№ 47491
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20241110115012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от АПС Б. Б. ЕООД, с което се иска издаване на заповед
по чл.410 ГПК срещу В. Й. К..
Процесното вземане е за задължения по договор за цесия, с който са
прехвърлени вземания по Договор за потребителски кредит № 430687, сключен между
В. К. и цедента С. К. ООД.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че уговорената „неустойка“ за неосигуряване на
обезпечение /чл.8 вр. чл.6 от договора за потребителски кредит/ е разход по кредита,
който следва да се включи при изчисляването на ГПР – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. Това следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита на потребителя“ по §1, т.1 ДР на ЗПК, като съдът
приема, че получаването на кредита е обусловено от предоставянето на обезпечение от
кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“ е независимо от изпълнение на
поетите задължения за връщане на кредита, което се цели получаване на
възнаграждение, тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се
съотнася с действителната обезпеченост на вземанията на кредитора. В разглеждания
случай общото задължение е съответно на вписвания погасителен план, в който
изрично е включено и задължението за „неустойка“, но плащането на „неустойката“ не
е отразено като разход при формиране на оповестения ГПР. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК. При това
положение, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити –
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11,т.10 ЗПК.
Поради това и следва да се приложи санкцията по чл.22 ЗПК, т.е. дължи се чистата
1
стойност по кредита, която е в размер на 600лв., като в конкретния случай
претендираната главница е 493.13лв., до който размер следва да се уважи заявлението,
а за остатъка да се отхвърли. Изрично в този смисъл е и решение № 529/29.01.2024г.
по в.гр.д. № 6422/2023г. по описа на СГС, ВЪЗЗ.,III-Б състав. Отделно от това, в
решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т.2 се приема, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е
допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на
потребителя на предоставената в заем главница.
Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 11.26лв. за д.т. и 22,52лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 85457/14.03.2024 г., подадено от АПС Б. Б. ЕООД, ЕИК:
.., срещу В. Й. К., ЕГН: **********, в частта, в която се иска издаване на заповед по
чл.410 ГПК за сумите: 251.28лв. неплатени дължими такси, 202.64лв. неустойка,
35.23лв. договорна лихва, 110.14лв. мораторна лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2