го направи, за да може да се
спази правото на ЕС, за да може да не се уронва човешкото ми достойнство
като гражданин на ЕС. В този случай, считам, че е основателно искането ми.
От друга страна като цяло всички участници в производството имат различен
статус – юрисконсулта има един статус, процесуалния ми представител –
адвоката има друг статус и аз съм участник – титуляр, който съм ищец.
Всички имаме различен статус. Моля съдът да ми свали белезниците.
Съдът след като се запозна с искането на ищеца, съобрази следното:
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че ищецът изтърпява
наказание „доживотен затвор“ със специален режим в Затвора Пазарджик и че
реда за конвоиране на тези лица е особен. Задължение на председателя на
съда, съгласно на чл. 141, ал. 2 от ГПК е да следи за реда в съдебната зала, в
т.ч. да гарантира безопасността на всички участници в производството.
Съдът намира, че следва да бъдат свалени белезниците на ръцете на
ищеца, което е необходимо условие същият да изпълнява и да упражнява
процесуалните си права и да представя документи и доказателства по делото.
Съдът намира, че не са налице основания да бъдат премахнати
помощните средства или т. нар белезници от краката на ищеца, тъй като това
обстоятелство по никакъв начин не е от естество да го възпрепятства същия да
упражнява процесуалните си права, да борави с документация, да представя
доказателства и изобщо да участва в производството равноправно с
останалите участници в него.
В практиката си ЕС по правата на човека приема, че е допустимо да
бъдат налагани ограничителни мерки по отношение на определена категория
лица, ако това се изисква от конкретните обстоятелства. В случая
обстоятелствата по делото, свързани с осъждането на ищеца, са именно
такива, които налагат белезниците на краката и колана на кръста му да не
бъдат сваляни.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за сваляне на
белезниците на краката и кръста му.
ДА СЕ СВАЛЯТ белезниците от ръцете на ищеца.
ИЩЕЦЪТ /лично/: На краката белезниците и колана ми причиняват
2
дискомфорт като участник в процеса, което си е чуждо тяло, а от друга страна
не е налице правна рамка в ГПК, съответният лишен от свобода, който участва
в едно производство без значение от какъв характер, който да обвързва
решаващия състав на съда да ме държи с помощни средства. Законодателят не
го задължава, а мен да ме държи с помощни средства колан на кръста и
белезници на краката, това е изцяло вътрешно убеждение на съда. В този
смисъл решаващия състав има задължение да осигури равенство между
участниците в производството. Моето лично положение сравнявано с другите
участници не е на равно.
ЮРК. Р.: Считам, че искането на лишеният от свобода за сваляне на
белезници от краката е неоснователно. В делото Мирослав Стоев и другите
срещу България в Европейския съд за правата на човека, там ясно е посочено,
че да бъдат свалени всички обезопасителни средства трябва в залата да има
клетка. В случая няма такава клетка.
ИЩЕЦЪТ /лично/: В клетка, но е регламентирано, че участника трябва
да е наравно положение. Тук говорим за равенство между страните. Аз съм
вързан, а те не са вързани. Това е дискриминационно отношение.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпилото съобщение от Затвор Пазарджик, чрез
пълномощника юрк. Р., с вх. № 27623/07.11.2024 г., с което представя копие от
преписка по жалба на л/с Н. А., входирана под № Ж-355/02.07.2015 г. в ГД
„ИН“ – София. Към съобщението са приложени копия от писмо до началника
на Затвора – Пазарджик, с peг. № 7329/2015 г., изготвено от ВПД Гл. директор
на ГД „ИН“ С. Ц., Справка с изх. № 9214/29.06.2015 г. относно л/с Н. А. до ГД
„ИН“, изпратена от ЗА Началник на затвора В. В. и жалба № ВИ-
34/25.06.2015г. от л/с Н. А..
Съдът докладва постъпилото писмо от Затвор Пазарджик, с вх. №
68/03.01.2025 г., с което изпращат копия от Дневен режим, за периода от 2014
г. до 2024 г., в който е регламентирано времето за престой на открито на
всички категории лица настанени в Затвор Пазарджик; копие от писмо №
1509/19.03.2020 г., на Главния директор на ГД „ИН“, изпратено по повод
Решение № 382/25.09.2018 г. на КЗД по преписка 317/2015 г., за изпълнение на
предписанията по това решение, като след получаване на това писмо престоя
на открито на всички категории лица, в т. ч. осъдени на доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна е 1 час и 30 минути, което е видно и от
представените графици от 2020 г. до 2024 г.; копие от медицинския картон на
3
осъдения на доживотен затвор Н. Н. А..
АДВ. Г.: Запознати сме. Да се приемат.
ЮРК. Р.: Да се приемат.
Съдът счита, че постъпилите материали по делото са относими и като
такива следва да бъдат приети по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилите от Затвор Пазарджик документи като
доказателства по делото, а именно: съобщение, с вх. № 27623/07.11.2024 г.,
ведно с копие от преписка по жалба на л/с Н. А., входирана под № Ж-
355/02.07.2015 г. в ГД „ИН“ – София, копия от писмо до началника на Затвора
- Пазарджик с peг. № 7329/2015 г., изготвено от ВПД Гл. директор на ГД „ИН“
С. Ц., Справка с изх. № 9214/29.06.2015 г. относно л/с Н. А. до ГД „ИН“,
изпратена от ЗА Началник на затвора В. В. и жалба № ВИ-34/25.06.2015г. от
л/с Н. А.; писмо, с вх. № 68/03.01.2025 г., ведно с копия от Дневен режим, за
периода от 2014 г. до 2024 г.; копие от писмо № 1509/19.03.2020 г., на Главния
директор на ГД „ИН“, изпратено по повод Решение № 382/25.09.2018 г. на КЗД
по преписка 317/2015 г., за изпълнение на предписанията по това решение,
като след получаване на това писмо престоя на открито на всички категории
лица, в това число осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна е 1 час и 30 минути, което е видно и от представените графици от 2020
г. до 2024 г.; копие от медицинския картон на осъдения на доживотен затвор
Н. Н. А..
ИЩЕЦЪТ /лично/: Писмените доказателства, които са представени, въз
основа на моята жалба до ГДИН, че провеждам престой на открито един час,
изрично за мен има график от 2014 и 2020 г., в който е споменато изрично, че
имам един час. Този график не е предоставен до този момент, защото такъв
график го има. Въз основа на тази жалба, която приехме и през 2015 г., въз
основа на нея началника на затвора Пазарджик, който изготвя графиците гл.
инспектор В. В., той изрично изготвя графиците за престой на открито. Той е
споменал, че графикът ми е от 16 до 17 часа - един час, защото имам проблем
с другите. Инспектор П. В. от СДВР, който отговаря за мен, който се е
подписал изрично, а от друга страна - изготвил СДВР Г. Ф.. И двамата са
сложили подписа си въз основа на моята жалба. И гл. инспектор който изготвя
графиците и тримата са се подписали. Било достатъчно от 16 до 17 часа,
съгласно изготвения график, не ми се разрешава повече, защото аз искам два
часа престой на открито. През това цялото време, съгласно специален график
за мен лично, аз имам само 1 час престой на открито. Графика не е представен
по делото от администрацията в Затвора – Пазарджик, а го има. Съдът може
да задължи да се изиска графика и ако не се представи, да се приложи чл. 161
4
от ГПК.
АДВ. Г.: Графиците, които приехме днес са общи за всички отделения.
Във връзка лично с твърденията на ищеца поддържаме искането повторно да
бъде задължено, да дадат информация има ли специално изготвен график по
повод жалба на ищеца до ГДИН през 2015, както и във връзка с неговите
твърдения, че е изготвен специален график, че той осъществява престой на
открито от 16 до 17 часа и този график е изготвен със участието на лицата В. и
Ф. и ще ги искаме за свидетели за следващото съдебно заседание, ако не бъде
предоставен такъв график. Ищецът това оспорва, че не му се спазва това което
му е определено по решението на комисията и потвърдено от ВАС и този
график, който се представя не се отнася за него.
ЮРК. Р.: По времето когато пристигна л/с А. бях надзирател в зоната за
повишена сигурност. Няма такъв индивидуален график по отношение на него.
Може би има отделна заповед, където да провежда времето си в трето или
четвърто каре, но индивидуална заповед не е имало никога в затвора и поради
тази причина не е представен такъв график. Самият ищец може да каже от коя
до коя година е пребивавал в кое каре. Не отричаме, че престоя му е бил 1 и 5
минути до 2020 г. След това е увеличен на 1 час и 35 минути. Това е по
препоръка, а не по задължение, тъй като по никакъв начин не е нарушена
правната норма. Няма индивидуален график и аз не знам да е имало, но има
график, съответно той на кое каре провежда престоя на открито. Този график е
представен още първия път и е приет, доколкото си спомням от съда. Няма
други графици, които да касаят лишения от свобода. Няма изискване от закона
да се прави индивидуален график. Имало е на база на негова молба да
провежда престой на еди кое си каре, но това не се прави всяка година.
Считам, че не следва да се разпитват тези свидетели. Аз признавам факта, че
карето му е било 1 и 5 минути до 2020 г. до получаване на писмото. Във
връзка с това мое твърдение е допусната техническа грешка в отговора на
исковата молба на страница 2, четвърти абзац където е записано че за целия
исков период времето за престой на открито е било 1 час и 30 минути да се
чете не е било 1 час и 30 минути през цялото време. В периода от 2014 г. до
2020 г. до края престоят на открито е бил 1 час и 5 минути. По искането за
допускане на свидетели възразявам, още повече, че П. В. е починал.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Престоят на открито ми е един час, защото ме
изкарват от 16 часа до 17 часа и веднага ме прибират, защото трябва да хранят
лишените от свобода. Затова съм писал жалба да ми се увеличи на 2 часа.
Съдът, след като се запозна с исканията на ищеца и становището на
ответната страна, съобрази следното:
Ищецът в настоящото съдебно заседание отправи искане към съда да се
5
изиска от Затвора – Пазарджик график, регламентиращ престоя на открито на
ищеца в каре 3, като се твърди от ищцовата страна, че такъв график е бил
изготвен индивидуално по отношение на ищеца Н. А. и се иска този график да
бъде представен по делото. Съгласно становището на процесуалния
представител на ответната страна такъв график не е бил изготвен по
отношение индивидуално на ищеца, а единствено е налице изготвяне на такъв
график относно престоя на открито на осъдените на лишаване от свобода в
каре № 3, където е бил съответно ищеца и този график е представен към
настоящия момент и е приет от съда. С оглед липсата на такъв съставен
индивидуален график по отношение на ищеца, съдът намира искането за
неоснователно и няма как да задължи ответната страна да го представи,
доколкото липсват данни такъв да е изготвен.
По отношение на второто искане на ищеца, а именно допускане до
разпит, в качеството им на свидетели на служителите на Затвора – Пазарджик
- Г. Ф. и П. В., съдът намира това искане също за неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение. На първо място от изявлението на
процесуалния представител на ответника се установи, че единият служител П.
В. е покойник, поради което няма как съдът да го допусне в качеството му на
свидетел и да го разпита по делото.
От друга страна процесуалния представител на ответната страна заяви
изрично в настоящото съдебно заседание, че не оспорва обстоятелството, че в
посочени времеви период престоя на ищеца А. е бил регламент за времето от 1
час и 5 минути, поради което съдът намира за безпредметно за същите
обстоятелства да бъде разпитван свидетеля Г. Ф., след като тези обстоятелства
не се оспорват от ответната страна.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А. да бъде задължен
Началника на Затвора - Пазарджик да представи индивидуален график за
престоя на открито по отношение на ищеца А., както и да бъдат допуснати до
разпит, в качеството им на свидетели лицата Г. Ф. и П. В..
ИЩЕЦЪТ /лично/: Съгласно справката, която е изготвена въз основа на
моята жалба 2015 г. и за началника на затвора гл. инсп. В. В., който е изготвил
становище за справката. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС лишеният от
свобода има право не по-малко от един час престой на открито /ищецът чете
справката/. Искам да се представи графика, в който ми е предоставена
възможност от 16 до 17 часа за престой на открито. Гл. инспектор е изготвил
графика, а на мен отделно е изготвил, защото съм имал конфликт с другите.
АДВ. Г.: Спорно ли е обстоятелството, че ищецът ползва престой на
6
открито от 16 до 17 часа?
ЮРК. Р.: Да, 1 час и пет минути е било. Поддържаме, че е в часовия
период, който е в графика. Относно провеждането престой на открито е
съобразно посочения график, който е за всички лишени от свобода има
обособени две карета – на четвърто и трето когато има проблеми между тях и
да не се събират. Няма индивидуален график за лишените от свобода.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Искам да установя, че престоя ми е от 16 до 17 часа.
ЮРК. Р.: Не оспорвам, че престоя е от 16 до 17 часа, било е един час.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Искам да отразим нещо важно, защото юрисконсулта
прави претенции за давностните срокове. Погасителната давност на основание
чл. 110 от ЗЗД има тълкувателно решение в този смисъл. В точка 4 от ТР № 3
по т.д. № 3/2004 на ОСГТК искането за обезщетение за вреди произтича от
/цитира тълкувателното решение/. В този смисъл още не е установил и не е
изтекъл никакъв срок.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. П. Г. – ЕГН **********, роден на 08.09.1965 г., българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, без родство с ищеца.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Г.: В Затвора в Пазарджик съм 23 години и отгоре. Имам още 26
години и осем месеца. А. дойде в Затвора Пазарджик през 2014 г. Към
настоящия момент имаме 1 и 30 минути всеки ден престой на открито. През
това време обикаляме, ритаме топка, има щанги. През 2014 година имахме пак
час и 30 минути. Винаги е било час и трийсет минути. Отделно имаме и
допълнително. Като свърши този 1 и 30 минути се прибираме, мием се и
обядваме. Този 1 час и 30 мин е сутрин от 09:35 до 12 без пет. Има
възможност и следобяд, ако са заети каретата. От 16 до 17 часа има
възможност, ако са заети каретата, защото има наказателни. Господин
началника на затвора издава графика за престоя на открито. В коридора има
табло и там може да се види като излизаме и се вижда. Таблото се пада от
лявата страна като излизаме. Всяка група си има определен график. Аз имам
допълнително каре. Аз бях в Бобовдол и оттам не ми признаваха
медицинското каре, само стандартния. Не можех да ползвам допълнителното,
защото нямаше свободни карета.
От 2014 година съм с А.. Изтърпяваме лишаване от свобода при един и
същи режим. Аз съм в затвора от 16.03.2000 г. Ние правим каре час и
половина. А. правеше с нас каре 2014 г.- 2015 г., обаче правеше един час. Така
7
са наредили от администрацията. От 2014 до 2020 г. той правеше един час и от
четири до пет часа. Не е по негово желание. Кой си нарежда да си го накажат.
Всичко е от администрацията. През 2015 година той писа до институциите,
ГДИН да му се удължи карето, както е при нас, но от всички институции
получава отказ. Чак 2020 са му позволили да прави престоя на открито като
нас. Другите осъдени в това отделение при същия режим си правеха 1 и 30
минути. За този период други лишени от свобода всичките независимо
наказателна те правеха като нас час и половина само той правеше един час.
Имаше един конфликт с Д. – той почина. Д. беше затворник но почина. А. като
се прибира се оглежда да не е забравил нещо и Д. го бутна и А. си удари лошо
главата и оттогава можеше да го прехвърлят при нас, но не го прехвърлят, но
не го прехвърлиха и оттогава му е наредено да прави един час. Той е писал
шест години до всички институции и получава отказ. Аз правя почивка 1 и 30
час, откакто съм дошъл. Аз имам допълнителна почивка. А. има от тези дела
които води се разстройва психически. Не знам да е искал от затворническата
администрация искане за допълнително каре.
Той правеше почивка от 16 до 17 сам в трето каре. Ние сме на четвърто
каре. От 2020 г. от 10:25 до 12 без пет правим каре. Той прави отделно в
отделни клетки. Имаше там Д. и доста момчета в трето каре. Ние правехме в
четвърто каре. По едно и също време каретата са заети и за него не остава
време. През 2015 г. той писа до различни институции жалба. Той се чувстваше
дискриминиран, вика по карето, ядосва се. Беше доста разстроен и
продължава да е. В София като сме на дело карето е от четири до пет, един час
и половина. Ако си послушен може да караш и повече. От 2020 година А. е с
нас. От 2014 до 2020 той правеше един час. Продължават да го делят. Трима
човека правим допълнително каре по болест. Допълнително ни дават един час
на ден – от три до четири часа. Това го разрешава болничната управа.
През 2014 и 2015 г. той си беше редовно осъден доживотен с присъда.
През 2014 г. до 2020 г. правех престоя на открито тогава номера на карето
беше №3, а сега е №4.
ЮРК. Р.: Господин Съдия, имам съмнение, че поради големия период от
време свидетеля е забравил, моля да му се предявят графиците колко е било
карето и да каже още един път един час ли е било или час и половина?
АДВ. Г.: Аз възразявам.
Съдът не допуска искането на процесуалния представител на ответника
– юрк. Р., тъй като свидетелят заяви това, което си спомня.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрк. Р..
8
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. А. Я. – ЕГН **********, роден на 05.03.1975 г., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, родство с ищеца.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Я.: В Затвора Пазарджик съм от 2014 г. Идвам превод от Белгия.
Там съм изтърпял наказание 5 години и след това ме изпратиха тук. Трябва да
изляза от затвора на 01.05.2029 г. – 20 години ми е присъдата за убийство.
Администрацията дискриминира много хора от нас. Като дойдох в Затвора –
Пазарджик през 2014 г. имаше хора, които правят 1 и 30 минути престой на
открито, имаше хора, които правят 1 час. От 2020 г. всички ползваме по час и
половина всички. Например, ние излизахме сутрин от девет без десет до десет
без десет правехме каре. Доживотните - А. излизаше от 16 до17, защото аз
лежах карцер, сега съм в повишена зона. Д. правеше по един час и 45 минути.
Те правеха на групички Д. Г., Д. П. и Д. А. и Л. К., те правеха по 1 час и 45
часа. А. правеше по един час от 4 до 5 часа следобед. Всеки отряд излизаше
различно. Имаше отряд излизаше от девет без десет, имаше отряд излизаше от
три часа до четири и петнадесет, но той винаги беше от четири до пет часа А.
винаги сам правеше престой, отделен от другите. Сега пак е отделен от
другите. Администрацията дискриминира хората някой път го бият взимат му
химикалите. От съда има становище с решение да му върнат химикалите и
началника не му разрешава. Виждал съм с когато го биеха. Биха го, беше син
целия. Аз бях същия ден в карцера и показа в карето синини. По принцип А.
го тормозят. При положение, че той има разрешение от съда му се върнат
химикалите той не може да пиеше писмо до техните, една молба не може да
пише молба до лекарите. Питам началника защо не му връщат химикалите,
след като има решение от съда той вика - това не е твоя работа. Не му дават
химикалите, защото води много дела. Когато човек си търси правата така се
получава. Другите хора, които се бият със старшините не ги наказват, а
наказват тези, които си търсят правата. Когато сме близо килия до килия
заплашват ни да не му даваме. Той беше до моята килия, видяха, че пак е до
мен и мен ме изкараха пак, мислят че му давам химикали. Правехме на трето
каре е той на четвърто каре. Говорим от 2014 г. до 2020 г. Някой път го изкарат
на трето каре, ако не излизат другите колеги. По принцип си прави на
четвърто каре. След 2020 г. прави пак на четвърто. Аз правя на трето каре. А.
винаги сам си прави карето. Не знам дали е по негово желание или на
администрацията, но знам, че прави сам.
Той писа жалба да му се удължи два часа престоя на открито. Това беше
между 2014 и 2014 година. Той е до мен. Те му отказаха. Той се изнерви, него
9
го лишават от много неща. Където той излиза на каре в момента това е
четвърто каре, според мен. Винаги на това каре той си кара престоя – където е
от другата страна пред ареста. Доколкото знам това е или трето или четвърто
каре. Мисля, че е четвърто каре. Номера не съм го видял, аз така си мисля.
Официално не съм гледал номера. Предполагам, че е четвърто каре. В София
2014 г карето беше час и половина. Винаги е било в София карето час и
половина. А. беше изнервен, защото се отчая че другите правят повече от
него. Той беше разстроен. Той беше разочарован че другите имат повече
време. И на мен да е така и на мен ще ми е болно. В този час и половина
спортуваме. В трето каре има. Аз исках да се преместя от четвърто каре в
трето каре. Писах молба да ме преместят че там има повече уреди. Зоната за
повишена сигурност е трети номер каре, при ареста е четвърто каре. Ако
днеска проверим номерата могат да ги сменят. При разположение ищеца е на
четвърто каре – пред ареста. Сутринта когато излизат доживотните – Д. преди
мен от 10.30 до 11 часа излизат на трето каре, в 15 часа излизат допълнително
на четвърто каре пред ареста. В зоната за повишена сигурност – там други
правят и ние правим там. Допълнително каре правят Л. К., Д. А. и Д. П.. А. не
прави. Тези допълнителни карета, по принцип викат, че лекар ги разрешава,
но е така, началника е. Когато аз бях асистент на П. Г. и покрай него и на мен
даваха допълнителен престой през 2016-2019 г. Той беше болен от рак и
началника ми разреши с него да правя допълнително каре.
Освен в Пазарджик съм бил по конвоите в Пловдив и София. В Белгия
бях пет години. Там има три пъти по два часа на ден престой на открито. Ако
си задържан правим по три часа, ако сме осъдени по четири часа – сутрин и
следобед.
Отделен индивидуален график няма. Старшините казват кога да
излизаме. Има разпореждане от началника. Те така ни казват. Не съм видял
индивидуален график за А.. По отделения пише кое отделение от колко до
колко часа са. Аз не съм виждал такъв график. Аз излизам от 9 до 10 някой път
ме бавят от един часа. Питам защо – те казват – ние решаваме. Ние сме в едно
отделение , със специален режим. Д. Г. Д. А. и Л. К. също са били в това
отделение на спец режим и са правили по един час и половина. Само
единствено А. правеше един час. Сега след 2020 г. започнахме да правим
всички заедно.
Д. П. Г. – Мастиката знам, че е имал допълнително каре по медицински
причини. Не само на него и на Д. А. и на Л. К.. Те така си говорят
затворниците. Аз не съм на доживотна присъда. Аз съм по чл. 59 за лошо
поведение. По чл. 248 има подсъдими сме в един коридор и наказателните
килии
ЮРК. Р.: Това са различни режими.
10
СВИД. Я.: В един коридор сме в момента всичките. Виждаме се
постоянно. Даже здравей - здрасти правим. Завчера пуснахме К., който
отскоро има присъда и направихме - здрасти - в коридора. Оня ден /свидетелят
Я. се обръща към ищеца/ не се ли срещнахме когато слизаше от лекаря? На
различни режими сме, но сме на едно място. Когато ме вкарваха карето му
направиха тараш. Той е единствения човек, който го събличат гол и търсят
химикал. Онемях, че чисто гол го събличат. Аз влизам и видях отворена
врата и беше съблечен гол.
ЮРК. Р.: Възразявам.
СВИД. Я.: Търсят химикал, пълнители.
ЮРК. Р.: Правя уточнение моля да бъде взет факта, че самия ЗИНЗС
изрично посочва, че лишеният от свобода трябва да бъдат диференцирано
настанени и не могат да коментират. Доживотни не могат да се събират с тези
по чл. 248 или на осъдените като последния свидетел.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Направихме уточнение в днешното съдебно
заседание с разпита на Я. той не си спомня номерата защото където аз излизам
винаги е каре 3 а той в каре 4 пред зона за повишена сигурност. Каре номер
три е пред ареста а каре № 4 е пред зоната за повишена сигурност. Това исках
да уточня.
ЮРК. Р.: Имам доказателствено искане във връзка с твърденията на
свидетелите и двамата казаха, че ищца само правел от доживотните един час,
а другите правели по час и половина. Искам справка за периода от 2014 г. до
2020 г. всички ли лишени от свобода в зоната за повишена сигурност, осъдени
на доживотен затвор като него са правели каре с еднаква времетрайност?
ИЩЕЦЪТ /лично/: Това не се оспорва. Аз правя един час. Има
документ, който е в кориците на делото, че те правят повече, другите
доживотни.
ЮРК. Р.: Говорим само за тези по чл. 198, които са като ищеца.
АДВ. Г.: Възразявам по това искане. В предходното съдебно заседание
подробно изяснихме, с оглед режима при който се изтърпява и отделението, в
което се изтърпява наказанието. Установихме по отношение на кои осъдени
при какъв режим се касае за престой. Събираха се такива справки и считам, че
е налице преклузия по искането на юрисконсулта. Самият той в днешното
съдебно заседание посочи, че е с час и половина от 2014до 2020 г . престой на
каре и считам, че искането му е неоснователно и прекулдирано.
Още в предходното съдебно заседание сме поискали СМЕ. Съдия
докладчика в предходното дело изиска медицинския картон на ищеца, като взе
становище, че ще се произнесе по въпроса дали констатираното заболяване,
11
което не се оспорва от ответната страна, изрично го отделихме като
ненуждаещо се от доказване, налага по-продължителен престой на каре. Това
беше въпросът, по който съдията каза, че ще се произнесе. Нито свидетелите
нито ние можем да кажем дали това заболяване налага допълнителен престой
в каре. Направено е това искане. Аз го поисках още предишния път със
становището. Искам СМЕ за да установим дали заболяването, от което страда
ищеца налага по продължителен престой на каре.
ЮРК. Р.: Считам, че е неоснователно, тъй като излиза от предмета на
делото. Предмета на делото не е че му е наложена дискриминация и е лишен
от медицинско каре, а затова че не му е било осигурено от 1 и 30 минути,
както в другите затвори.
По отношение на моето искане, считам, че то не е преклудирано, защото
то възникна заради показанията на разпитаните свидетели. Съдът може да
бъде подведен, поради което единия свидетел е ползвал допълнително каре по
медицински причини. Ако така сте го възприели няма да има нужда, но
оспорвам искането за медицинска експертиза, тъй като излизаме от предмета
на делото.
АДВ. Г.: Ще цитирам протокола от преходното съдебно заседание на
страница 8 при извършен проекто доклад /цитира/ предмета е включен.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Има допълнение към исковата молба и аз го
прочетох.
АДВ. Г.: Допълнителния престой е на страница 8.
Съдът, след като се запозна с исканията на страните, съобрази следното:
Искането на ответната страна, което беше направено в настоящото
съдебно заседание от процесуалния представител юрк. Ресчев, съдът намира
за преклудирано, тъй като ответната страна е имала възможност в по-ранен
етап в хода на настоящото производство да направи това искане. Освен това,
съдът не намира основание да бъдат изискани допълнителни справки или
информация, тъй като от разпита на свидетеля Г. се установи, че същият е
ползвал допълнително време за престой на открито, индивидуално, по
медицински причини тъй като е имал такова заболяване, поради което не се
установи твърдяното от ответната страна противоречие между неговите
показания и документите по делото.
По отношение искането на ищцовата страна за назначаване на СМЕ,
съдът намира същото за неоснователно и като такова следва да го остави без
уважение. Предмет на настоящото дело е обстоятелството дали ищецът е бил
поставен в по-неравноправно положение спрямо другите лица, които са
осъдени на лишаване от свобода, а не дали е имал право на допълнителен
престой на открито по медицински причини.
12
Съдът, в предходното съдебно заседание е приел за безспорно, че е
ищецът страда от определено медицинско заболяване, поради което съдът не
намира за необходимо да назначава СМЕ за установяване на допълнителни
обстоятелства в тази насока.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да се изиска справка
информация от Затвора – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за назначаване
по делото на СМЕ.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.
ЮРК. Р.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение,
с което да приемете за установено, че е осъществен с изложените в ИМ
действия, а именно ограничен период на каре на ищеца за сочения в исковата
молба период дискриминация, третиране по сочените признаци – пряка
дискриминация, както и по признака пол. Моля да му присъдите обезщетение
за претърпените вреди. Подробни съображения, с оглед фактическата и правна
сложност на делото ще изложа съображения в писмена защита.
ИЩЕЦЪТ /лично/: От всички събрани доказателства, които са в
кориците на делото частично е неоспорено от страна на ответника и се доказа
по безспорен начин, че ми е нарушено равноправното третиране.
Нормативните актове ЗИНСЗ се прави моето положение като лично
обществено, пол, в сравнение с тези споменати нормативни актове в ИМ и
допълнителната ИМ и са сравнение с другата страна, като това са личното
положение на лишените от свобода. Тук не се включва режим. Няма значение
режима. В крайна сметка чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от
ППЗИНЗС това са нормативните актове и са приложими на всички лишени от
свобода в България. Не се ограничават от специален режим – строг, общ.
Полага им се престой на открито, така и по здравословни причини. В този
смисъл не може съдът да приема, че всички били с различни режими, тази
норма не го ограничава. Прилага се върху всички лишени от свобода. Моето
положение е обществено и лично и като пол мъж, в сравнение с пол жена,
събрахме доказателства в тази насока от Затвора Сливен и считам, че се
13
установява, че на мен ми е осигурен един час престой на открито. Гл.
директор на ГДИН София ми остави без уважение жалбата да ми се увеличи
на два часа. На другите лишени от свобода провеждат престой на открито час
и 30, час и 45 минути. Имаме налице решение от комисията по
дискриминацията, което решение остави в сила решението от комисията за
защита от дискриминация и беше направено едно равноправно третиране на
всички лишени от свобода на територията на Република България. През 2020
г. вече направиха за абсолютно всички лишени от свобода час и 30 минути.
Равното третиране е осигурено вече през 2020 г., въз основа на писмо на
ГДИН. Считам, че от събраните доказателства и разпита на свидетелите съм
претърпял неимуществен вреди, въз основа на моето поведение в местата за
лишаване от свобода. Моля да уважите исковата ми претенция. Приложим е
чл. 20 от ХОПЕС и се прилага с приоритет и съда трябва да го спазва. Той
урежда въпроса, че всички хора са равни пред закона. Лишените от свобода са
хора, граждани на Република България и ЕС. Считаме, че ответникът е
нарушил чл. 20 от ХОПЕС, като не е осигурил равноправно третиране на
всички лишени от свобода. Още от 2014 г. чл. 20 от ХОПЕС е действащ закон.
Ние сме в ЕС и е приложим в настоящото производство като относима правна
норма за спазване от настоящия състав да не допуска съществено нарушение
на чл. 20 от ХОПЕС. Той се тълкува с традициите на конституцията на
Република България, както и съответно чл. 6 и чл. 14 от Конвенцията за
правата на човека. От друга страна като цяло считам, че исковата претенция е
доказана по несъмнен начин и моля съдът да уважи претендирания от мен
размер, който не е висок, както и лихвите въз основа на цената на иска. Моля
да уважите иска и да постановите справедливо решение.
ЮРК. Р.: Уважаема госпожо Председател, считам че предявената иск
претенция е неоснователна, необоснована и остана недоказана. Съгласно чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС на лишения от свобода му се осигурява не по-малко от
един час престой на открито, като на ищеца му е бил осигурен такъв. В
различните затвори в страната условията са различни, тъй като не са налични
сходни условия. Считам, че няма такава дискриминация. Ако прецените, че
има някаква форма на дискриминационно отношение, то считам, че тя е била
уравновесена с писмото от гл. директор, който изпраща до всички затвори в
който престоя става за всички час и половина. Считам, че с оглед датата на
подаване на исковата молба има погасяване по давност съгласно разпоредбите
на ЗЗД. Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
ИЩЕЦЪТ /лично/: кой какъв е бил обвиняем, осъден, подсъдим това не
се отнася по отношение на нормативните актове. Може да направите
сравнение. Всичките нормативни актове се прилагат върху всички лишени от
свобода. Имаме решение на Конституционния съд на Република България и те
14
са приложими в настоящото производство. В този смисъл моля съдът да се
съобрази и да не допусне такова нарушение.
СЪДЪТ обявява устните състезания за приключени и посочва, че ще
обяви решение в законоустановения едномесечен срок, не по късно от
14.02.2025 г.
По искане на страните и на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът
определя едноседмичен срок от днес за представяне на писмени защити.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:09 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15