№ 27
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500577 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.1 ГПК
Образувано е по жалба с вх.№ 50767 от 27.10.2021г. от „ПЛАМ“ ООД,
ЕИК ***, гр.Севлиево, ул. „Велика и Георги Ченчеви“ № 74, предсталявано
от управителя си С. ИВ. С., ЕГН **********, чрез процесуалния представител
адв. И.И. и адв. Снежана Лалева – Пенева, и двамата от АК – Габрово, със
съдебен адрес: гр. Севлиево, ул. „Хан Аспарух“ № 7, бл. „Хр. Ботев“ № 2,
ет.2, ап.6 против действия на ЧСИ с рег. № 879 в КЧСИ по изп.д. №
20218790400715, с което е вдигнат запор по банкова сметка в „Банка ДСК“
ЕАД на длъжника „ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, гр.Ловеч, ж.к. „Младост“,
бл.***, вх.В, ет.3, ап.9, представлявано от управителя си С.К.К., по
отношение на суми, постъпващи от ДФ „Земеделие“, обективирано със
съобщение с изх.№ 18445/26.07.2021г..
Жалбоподателят твърди, че извършените от ЧСИ действия са
незаконосъобразни и неправомери. Навежда доводи, че изпълнително дело №
20218790400745 по описа на ЧСИ с рег. № 879 от КЧСИ е образувано по
молба на взискателя „ПЛАМ“ ООД, ЕИК *** срещу длъжника „ИЛАЙ
ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, гр.Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.В, ет.3, ап.9, въз
основа на издадена обезпечителна заповед № 4/02.04.2021г. по ч.гр.д. №
445/2021 по описа на РС – Севлиево. Твърди, че въз основа на подадена молба
1
е наложен запор на банковата сметка на длъжника, който след това е вдигнат
и наложен отново. Сочи, че е изискал препис от документите по образуваното
изпълнително дело. Твърди, че към датата на подаване на жалбата ЧСИ не е
представил и отказва да предостави информация кога е наложен новия
запори, на какво основание, каква е наличността на сметка и каква сума е
изтеглена от вдигането на запора. Моли съда да отмени действията на ЧСИ с
рег. № 879 относно вдигането на запора от банковата сметка на длъжника
„ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, гр.Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.В, ет.3,
ап.9, представлявано от управителя си С.К.К.. Претендира разноски –
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Представя доказателства.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило становище от длъжника
„ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, гр.Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.В, ет.3,
ап.9, представлявано от управителя си С.К.К., чрез процесуален представител
адв. М. ИВ. от АК – Разград със съдебен адрес: гр. Ловеч, бул. „България“
№1, ет.2, офис 1. В становището длъжникът сочи, че жалбата е недопустима,
придвид разпоредбите по чл.435 ГПК. Счита, че жалбата е неоснователна, тъй
като с действието си ЧСИ не е вдигнал запора, а с извършеното действие
съдебният изпълнител е определил несеквестируемия характер на определени
суми, постъпващи по сметка на длъжника. Твърди, че по изпълнителното
дело е постъпила молба от длъжника „ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД, с която е
упоменато, че длъжникът е регистриран земеделски производител, а сумите,
които постъпват по банковата сметка от ДФ „Земеделие“, са несеквестируеми
предвид разпоредбите на чл.96, ал.1 от Закона за държавния бюджет. Въз
основа на тази молба съдебният изпълнител е освободил посочените суми.
Счита, че с продължаването на запора по отношение, действията на съдебния
изпълнител биха били незаконосъобразни. Едва тогава, длъжникът е могъл да
обжалва запора върху несеквестируеми вземания, каквото действие
взискателят не може да извърши. Навежда доводи, че несеквестируемостта на
вземанията се отнасят, както за изпълнението но чл.133 ЗЗД, така и в
производството по обезпечение на бъдещ иск. Твърди, че ЧСИ не е задължен
да уведоми взискателя за освобождаването на суми от сметка на длъжника и
да иска неговото становище.
В срока по чл.439, ал.3 ГПК е изготвено и писмено становище на ЧСИ.
Съдебният изпълнител описва подробно хронологията на извършените
действия. Счита, че сумите, постъпващи по банковата сметка на длъжника са
2
от ДФ „Земеделие“, които представляват целево предоставени средства и на
основание чл.444, т.8 и чл.520 ГПК същите са несеквестируеми. Твърди, че не
е отменил запора, а само е указал на третото лице – Банка „ДСК“ ЕАД, че
върху сумите, постъпващи от ДФ „Земеделие“ не следва да се насочва
принудително изпълнение, предвид несеквестируемия им характер. Сочи, че
съдебният изпълнител няма как да предостави на взискателя информация
относно наличната сума по банковата сметка на длъжника, тъй като и той не
разполагал с такава. Счита жалбата за недопустима, с оглед разпоредбата на
чл.435 ГПК и неоснователна, тъй на основание чл.444, т.8 ГПК цитираните
вземания на длъжника са несеквестируеми.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, както и материалите по
изпълнителното дело, установи следното:
От фактическа страна
Изпълнително дело № 20218790400715 по описа на ЧСИ Велислав
Петров, с рег. № 879 в РКЧСИ, район на действие ОС – Ловеч, е образувано
на дата 08.04.2021г. по молба с вх.№ 14170/08.04.2021г. на взискателя
„ПЛАМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул. „Велика и Георги Ченчеви“ № 74, предсталявано от управителя си С. ИВ.
С., ЕГН **********, въз основа на издадена ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД
№ 4/02.04.2021г. от Районен съд – севлиева, на основание чл.390, ал.1 и
чл.397 ГПК въз основа на Определение № 157/01.04.2021г. по ч.гр.д. №
445/2021г. по описа на РС – Севлиево. Наложена е обезпечителна мярка за
обезпечение на бъдещ иск срещу длъжника „ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***,
гр.Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.В, ет.3, ап.9, представлявано от
управителя си С.К.К. чрез налагане на запор на банковите смитка на
длъжника в следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД,
„Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, до размер на сумата от 10 485.60 лева (десет хиляди
четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки) (л.1-2 от изп. д.).
Със запорно съобщение с изх.№ 8444/08.04.2021г. до „Банка ДСК“ ЕАД,
получено от банката на 12.04.2021г., е наложен запор върху всички банкови
сметки на длъжника „ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД до размера на сумата от 10 485.60
лева (л.3 от изп.д.).
3
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството си на трето задължено лице, е
уведомила съдебния изпълнител с писмо с вх.№ 15169/16.04.2021г., че
длъжникът има само една разплащателна сметка № ********** в тази банка,
наложен е запор до размера на дължа върху банковата сметка, върху
вземането на длъжника по посочената сметка няма други претенции, както и
че при налагане на запор по сметка в друга валута, различна от валутата на
дълга по запора, банката е блокирала сметката по равностойността на дълга,
преизчислен по официалния курс на БНБ към деня на получаване на
запорното съобщение (л.9 от изп. д.). В отговора на банката не е посочен
наличността по сметката, нито произхода на постъпващите суми.
Със съобщение изх.№ 08441/08.04.2021г. съдебният изпълнител е
уведомил длъжника за наложената обезпечителна мярка – за пор върху
банкови сметки, открити на името на длъжника, като е приложил препис от
обезпечителната заповед (л.14-16 от изп.д.). Длъжникът е уведомен на
15.04.2021г. за наложеният запор със залепване на уведомление, на основание
чл.50, ал.2 ГПК (л.17 от изп. д.).
С молба с вх.№ 33962/23.07.2021г. длъжникът „ИЛАЙ ЛЕНД“ ООД е
поискал частично вдигане на запора по посочената банкова сметка оп
отношение на сумите, които постъпват от Държавен фонд „Земеделие“, тъй
като същите са несеквестируеми (л.19-20 от изп.д.). длъжникът е представил
извлечение от банковата си сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД за пеирода от
01.01.2021г. до 19.07.2021г. (л.21-22 от изп.д.), както и представени преписи
от заявления за подпомагане на земеделски производители до ДФ
„Земеделие“ (л.23-30 от изп. д.). От представеното извлечение се установи, че
длъжникът има сметка в посочената банка, както и в нея са постъпвали
следните суми: на 26.01.2021г., 32.43 лева с основание „ДП акциз прием
2020“; на 24.03.2021г., 3 158.96 лева с основание „СПП 2020“; на
23.04.2021г., 3 424.98 лева с основание „елени 2020“; на 31.05.2021г., 4.89 лева
и 14.67 лева и двете с основание „Мярка 13“; на 10.06.2021г., 130.02 лева с
основание „СЕПП 2020“, на 21.06.2021г., 2 225.52 лева с основание „Млади
2020“, всички тези суми с платец-наредител Държавен фонд „Земеделие“.
Със съобщение № 18445/26.07.2021г. съдебният изпълнител вдигнал
наложените с изх.№ 8444/08.04.2021г. запори на длъжника „ИЛАЙ ЛЕНД“
ООД само по отношение на суми, постъпващи от Държавен фонд
4
„Земеделие“. Събщението е връчено на банката на 29.07.2021г. (л.32-33 от
изп.д.)
С молба с вх.№ 49280/19.10.2021г. взискателят „ПЛАМ“ ООД е поискал
да бъде издадено копие от изпълнителното дело, което да му бъде изпратено
на електронната поща (л.37,41 от изп.д.).
Срещу така извършеното действие по отношение на вдигане на запор на
запор по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД на длъжника „ИЛАЙ ЛЕНД“
ООД, ЕИК ***, гр.Ловеч, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.В, ет.3, ап.9,
представлявано от управителя си С.К.К., по отношение на суми, постъпващи
от ДФ „Земеделие“, обективирано със съобщение с изх.№ 18445/26.07.2021г.,
е постъпила жалба в ОС - Ловеч против действия на ЧСИ с рег. № 879 в
КЧСИ по изп.д. № 20218790400715 (л.8 от делото).
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав наира следното от правна страна:
ОТНОСНО РЕДОВНОСТТА НА ЖАЛБАТА
Сезиран е местно и родово компетентния съд по чл.436, ал.1, изр.1 ГПК.
Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса – взискател
„ПЛАМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул. „Велика и Георги Ченчеви“ № 74, предсталявано от управителя си С. ИВ.
С., ЕГН ********** чрез неговите процесуални представители адв. И.И. и
адв. Снежана Лалева – Пенева и двамата от АК - Габрово.
Взискателят е получил копие от изпълнителното дело на 20.10.2021г.
(л.41 от изп.д. и л. от настоящото дело), на която дата е узнал за
обжалваното действие. Жалбата е подадена на 27.10.2021г., с което е спазен
преклузивния двуседмичният срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Приложен е документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лева
по сметка на ОС – Ловеч (л.7 от делото).
Спазена е процедурата по чл.436, ал.2 ГПК, с което заинтересованите
лица са уведоми и са изразили становище.
По тези съображения жалбата е подадена до родово и местно
компетентния съд, а именно ОС – Ловеч, от надлежна страна, в
законовоопределения срок, заплатени са дължимите авансови такси и
надлежно администрирана. Ето защо жабата е редовна.
5
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО
С разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК са лимитативно посочени кои
действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от взискателя.
Съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК на обжалване подлежи отказ на съдебния
изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. В конкретния
случай, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника (л.1-2 от изп. дело), която молба е удовлетворена на 08.04.2021г.
Съгласно приетото в ТР 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, налагането на запор върху такава сметка не прави тези
наличните по сметката суми изцяло секвестируеми. Секвестируема е
наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
„плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата
част от последното плащане се определя съгласно чл.446а ГПК и други
специални закони.
Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по
сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.Тогава
за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно
необходимата информация и да върне на длъжника несеквестируемата част от
преведената му сума. Изпълнението върху несеквестируеми суми е основание
за търсене на отговорност по чл.441 ГПК.
С постъпилата молба от длъжника и приложените извлечения от
банковата сметка, съдебният изпълнител е уведомен за произхода на
средствата. След негова преценка, същият е преценил сумите за
несеквестируеми, тъй като произтичат от финансиране по програми на
Държавен фонд – Земеделие.
От правна страна, извършеното действие на съдебния изпълнител,
обективирано в съобщение № 18445/26.07.2021г., следва да се квалифицира
като действие по чл.446а, ал.5 ГПК – указва на третото лице, в случай банка,
каква част от сумите следва да му се превеждат и каква не, т.е. кои са
секвестируеми и кои не са. С действието си съдебният изпълнител е изпълнил
императивна норма като е отчел несеквестируемостта на наличните суми. Ето
защо макар и озаглавено „вдигам запор“ същото представлява уведомление до
банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл.446 ГПК.
6
Нито фактически, нито правно има отказ на съдебния изпълнител да
наложи запор. Запорът върху банковата сметка на длъжника е наличен към
настоящия момент и не е премахнат.
По своята процесуална същност отказът на съдебния изпълнител да
извърши исканото от взискателя изпълнително действие представлява
отрицателно действие, което подлежи на обжалване. А указанията до банката
за несеквестируемите суми или т. нар. „вдигане на запор“ представлява
положително действие, което не подлежи на обжалване. Ето защо настоящото
жалба е недопустима, тъй като се обжалва действия на съдебния изпълнител,
което не подлежи на съдебен контрол.
На това основание жалбата следва да бъде оставена без разглеждане
като недопустима.
За допълнение на изложението следва да се направят следните изводи:
Допустимостта на обжалването от страна на взискателя на действието
на съдебния изпълнител, изразяващо се във вдигане на наложена възбрана, в
съдебната практика са застъпени две противоположни становища. Според
първото становище подадената срещу такова действие жалба е недопустима,
доколкото същото е извън кръга на изрично предвидените в чл. 435, ал. 1 и ал.
3 от ГПК хипотези (в този смисъл е Определение № 240/09.03.2009 г. на
Софийски апелативен съд по ч. гр. д. № 2562/2008 г., Г. О. 2-ри състав ).
Според втората теза жалбата срещу вдигане на възбрана (съответно запор)
следва да се счита за допустима в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК,
доколкото макар да не се касае за същински отказ на съдебния изпълнител да
извърши искано изпълнително действие, предприетото от последния вдигане
на възбраната, когато то е незаконосъобразно, има по същността си
аналогични правни последици с такъв отказ (така Определение №
132/20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 140/2018 г. и Определение №
369/26.07.2017 г. по в. ч. гр. д. 433/2017 г. – и двете на Пловдивския
апелативен съд).
Освен при по-горе изложените съображения, настоящият състав
споделя първото становище и по следните съображения:
На първо място по аргумент от разпоредбата на чл. 435 от ГПК
въззивният съд счита, че правото на дадено лице – страна или трето лице в
изпълнителния процес да обжалва действия на съдебния изпълнител, е правно
7
регламентирано и действията, подлежащи на съдебен контрол, са изрично и
изчерпателно изброени в цитирания текст от процесуалния закон. Оспорените
в настоящия случай от взискателя действия – вдигане на запор, не са сред
предвидените, подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител,
установени в чл. 435, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В тази връзка настоящият състав на
въззивната инстанция отбелязва, че посочените разпоредби са от императивен
порядък и в процесуалния закон не е предвидена възможност за обжалване и
на други действия на съдебния изпълнител, с които взискателят счита, че са
нарушени негови права, извън изрично уредените. По тези съображения така
регламентираните хипотези на обжалване не следва да се тълкуват
разширително, още повече че едно такова тълкуване би влязло в
противоречие с принципите на бързина и процесуална икономия в
изпълнителния процес. Не на последно място следва да се има предвид и
законодателната воля, вложена в разпоредбата на чл. 435 от ГПК, доколкото
от редакциите на посочения текст може да се направи извод, че когато
обществените отношения са налагали разширяване на достъпа до съдебен
контрол в изпълнителния процес, такава възможност е била изрично
регламентирана, чрез съответните законови изменения (напр. ДВ бр. 86 от
2017 г.).
На следващо място не може да се възприеме и тезата, че с вдигане на
запора е налице отказ от извършване на искано изпълнително действие.
Искане за налагане на запор върху банкова сметка е направено от взискателя.
В тази насока не може да се приеме и че е отказано удовлетворяването на
такова искане. В този смисъл и в настоящия случай жалбоподателят вместо да
обжалва вече осъщественото вдигане на запора по отношение на суми,
постъпващи от Държавен фонд - Земеделие, разполага с по-лесен и бърз ред
за защита на правата си – като отправи "ново" искане за налагане на такава
възбрана. По последното съдебният изпълнител ще е задължен да се
произнесе като евентуален отказ от негова страна да удовлетвори молбата на
взискателя вече ще подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Подобен подход в пълна степен отговаря на принципа за процесуална
активност на всискателя в изпълнителния процес, залегнал в нормативната
уредба, а и в тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение №
8
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС ), доколкото той е
главното заинтересовано лице от провеждане на същия, поради което и
следва да следи за действията, предприемани в хода на производството по
принудително изпълнение, с оглед ефективна защита на правата си.
В допълнение следва да се отбележи, че по отношение на евентуални
вреди, които жалбоподателят би претърпял от незаконосъобразното вдигане
на процесния запор, той разполага с възможността да ангажира
имуществената отговорност на съответния съдебен изпълнител по реда на
Закона за частните съдебни изпълнители.
Ето защо жалбата, с която се оспорва вдигането запора по
изпълнително дело № 20218790400715 по описа на ЧСИ ВЕЛИСЛАВ
ПЕТРОВ с рег. № 879 от КЧСИ и същата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 50767 от 27.10.2021г. по
изпълнително дело № 20218790400715 по описа на ЧСИ ВЕЛИСЛАВ
ПЕТРОВ с рег. № 879 от КЧСИ, на основание чл.436, ал.1 като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по въззивно гражданско дело
№ 20214300500577 за 2021г. по описа на ОС – Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново чрез Окръжен съд - Ловеч по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И
ПЪРВА ГПК, в едноседмичен срок от получаване на определението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на: страните чрез техните
процесуални представители и съдебния изпълнител.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9