Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 16580 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2, чл. 245, ал. 2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът П.И.П.
твърди, че е работил в „Ч.м.“ АД като
шлосер-монтьор по безсрочен трудов договор на пълно работно време. Посочва, че
основното му трудово възнаграждение било в размер на минималната работна
заплата при сделна система на заплащане. Наред с това
било уговорено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 21.6 % и допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в дружеството – 3.6 % /по 0.1 % на година/. Заявява, че
съгласно трудовия договор трудовото му възнаграждение следвало да се изплаща до
25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Срокът за предизвестие
бил тридесетдневен. Посочва, че платеният му годишен отпуск бил в размер на 24
дни.
В исковата
молба се излага, че поради неизплащане на дължимите трудови възнаграждения за
периода от м. февруари 2018 г. до м. август 2019 г. ищецът подал заявление за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ.
Ищецът П.
поддържа, че работодателят не му е изплатил трудовите възнаграждения за периода
от м. февруари 2018 г. до м. септември 2019 г. в общ размер от 10 335.76 лева.
Посочва, че върху възнагражденията за периода от м. февруари 2018 г. до м.
август 2019 г. се дължи и обезщетение за забава в размер на 796.79 лева,
начислено за периода от 26.03.2018 г. до 10.10.2019
г. Счита, че работодателят му дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер
на 588.35 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск 14 дни за 2019 г. в размер на 399.38 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
-
сумата от 10 335.76 лева, представляваща
сбор от неизплатените трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2018 г.
до м. септември 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 14.10.2019 г., до окончателното ѝ
изплащане;
-
сумата от 796.79 лева,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на трудовите възнаграждения за
периода от м. февруари 2018 г. до м. август 2019 г., начислено за периода от
26.03.2018 г. до 10.10.2019 г.;
-
сумата от 588.35 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 14.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане;
-
сумата от 399.38 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 14 дни за 2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 14.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове, както следва:
-
на иска с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ – чрез неговото намаляване от сума в размер на 10 335.76 лева
на сума в размер на 10 327.66 лева, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за период от месец февруари 2018 г. до месец септември 2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба –
14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като производството е
прекратено в частта по така предявения иск за
разликата над сумата от 10 327.66 лева до първоначално предявения размер от 10
335.76 лева на основание чл. 233 ГПК;
-
на иска с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ – чрез неговото намаляване от сума в размер
на 588.35 лева на сума в размер на 531 лева, представляваща обезщетение за
прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба
– 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като производството
е прекратено в частта по така предявения иск за разликата над сумата от 531
лева до първоначално предявения размер от 588.35 лева;
-
на иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ – чрез неговото увеличаване от сума в размер на 399.38 лева
на сума в размер на 426.46 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск – 13 дни за 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В
становище, депозирано преди първото по делото заседание, ответникът потвърждава
наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено на 30.09.2019 г.
Заявява, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е определено
на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за
седем работни дни неползван платен годишен отпуск. Поддържа, че общото
задължение на ответното дружество възлиза на 11 088.29 лева, от които 10 327.66
лева – незаплатени трудови възнаграждения за процесния период; обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 531 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 229.63 лева. Оспорва исковете за разликата над тези суми до
претендирания размер.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
наличието на валидно възникнало трудово правоотношение за процесния период,
прекратено на 30.09.2019 г., както и дължимостта на сумите по пера, както
следва: за трудово възнаграждение – до размера на сумата от 10 327.66 лева, за
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – до размера на сумата от 531 лева и за
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – до размера на сумата от 229.63 лева.
Видно от приложената на л. 37 от
делото заповед, издадена от изпълнителния директор на „Ч.м.“ АД, трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради
забавяне на дължимото трудово възнаграждение, като на същия е определено
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение на основание чл.
221, ал. 1 КТ.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, подробно и аргументирано, се установява, че нетният размер на
дължимите в полза на ответника трудови възнаграждения за исковия период възлиза
на 10 327.66 лева. Вещото лице е изчислило, че
дължимото обезщетение за забавено заплащане на посочените трудови
възнаграждения, начислено за периода от 26.03.2018 г. до 10.10.2019
г. е в размер на 797.24 лева. Що се отнася до претендираните обезщетения по чл.
221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ съгласно заключението същите възлизат
съответно на 590 лева и 473.85 лева за 13 работни дни.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението и уточнява, че обезщетения по чл.
221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са изчислени в брутен размер.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая между
страните е безспорно наличието на трудово правоотношение между тях през исковия
период. Доколкото ответното дружество признава изцяло дължимостта на
претендираната сума за трудови възнаграждения от 10 327.66 лева, а и същата се потвърждава от заключението
по приетата съдебно-счетоводна експертиза, така предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово възнаграждение, следва
да се допусне предварително изпълнение.
По
иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ:
Предвид
основателността на главния иск основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата. Видно от заключението на
вещото лице, същото е в размер на 797.24 лева
за периода от 26.03.2018 г. до 10.10.2019 г. Тъй като
предявеният иск е в рамките на тази сума същият е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
В
чл. 221, ал. 1 КТ е уредено правото на работника или служителя да получи
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3, което се равнява на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. От представената по
делото заповед за прекратяване трудовото правоотношение между страните е видно,
че това е сторено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като със самата
заповед е постановено изплащането на посоченото обезщетение. Същото се
претендира в размер на 531 лева, до която сума работодателят признава неговата
дължимост. Поради изложеното и този иск следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Посочената
правна норма предвижда в полза на работника или служителя притезателното право
да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск в
размер на 13 дни. На тази база вещото лице е изчислило, че работодателят дължи
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 473.85 лева. Предвид
обстоятелството, че искът е предявен в рамките на тази сума той следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
По разноските:
Ищецът е
претендирал присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 996 лева. С исковата молба е представен договор за
правно обслужване, съгласно който уговореното възнаграждение в посочения размер
е платимо по банков път срещу издадена фактура. Приложени са фактура №
1308/25.09.2019 г. за сумата от 996 лева за процесуално представителство по
делото, както и операционна бележка от 26.09.2019 г. От съдържанието на
последната е видно, че процесуалният представител на страната адв. Р.Ж. е
внесъл в брой сумата от 996 лева по банкова сметка *** „Панов и Ж.“. С
посочения банков документ не се установява реалното извършване на разходи от
страна на ищеца, поради което и претендираните от последния разноски по делото
не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ответника за
наличието на основание по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като в
случая не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 763.11 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 563.11 лева и 200 лева възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.П., ЕГН **********,***, ж. к. „Младост“, бл. 116,
вх. 10, ет. 8, ап. 39, следните суми:
-
СУМАТА
ОТ 10 327.66 лева /десет хиляди триста двадесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
период от месец февруари 2018 г. до месец септември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
-
СУМАТА
ОТ 796.79 лева /седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено заплащане на
трудовите възнаграждения за периода от м. февруари 2018 г. до м. август 2019
г., начислено за периода от 26.03.2018 г. до 10.10.2019
г., на основание чл. 245, ал. 2 КТ;
-
СУМАТА
ОТ 531 /петстотин тридесет и един/ лева, представляваща обезщетение
за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба – 14.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 221, ал. 1 КТ;
-
СУМАТА
ОТ 426.46 лева /четиристотин двадесет и шест лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск – 13 дни за 2019 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.
224, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението за присъдените неизплатени трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 763.11
лева /седемстотин шестдесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: