РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
1601
гр. Пловдив, 30.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито заседание на тридесети
септември, две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД № 2440
по описа за 2020г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 65, ал. 2, вр ал. 1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалбата на А.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с искане за спиране
на изпълнението на Заповед № ЖИ-16/16.09.2020 г. на Кмета на район „Източен“
при община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, чл. 42,
ал.1 от НУРУЖННОЖП, чл. 80 от НРПУРОИ е наредено да се изземе недвижим
имот-частна общинска собственост, находящ се в ***, а
именно: апартамент № 19/110, състоящ се от две стаи, кухня, баня-WС и антре, със застроена площ 65,42
кв.м, който се държи без правно основание от А.А.М..
Като мотиви в оспорената заповед се сочи,
че с предходна заповед на ответника-Заповед №ЗРИ-207 от 10.04.2027г.,
влязла в сила, на Кмета на район
„Източен“ при община Пловдив, е прекратен договор за наем № И-705 от
14.10.2005г., сключен между община Пловдив чрез ОП „Жилфонд“ и А.А.М., поради неплащане на наемната цена и консумативи на
общинското жилище. С КА 20 от 28.07.2020г. е установено, че посоченият недвижим
имот-частна общинска собственост се държи без правно основание от А.М..
С жалбата се иска спиране изпълнението на
обжалваната заповед. Сочи се, че от 14.10.2005г., когато е сключен Договор за
наем № И-705/14.10.2005г., тя и семейството й, състоящо се от съпруг-А.А.М.,
син-Д.А.М., снаха-Р.П., внук –А. Д.М., ползват това жилище, като в определени
моменти, предвид социалното и положение, личното и тежко здравословно
състояние, са събирали определени суми, които са плащали, забавяли са се с
плащането, но винаги са имали желанието със съответните вноски да погасяват
задълженията си. Сочи, че на 31.08.2020г. са внесли 500лв, на 14.09.2020г са
внесли 150лв и към настоящия момент имат остатък за внасяне от 500лв., които
имат готовност да внесат в седмичен срок.
Твърди се, че въпреки Заповед №
ЗРИ-207/10.04.2017г. са продължили да живеят в това жилище и да обслужват
наемната цена.Твърдят, че при това положение договорът за наем е продължен с
мълчаливото съгласие на кмета на район „Източен“.
Представят
се следните документи: епикриза от МБАЛ „Централ хоспитал“-Пловдив; два броя вноски бележки.
Предвид направеното искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспорената заповед, по което съдът дължи
произнасяне незабавно /чл. 166, ал. 3 АПК/ и наличието на висящо съдебно
производство, дължимо е произнасяне по искането.
Жалбата е нередовна-към нея няма приложена
вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Административен
съд-Пловдив в размер на 10 лева- чл. 151, т. 3 АПК.
Независимо
от това, предвид направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на
оспорената заповед, по което съдът дължи произнасяне незабавно /чл. 166, ал. 3 АПК/ и наличието на висящо съдебно производство, дължимо е произнасяне по
искането.
Искането е допустимо.
Направено е от адресата на заповедта, за
който е налице правен интерес- чл. 147, ал. 1 АПК. Налице е и процесуалната
предпоставка по чл. 65, ал. 4, изр. 2-ро ЗОС-подадена е жалба срещу заповедта.
Разгледано по същество искането е основателно,
по следните съображения:
Със
Заповед № ЗРИ-207/10.04.2017г. на Кмета на район „Централен“ при община Пловдив
е наредено прекратяването на наемното правоотношение за процесното жилище. Заповедта
е влязла в сила като по този факт страните не спорят.
Заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение създава основание за издаване на заповед по чл. 65, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗОС-за изземване на общинското жилище
В
отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на
жалбата /чл. 166, ал. 1 от АПК/, приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 4 от специалния ЗОС предвижда, че
жалбата не спира изпълнението на процесната заповед, освен ако съдът разпореди
друго.
В съответствие с чл. 166, ал. 4 от АПК,
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно
при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
В тежест на искателя
е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при
които спирането на изпълнението на заповедта е основателно, които по значимост
се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е
допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закон.
Настъпването на вредите следва да е
достатъчно вероятно. В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на заповедта е да докаже наличието на
законовите основания за това. Според националната норма, следва да става въпрос
за нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива
възникнали след издаване на заповедта и които не са могли да бъдат известни при
постановяване на акта.
Българската държава обаче има позитивни
задължения за зачитане правото на личен и семеен живот на гражданите,
установени в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи /ЕКПЧ/.
При преценката дали разпореденото с
процесната заповед изземване на общинското жилище, съдът следва да вземе
предвид дали този начин на предварително изпълнение на заповедта е справедливо,
зачитат ли се интересите на адресата на заповедта, предвид принадлежността на
жалбоподателката към уязвима група – в качеството й на настанено в общинско
жилище лице и лице със жилищна нужда, която не може да удовлетвори само, са
доказани по делото.
Следва да бъде съобразено приетото от
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 8 от ЕКПЧ – решение
от 24 април 2012 г. по делото Йорданова и др. срещу България, (Жалба №
25446/06), конкретно посочените правни съображения по т. 118 от решението. Видно
е, че контекстът е свързан със собствено жилище, но също така е видно, че съдът
по правата на човека приема загубата на жилището за една от най-крайните форми
на намеса в правото по чл. 8 ЕКПЧ за зачитане на жилището и затова при намеса
от такъв мащаб, националният съд следва да се следи особено стриктно за
спазването на принципа за съразмерност.
Видно е, че законодателят в специалния закон
не е предвидил преценка на личното положение на адресата на заповедта по чл. 65 ЗОС, а е въвел само формални критерии. Такава преценка не е направена в
мотивите на обжалваната заповед, според която е посочено, че се държи общински
имот без основание.
Предвид изминалия срок от време, тъй като
Заповед № ЗРИ-207 от 10.04.2027г. е връчена на А.М. на 10.04.2017г и същата е
влязла в сила през 2017г., но въпреки това е продължило ползването на
общинското жилище и плащане на дължимите суми, видно от писмото на ОП
„ЖИЛФОНД“-Пловдив до кмета на район „Източен“ /л. 19 по делото/; както и
плащане на суми в размер от 500лв и 150лв, /представени бонове за плащане-л. 6
по делото/, както и лошото здравословно състояние на жалбоподателката/ с
диагноза ретинална хеморагия/,
разпореденото изземване не съответства на принципа за съразмерност, мотивиран с
личното положение на адресата на заповедта.
Ползването на процесния недвижим имот до
приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта за изземване не
застрашава живота и здравето на гражданите и не засяга особено важни държавни
или обществени интереси, нито от по-късното й изпълнение ще последва значителна
или труднопоправима вреда за трети лица. Предвид
това, вредата на оспорващия може да се противопостави на онзи обществен
интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на
административния акт по силата на закона.
С оглед на изложеното искането за спиране
изпълнението на заповедта е основателно.
Мотивиран така и на основание чл. 166, ал.
4 АПК вр. чл. 65, ал. 4, изр. 2-ро ЗОС, Административен съд-Пловдив, в
настоящия състав
О П Р
Е Д Е Л И:
СПИРА изпълнението на Заповед №
ЖИ-16/16.09.2020г. на Кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която на
основание чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, чл. 42, ал.1 от НУРУЖННОЖП, чл. 80 от
НРПУРОИ е наредено да се изземе недвижим имот-частна общинска собственост, находящ се в ***, а именно: апартамент № 19/110, състоящ се
от две стаи, кухня, баня-WС и антре, със застроена площ 65,42 кв.м, който се
държи без правно основание от А.А.М..
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ
жалбата срещу Заповед № ЖИ-16/16.09.2020г. на Кмета на район „Източен“ при
община Пловдив.
ДАВА на
жалбоподателката 7-дневен срок от
съобщаването да приложи по делото вносна бележка за платена по сметка на
Административен съд - Пловдив държавна такса в размер на 10 /десет/ лева по
адм. дело № 2440/2020 г.
УКАЗВА на жалбоподателката, че при неизпълнение в срок и на
основание чл. 158, ал. 3 АПК, жалбата срещу Заповед № ЖИ-16/16.09.2020 г. на
Кмета на район „Източен“ при община Пловдив, ще бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото-прекратено.
Определението,
в частта му по чл. 166, ал. 3 АПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването на страните.
В останалата му част определението не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/