Р Е Ш
Е Н И Е №
260638
гр.Пловдив, 12. 05. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Костадин Иванов
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д.№ 426/ 2021 г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от З.Н.С., ЕГН - **********, чрез назначен особен представител адв.К.Х.,***, съдебен адрес *** – партер,
против Решение № 261719/16.12.2020г., постановено по гр.д.№ 18620/2019г. на
Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което е признато за установено, че дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК-
*********, суми за начислена топлинна енергия, както следва: 857,68 лв. – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г.
– 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ***,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 04.07.2017 г. – 16.06.2019 г. в размер на 116,51 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.06.2019 г. до окончателното погасяване, както и е осъдена да заплати на дружеството направените по
делото разноски в размер на 755 лв. и сумата от 75 лв., представляваща разноски
по ч. гр. дело № 10081/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Моли решението да
бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК- *********, чрез юрк. П.П., депозира писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Окръжен
съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото
в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против З.Н.С. е заведена на осн. чл.422 във вр.
с чл.410 от ГПК искова молба, с която посочва, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на
чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати
начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая ч. гр. дело № 10081/ 2019 г. на ПдРС, заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
съдът е указал на ищеца, в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК, да предяви иск.
Поради това ищецът предявявал установителен иск за горните суми. Претендирал е и разноски.
Към исковата молба са приложени препис –извлечение от
сметката на ответника за процесния период и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД
Ответницата З.Н.С. /Д./, чрез назначения особен представител адв. К.Х., е депозирала
в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер,
като счита същите за неоснователни и
моли да се отхвърлят.
В хода на
производството от страна на ищеца е приложена Молба от 30.06.2005г. за
откриване на партида /на л.59/, подадена от З.Н.С. /Д./ и
Нотариален акт № 183/1994г., том 40, нот. д.№ 11928/1994г. по описа на Нотариус
Д. Георгиева, от който е видно, че ответницата е собственик на целия процесен
период по силата на дарение от нейните родители. Представени са също така Удостоверение № 35/2003г. за
въвеждане в експлоатация на абонатна станция на адреса в гр. П., ул. ***, Протокол
за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване на уред с фабричен №
09307102 на процесния адрес, Свидетелства за проверка на измервателни уреди,
както и всички издадени фактури за процесния период на името на ответницата.
По делото
са приети допуснатите СТЕ, изпълнена от в.л. инж. В. Ш. и ССЕ, изпълнена от
в.л. С. К.
Районният
съд, с обжалваното решение, за да уважи
исковете, излага основни съображения, че според нормата на чл. 150
от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко- продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните.
На
следващо място, изтъква, че според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до
който се доставя топлинната енергия. Съгласно приетото по делото писмено
доказателства –Договор за дарение на недвижим имот се установява, че ответникът
е собственик на процесния имот. Освен това ответникът е подал молба за
откриване на партида от 30.06.2005 г. Това налага извода, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна
енергия. В заключението на СТЕ е констатирано, че за процесния период
абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът
на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена като
сградна инсталация, за отопление и БГВ. Няма разлика между ТЕ начислена на
абоната с това, което следва да му бъде разпределено съгласно техническите
нормативните изисквания. Методиката е спазена.
Заключението на вещото лице не е оспорено, няма основание същото да не
се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ, разпределена като сградна инсталация и
отопление на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за продукта.
Това заключение също е кредитирано изцяло като компетентно дадено и обективно
изготвено. По
отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 116,51 лв. за периода
от 04.07.2017 г. до 16.06.2019 г., съобразно ССчЕ е също на пълно основателна.
С подадената
въззивна жалба на З.Н.С., чрез назначения особен
представител адв. К.Х., се възразява срещу направените правни изводи с
решението.
Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основните
възражения на жалбоподателката се отнасят до това, че Районният съд неправилно
е кредитирал приетите две експертизи и въз основа на техните заключения е
постановил решението, без да отчете възраженията, направени с Писмения отговор
по чл.131 от ГПК. Също така намира, че са неправилни изводите за дължимост на
процесните суми, като счита, че не са изследвани в пълнота въпросите затова
дали ищцовото дружество коректно и в срок отчита данните от топломера и
водомера в абонатната станция. Не
ставало ясно как се отчитат данните и дали са записани коректно в
ежемесечните фактури. На следващо място
въвежда оплакване и че не е доказано по делото дали монтирания водомер
представлява годно техническо средство за измерване и дали неговите показания
са достоверни.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията са неоснователни. Безспорно е доказано по
делото, че С. е собственик по силата на нотариален акт на апартамент в гр. П., ул. ***, поради което по силата на
закона има качеството на потребител
на топлинна енергия. Ответницата
лично е подала Молба за откриване на партида от 30.06.2005 г. Приложени са и доказателства за
проверка на техническите измервателни средства. По делото в съдебно заседание
на 20.11.2020г. /протокол на л.112 и сл./ са приети две експертизи СТЕ и ССЕ,
които не са оспорени. Към вещите лица не са постъпили и въпроси за изясняване
на достигнатите от тях констатации. Заключенията са обосновани подробно и
онагледени с таблици за сверка на данните за всеки месец поотделно, поради
което и правилно са кредитирани изцяло.
Решението се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно правния
резултат по делото жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото
дружество сумата 250 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение за особен представител и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 261719/16.12.2020г., постановено по гр.д.№ 18620/2019г. на
Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с.
Осъжда З.Н.С.,
ЕГН - **********,***/27, ет. 5 да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, сумата 250 лв. за
направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
за назначен особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
възз.гр.д.№ 426/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, V възз.гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :