РЕШЕНИЕ № 10
гр. Пазарджик, 25.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на дванадесети януари през
две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
67/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Константин
Кисимов“ № 4, бл. 303, ет. 5, ап. 18, чрез адв. Н.С. ***, срещу „ТРАКИЕЦ 08“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ветрен, община
Септември, област Пазарджик, ул. „Четиринадесета“ № 6 и Ю.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, за обявяване на относителната недействителност на договор от 12.12.2016 г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу собственост), сключен
между двамата ответника и обективиран в нотариален акт № 150, том 2, рег. № 3323, дело 183/2016 г. на нотариус
Даскалов, рег. № 693 НК, вписан в Служба по вписванията –
Пазарджик под вх. рег. № 12260 от 12.12.2016 г., дв. вх. рег. № 12246, акт 175,
том 39, дело № 6520. Претендират се и съдебно-деловодните разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В
исковата молба ищецът твърди, че с решение от 27.03.2017 г. по арб. дело № 8/2016
г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 17 513.32 лева, заедно със законната лихва
върху главницата от 09.03.2016 г. до окончателното й изплащане, като са
присъдени и разноски по делото в размер на 744.05 лева. Вземането, за което
ответникът е осъден с арбитражното решение, произтича от договор за
консултантски услуги от 30.09.2008 г. и анекс към него от 06.07.2009 г. На
12.12.2016 г. „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД прехвърля на Ю.А.Г.
недвижим имот, находящ се в гр. Септември, представляващ: Урегулиран поземлен
имот № VI - 1405а, в кв. 117 по плана на града, целият с площ от 1 138 кв.
м., при съседи: североизток – улица, югоизток – УПИ X - 1406а, югозапад - УПИ
VII - 1405а и северозапад - УПИ I - 1405а, заедно с построените в имота:
Масивна сграда - МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ от 70 кв. м.,
разположен на уличната и дворищната регулационна линия с УПИ X -1406а, и
Масивна сграда - РЕСТОРАНТ, със застроена площ от 220 кв. м., на етап „груб
строеж“, при 63 % завършени СМР, срещу погасяване на парично задължение от
„ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД спрямо Ю.А.Г. за сумата от 49 500 лева (дълг срещу
собственост). Сделката е обективирана в нотариален акт № 150, том 2, рег. №
3323, дело 183/2016 г. на нотариус, рег. № 693 от НК. Излагат се твърдения, че
с извършеното прехвърляне, длъжникът на ищеца - „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД е намалил
имуществото си, като по този начин уврежда интересите на ищеца, като кредитор,
което обуславя правният интерес от предявяване на настоящия иск. Петитумът на
исковата молба включва искане да се прогласи посочената сделка за относително
недействителна спрямо ищеца.
В
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответницата Ю.А.Г., чрез адв. Е.П. ***, е
депозирала отговор на исковата молба. Изразява становище за неоснователност на
иска. Сочи, че с нотариален акт № 65 от 19.12.2008 г. на нотариус, рег. № 70 от
НК, Ю.А.Г. прехвърля на „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД посочените в исковата молба процесни имоти,
като заплащането на цената от 49 500 лева е било отложено до 19.12.2013 г.
Същата обаче не била заплатена в указания срок. Ответницата приема, че този
нотариален акт по-скоро има ролята на предварителен договор за покупко-продажба,
поради което вместо да се развали този договор заради неплащане на цената,
страните са уредили спора помежду си, като купувачът „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД „връща“
имотите обратно на първоначалния им собственик Ю.А.Г.. Твърди се, че вземането
на ищеца към „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД е възникнало преди същият да придобие
собствеността, респ. вземането е било ликвидно и изискуемо едва на 27.03.2017
г., т. е. 4 месеца, след като ответникът вече е върнал имотите на предишния им
собственик. Поддържа се, че няма увреждане на кредитора, тъй като „ТРАКИЕЦ 08“
ЕООД разполага с достатъчно друго имущество, с което да удовлетвори
ищеца-кредитор. Притежава и активи на стойност от 104 000 лева, извършва
търговска дейност, не е обявено в несъстоятелност, няма образувани изпълнителна
дела. Моли за отхвърляне на иска.
Отговорът
на исковата молба от ответника „ТРАКИЕЦ 08“ ООД, обективиран в отговора на
ответника Ю.Г., е постъпил в съда след срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК.
Независимо, че подаденият извън срока отговор
представлява ненадлежно извършено процесуално действие, което на основание чл.
64, ал. 1 и чл. 370 от ГПК не следва да се цени по отношение на конкретни защитни
възражения, то правото на ответника да изложи правни доводи по основателността
на иска и обстоятелствата, на които се основава той, се запазва и следва да бъде
взето предвид от съда, разглеждащ правния спор. Ответникът може да се брани чрез посочване на чисто правни
съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които
се основава спорното право. Последиците от неподаването на писмен отговор не
следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора (в
този смисъл са Решение № 228 от
20.12.2010 г. ВКС по т. д. № 530/2010 г., II т. о., Решение № 67 от 6.07.2010
г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о.).
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от ищеца, в която заявява, че поддържа исковете. Счита, че
вземането не е необходимо да е изискуемо и ликвидно към момента на сделката,
чиято относителна недействителност се претендира. Ирелевантни били възраженията
на ответника, че длъжникът разполагал с други активи, била ли е платена цената
или не. Развива подробни съображения.
В
срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от Ю.Г., с който
поддържа изложеното преди това с отговора.
По допустимостта на производството:
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Наличието
на изискуемата материалноправна предпоставка – ищецът, предявил иск по чл. 135
от ЗЗД да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ
основателността, а не допустимостта на предявения иск (Решение 165 от
19.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 883/2014 г. на ІІ т. о.). За редовността на
исковата молба е от значение дали от изложените обстоятелства може да се
направи извод, че е въведено твърдение от ищеца за качеството му на кредитор по
конкретно вземане (Определение № 35/06.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5278/2016 на ІІ г. о.). В случая, легитимацията на страните съответства на
твърденията на ищеца за качеството му на кредитор на длъжника по конкретно
вземане и на страните по увреждащата сделка.
По
отношение на страните по увреждащата сделка:
Няма
спор в съдебната практика, че страните по атакуваната сделка в производството
по чл. 135 от ЗЗД са задължителни другари и участието им в това производство е
условие за допустимост на иска. Поставя се обаче
въпросът следва ли да участва съпругът на приобретателя по увреждащата сделка Ю.Г.,
доколкото процесният имот е придобит от нея по време на брака и е налице законовата
презумпция, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) –
чл. 21, ал. 3 от СК (установено при направена служебна справка в
НБД „Население“). Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съпругът
на приобретателя по увреждащата сделка не следва да участва в производството по
чл. 135 от ЗЗД. Доводите за това са следните:
С ТР № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС
се прие, че по предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими,
но не са задължителни другари.
Искът по чл. 135 от ЗЗД безспорно е облигационен, а не вещен иск (така
изрично мотиви към т. 1 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС). След като при
предявен вещен иск срещу съпрузите те не са задължителни необходими другари, по
аргумент за по-силното основание при предявен облигационен иск, същите не следва
да участват в производството като условие за допустимост на процеса, т. е. като
задължителни необходими другари. По облигационните искове
няма основание за другарство на съпрузите, дори и имотът да е в
режим на СИО.
Отделно от това, в производството по Павловия иск
ответници по иска са страните по увреждащата сделка. При възмездно
придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на
собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21,
ал. 1 от СК режим
на СИО
върху вещни права, придобити в резултат на съвместен принос, който се
предполага до доказване на противното. Това
обаче не означава, че по силата на закона става страна по договора (в този смисъл е Решение
№ 91/10 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № № 2969/08 на I
г.о.).
С оглед на гореизложеното, изводът, който може да се направи
е, че производството е допустимо.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието неподлежащо на обжалване решение от 27.03.2017 г. по арб. дело № 8/2016 г. на
Арбитражен съд при Българска стопанска камара, с което „ТРАКИЕЦ
08“ ЕООД е осъдено да плати на ищеца сума в размер на 17 513.32 лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на
завеждане на иска –
09.03.2016 г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски по
делото в размер на 744.05 лева. Видно от арбитражното решение се касае до вземане, представляващо остатък от възнаграждение по Договор за консултантски услуги от
30.09.2008 г., като е
прието, че изискуемостта на вземането е настъпила още към 18.04.2011 г.
По делото е приет Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение (дълг срещу
собственост) № 150, том 2, рег. № 3323,
дело 183/2016 г. на нотариус Даскалов, рег. № 693 НК, вписан в
Служба по вписванията – Пазарджик под вх. рег. № 12260 от 12.12.2016 г., дв.
вх. рег. № 12246, акт 175, том 39, дело № 6520, обективиращ сделка, по силата
на която първият ответник „ТРАКИЕЦ 08“
ЕООД, действащ чрез управителя си Ю.А.Г., прехвърля на втория ответник Ю.А.Г. правото на собственост върху
следните недвижими имоти, находящи се в гр. Септември, ул. „Княз Борис І-ви“ № 85, община Септември, област
Пазарджик, а именно: Урегулиран поземлен имот № VI - 1405а, в кв. 117 по плана на града, целият с
площ от 1 138 кв. м., при съседи: североизток –
улица, югоизток – УПИ X - 1406а, югозапад - УПИ VII - 1405а и северозапад - УПИ
I - 1405а, заедно с построените в имота: 1/ Масивна сграда - МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ от 70 кв. м.,
разположен на уличната и дворищната регулационна линия с УПИ X - 1406а, при съседи за магазина: уличната регулационна линия,
дворищно регулационната линия, вътрешен двор и ресторант, и 2/ Масивна сграда - РЕСТОРАНТ, със застроена площ от 220 кв. м., на етап
„груб строеж“, при 63 % завършени СМР, срещу
погасяване изцяло на паричното задължение на „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД спрямо Ю.А.Г. в размер на сумата от 49 500 лева.
Преди това
обаче, видно от Нотариален акт за продажба на имот № 65, том V, рег. № 8853,
дело № 807/19.12.2008 г. на нотариус Панчев, рег. № 70 от НК, само Ю.А.Г. продава собствените й недвижими
имоти, представляващи описаните по-горе процесни имоти, на „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД срещу продажна цена от 49 500 лева, която е предвидено
да се заплати в срок до 5 години от подписване на нотариалния акт, т. е. до
19.12.2013 г.
Установява се
след справка от публичния ТР към Агенция по вписванията, че Ю.А.Г. е управител на „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД през
релевантния период от 10.09.2008 г. до настоящия момент, а до 16.12.2016 г. и
съдружник с дялово участие в дружеството, като от 16.12.2016 г. до настоящия
момент е едноличен собственик на капитала.
По делото е приет издаден от ОС – Пазарджик по ч. т. д. №
91/2017 г. изпълнителен лист от 29.05.2017 г., на основание арбитражното
решение на АС при БСК от 27.03.2017 г.
Правни
изводи:
Предявен
е иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
За
уважаването му е необходимо установяване на две обективни и една субективна
предпоставка, а именно: 1/ ищецът да е кредитор на ответника –прехвърлител; 2/
увреждаща кредитора сделка и 3/ знание (съзнаване) на увреждането от страна на
прехвърлителя-длъжник. В случая, доколкото сделката е възмездна (прехвърляне на
собственост срещу погасяване на дълг на отчуждителя
срещу приобретателя) се изисква съзнаване на увреждането и от втория
ответник, приобретател на имуществото. Предпоставките са кумулативно
предвидени, което означава, че липсата и на една от всичките, води до
отхвърляне на иска.
Предмет
на Павловия иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е потестативното право да се обявят за
относително недействителни спрямо кредитора увреждащите действия на длъжника. В
тази връзка, вземането не е предмет на делото и ответниците не могат успешно да
възразяват, че то не съществува, не е изискуемо, погасено е по давност и т. н.
С този иск се дава защита на ограничен кръг лица, поради което обявените за
относително недействителни действия ползват единствено кредитора-ищец, като
постановеното съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо (СПН) по отношение на
други права спрямо длъжника, включително за съществуване на вземането. Защитата
си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за
вземането (Решение № 163 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 672/2010 г.,
III г. о.).
По
първата предпоставка (кредитор):
Кредитор
по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или
ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на
вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение. С иска по чл. 135 от ЗЗД не се
засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите
я страни (прехвърлител и
приобретател) – и след уважаването на този иск те
продължават да бъдат валидно обвързани от нея, а увреждащата сделка се смята
несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на
това негово качество (Решение № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009
г., IV г. о.).
Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството
си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес, като твърдението, че е
кредитор, следва да бъде изразено с посочване на обстоятелствата, от които
произтича това й качество. Качеството на кредитор не може да бъде отречено в
иницирания от тази страна процес поради възражения, които намалилият своето
имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното правоотношение
между него и ищеца, съществуването му, т. е. дали страните продължават да са
обвързани от договор, или изискуемостта. Възражения от подобно естество,
включително за изплащане на дълга, са неотносими към спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес,
щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка.
Възражение, досежно качеството кредитор на ищеца, може да бъде въведено единствено с оглед зачитане СПН на
влязло в сила съдебно решение, с което е отречено вземането на кредитора спрямо
длъжника (в този смисъл
са Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
879/2009 г., III г. о., Решение № 224 от 30.10.2014 год. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 год.,
III г. о., Определение № 35 от 06.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5278/2016 на
ІІ г. о.).
Възражението на
ответниците, че вземането на ищеца към „ТРАКИЕЦ 08“
ЕООД е възникнало преди същият да придобие собствеността е ирелевантно за
спора, тъй като няма отношение към необходимите за установяване предпоставки, доколкото от значение е
не кога длъжникът е придобил имотите, а кога се е разпоредил с тях и дали това
представлява увреждаща сделка по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Правото
на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите правни
действия на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане,
което може да не е нито изискуемо, нито ликвидно, нито
установено с влязло в сила решение. Качеството
кредитор следва не от издадения в негова полза изпълнителен лист, а от
облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Следователно, в
настоящия случай ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество още
с възникване на облигационната връзка между тях, от момента на сключване на
договора за консултантски услуги от 30.09.2008 г. С постановяване на
неподлежащото на обжалване арбитражно решение само окончателно се разрешава правният спор между кредитор и
длъжник за
дължимостта на вземането.
По
втората предпоставка (увреждане):
Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора (в този смисъл Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
754/2009 г., IV г. о., Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о. и др.).
Всички доводи на ответниците, че нотариалният
акт за продажба от 19.12.2008 г. следва да се приеме за предварителен договор,
поради което процесните имоти са все още собственост на Ю.Г., а не на длъжника „ТРАКИЕЦ
08“ ЕООД, тъй като с увреждащата сделка по същество същите се „връщат“ на
физическото лице, не намират опора нито в правната характеристика на
предварителния договор, нито в закона. С предварителния договор се поема
задължение за сключване в бъдеще на окончателен договор, като няма
спор, че същият няма вещно действие, т. е. той не прехвърля право на собственост. В случая с
нотариалния акт от 19.12.2008 г. правото на собственост е прехвърлено на
длъжника, поради което не може да има значение на предварителен договор за
продажба. Извършената впоследствие на 12.12.2016 г. прехвърлителна сделка
представлява извършено от длъжника увреждащо кредитора действие, тъй като „ТРАКИЕЦ
08“ ЕООД се лишава от свое имущество и по този начин затруднява
удовлетворението на кредитора си.
Упражняването
на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън
разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща
свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго
имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който
не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен
да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато
длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни
правото си на иск по чл. 135 от ЗЗД. За обезпечение вземането на кредитора
служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество –
дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично
такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В
случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му
послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на
основание чл. 135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната
сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче,
кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с
оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от
притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е
предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД
(в този смисъл са Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2301/2014 г., IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о.; Решение № 48 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4321/2013 г., IV г. о.).
С
оглед на изложеното ирелевантно
се явява обстоятелството разполага ли длъжникът с достатъчно друго имущество, с което да
удовлетвори ищеца-кредитор, притежава ли активи, извършва ли търговска дейност
и т. н.
По
третата предпоставка (знание):
Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане (така Решение
№ 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о. и цитираните
по-горе). Както се посочи
вече, ищецът е придобил качеството кредитор на ответното дружество още от
момента на сключване на договора за консултантски услуги от 30.09.2008 г.
Независимо от това, увреждащата сделка от 12.12.2016 г. безспорно следва
датата, на която е бил предявен искът за вземането пред арбитражния съд и от
която дата ответното дружество е осъдено да заплати и законната лихва върху
главницата, т. е. към 09.03.2016 г. вземането дори съдебно е прето за изискуемо.
Следователно, за съда не остава съмнение, че при извършване на увреждащата
сделка от 12.12.2016 г. длъжникът е знаел, че има кредитор, респ. е знаел,
че го уврежда, намалявайки имуществото си.
Относно съзнаване на
увреждането и от втория ответник –
приобретател:
В случая
знанието за увреждане на кредитора от страна на приобретателя Ю.А.Г. следва да
се приеме за доказано, доколкото в прехвърлителната сделка от 12.12.2016 г.
длъжникът „ТРАКИЕЦ
08“ ЕООД действа именно чрез Ю.А.Г., като негов управител.
С
оглед установяване на всички предвидени кумулативни предпоставки, искът следва
да се уважи, като сделката следва да се обяви за относително недействителна спрямо кредитора
ищец „ЕВРОФОНД
АДВАЙЗЪРС“ ЕООД.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част от иска. Или,
доколкото искът се уважава изцяло, дължимата сума за разноски, която следва да се присъди в
полза на ищеца, видно и от представения списък по чл. 80 от ГПК, е сумата от 2 689.64 лева (2 100 лева – адв. възнаграждение – представеният договор
съдържа изявление на адвоката за получаване на сумата в брой, поради което в
тази част има характер на разписка; 536.03 лева – държавна такса за производството; 53.61 лева – такса за вписване на ИМ).
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЕВРОФОНД
АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Константин Кисимов“ № 4, бл. 303, ет. 5, ап. 18, договор от 12.12.2016 г.,
сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване
на парично задължение (дълг срещу собственост) № 150, том 2, рег. № 3323, дело
183/2016 г. на нотариус Д., рег. № 693 НК, вписан в Служба по вписванията
– Пазарджик под вх. рег. № 12260 от 12.12.2016 г., дв. вх. рег. № 12246, акт
175, том 39, дело № 6520, между „ТРАКИЕЦ 08“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ветрен, община Септември, област Пазарджик, ул.
„Четиринадесета“ № 6, действащо чрез управителя Ю.А.Г., от една страна като
прехвърлител, и Ю.А.Г., ЕГН **********, от друга като приобретател,
за прехвърляне
правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. Септември, ул. „Княз Борис
І-ви“ № 85, община Септември, област Пазарджик, а именно: Урегулиран поземлен имот № VI - 1405а, в кв. 117 по плана на града, целият с площ от 1 138 кв. м., при съседи: североизток – улица, югоизток – УПИ X - 1406а,
югозапад - УПИ VII - 1405а и северозапад - УПИ I - 1405а, заедно с построените
в имота: 1/ Масивна
сграда - МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ от 70 кв. м., разположен на уличната и
дворищната регулационна линия с УПИ X - 1406а, при съседи за магазина: уличната
регулационна линия, дворищно регулационната линия, вътрешен двор и ресторант, и 2/ Масивна сграда - РЕСТОРАНТ, със застроена площ от 220 кв. м., на етап
„груб строеж“, при 63 % завършени строително-монтажни
работи, на основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТРАКИЕЦ 08“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ветрен, общ. Септември,
обл.
Пазарджик, ул. „Четиринадесета“ № 6 и Ю.А.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Константин Кисимов“ № 4, бл.
303, ет. 5, ап. 18, сумата от 2 689.64 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция, от които 2 100 лева – адв. възнаграждение, 536.03 лева – държавна такса за производството, 53.61 лева – такса за вписване на искова молба.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: