№ 260034 / 22.3.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.03.2022 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.01.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието н. прокурора ........................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1001 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Направено е възражение за придобиване н. 370 кв. м от поземлен имот с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска. НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543.
В условията н. евентуалност се претендира обезщетение за извършени подобрения.
Ищецът, С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Л.А.,xxx, партер, офис 11, тел. **********, е предявил иск срещу Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл.108 ЗС.
В исковата си молба твърди, че по силата н. Нотариален акт за покупко-продажба н. недвижим имот, вписан в Служба по вписванията-М. с вх. рег. № 1218/24.04.2020г., акт № 55, том 4, дело № 584, е собственик н. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност „П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска, НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543.
Около средата н. месец май 2020г., доверителят и посещава имота си с намерение да започне да разчиства същия и установява, че ответникът ползва и държи същия без каквото и да е правно основание. Тогава ищецът моли ответника да освободи имота му, като му дава срок от един месец за това и го предупреждава, че има намерение да почисти и подравни имота си и ще ползва за тази цел тежка техника.
Малко след средата н. месец юни 2020г., доверителят и ангажира необходимата техника, за което заплаща съответната цена, за да бъде почистен и подравнен гореописаният имот, негова собственост, но така и не успява да извърша тези дейност изцяло, тъй като ответникът му пречи и не е освободил владените от него 384 кв.м /триста осемдесет и четири квадратни метра/ от имота н. доверителя и. Незаконната постройка, която ответникът е построил в имота н. ищеца, все още е н. място, а ответникът застава пред техниката и не допуска същата във владяната от него част от имота.
С оглед тези действия н. ответника и предвид липсата н. друга възможност, а също и с оглед избягване н. саморазправа между страните, ищецът изпраща н. ответника Г.Г. нотариална покана изх.№ 161, т.І от 12.08.2020 г. н. нотариус Р. П., с рег.№ 601 н. НК. Със същата н. ответника е даден 10 дневен срок от получаването и да освободи имот с идентификатор 48489.170.657 по КККР н. гр. М. /владените от него 384 кв.м. и да върне владението н. собствения н. ищеца недвижим имот, както и за периода /28.04.2020г.-11.08.2020г., както и за в бъдеще/, в който доверителят и е отстранен изцяло от имота и същия е ползван и държан частично /в частта н. 384 кв.м/ от страна н. ответника, същия да заплати н. ищеца обезщетение за виновно причинени му от ответника вреди, както и ежемесечен наем в размер н. 300лв. /триста лева/ за всеки месец, през който доверителят и няма достъп до имота си по вина н. ответника.
Нотариалната покана е връчена н. ответника лично н. 17.08.2020г., който факт е удостоверен от Нотариус Р. П. с рег. № 601 н. НК н. 24.08.2020г., видно от отбелязване върху същата. Предвид гореизложеното, 10-дневният срок, даден н. ответника с горецитираната нотариална покана е изтекъл н. 27.08.2020г. и действия от негова страна в насока освобождаване н. имота и заплащане н. обезщетение, не са предприети. Не е подаван и отговор н. нотариалната покана н. ищеца.
Вместо това ответникът е подал нотариална покана до доверителя ми с изх. № 189, том І от 25.08.2020г. н. Нотариус Р. П. с рег. № 601 н. НК. Със същата претендира заплащане н. обезщетение за подобрения, извършени от него в имота н. ищеца в общ размер н. 3 360 лв., както и претендира собственост н. част от собствения н. ищеца имот, придобито по силата н. „договор“ от 08.12.1989г.
Доверителят и е възразил по горните искания н. ответника с отговор н. нотариална покана рег. № 7552, том 3 акт 36/09.09.2020г. н. Нотариус Валерия Тодорова с рег. № 596 н. НК. Съображенията в тази насока са следните:
Към нотариалната си покана ответникът е приложил копие н. документ, именован „домашен продавателен договор. Върху същия са видни подписи и печат вярно с оригинала без положен подпис от заверяващия, отразяващ самоличността н. лицето извършило заверката. Печатът „вярно с оригинала е положен преди да бъде направено копието н. документа, приложен към нотариалната покана. Предвид изложеното недоказана остава автентичността н. представения документ.
Имотът описан в представения, ведно с нотариалната покана „домашен продавателен договор не може да бъде индивидуализиран, което прави претенцията н. ответника за обезщетение неоснователна. Имотът, които същия твърди, че с придобил през 1989г. е описан единствено като предназначение и като квадратура без посочване н. съседи н. имота, номер и други законово изискуеми реквизити позволяващи индивидуализацията н. същия. Също така е посочено в приложения договор от 1989г. че имотът се намира в местността „Раков дол, а притежавания от доверителя и недвижим имот, в които ответникът неправомерно се е настанил, се намира в местност П., землище град М..
Имотът, описан в договора от 1989г., не е идентичен с притежавания от ищеца имот индивидуализиран в Нотариален акт за покупко-продажба н. недвижим имот вписан в Служба по вписванията-М., с вх. № 1218/24.04.2020г., акт № 55, том 4, дело № 584.
Сделките с недвижими имоти следва да бъдат сключвани в законово разписаната нотариална форма, респ. вписвани в съответния имотен регистър, които към 1989г. се е водел от районния съд по местонахождението н. имота, в конкретния случай РС М.. Предвид това, представеният от страна н. ответника „домашен предавателен договор” може да има единствено качеството н. предварителен договор, доколкото продавачът по него е бил собственик н. имота, за който факт няма представени каквито и да било доказателства.
Относно претенцията за плащане от страна н. доверителя и н. подобрения, които ответникът твърди, че е извършил в имота, то за същите няма представени доказателства, предвид което същите се явяват голословни твърдения. Няма представени строителни книжа за твърдения ремонт н. пътя, нито за оградата и масивната сграда, описани в нотариалната покана. Освен това от наличното н. място в имота н. доверителя и строителство, няма сгради. А наличните 2 броя постройки, нямат характер н. масивни такива. Същите са по-скоро паянтови, изградени от подръчни строителни материали.
Във владяната от ответника част от имота н. доверителя и няма извършени никакви подобрения. Тази част от имота не е поддържана от ответника, както същия твърди в отговора си н. нотариална покана, описан по-горе, а е превърнал същата в своеобразно сметище - цялата владяна от ответника част от ищцовия имот е оградена с оградна мрежа и заета от непотребни вещи и строителни отпадъци.
Предвид горното, счита че доверителят и не дължи н. ответника каквото и да било обезщетение за подобрения в имот с идентификатор 48489.170.657 по КККР н. гр. М. и счита претенцията н. ответника в тази насока за неоснователна и недоказана.
С оглед всичко гореизложено, за доверителят и не остава друга правна възможност да възстанови владението си върху собствения си имот, в частта владяна от Ответника, освен да предяви иск по чл. 108 от ЗС, срещу ответника Г.Ю.Г. за връщане н. владението н. имота му.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който н. основание чл. 108 от ЗС да се осъди ответника Г.Ю.Г. да върне владението н. поземлен имот с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска. НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543. във владяната от него част от 384 кв.м в североизточната част н. имота, н. ищеца С.Д.Т..
Ответникът, Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Ц.,xxx.
Заявява, че с предварителен договор от 08.12.1989 г. закупил от Б. Стоянов, б.ж. н. гр. М., лозе, заедно с коловете и насажденията от лози и овощни дръвчета, находящи се в местността „РАКОВ ДОЛ", цялото от 370 кв.м. Владението н. лозето и насажденията му било предадено н. същата дата, при подписване н. договора.
От 08.12.1989 г. до момента той владее описания имот, като през този период построил масивна сграда със застроена площ от 9 кв.м. стъклена оранжерия, свързал имота с ел. мрежата като член н. лозарската кооперация, за което заплатил 300 лв. и с питейна вода, за което заплатил 310 лв. Ремонтирал пътя до имота за 200 лв. и оградил имота с мрежа 40 м, с железни колове и метална врата. Освен това, засадил още овощни дръвчета. В момента в имота има: 15 бр. асми, 2 бр. круши, 1 бр. кайсия и 2 бр. праскови.
Тъй като Б. С., от който закупил процесния имот починал, той многократно ходил в община М., за да се интересува за този имот и евентуално да го закупи.
Било му обяснено, че имотът е част от имот с площ от 4730 кв.м, възстановен с Решение н. Об Служба „Земеделие” М. н. Андро Колов Ташов, но никой не се интересувал повече от имота. Поради тази причина и никой не му е оспорвал владението.
С Нотариална покана рег. № 5023 от 12.08.2020 г. н. нотариус с рег. № 601 в район МРС ищецът го уведомил, че с закупил ІІОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.170.657 по кадастралната карта и кадастралните регистри н. гр. М., местност ,,П.“, целият имот с площ от 813 кв.м, трайно предназначение н. територията: земеделска; начин н. трайно ползване: нива; категория н. земята: четвърта, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543.
Със същата нотариална покана, ищецът го поканил, в 10 - дневен срок от получаването й, да освобод имота и да му предаде владението, като му заплати обезщетение за неизползване н. имота за периода 28.04.2020 г. до 11.08.2020 г., както и му заплаща ежемесечен наем в размер н. 300 лв. /триста лева/ за всеки месец, през който няма достъп до имота.
С Нотариална покана рег. № 5402 от 25.08.2020 г. н. нотариус рег. № 601 в район МРС поканил ищеца в 14-дневен срок от получаването й, да му заплати обезщетение за направените от него подобрения в имота, както следва:
. За свързване н. имота с ел. мрежата -300 лв.;
. За свързване н. имота с питейна вода 310 лв.;
. За оградата /мрежа и метални колове и метална врата/ - 200 лв.;
. За ремонт н. пътя - 200 лв.
. За построената масивна сграда - 1500 лв.
. Асми - 15 бр. - 600 лв.;
. Круши- 2 бр. - 100 лв.;
. Кайсия- 1 бр - 50 лв.;
. Праскови - 2 бр.- 100 лв., общо 3 360 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева/, като му указал, че ако в посочения срок не изпълни задължението си, ще потърси правата си по съдебен ред, като ще претендира главница, лихви и направените в производството
разноски.
Ищецът е получил нотариалната покана н. 17.08.2020 г.
Оспорва претенцията н. ищеца по следните съображения:
В петитума н. исковата си молба ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което н. основание чл. 108 от ЗС да бъде осъден да му върне владението н. поземлен имот с идентификатор 48489.170.657 по кадастралната карта и кадастралните регистри н. гр. М.. местност „П.“, с площ от 813 кв.м във владяната от него част от 384 кв.м в североизточната част н. имота.
Както посочил по-горе, той владее 370 кв.м от процесния имот от 1989 г., съгласно предварителен договор, посочен също по-горе, до момента. През целия този период е упражнявал фактическата власт върху вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. При сключване н. писмения договор за покупко-продажба не е знаел, че продавачът не е собственик, още повече, че договорът е сключен и той е заплатил цената в присъствието н. свидетел, видно от самия договор. Счита, че е осъществил фактическия състав н. чл. 79 ЗС, поради което е придобил правото н. собственост върху претендираната от ищеца част от недвижимия имот по давностно владение.
Моли съда да постанови решение, с което се остави без уважение предявения иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се признаете по отношение н. ищеца С.Д.Т., че е собственик н. 370 кв.м от поземлен имот с идентификатор 48489.170.657 по кадастралната карта и кадастралните регистри н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м поради изтекла в негова полза придобивна давност.
При условията н. евентуалност, ако не се уважи претенцията му, моли да се постанови решение, с което се осъди С.Д.Т. да му заплати обезщетение за направените от него подобрения в имота, както следва:
. За свързване н. имота с ел. мрежата -300 лв.;
. За свързване н. имота с питейна вода 310 лв.;
. За оградата /мрежа и метални колове и метална врата/ - 200 лв.;
. За ремонт н. пътя - 200 лв.
. За построената масивна сграда - 1500 лв.
. Асми - 15 бр. - 600 лв.;
. Круши- 2 бр. - 100 лв.;
. Кайсия- 1 бр. - 50 лв.;
. Праскови - 2 бр.- 100 лв., общо 3 360 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева/.
Претендира направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице Д.Д., приети от съда и не оспорени от страните.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото, съобрази и съдебно-техническата експертиза, както и допълнителната такава, н. основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Принадлежността н. правото н. собственост е една от предпоставките за уважаване н. ревандикационния иск. Освен това правото н. собственост не се погасява с неупражняването му.
Искът по чл.108 ЗС е иск н. невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет н. иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без основание.
В конкретният случай се установиха, при пълно и главно доказване предпоставките за уважаване н. предявения ревандикационен иск.
Производството е по предявен иск за признаване право н. собственост върху поземлен имот с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска. НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543, в частта от 370 кв.м, заемаща североизточната част н. имота, н. ищеца С.Д.Т., както и да се осъди ответника да отстъпи владението н. ищеца в тази част.
С оглед твърдението н. ищеца, че е собственик н. поземлен имот и че ответника владее описаната част в исковата молба от имота без правно основание, ищеца има правото да поиска от съда ревандикация н. този част от имот, а искът е предявен срещу лице, за което се твърди, че не е собственик н. имота и владее тази част от него, без да има основание за това.
От своя страна ответникът прави оспорване н. предявения иск, заявява, че е собственик по давностно владение върху имот с площ от 370 кв.м, включен в поземлен имот с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м, а в условията н. евентуалност претендира обезщетение за подобрения, извършени от него, но не посочени кога.
Спорът между страните е относно частта в собствеността върху имота н. всеки един от тях.
Ответникът оспорва правото н. ищеца н. собственост в имота, като възразява срещу претенцията с доводи, че същият владее тази реална част, която е придобил по давностно владение, съгласно предварителен договор от 1989 г., без да е знаел, че придобива имота от несобственик.
От фактическа страна в хода н. производството се установи следното:
Самият ответник още с отговора си н. исковата молба заявява: Тъй като Б. С., от който е закупил процесния имот починал, той многократно ходил в община М., за да се интересува за този имот и евентуално да го закупи.
Било му обяснено, че имотът е част от имот с площ от 4730 кв.м, възстановен с Решение н. Об Служба „Земеделие” М. н. Андро Колов Ташов, но никой не се интересувал повече от имота. Поради тази причина и никой не му е оспорвал владението.
От проучването и направените констатациите н. вещото лице Д. за историята н. имота, съгласно изготвените и приети съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните, които съда възприема изцяло като дадени компетентно, безпристрастно и без да е заинтересовано от изхода по делото, и ги приобщава като доказателства, се установява следното:
Община- М. и е предоставила копия от регистъра към помощния план н. бившите собственици в местността ,,П.“, копие от този план, копие от регистъра към ПНИ, копие от този план, заповед и проект за разделяне н. имота.
В ОСЗ -М. са предоставени за информация преписка № 26031/1991 г., както и копия от два броя решения н. ПК -М., опис-декларация за членство в ТКЗС.
В помощния план н. имотите (Приложение № 2 към експертизата) н. собствениците преди включването им в ТКЗС, процесния имот попада в имот с номер 601.586, представляващ нива в местността „Раков слог“ от 9 135,57 кв.м, записана в регистъра към този план (Приложение № 1 към СТЕ) н. Андро Колов Ташов по решение н. Поземлена комисия М. по преписка № 26031. В преписката е приложена опис-декларация за членство в ТКЗС, където в т.1 и т.2 са описани съответно лозе от 1 дка в местността „Раков слог“ и нива от 8,5 дка в местността „Раков слог“, двете с общ съсед Александър Кузманов, очевидно граничещи едно с друго (Приложение № 3 към СТЕ).
В протокол № 26А/25.04.2002г. н. ПК- М. (Приложение № 4 към делото) са описани двата имота като за лозето от 1 дка е записано, че е застроено, а за нивата от 8,5 дка е записано, че се намира в терен по § 4 от ПЗР н. ЗСПЗЗ.
В Плана н. новообразуваните имоти процесния имот първоначално попада в имот 48489.017.063 (скица -лист 77 от делото), записан в регистъра към този план н. Андро Колов Ташов (Приложение № 5 към СТЕ). Впоследствие, ПК-М. издава протокол № 26А от 04.09.2002 г. към същата преписка, в който описва имота от 1 дка в местността „Раков слог“ като застроен (по смисъла н. чл.10б от ЗСПЗЗ), а имота от 8,5 дка като дублиращ се (не е ясно с кой от другите имоти, които са в други местности).
С Акт № 5465/19.09.2017г. за общинска собственост е актуван поземлен имот с номер 17.63 по ПНИ от З251,3 кв.м (Приложение № 1 към
СТЕ).
В скицата н. лист 77 от делото, издадена през 2017г. имот 48489.017.063 вече е записан като общински.
С Договор за продажба н. земеделски имот по ПНИ н. местност ,,П.“, сключен н. 23.11.2017г., Община М. продава н. Р. И. В. имот № 17.6З по ПНИ н. местност ,,П.“, целия с площ от 3 251,3 кв.м. След придобиването н. този имот, собственикът В., праводател н. ищеца, внася проект за разделяне н. имота, който е одобрен със Заповед № 344/02.03.2018г. н. Кмета н. Община М., като имот № 17.63 по ПНИ н. местност „П.“ се разделя н. имоти с номера 17.657, 17.658, 17.659 и 17.660, като процесният имот е с № 17.657
Със заповед № 344/02.03.2018г. н. Кмета н. Община-М.
( Приложение № 7 към СТЕ), имот с номер 017.063 се разделя н. имоти с
номера 017.657, 17.658, 17.659 и 17.660 като процесния имот е с номер
17.657.
По силата н. Нотариален акт за покупко-продажба н. недвижим имот, № 30, том ІІ, рег.№ 2452, дело № 164 от 28.04.2020 година н. помощник нотариус Митко Симеонов, вписан в Служба по вписванията-М. с вх. рег. № 1218/24.04.2020г., акт № 55, том 4, дело № 584, ищецът е собственик н. поземлен имот с идентификатор 48489.170.657/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска, НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543.
Ответникът е оградил част от имот с идентификатор 48489.170.657 по кадастралната карта н. гр.М., местността“П.“ с размери 23,20 м/14,00 м (площ от 325 кв.м) с телена мрежа, 14 броя метални колове,от които 4 бр. от нарязани релси.
За процесния имот е изработен и одобрен подробен устройствен план, с който се променя предназначението н. имота -конкретно предназначение „За вилно строителство“, по ОУП- устройствена зона - Ов (рекреационна устройствена зона за вилен отдих), както е записано в матрицата н. проекта (Приложение № 11 към СТЕ). Одобрен е със Заповед № 106/15.01.2021г. н. Кмета н. Община-М., влязла в сила н. 24.02.2021г. (Приложение № 12 към експертизата).
По информация от Община-М. за постройката няма издадени
строителни книжа. Заб.Съгл. т.36 от § 5 от ДР н. ЗУТ „строителни книжа“ са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване н. строежа, разрешение за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне н. строителна линия и ниво.“
След извършената справка в Община-М. се установява, че ремонта н. пътя (с кратък номер 363), както и водопровода са извършени без одобрени строителни книжа.
В домашен предавателен акт (лист 68 от делото) е описано лозе от 370 кв.м в местността „Раков дол“, не са описани съседи. Имотът не е идентифициран по одобрена карта или план, със скица или замервания н. техническо лице. Съставен е н. 28.12.1989г. Кадастралния план н. ползвателите н. местността ,,П.“ е одобрен през 1993г., следователно в момента н. сключване н. сделката не е имало одобрена кадастрална основа, за да е възможно отразяване н. процесния имот. Данните за площта и местността (в наименованието н. местността е допусната грешка, няма местност ,,раков дол“, а „Раков слог“) не са достатъчни за идентифицирането н. описания в домашния предавателен акт, имот.
Обстоятелството, че ответникът се е интересувал от възстановяване правото н. собственост върху имота, който е закупил през 1989 година, установил е, че има признат собственик н. земеделската земя, но никой не е пречил н. владението му, не дава основание да се приеме, че за него е текла придобивна давност. Интересът му и правене н. справки в Община М. обуславя друг извод, а именно, че той е имал качеството н. ползвател н. земеделска земя в терен по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, за което е предвиден ред за снабдяване с документ за собственост при изпълнение н. определени предпоставки и в регламентирани срокове, т.е. той не се е считал за собственик н. процесния имот, а е негов ползвател. Още повече, че сам е установил, че е признато право н. възстановяване собственост н. Андро Колов Ташов.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването н. правата н. собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила н. плана за земеразделяне и одобрената карта н. съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган н. поземлената собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото н. възстановяване н. собствеността н. правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите н. възстановените имоти по картата н. възстановената собственост. Тълкуването, че невъзстановени земи са тези, за които не е приключила процедурата по възстановяването им, би довело до накърняване н. правата н. правоимащите лица, които имат легитимно очакване за възстановяване н. земите им в реални граници . След като ОСЗ с принципно решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране н. земите да зависи от ефективността н. нейната работа. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата н. чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут н. земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда н. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В решение № 203 по гр. д. № 1703/2016 г. н. ВКС, I г. о., също е прието, че общината става собственик след влизане в сила н. плана за земеразделяне само н. онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за възстановяване в законните срокове. В конкретният случай не се ангажираха никакви доказателства, в тежест н. ответника да е искано признаване правото му н. ползвател н. процесния имот и да е изпълнена предвидената процедура по признаване правото н. собственост и снабдяване с нотариален акт, след заплащане стойността н. имота, съгласно §4а и § 4б от ПЗР н. ЗСПЗЗ и в срока, уреден в §4а ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ, а именно до 31.01.1998 година.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване н. право н. собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това.
В случая следва да се изясни статута н. имота като селищен или земеделски от гледна точка н. възможността по отношение н. него да тече давност, доколкото с разпоредбата н. чл. 5, ал. 2 /нова, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./ от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня н. влизане н. тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./, която норма е неприложима при решаване н. настоящия казус. Тя е приложима за всички имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, а според чл. 10, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, така земи, притежавани преди образуване н. ТКЗС или ДЗС и независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа н. тях селскостопански организации или не. Характерът н. имота като земеделски и подлежащ н. възстановяване по реда н. ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите н. чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите н. населените места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; да не е включен в горския фонд; да не е застроен със сгради н. промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито да представлява двор или складово помещение към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито да представлява прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни имоти. Безспорно е установено, че по отношение н. процесния имот, са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ по преписка с вх.№ 26031 от 10.07.1991 година н. ПК М.. С Протокол № 26А от 25.04.2002 година н. ПК М. е отказано да се признае правото н. възстановяване н. собствеността с план за земеразделяне н. следните имоти: лозя от 1.000 дка, като застроен имот и ниви – 8.500 дка, двете в местността Раков слог, като имот в терен по §4. С Протокол № 26А от 04.09.2002 г. н. НК М. отново е отказано да се признае правото н. възстановяване н. собствеността с план за земеразделяне н. тези два имота, като за нивата от 8.500 дка в местността Раков слог е отразено, че имота се дублира. Т.е. в периода от 1989 г. до 1991 година, когато тези имоти за заявени реституционни претенции за възстановяване право н. собственост през годините са текли процедурите по тяхното признаване или отказване, не може да се приеме, че са ответника е изтекла необходимата в закона придобивна давност. В последствие, община М. актува като общинска собственост поземлен имот № 17.63 по ПНИ от 3 251.30 кв.м през 2017 г. и съответно е в правата си да се разпорежда с него, поради което и релевираният от ищеца период н. владение н. имота до 2020 г. е ирелевантен за настъпване н. правните последици н. придобивната давност, поради което ответникът не може да се легитимира като собственик н. основание този придобивен способ към момента н. предявяване н. иска.
Предвид разпоредбата н. чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото н. собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение н. 10 години.
С осъществяване н. условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване н. предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание н. друг правен субект. Правата н. последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент н. придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.
Фактическият състав н. чл.79 ЗС изисква упражняване н. фактическа власт в нужния срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у владелеца за своене н. вещта. Само с осъществяването н. посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.
От доказателствата по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, че условията н. фактическия състав н. чл.79 ал.1 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период н. владеене, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било, са изпълнени от страна н. ответника за имота.
Съгласно легалните определения за владеене и държане, съдържащи се в двете алинеи н. чл.68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване н. фактическа власт върху вещ. Докато при владеенето субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател н. вещта са две: 1. Обективна – да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна – намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта н. владение произтичат различни правни последици – вещноправни, свързани с възможността при определени предпоставки да се придобият вещни права, както и облигационно правни, свързани с отношенията между собственика н. вещта и владелеца или държателя.
В тази връзка, съдът намира, че заявеното в отговора н. исковата молба от ответника, че е извършил проверка в Община М. досежно възстановяване правото н. собственост върху имота и е установил, че е възстановено такова право, без да е известно в какъв обем, както и че никои не е пречил н. владението му, не сочи н. категорично и безусловно субективно осъзнато състояние н. владелец за имота, по повод н. което се налага извода, че дори да е упражнявана фактическа власт, то липсва субективното намерение да се държи вещта като своя.
От друга страна, от констатациите и данните в заключението н. вещото лице Д.Д., чиято експертиза не бе оспорена от страните и съдът я възприема изцяло, като дадена компетентно, обективно и без да е заинтересована от делото се установява, че имот с № 17.63 по Плана н. новообразуваните имоти н. местността „П.” в землището н. М. е с площ от 3 251.3 кв.м и е записан като общински. С Договор за продажба н. земеделски имот по ПНИ н. м.”П.” от 23.11.2017 г. Община М. е продала н. Р. И. В. имот с площ от 17.63 с площ от 3251.3 кв.м.
Със Заповед № 344 от 02.03.2018 г. н. Кмета н. Община М. имот с № 17.63 е разделен н. четири имота и теса: 017.657; 17.658; 17.659 и 17.660, като процесния имот е с № 17.657.
Обстоятелството, че за имот с № 17.657 не е налице съвпадение с имота, посочен в Домашен продавателен договор от 28.12.1989 г., не променя извода, че ответника не е придобил правото н. собственост по давностно владение.
Кадастралната карта и кадастралните регистри н. град М. и землището н. град М. е одобрена със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. н. ИД н. Агенция по кадастъра, като новообразуваните имоти са нанесени от Агенция по геодезия, картография и кадастър.
С Акт № 5465 за частна общинска собственост община М., н. основание чл.2 ал.1 т.3 и чл.56 от Закова за общинската собственост – Заповед № 30/07.02.2006 година н. Областен управител н. Област М., поземлен имот с идентинтификатор № 17.63 и площ от 3251.30 кв.м е актуван като частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията по предвидения в закона ред. Актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа н. посочените в него предхождащи актове и н. посоченото в него основание. Тези записвания не са оспорени от ответника. За този имот е извършена процедура по проведен търг с явно наддаване за продажба н. земеделски имот – частна общинска собственост от 20.11.2017 г. Н. 23.11.2017 година е сключен и Договор за продажба н. земеделски имот по План н. новообразуваните имоти между Община М., в качеството и н. продавач и Р. И. В., като купувач, за земеделски имот – частна общинска собственост 17.63, с площ от 3 251.30 кв.м, с описани граници и съседи и достигната н. търга цена. Договорът е вписан в Служба по вписвания град М. н. 15.12.2017 година. След вписването му договорът има действие спрямо всички трети лица. Не се спори и досежно обстоятелството, че ответникът Г.Ю.Г. владее част от имота. Но същият го владее без правно основание.
В практиката н. ВКС няма отклонения от разбирането, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото н. собственост, придобито по силата н. някой от визираните в чл. 77 ЗС способи. В тази аспект съставянето или несъставянето н. акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата н. такава по отношение н. конкретен недвижим имот в патримониума н. държавата респ. н. конкретна община. Тежестта н. доказване, когато се касае до установяване, че имотът не е имал друг собственик, е н. държавата или общината.
С ЗДС /Закон за държавната собственост/ и ЗОбС / Закона за общинската собственост/ основанията за придобиване правото н. собственост от държавата и Общините се прецизираха, като за някои от придобивните способи, съставляващи фактически състав, се изисква и посочване н. фактите, н. които почива възникване н. правото н. собственост или друго вещно право. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС и ЗОбС актове за държавна или общинска собственост се ползват с доказателствена сила, която при оспорване следва да бъде опровергана, тъй като сам по себе си АДС респ. АОбС не създават права. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОбС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването н. правото н. собственост с акта за общинска собственост. В конкретният случай начина н. придобиване правото н. собственост от Община М. относно процесния имот е установен, актуван е като общинска частна собственост след приключилата процедура по реституиране н. земеделските земи, за които макар и заявени реституционни претенции е установено, че има дублиране н. имота. В тази връзка е налице преценката, че тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда н. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях.
С придобиване н. собствеността от страна н. Община М. и извършена процедура и проведен публичен търг с явно наддаване и н. основание договора за покупко-продажба от 23.11.2017 година, праводателят н. ищеца е придобил освен новообразувания имот № 17.63 по плана н. НПИ н. местност „П.”,землище град М., с площ от 3 251.30 кв.м и собствеността н. сградите, построени в недвижимия имот, видно от приложената към договора скица № 360 от 12.09.2017 г. н. община М.. В тази връзка, съгласно чл.92 ЗС, собственикът н. земята е собственик и н. постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, т.е. те изрично да са изключени в договора за продажба, което в случая не е направено, с други думи казано, постройките, подобренията и насажденията също са прехвърлени.
При това разбиране, съдът намира, че се установиха предпоставките за уважаване н. предявеният ревандикационен иск, с правно основание чл.108 от ЗС спрямо Г.Ю.Г., същият е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По предявеният в условията н. евентуалност иск с правно основание чл.72 от ЗС.
За да бъде уважен искът по чл. 72, ал. 1 от ЗС ответникът следва да установи в процеса, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера н. това увеличение, както и че към момента н. извършване н. подобренията е имал качеството н. добросъвестен владелец. В случай, че е бил недобросъвестен владелец претенцията му следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 74, ал. 1 от ЗС за присъждане н. по-малката сума между направените от него разноски и увеличената стойност н. имота. Ответникът не може да бъде приравнен н. добросъвестен, дори и заради обстоятелствата, че има ограда н. имота, че през 2000 година е изградена масивна жилищна постройка, че през 2014 година е изграден общ водопровод и е прокаран кабел за електрозахранване, има засадени дръвчета, потвърдено от събраните в хода н. производството гласни доказателства и от констатациите н. вещото лице.
Претендират се подобрения, н. стойност от 3 360 лева, извършени от ответника.
В своята практика ВКС последователно приема, че владелецът е добросъвестен по смисъла н. чл. 70, ал. 1 ЗС, когато владее вещта н. основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, както и че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване н. правното основание. С оглед посочения в закона момент, релевантен за преценката за субективната добросъвестност, последващото узнаване от владелеца н. пороците н. придобивното основание, не превръща владението в обикновено. Докладчикът по делото приема, че при предявен иск за заплащане н. обезщетение за извършени подобрения в чужд имот съдът следва да се произнесе по претенцията като присъди увеличената стойност н. имота, ако установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец, а ако установи, че владението е било недобросъвестно да присъди по-малката сума измежду сумата н. направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността н. имота вследствие н. подобренията, евентуално увеличената стойност н. имота в хипотезата н. чл. 74, ал. 2 ЗС. Предвид преценката н. събраните в хода н. процеса доказателства и мотивите, изложени по-горе, съдът намира, че ищецът е държател по смисъла н. чл. 68, ал. 2 ЗС и този статут изключва въобще основателността н. претенции и права в режима н. чл. 71 - 76 ЗС, в частност по чл. 74, ал. 2 ЗС. Постановление № 6 от 27.12.1974 г. н. Пленума н. Върховния съд и последвалата трайна съдебна практика приемат, че разпоредбите н. чл. 72 и чл. 74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване н. собственика н. вещта с подобренията, извършени само от владелеца н. същата. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Въпросът за правното основание н. предявения иск обаче, е дейност н. съда по приложението н. материалния закон, която се извършва въз основа н. фактическите твърдения и съдържанието н. петитума в исковата молба, направените възражения. Съдът не е обвързан от посочените от страните правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание н. иска. При ликвидацията н. облигационни отношения, породени от извършени от подобрителя работи е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. В хода н. процеса се установи кога, с какви и колко средства и от кого – от ответника са извършени посочените подобрения, с които се е повишила стойността н. процесния имот. От друга страна, качеството н. ответника като държател изключва възможността за присъждане н. претендираното обезщетение в размер н. 3 360.00 лв.
Това обуславя извода за неоснователност и н. евентуално предявеният иск с правно основание чл.72 от Закона за собствеността.
При този изход н. делото, в тежест н. ответника са направените от ищеца разноски в хода н. производството, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е СОБСТВЕНИК н. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска. НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543, във владяната от Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx част от 384 кв.м в североизточната част н. имота, като ОСЪЖДА Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху 384 кв.м в североизточната част н. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 48489.170.657 /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, сто и седемдесет, точка, шестстотин петдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ н. гр. М., местност ,,П.“, с площ от 813 кв.м /осемстотин и тринадесет квадратни метра/, трайно предназначение н. територията: Земеделска. НТП: Нива, категория н. земята: 4 /четвърта/, номер по предходен план: 017657, при съседи: 48489.170.642, 48489.170.658, 48489.170.363, 48489.10.404, 48489.170.543.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с правно основание чл.72 от ЗС, от Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за изплащане сумата от 3 360.00 лв., представляващи стойността н. подобренията, извършени в тази част н. имота, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ю.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ н. С.Д.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 860.00 лв. за направените в хода н. производството разноски.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: