Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260357 24.02.2021
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и пети януари Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3098 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против С.Т.Т. и С.Т.С. искова
молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответниците дължат на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 550/2020
г. на БРС, а именно: че ответникът С.Т.Т. дължи на ищеца сумата от 139,65 лв.,
представляваща сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен № 922456 за периода 29.06.2017 г. – 28.09.2018 г., ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, и сумата от 29,36 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода 25.09.2017 г. –
22.01.2020 г., както и че ответницата С.Т.С. дължи на ищеца сумата от 139,65
лв., представляваща сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № 922456 за периода 29.06.2017 г. – 28.09.2018 г.,
ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, и сумата от 29,36 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода 25.09.2017 г. –
22.01.2020 г. Претендира се и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В
исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество по
силата на валидно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги в имот,
находящ се в гр. ********, като същите са били длъжни да заплащат задълженията
си към дружеството в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура, но не са
платили процесните задължения. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата С.С., в който предявеният против нея иск е оспорен
като неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен. Твърди се, че
представените от ищеца справки и фактури не могат да послужат като годно
доказателство за задължения на ответницата, тъй като са свидетелстващи
документи, съдържащи благоприятни за издалата ги страна данни. Твърди се също
така, че липсват доказателства, че общите условия на ищцовото дружество са
сведени до знанието на ответницата чрез публикуването им в един централен и
един местен ежедневник, поради което те нямат обвързващо действие спрямо нея. На
следващо място се твърди, че липсват доказателства издадените фактури за
отчетен период 29.06.2017 – 28.09.2018 г. да са били връчени на ответницата,
поради което за нея не е възникнало задължението за плащане в 30-дневен срок от
издаване на фактурата. По отношение на задълженията по фактурите, издадени
преди 24.12.2017 г., се твърди, че същите не следва да се присъждат в тежест на
ответницата, тъй като преди тази дата наследодателката й К. С. Т. е била жива,
а задълженията не се претендират от ответницата в качеството й на наследник на
това лице. Твърди се също така, че в случая не става ясно дали ищцовото
дружество е начислявало вода служебно и на какво основание. Особеният
представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не
ангажира доказателства, моли искът да бъде отхвърлен.
Ответникът
С.Т. не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения
иск, не е направил доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 550/2020
г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 175/29.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжниците С.Т.Т. и С.Т.С. да заплатят разделно на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 279,31 лв., представляваща сбор от неплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода за
абонатен № 922456 за периода 29.06.2017 г. – 28.09.2018 г., ведно с мораторна
лихва в размер на 58,72 лв., начислена за периода 25.09.2017 г. – 22.01.2020
г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
28.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 75 лв. –
разноски по делото, както следва: С.Т.Т. – главница 139,65 лв., мораторна лихва
29,36 лв. и разноски – 37,50 лв.; С.Т.С. - главница 139,65 лв., мораторна лихва
29,36 лв. и разноски – 37,50 лв. С разпореждане от 14.05.2020 г. съдът е указал
на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в
резултат на което е предявен настоящият иск.
Видно от представените по делото
Нотариален акт № 32, т. I,
дело № 52/1980 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, два броя удостоверения за
наследници и писмо на Община Бургас изх. № 11-00-709/13.03.2019 г., ответниците С.Т. и С.С. са собственици на
апартамент, находящ се в гр. ******, в качеството им на наследници на Т. П. Т.
и К. С. Т., при равни квоти – по ½ ид.ч.
От приложените по делото два броя
справка-извлечение на отчет с мобилно устройство и 10 бр. фактури се
установява, че ищецът доставя ВиК услуги в горепосочения имот, за който е открит абонатен № 922456, като са монтирани
два водомера и през периода 25.08.2017 г. – 25.10.2018 г. са издадени фактури,
в които са начислени задължения за доставени услуги през периода 29.06.2017 г.
– 28.09.2018 г. на обща стойност 279,31 лв.
Представени са и общите условия на
ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, както и
доказателства за публикуването им в един централен и един местен всекидневник,
поради което и при липсата на твърдения и доказателства ответниците да са
предложили различни условия на ВиК дружеството в предвидения в чл. 71, ал. 1 от
ОУ 30-дневен срок от влизането им в сила, съдът намира, че същите намират
приложение и в отношенията между страните по делото.
В представените справки-извлечения на
отчет с мобилно устройство за водомер 690/167 и за водомер 690/168, двата за абонатен
№ 922456, е посочено, че през периода 28.07.2017 г. – 28.09.2018 г. са били
извършвани реални отчети на водомерите, при които са били отчетени 62 куб.м.
потребена вода за първия водомер и 36 куб.м. за втория водомер, или общо 98
куб.м.
По делото е изготвена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че процесният
имот се намира във водоснабдена от „ВиК“ ЕАД сграда, като в апартамента са
монтирани два измервателни уреда – един за топла и един за студена вода, които се
отчитат електронно чрез мобилно устройство, като при осигурен достъп отчетникът
непосредствено отчита и записва показанията на водомера и се вписва, че
водомерът е „видян”. При този вид отчитане няма възможност за поставяне на
подпис от клиента и такъв не се изисква. Според вещото лице, през процесния
период общото изразходвано количество вода, преминало през монтираните в имота
на ответниците водомери, е 113,72 куб.м. на стойност 279,31 лв., от които 98
куб.м. - реално отчетени по водомери и 15,72 куб.м. – „от разпределение“.
Изготвена е и съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е установило, че счетоводните операциции по процеснаите
фактури са осчетоводени от ищцовото дружество в месеца на възникване на
вземането по съответните счетоводни сметки и фактурите са отразени в дневника
на продажбите на дружеството, като счетоводството на ищеца е редовно водено по
отношение на тези фактури. Вещото лице също така е посочило, че фактурираното и
осчетоводено количество вода за всяка фактура съответства на цените, одобрени
от КЕВР. По изчисления на вещото лице сборът на мораторните лихви, дължими
върху главниците по фактурите за претендираните периоди, е в размер на 65,35
лв. Посочено е, че не се установяват извършени от ответниците плащания по процесните
фактури към датата на изготвяне на заключението.
При така ангажираните от страните
доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
Установи се по делото, че ответниците
са съсобственици на апартамент (при равни квоти), който е водоснабден от
ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че те са клиенти на
дружеството и дължат заплащане на предоставените им ВиК услуги, съгласно
квотите им в съсобствеността.
Установи се също така, че в имота на
ответниците има два водомера, които са били отчитани реално през процесния
период, поради което следва да се приеме, че
ВиК услуги, чиято цена се претендира в настоящото производство, действително са
били доставени.
От
ангажираната съдебно-икономическа експертиза се установи, че начислените от
ищеца суми за предоставените в имота на ответниците ВиК услуги съответстват на
одобрените от КЕВР цени.
Предвид
горното съдът намира, че ответниците, в качеството им на собственици на
водоснабден от „ВиК“ ЕАД недвижим имот, дължат заплащане на сумата от 279,31
лв., представляваща стойността на предоставените в имота ВиК услуги през
процесния период, като всеки от тях е задължен за ½ част от тази сума
или по 139,65 лв., в какъвто размер е предявен иска за главниците. Поради това и при
липсата на твърдения и доказателства ответниците да са платили тези суми на
ищцовото дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта относно главниците
е основателен и доказан.
Предвид дължимостта на главниците и
липсата на извършено от ответниците доброволно плащане на задълженията им,
съдът намира, че те дължат и лихва за забава върху отделните вземания, считано
от изпадането им в забава до подаване на заявлението, като по изчисления на
вещото лице по СИЕ сборната мораторна лихва възлиза на 65,35 лв. С оглед на
това и тъй като установителният иск за мораторни лихви е предявен в по-малък общ
размер (общо 58,72 лв.), то същият е основателен и доказан в пълния му размер и
следва да бъде уважен.
На осн. чл. 86 от ГПК ответниците
дължат и законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията
им.
Предвид горното, съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен
размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца и по 1/2 от направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в общ размер от 681
лв., както и по ½ от разноските в заповедното производство, които са в
размер на 75 лв. Отделно от горното ответницата С.С. следва да заплати на ищеца
и сумата от 150 лв., представляваща внесения от него депозит за възнаграждение
за назначения особен представител на ответницата.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.Т., ЕГН **********,***, и по отношение на С.Т.С., ЕГН **********,***, че всеки
от тях дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”,
ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г. Й. Т., следните суми: по 139,65 лв. (сто тридесет и девет лв. и шестдесет и пет ст.) -
главници, представляващи по ½ част от сумата от 279,31 лв., която сума
представлява сбор
от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №
922456 за периода 29.06.2017 г. – 28.09.2018 г., както и по 29,36 лв. (двадесет
и девет лв. и тридесет и шест ст.), които суми представляват по ½ част
от сумата от 58,72 лв. - сборна мораторна лихва, начислена за периода
25.09.2017 г. – 22.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията, които
вземания са предмет на Заповед № 175/
29.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 550/2020 г. по описа на РС
- Бургас.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4,
представлявано от Г. Й. Т., сумата от
378,00 лв. (триста седемдесет и осем лв.), представляваща част от направените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,***,
да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4,
представлявано от Г.Й. Т., сумата от
528,00 лв. (петстотин двадесет и осем лв.), представляваща част от направените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА